Р Е
Ш Е Н И Е
№ II -54 09.04.2020 година град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен
граждански състав, в публичното си заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При участие на секретаря Ст.Вълкова……………………
като разгледа
докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 375 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 295 от 10.12.2019г., постановено по гражданско дело
№ 794/2019г. по описа на Айтоския районен съд, е осъдена Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
на населението“ към Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София,
ул.“Пиротска“ 171A, да заплати на В.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 1667,96 лева главница,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд – общо 1970,54 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от
01.07.2016г. до 30.06.2019г, 1724 часа нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.08.2019г. до окончателното плащане, като
искът над уважения размер до претендираната сума от 1872 лв. е отхвърлен като
неоснователен. С горепосоченото решение Главна дирекция “Пожарна безопасност и
защита на населението“ е осъдена да заплати на В.Р.А., сумата от 200 лв. разноски
по делото за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на Районен
съд-Айтос държавна такса в размер на 66,72 лв.
и 160 лева за експертиза.
Против постановеното решение е
депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност защита на населението“ – МВР, представлявана
от Директора – Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ № 37Б. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е
неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на
нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен
труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона
за МВР.
Намира за неправилен извода на съда, че за исковия период е действала
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., както и че тя е запазила действието си след
постановяването на решението по адм.дело № 5450/2016г. до приемането на новата
Наредба №8121з-776/29.07.2016г, която е
в сила от 02.08.2016г.Според въззивника Наредба №8121з-407/11.08.2014г. е
била действаща само 4 дни от исковия период,за времето от обнародването на
решението на ВАС по адм.дело №
5450/2016г, с което е отменена Наредба № 8121з-592/25.05.2015г до приемането на
новата Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
В жалбата се посочва, че основната грешка на съда се състои в
допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г. В
жалбата се прави подробен анализ на законодателството, което се твърди, че
следва да намери приложение в спорния по делото предмет. Видът и условията за
заплащане на възнагражденията на държавните служители в МВР са предмет на
уредба в ЗМВР от 2006 г. и ЗМВР от 2014г. и не са налице предпоставките за
субсидиарно прилагане на КТ и ЗДСл.
Мотивите на съда относно едновременното прилагане на НСОРЗ и Наредба №8121з-407/11.08.2014г.
са противоречиви и непоследователни. Веднъж се твърди, че на ищеца се полага
възнаграждение за нощен труд, а след това с решението ответникът се осъжда да
заплати извънреден труд.
Счита, че не следва да се трансформира положения нощен труд в дневен
чрез коефициента 1,143, тъй като за служителите, чиито правоотношения се
уреждат от ЗМВР, нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа. Превръщането
на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е с цел увеличено заплащане на
нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Извънреден труд би бил
налице само, ако работниците работят извън установеното време. Преизчисляването
на нощните часове в дневни по отношение на лицата в МВР би дерогирало нормата
на чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност
на нощния труд.
Позовава се на съдебна практика относно неприложимостта на НСОРЗ по
отношение служителите на МВР. Представя писмена правна консултация на проф.
Васил Мръчков.
Твърди, че третият поставен към експертизата въпрос е неправилно
формулиран, защото при евентуално преизчисляване
на часовете положен нощен труд не се формира извънреден труд, защото същият не
е положен извън рамките на редовното работно време. Сочи, че когато
отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, а
когато отработените часове са повече от нормата, то те се компенсират с
възнаграждение за извънреден труд, т.е. това са два вида нощен труд – положен
по график в рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма.
Съществува и полагане на труд по заповед, при наличие на извънредни ситуации,
който се заплаща като извънреден такъв.
Иска съдът да отмени обжалваното
решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Иска на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът да определи и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Ответната страна по въззивната жалба – В.Р.А.,
ЕГН ********** не е подал отговор в срока по закон.В съдебно заседание жалбата
е оспорена от процесуалния представител на ищеца.
Съдът като съобрази доводите на
страните ,въз основа на закона и събраните по делото доказателства ,намира за установено от
фактическа и правна страна следното :
Производството е образувано
пред първоинстанционния съд по предявен от В.Р.А. от *** против Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението “-МВР иск за присъждане на сумата 1872лв,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер
на 288 часа, за периода от 01.07.2016г до 30.06.2019 година, получени при
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска- 16.08.2019г до окончателното изплащане
на сумата.Твърди се, че ищецът през
исковия период е полагал труд на 24 -часови смени на длъжност старши пожарникар в Регионална служба за пожарна безопасност и
защита на населението –гр.Айтос към МВР. Той е със статут на държавен служител. За
положения извънреден труд от 288 часа, получени след преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не му е
заплатено дължимото допълнително
възнаграждение.
Предявеният иск е с правно
основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор ,с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се ,че ищецът има
статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР и по отношение
на него намират приложение нормите, регулиращи работното време,съдържащи се в
същия нормативен акт.От действалите през исковия период подзаконови нормативни
актове – Наредба №8121з-407/11.08.2014г, Наредба №8121з-776/29.07.2016г и
Наредба №8121з-908 от 2.08.2018г на министъра на вътрешните работи само
първата, в чл.31,ал.2 , урежда умножаване на
часовете положен нощен труд по
коефициент 0,143,като полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за същия отчетен период. Счита, че е налице изрична уредба, касаеща начина на
изчисляване и отчитане на извънредния труд
и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. НСОРЗ ,издадена
на основание КТ се прилага само за трудови правоотношения.Счита също ,че
съгласно ал.3 на чл.187 от ЗМВР,нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа,за
разлика от регламентираното в КТ работно време през нощта -7часа.
Първоинстанционният съд е уважил
изцяло предявения иск ,като е изложил мотиви ,че цитираните в отговора на
исковата молба наредби на министъра на
вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент, каквато
е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава
празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на
работното време ,за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън редовното работно време ,режима на
дежурство, времето за отдих и почивка,
следва да намери приложение общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно чл.9 ,ал.2 от тази наредба, при
сумирано отчитане на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е.1,143. Неприлагането на
цитираната НСОРЗ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца
,който е държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение.Съдът е
приел,че трудовото законодателство дава право да се получи от една страна
завишено заплащане за нощния труд,от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часови в дневни и
така да съобразят продължителността на работния ден.Когато последната е
надвишена се касае за положени извънреден труд ,който следва да бъде
компенсиран.
На основание чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите
въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка се констатира ,че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания от
въззивника за неправилност на решението съдът намира следното :
Безспорно е по делото,че ищецът
е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1
от ЗМВР,като през процесния период е
заемал длъжността старши пожарникар в
Регионална служба за пожарна безопасност и защита на населението –гр.Айтос към
МВР Безспорно е също така,че за периода от 01.07.2016г до 30.06.2019г той е
полагал труд на 24-часови смени по график,включително и за времето от 22 часа
до 6 часа , като нощният труд е 1724
часа /в този смисъл заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало заключение ,че след
преизчисление на положения нощен труд в дневен ,с коефициент 1,143, той възлиза
на 1970,54 часа.Разликата между отчетения
нощен труд и преизчисления е 246,54 часа, той не е заплатен ,а дължимото
възнаграждение за положения извънреден труд, след преизчислението, е в размер
на 1667,96лв.
Съгласно чл.176
от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е
за извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/.Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР/.Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни –подневно ,а за работещите на
8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/.Работата
извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за
служителите ,работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР/.
Основното възражение във
въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,за неговото
отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време,режимът на дежурствата , времето за отдих и почивки, а не Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на
нормативен акт, която да бъде преодоляна
чрез прилагане на НСОРЗ.
Съгласно принципните разяснения,
дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение,като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и
общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.Обратното
би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители,а
също и спрямо работниците и служителите,работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,препращаща към общия Закон
за държавния служител /подобно на пар.1а-нов
–ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните
и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните
служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както
и редът за получаването им се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.
В цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на
вътрешните работи/с изключение на тази от 2014година/ безспорно липсва правило,
съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при
сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите ,издадени от
министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата, следва
да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място ,т.е.приложимият
коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този
период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са извънреден труд.Поради това съдът намира за
неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на държавните
служители в МВР и че след превръщането на нощните часове в дневни не се кумулира извънреден труд.
В жалбата се твърди също,че в чл.187 ,ал.1 и ал.3 ЗМВР дневното и нощното работно време е с равна
продължителност ,за разлика от уредбата на КТ ,където нормалната
продължителност на работното време през нощта е 7 часа.Счита се,че коефициентът
за корекция се прилага при различна продължителност на работното време през
деня и през нощта.По това възражение съдът намира следното: ЗМВР и ЗДСл не
регламентират нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта, при 5-дневна работна седмица, както и нормалната продължителност
на работното време през нощта, както това е сторено в чл.140,ал.1 КТ
–нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа,а нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Тази продължителност следва да е приложима и за
смесената работна смяна, която включва дневен и нощен труд, каквато е тази при
работа на 24 часови смени, каквито са били тези на въззиваемия. Те не регламентират и обратното, т. е. че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е 40 часа, респ. 8 часа (с оглед на чл.
187, ал. 1 ЗМВР, чл.
49, ал. 1 ЗДСл и чл.
2, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.). Следва да се приеме, че в чл.
187, ал. 1 ЗМВР е установено нормалното
работно време като едно от видовете работно време ( нормално, удължено,
намалено и непълно), като продължителността е установена с оглед на дневната, а
не на нощната част от деня, аналогично на уредбата в КТ. Не може да се приеме, че в чл.
187, ал. 1 и 3,
изр. 4 ЗМВР е установена по-голяма нормална
продължителност на работното време през нощта на тази категория държавни
служители в МВР: обща и еднаква продължителност на работното време през деня и
през нощта от 8 часа. Не е използван израза "8 часа в денонощието", а
"8 часа дневно", което следва да се приеме за синоним на "8 часа
през деня". В трудовото право "дневно" е работното време, при
което трудът се полага през дневната част на денонощието. Относно тълкуването на чл.
187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР, който предвижда, че "при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период", следва да се приеме,че
по своята правна същност то представлява ограничение на средното работно време
за тази категория служители, които полагат нощен труд, на 8 часа за всеки
период от 24 часа.Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че и ЗМВР
регламентира нормалната продължителност на работното време за работа при
нормални условия на труд-дневното, което е общата мярка за труда и на
държавните служители-полицейски органи, поради което не е изключена трансформацията на положени
часове нощен труд в дневен с коефициент 1, 143. В ЗМВР липсва разпоредба, която да установява нормалната продължителност на
нощното работно време при подневно отчитане на работното време на 8 часа.
Нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР изрично предвижда, че "държавните служители, които полагат
труд за времето между 22, 00 и 6, 00часа, се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда".
Тя намира израз в правото на тези служители да полагат нощен труд при
условията, предвидени в КТ, а това означава, че по отношение на тях е приложима
нормата на чл. 140 от КТ,
според която нормалната продължителност на работното време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 7 часа. Именно затова и при прилагане нормата на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ се получава коефициент 1, 143 при преобразуване на нощните
часове в дневни, тъй като този коефициент е частно между нормалната
продължителност на дневното и на нощното работно време / 8 към 7 e равно на 1,
143/. По тези съображения съдът не възприема
възражението в жалбата,че липсват представките по чл.9 НСОРЗ, а именно
продължителността на нощното работно време да е по-малка от дневното:липсва
уредба, съобразно която нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица да е определено на 40 часа, или нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 8 часа.
Изложеното във въззивната жалба,че
ЗМВР ,както действащия, така и отменения закон,предвиждат видовете възнаграждения
,които са изброени изчерпателно ,не променя горните изводи.Между страните не е
спорно,че е предвидено възнаграждение за извънреден труд за държавните
служители по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР в действащия за исковия период специален
закон, спорно е приложението на НСОРЗ,за което съдът е изложил мотиви в
настоящото решение.Що се отнася до възраженията в жалбата относно приетата
съдебно-счетоводна експертиза, дали при преизчисляване на нощния труд в дневен
се формира извънреден труд,то всъщност това е спорния въпрос по делото и той не
е поставен на вещото лице ,като то е извършило изчисленията ,на база
документацията,а дали полученото в резултат на тези изчисления е извънреден труд е правен въпрос,на който
отговор се дава в съдебното решение.
Тъй като в жалбата
липсват други оплаквания във връзка с
възприетата фактическа обстановка от
районния съд ,съдът намира ,че
атакуваното решение следва да
бъде потвърдено с горните мотиви.По делото не е направено искане за присъждане
на разноски от страна на въззиваемия В.А. Що се отнася до искането да се
присъдят на въззивника разноски - юрисконсултско възнаграждение,съобразно
отхвърлената част от иска, то това искане следва да се разгледа от
първоинстанционния съд ,като такова по чл.248 ГПК,за допълване на решението в
частта за разноските.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №295/10.12.2019г ,постановено по гр.д.№794/2019г на районен съд –гр.Айтос.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: