Решение по дело №5358/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1039
Дата: 22 април 2020 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Анна Иванова Щерева
Дело: 20192120105358
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1039/22.04.2020 г.                      09.04.2020г.                               гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                     І граждански състав

На дванадесети март две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                                         Председател:   АННА ЩЕРЕВА

 

Секретар Недялка Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията Щерева

гражданско дело № 5358 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Генерал Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т., против Е.Т.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***. Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на следните парични задължения, за които е постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8036/ 2018г. по описа на БРС : 242,91 лв.  – неплатена цена за потребени ВиК услуги през периода 23.07.2015г. – 19.09.2018г.; 29,17 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 26.10.2015г. – 02.11.2018г., и законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 06.11.2018г.до окончателното изплащане на вземането. Претендира и присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на 1/2 от описания водоснабден жилищен имот, е потребител на предоставяните от дружеството услуги – на основание Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и като такъв е обвързан от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги. Съгласно чл.33 ал.2 от Общите условия потребителите са длъжни да заплащат задълженията си в 30-дневен срок от издаването на фактурата. Ответникът не е изпълнил това свое задължение за процесния период.

На ответника са редовно връчени преписи от исковата молба и  приложенията – на основание чл.47 ал.5 от ГПК. На основание чл.47 ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител, който представя писмен отговор в преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК. Не оспорва качеството потребител на ответницата, отчетеното потребление на вода в имота и редовното счетоводство на ищеца. Твърди, че длъжник следва да е този съсобственик, който се е ползвал реално от изразходваното количество вода.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Исковете са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.124 ГПК, чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

По ч.гр.д. № 8036/ 2018г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение № 4241/ 09.11.2018г. против ответника ответницата Е.Т.К. и трето за настоящото производство лице – К. В. К. за разделно заплащане на ищеца „ВиК” ЕАД на следните суми : 485,34 лв. - неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за отчетния период 23.07.2015г. - 19.09.2018г. за абонатен № 823118 по фактури, издадени в периода 29.05.2015г. - 25.09.2018г. /по 242,91 лв. за всеки от длъжниците/; 58,35 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 26.10.2015г. - 02.11.2018г. /по 29,17 лв. за всеки от длъжниците/, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 06.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски от 75 лв. Заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на третото лице К. К., а на ответницата Е.К. е връчена на основание чл.47 ал.5 от ГПК. С разпореждане от 29.05.2019 г. на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск относно вземанията си към Е.К.. Разпореждането е връчено на ищеца на 11.06.2019г. Настоящият иск е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК – на 01.07.2019г.

Не се спори по делото, че ответницата е собственик на 1/2 идеална част от процесния водоснабден обект с абонатен № 823118, представляващ апартамент в ******, за който ищцовото дружество предоставя услугите по доставяне, пречистване и отвеждане вода. Собственик на останалата ½ идеална част от имота и титуляр на клиентската партида в ищцовото дружество е вторият длъжник в заповедното производство К. В. К., по отношение на когото постановената заповед за изпълнение е влязла в сила. От представения нотариален акт № 70/ 22.10.2001г. се установява, че имотът е придобит чрез покупко-продажба от двамата съсобственици като купувачи.

Неоспорени по делото са и начислените по клиентската партида потребени в обекта количества вода през процесния отчетен период 23.07.2015г. - 19.09.2018г. на обща стойност 485,83 лв. съгласно издадените за този период неоспорени 35 фактури, първата с падеж 25.20.2015г., а последната с падеж 25.10.2018г.

Спорен по делото е единствено въпросът дали ответницата обитава процесният водоснабден имот респективно дали носител на задължението да заплаща потребената вода не е само реалният ползвател на имота.

Въпросът за реалното ползване на имота е ирелевантен  по делото, тъй като приложимата норма на чл.3 от Наредба № 14/ 04.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи постановява, че качеството потребител на предоставяните от ищцовото дружество услуги - доставяне, пречистване и отвеждане на вода имат собствениците на имота, които при липса на учредено вещно право на ползване на основание чл.32 ал.1 от Наредбата дължат заплащане на изразходваното за обекта количество вода. Поради това неоснователно е правоизключващото възражение на особения представител на ответницата, като последната в качеството си на съсобственик на имота е носител на задължението за плащане на потребената в имота вода съобразно притежаваната от нея 1/ 2 идеална част.

Не се установи по делото ответницата да е изпълнила начислените процесни неоспорени парични задължения към ищцовото дружество за съответната част от стойността на потребените услуги. Ето защо освен половината от стойността на доставената вода в размер на 242,91 лв. / 1/ 2 от 485,83 лв./, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено за всяка месечна доставка – след падежа на задължението за плащане /26-о число на месеца, следващ издаването на съответната фактура/ до посочената крайна дата – 02.11.2018г., предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Така за целия предявен период от 26.10.2015г. до 02.11.2018г. на основание чл.162 от ГПК съдът определя дължимото обезщетение за забава в предявения размер от 29,17 лв. /1/2 от начислените 58,35 лв./. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответницата дължи и законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 06.11.2018г. до окончателното изплащане на задълженията.

По изложените съображения предявените искове са основателни и доказани и ще бъдат уважени.

С оглед изхода от спора, на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените съдебни разноски, съразмерно с уважената претенция и влязлата в сила заповед за изпълнение. Разноските на ищеца в заповедното производство са 75лв. (25 лв. - заплатена държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение), от които ответницата дължи 1/2 – 37,50 лв. Разноските на ищеца в настоящото производство са в размер на  375 лв. (75 лв. - заплатена държавна такса, 200 лв. – депозит за възнаграждение на особен представител на ответника и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78 ал.8 ГПК по реда на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ). Така общият размер на дължимите от ответницата съдебни разноски е 412,50 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Т.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас с ЕИК ********** следните паричните задължения, за които е постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 4241/ 09.11.2018г. по ч.гр.д. № 8036/ 2018г. по описа на БРС : 242,91 лв.  – неплатена цена за потребени ВиК услуги през периода 23.07.2015г. – 19.09.2018г.; 29,17 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 26.10.2015г. – 02.11.2018г., и законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 06.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Е.Т.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Генерал Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от изпълнителния директор Г.Й. Т., съдебни разноски в размер на 412,50 лв.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

Вярно с оригинала:

СА