№ 14464
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110169385 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е по искова молба А. В. М. с ЕГН **********, постоянен адрес .,
адрес за кореспонденция ., съдебен адрес . (ищца), действуваща чрез упълномощения
процесуален представител адв. М. М., член на Пловдивската адвокатска колегия.
Ищцата твърди, че през 2021 г. е сключила на една и съща дата два договора. Първият
бил договор за потребителски кредит № ./.., който сключила с ответника „.“ ЕАД и по
силата на който получила заем в размер на 1 500 лева. Вторият бил договор за
поръчителство, който сключила с ответника „.“ ЕООД и по силата на който ищцата се
задължила да му заплати възнаграждение в размер на 2 002 лева и 8 стотинки. Ищцата
твърди, че общата погасителна вноска по двата договора възлизала на 237 лева и 63
стотинки. Заплатила първите две общи месечни погасителни вноски, след което
погасила изцяло задълженията по двата договора в размер на общо 2 095 лева и 58
стотинки (от които 1 500 лева главница, 150 лева лихва и 445 лева и 58 стотинки
възнаграждение за поръчител). Твърди, че двата договора всъщност са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Излага подробни доводи, че в договора за потребителски
кредит не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му,
дали той е фиксиран за целия срок на договора или е променлив; че погасителният
план към договора за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК, защото не конкретизира периодичните вноски по отделните задължения
за главница, договорна лихва и такса гарант; както и че в противоречие с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит не съдържа общата сума, дължима от
потребителя и годишния процент на разходите. Обосновава и противоречие с чл. 19,
ал. 4 ЗПК, защото годишният процент на разходите по договора за потребителски
кредит не включвал и възнаграждението по договора за поръчителство. Твърди, че
ответниците са свързани лица и че договорът за поръчителство не цели реално
1
обезпечаване на потребителския кредит, а само допълнителното му оскъпяване. По
отношение на договора за поръчителство обосновава противоречие с добрите нрави
чрез накърняване на принципите на добросъвестността, справедливостта и забраната
за несправедливо облагодетелстване и нееквивалентност на предлаганата услуга и
нейната цена. Допълва, че този договор е нищожен и поради заобикаляне на закона по
чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че е неравноправен, неразбираем и не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването му в
противоречие с чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Иска от съда да осъди ответника „.“
ЕАД да му заплати сумата 150 лева, представляваща недължимо платен лихва по
недействителен договор за потребителски кредит, а ответника „.“ ЕООД – сумата 445
лева и 58 стотинки, представляваща недължимо платено възнаграждение по
недействителен договор за поръчителство. Претендира разноски.
С електронно изявление с вх. номер 229981 от 15. 08. 2023 г. ищцата е уточнила,
че е допуснала техническа грешка в исковата молба. С електронно изявление с вх.
номер 257143 от 18. 09. 2023 г. ищцата е поискала изменяване на предявените искове
чрез частичното им оттегляне, което измененяване беше допуснато от съда в откритото
съдебно заседание от 20. 09. 2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., бул. „.“ . (.), ет. 4, .,
действуващо чрез процесуалния представител юрисконсулт Е. В.. Ответникът „.“ ЕАД
оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че е сключил с ищцата
твърдения от нея договор за потребителски кредит, по който тя усвоила сума в размер
от 1 632 лева и 24 стотинки при годишен лихвен процент 20 % и годишен процент на
разходите 21, 94 %, като всички плащания по договора за кредит трябвало да са общо
1 872 лева и 96 стотинки, от които 1 632 лева и 24 стотинки главница и 240 лева и 72
стотинки възнаградителна лихва. Признава, че кредитът е бил предсрочно погасен от
ищцата, но оспорва тя да е направила плащания за възнаградителна лихва в размер на
150 лева. Заявява, че договора за потребителски кредит има необходимото съдържание
по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК. Обосновава, че ищцата не е била задължена да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. След като договорът за
предоставяне на поръчителство, който имал характера на договор за поръчка по чл.
280 и сл. ЗЗД, не е бил задължителен, то възнаграждението по него правилно не е било
включено в годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит.
Признава, че е едноличен собственик на капитала на другия ответник „.“ ЕООД, но
изтъква, че двете юридически лица имат различни предмети на дейност и различни
служители. Евентуалната недействителност на договора за предоставяне на
поръчителство според ответника „.“ ЕАД не засяга съществуването на вземанията му,
произтичащи от договора за потребителски кредит. Иска от съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски. Възразява ищцата да е материално
затруднено лице и да е приложима нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от на исковата молба и от ответното
дружество „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., бул. „.“ . (.), .,
представлявано от юрисконсулт В. М.. Оспорва предявения срещу него иск като
неоснователен. Признава, че е сключил с ищцата договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който се е задължил да сключи договор за поръчителство
с другия ответник. Отрича обаче ищцата да е правила плащания по договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 445 лева и 58 стотинки. Обосновава, че
обезпечението е било единствено и само възможност, а не и задължение за
2
потребителя. Прави извод, че задължението за възнаграждение по него не следва да
бъде включвано в годишния процент на разходите. Отрича сключването на договора за
предоставяне на поръчителство да съставлява заблуждаваща търговска практика.
Признава, че другият ответник е едноличен собственика на капитала му, но изтъква, че
наличието на свързаност помежду им само по себе си води до скрито оскъпяване на
кредита. Изтъква, че „.“ ЕООД е самостоятелно юридическо лице с обособен предмет
на дейност, за който има собствено лиценз от Българската народна банка. Излага
доводи и за действителността на договора за потребителски кредит, с който заявява, че
се е запознал. Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Възразява ищцата да е материално затруднено лице и да е приложима нормата на чл.
38, ал. 2 ЗАдв.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител срещу надлежни ответници. Съдът е освободил ищцата от
задължението за авансово внасяне на държавни такси (л. 12). Исковата молба отговаря
и на останалите формални изисквания на закона по чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради
което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Ищцата предявява два осъдителни иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо от Закона за задълженията и договорите. В тежест на ищцата е да установи при
условията на пълно и главно доказване твърдените от нея пороци на договор за
потребителски кредит № ./.., съответно договор за предоставяне на поръчителство,
обуславящи нищожността им, както и че е заплатила в полза на ответника „.“ ЕАД в
изпълнение на договора за потребителски кредит сумата 150 лева, представляваща
възнаградителна лихва, а в полза на ответника „.“ ЕООД – сумата 445 лева и 58
стотинки, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство.
Страните не спорят и съдът отдели с определението по чл. 146 ГПК като
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на .. ищцата е сключила с ответника
„.“ ЕАД договор за потребителски кредит № ., че на същата дата е сключила с втория
ответник „.“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, както и че „.“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „.“ ЕООД. От събраните в хода на съдебното
дирене писмени доказателства се установяват параметрите на така сключените между
страните два договора. По-точно установява се, че по силата на договора за
потребителски кредит ответното дружество „.“ ЕАД. По силата на договора за
потребителски кредит ответното дружество „.“ ЕАД предоставило на ищцата
паричната сума в размер на 1 500 лева, а ищцата се задължила да му я възстанови,
както и да му заплати възнаградителна лихва в размер на 20 % на годишна основа.
При това положение страните посочили в договора за потребителски кредит годишен
размер на разходите от 21, 94 %. Ищцата освен това поела задължението да
предостави на кредитодателя персонално обезпечение, във връзка с което сключила с
второто ответно дружество „.“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство. По
силата на този договор „.“ ЕООД поело задължението да поръчителствува за ищцата, а
тя се задължила да му заплати възнаграждение в размер на 445 лева и 58 стотинки. От
представените по делото счетоводни извлечения се установява, че ищцата заплатила в
полза на кредитодателя „.“ ЕАД първите две вноски по договора за кредит, всяка от
които в размер на 237 лева и 63 стотинки. След това на 15. 04. 2021 г. ищцата погасила
целия кредит, включително и предсрочно вноските с ненастъпил падеж, като заплатила
3
в полза на ответника „.“ ЕАД сумата 1 620 лева и 32 стотинки. От тази сума съгласно
постигнатите договорености ответникът „.“ ЕАД превел в полза на ответника „.“
ЕООД сумата 361 лева и 71 стотинки, представляваща възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство. По този последен договор ищцата била заплатила и
първата вноска от възнаграждението в размер на 120 лева и 57 стотинки, т.е. общо
заплатените от нея суми за предоставяне на поръчителство възлизат на 482 лева и 28
стотинки. От преведената от нея в полза на кредитодателя „.“ ЕАД сума на 15. 04.
2021 г. в размер на 1 632 лева и 24 стотинки частта 36 лева и 64 стотинки останала
като „неразпредЕ. сума“. Това се установява от счетоводните справки на л. 62 и л. 66
от делото.
При това положение съдът достигна до следните изводи.
Нито се твърди, нито има данни по делото при сключването на договора за
потребителски кредит и договора за „предоставяне“ на поръчителство ищцата да е
действувала като търговец или във връзка с упражнявана от нея професионална
дейност. При това положение съдът приема, че тя има качеството на „потребител“ по
смисъла на пар. 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Закона за защита на
потребителите, на което индикира и наименованието на договора за потребителски
кредит. Поради тази причина спрямо договора за потребителски кредит следва да се
прилагат изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗЗП).
В дадения случай ищцата е сключила два договора с ответните дружества.
Въпреки че всеки един от посочените два договора формално представлява
самостоятелен договор, те следва да се разглеждат като едно цяло. Двата договора
участват във формирането на едно общо облигационно отношение в широк смисъл
(А.К., „Общо учение за облигационното отношение“). В самия договор за
потребителски кредит е посочено, че размерът на годишния процент на разходите
възлиза на 21, 94 %. Ако към параметрите към договора обаче бъде включено и
възнаграждението към дружеството, предоставило поръчителството, то годишният
процент на разходите надвишава значително би превишило този размер.
За да е налице поръчителство е напълно достатъчно да се сключи договор за
поръчителство между кредитора и поръчителя. Не се изисква да бъде сключван и
втори договор между длъжника и поръчителя. В този смисъл е последователната
съдебна практика (решение № 351 от 12. 06. 1995 г. на ВС по гр. дело № 2635/94 г., V
г. о.; решение № 1022 от 28. 06. 1999 г. на ВКС по гр. дело № 252/1999 г., V г. о).
Регресните вземания на изпълнилия чуждите задължения поръчител възникват срещу
длъжника по силата на закона. Преди изпълнението на тези задължения от поръчителя
в класическия случай между тях не съществува правна обвързаност (решение № 74 от
01. 07. 1959 г. по гр. дело № 51/59 г., ОСГК на ВС). Действително, частноправните
субекти разполагат с автономия на волята да сключват каквито и да било сделки,
включително договори, каквито законодателството изрично не предвижда.
Следователно поръчителят и длъжникът биха могли да сключат и договор за
„предоставяне“ на персоналното обезпечение, макар и такъв да не се предвижда от
законодателството и да е напълно ненужен за учредяването на поръчителството.
Автономията на волята на страните обаче е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми
на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и до търговските сделки (чл. 288 ТЗ). За спазването на това
двойно ограничение съдът следи служебно, в какъвто смисъл са разясненията, дадени
с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК, с
4
т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК и
с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2020 г.,
ОСГТК. При така установените характеристики на договора за потребителски кредит
и договора за „предоставяне на поръчителство“ настоящият съдебен състав приема,
че възнаграждението за предоставяне на поръчителство по втория договор следва да
бъде приравнено на разход по потребителския кредит. Това следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в пар. 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съдът приема, че в разглеждания случай получаването на кредита е било обусловено
от сключването на договор за „предоставяне на поръчителство“ от страна на
кредитополучателя, в подкрепа на който извод са представени достатъчно фактически
данни – обстоятелството, че двамата ответници са свързани лица, че двата договора са
сключени на една и съща дата, както и че кредитодателят е превел в полза на
поръчителя възнаграждението му. При това положение този разход по кредита е
следвало също да бъде включен от страните при изчисляването на годишния процент
на разходите по договора за паричен заем, в какъвто смисъл е съдебната практика на
въззивния съд, която настоящият съдебен състав напълно споделя (определение №
12852, постановено на 26. 10. 2023 г. от Софийския градски съд, III-Б въззивен състав,
по в. ч. гр. дело № 20231100510598 по описа му за 2023 г.).
Всеки един от двата договора – договорът за потребителски кредит и този за
предоставяне на поръчителство – разгледани изолирано един от друг и сами по себе си
не противоречат на закона, но заедно постигат забранена с повелителна правна норма
цел – увеличават годишния процент на разходите по договора за паричен заем над
императивния максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. При това положение двата договора са
нищожни поради заобикаляне на закона съгласно чл. 26, ал. 1, предл. първо, алт. втора
ЗЗД.
След като договорът за потребителски кредит е недействителен, то ищцата е
дължала по него само чистата му стойност (главницата) според текста на чл. 23 ЗПК.
Заплащайки в полза на ответното дружество „.“ ЕАД парични суми в размер на общо
1 733 лева и 87 стотинки (237,63 + 237,63 + 1620,32 – 361,71) ищцата е погасила
задължението си по чл. 23 ЗПК в размер на 1 500 лева, а остатъкът 233 лева и 87
стотинки като даден при начална липса на основание следва да бъде върнат от
ответното дружество „.“ ЕАД. За разликата над този размер до пълния претендиран
размер 361 лева и 71 стотинки, съобразявайки измененяването на иска, искът трябва да
бъде отхвърлен.
Договорът за „предоставяне“ на поръчителство няма характеристиката на
потребителски кредит и за него правилата на ЗПК (в това число и чл. 23 ЗПК) не
намират приложение. Поради тази причина всички заплатени от ищцата в полза на
ответното дружество „.“ ЕООД по този нищожен договор парични суми в размер на
482 лева и 28 стотинки (120,57 + 361,71; последната сума ищцата е заплатила на „.“
ЕООД чрез „.“ ЕАД) подлежат на връщане като дадени при начална липса на
5
основание. Поради диспозитивното начало искът срещу „.“ ЕООД трябва да бъде
уважен до предявения размер, съобразявайки изменяването му.
Разноски. При този изход на делото по начало съдът би следвало да присъди на
страните пропорционално сторените от тях разноски. Настоящият съдебен състав
обаче държи сметка и споделя актуалната съдебна практика на Съда на Европейския
съюз и ВКС, според която принципът на ефективност налага всички сторени от
потребителя деловодни разноски да му бъдат присъдени и на потребителя да не бъдат
възлагани разноски, сторени от ответника (определение № 366, постановено на 16. 08.
2022 г. по ч. т. дело № 1085 по описа на ВКС, I т. о., за 2022 г., и цитираните с него
задължителни разяснения, дадени с решение на Съда на Европейския съюз по
съединени дела С-224/19 и С-259/19). Ето защо съдът следва да присъди единствено на
ищцата всички сторени от нея разноски. В дадения случай обаче ищцата е била
освободена от задължението за внасяне на държавна такса и правната помощ от
адвокат й е била оказвана безвъзмездно, поради което тя не е сторила разноски.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът следва да осъди ответните дружества да
заплатят адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. М., представлявал ищцата в
първоинстанционното производство. И двете ответни дружества оспориха
основанието за предоставяне на безвъзмездна правна помощ, заявявайки, че ищцата
всъщност не е материално затруднена. Във връзка с това по делото бяха събрани
редица доказателства – декларация за имуществено и гражданско състояние от
ищцата, решение на Териториланата експертна лекарска комисия, според което ищцата
има 72 % трайно намалена работоспособност с диагноза варикозни вени на долните
крайници с язва и възпаление, ХВН, ростфлебитен синдром вдясно, състояние след
преживяна феморопоплитеална флеботромбоза вдясно, венозен улкус, лумбална
спондилоза с остеохондроза, дископатия, двустранен лумбосакрален радикулерен
синдром, десен раменен периартрит и омартроза вдясно; за периода 2022 – 2023 г. е
декларирала пред Националния осигурителен институт доходи в размер на общо 2 100
лева и 46 стотинки, няма придобити недвижими имоти според данните от Агенцията
по вписванията, по данни от МВР, Отдел „Пътна полиция“, притежава един лек
автомобил марка и модел „Опел Омега“, проиизведен през 2000 г. При това положение
се установява, че ищцата действително е материално затруднено лице. Възраженията
на ответните дружества са неоснователни. Предвид материалния интерес по всеки
един от двата иска и с оглед на броя на проведените открити съдебни заседания всяко
едно от дружествата трябва да бъде осъдено да заплати в полза на адвокат М. по 1 400
лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 9 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Понеже са представени доказателства за регистрацията
на адвоката по ЗДДС, в присъденото адвокатско възнаграждение трябва да се включи
и 20 % ДДС.
Най-сетне, всяко от ответните дружества трябва да заплати в полза на
първостепенния съд държавната такса за разглеждането на иска в размер на 50 лева на
основание чл. 76, ал. 6 ГПК.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на
управление ., бул. „.“ . (.), ет. 4, ., да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от
6
Закона за задълженията и договорите сумата в полза на ищцата А. В. М. с ЕГН
**********, постоянен адрес ., адрес за кореспонденция ., сумата в размер на 233 лева
и 87 стотинки, представляваща недължимо заплатена сума по нищожен договор за
потребителски кредит № ./.., ведно със законовата лихва от 21. 12. 2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 233
лева и 87 стотинки до пълния претендиран размер 361 лева и 71 стотинки.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., бул. „.“ . (.), .,
да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите сумата в полза на ищцата А. В. М. с ЕГН **********, постоянен адрес .,
адрес за кореспонденция ., сумата в размер на 64 лева и 99 стотинки, представляваща
недължимо заплатена сума по нищожен договор за предоставяне на поръчителство по
договор за потребителски кредит № ./.., ведно със законовата лихва от 21. 12. 2022 г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответното дружество „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на
управление ., бул. „.“ . (.), ет. 4, ., да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата в полза на адвокат М. В. М., член на Пловдивската адвокатска колегия,
адрес на кантората ., ул. „.“ ., сумата 1 680 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в първоинстанционното производство
с включен ДДС.
ОСЪЖДА ответното дружество „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на
управление ., бул. „.“ . (.), ., да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата в полза на адвокат М. В. М., член на Пловдивската адвокатска колегия,
адрес на кантората ., ул. „.“ ., сумата 1 680 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в първоинстанционното производство
с включен ДДС.
ОСЪЖДА ответното дружество „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на
управление ., бул. „.“ . (.), ет. 4, ., да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от Гражданския
процесуален кодекс в полза на Софийския районен съд сумата 50 лева,
представляваща държавна такса за разглеждането на иска.
ОСЪЖДА ответното дружество „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на
управление ., бул. „.“ . (.), ., да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от Гражданския
процесуален кодекс в полза на Софийския районен съд сумата 50 лева,
представляваща държавна такса за разглеждането на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8