РЕШЕНИЕ
№ 910
гр. Плевен, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430105395 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Банка ДСК против *** К. за установяване на
вземането на ищеца по заповед по ч.гр.д.№5380/2020г. на РС-Плевен, издадена в полза на
дружеството по чл.410 от ГПК. Твърди се, че съгласно Договор за стоков кредит от
26.03.2018 г. кредиторът „Банка ДСК“ АД, ЕИК ***, е предоставил на ответника кредит в
размер на 1269лева, със срок на издължаване 24 месеца. Кредитът е усвоен изцяло по сметка
на кредитополучателя, който с подписването на Договора за кредит се е задължил да
заплаща дължимите лихви, такси и комисионни и да върне кредита в уговорения срок.
Съгласно Договора за кредит падежната дата за издължаване на месечните вноски е 02-ро
число на месеца.Твърди се, че плащания не са извършвани,падежът на договора е настъпил
на 26.03.2020г.След настъпването на изискуемостта «Банка ДСК» АД е предприела действия
по присъждане на вземането си. Заявлението срещу длъжника е подадено в PC- Плевен по
реда на чл. 417, т. 2 от ГПК и е образувано ч.гр.д. № 5380/2020г. Кредиторът е представил
вземането си пред съда Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“АД. На
19.10.2020г. е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които
длъжникът е осъден да заплати на „Банка ДСК“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата: 1 269, 00 лв., представляваща главница, сумата 1 006,18лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 02.04.2018год. до 26.03.2020год., сумата
95,19лв., представляваща санкционна лихва за периода от 02.04.2018год. до 26.03.2020год.,
1
сумата 57,12лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.04.2020год. до
08.10.2020год., сумата 120,00лв., представляваща заемни такси, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16. 10. 2020 год. до изплащане на сумата, както и сумата 100,
95 лв., представляваща разноски по делото.Вземането произтича от следните обстоятелства:
извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” АД от 16. 10. 2020 год., издадено въз
основа на договор за стоков кредит от 26. 03. 2018 год. Образувано е изпълнително дело №
7/2021г. на ЧСИ ***, per. №815 с район на действие Окръжен съд гр.Плевен. Въпреки
положените усилия ЧСИ не е успял да връчи лично поканата за доброволно изпълнение със
Заповедта за изпълнение на ***, а е сторил това чрез залепване. След уведомяване на PC-
Плевен от страна на ЧСИ за начина на връчване на Заповедта за незабавно изпълнение, PC-
Плевен е указал на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 на „Банка ДСК“АД да предяви установителен
иск за вземането си срещу длъжника. За банката е възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия установителен иск в законоустановения едномесечен срок.Моли съда, да
постанови решение, с което да признае за установено, че се дължат сумите по издадената
заповед.Претендират се разноски.Представена е писмена защита.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на
ответника, като е направил възражение и за неравноправни клаузи.Претендира направените
деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д.№5380/2020г. по описа на ПлРС се установява, ищецът е
депозирал в ПлРС заявление срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за сумите, както следва1 269, 00 лв.,
представляваща главница, сумата 1 006,18лв., представляваща договорна лихва за периода
от 02.04.2018год. до 26.03.2020год., сумата 95,19лв., представляваща санкционна лихва за
периода от 02.04.2018год. до 26.03.2020год., сумата 57,12лв., представляваща договорна
лихва за периода от 15.04.2020год. до 08.10.2020год., сумата 120,00лв., представляваща
заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16. 10. 2020 год. до
изплащане на сумата, както и сумата 100, 95 лв., представляваща разноски по
делото.Вземането произтича от следните обстоятелства: извлечение от счетоводните книги
на „Банка ДСК” АД от 16. 10. 2020 год., издадено въз основа на договор за стоков кредит от
26. 03. 2018 год. Образувано е изпълнително дело № 7/2021г. на ЧСИ ***, per. №815 с район
на действие Окръжен съд гр.Плевен. Въпреки положените усилия ЧСИ не е успял да връчи
лично поканата за доброволно изпълнение със Заповедта за изпълнение на ***, а е сторил
това чрез залепване. След уведомяване на PC- Плевен от страна на ЧСИ за начина на
връчване на Заповедта за незабавно изпълнение, PC- Плевен е указал на основание чл. 415
ал. 1 т. 2 на „Банка ДСК“АД да предяви установителен иск за вземането си срещу длъжника.
За банката е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск в
законоустановения едномесечен срок.
2
Длъжникът не е открит и съдът е разпоредил на кредитора да предяви
установителни искове на основание чл.422 от ГПК за главницата.
По делото е приложен договора, от който е видно, че е склрючен на на
26.03.2018г. и кредиторът „Банка ДСК“ АД, ЕИК ***, е предоставил на
ответника кредит в размер на 1269лева, със срок на издължаване 24 месеца.
Кредитът е усвоен изцяло по сметка на кредитополучателя, който с
подписването на Договора за кредит се е задължил да заплаща дължимите
лихви, такси и комисионни и да върне кредита в уговорения срок. Съгласно
Договора за кредит падежната дата за издължаване на месечните вноски е 02-
ро число на месеца,а падежът на договора е настъпил на
26.03.2020г.Действията от страна на банката са предприета след падежа.
От заключението по допусната СГЕ , се установява, че договорът е подписан и текстът
в него е изписан именно от ответника, поради което съдът приема направеното оспорване на
авторството на документа за неуспешно, а възражението на особения представител в тази
насока за неоснователно.
По делото е назначена СИЕ, като ВЛ е посочило, че дължимите суми по основния
договор за заем, са :1269лв. за главница, договорна лихва 517,26лв., санкционираща -
584,11лв., законна 57,12лв., такса изискумост 120лв.
По делото е назначена СТЕ, като ВЛ посочва, че размера на шрифта е 11 pt. Съгласно
чл. 10 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12 pt, в
два екземпляра- по един за всяка от страните по договора. Сключения между страните
Договор се регулира от ЗПК - в редакцията му от 29.07.2016г., и не представлява никое от
изключенията, посочени в чл. 4 от ЗПК. Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съобразно събраните по
делото доказателства обаче, съдът намира, че в случая процесния договор се явява
недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Законодателят, с нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
изисква договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови
елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните. В настоящия случай, представения по делото
Договор за кредит е сключен в противоречие с цитираното законово изискване, доколкото
установения по делото в оригинала на договора шрифт е 11 pt. Това въведено в българското
3
законодателство изискване за конкретен шрифт е относимо към всички договори, сключени
на територията на страната, какъвто се явява процесният, и следва да бъде съобразено с
изискванията на българския закон. Констатираното противоречие с изискванията на чл. 10
ал. 1 от ЗПК, по силата на чл. 22 от ЗПК, е предпоставка договорът да се счита за
недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по него.
При това положение се дължи само сумата 1269лв. главница а за разликата да
претендираните други суми следва да се отхвърлят исковете като неоснователни и
недоказани.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за връщане на кредита и с поведението си е станал причина ищецът да
направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на ищеца.Като за
разноските по заповедното производство следва да се присъдят,съобразно предявените и
уважени искове.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно разноските
в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив.След
съответно изчисление, съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата
на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът
установи, че дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е
сумата от 75,19лв.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на
правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк.
възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв. Следва да се
осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство 568,69лв.,
съобразно уважените искове.
Следва ответникът да заплати по сметка на ПлРС и направени разноски за ВЛ 120лв.,
с оглед изхода на делото и са заплатени разноски за СГЕ от бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че *** К.,
ЕГН********** ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК” АД, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, следната суми: главница в размер на 1269 лв., по договора за стоков
кредит от 26.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2020г.
до окончателното и изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
4
№260350/19.10.2020г. по ч.гр.д. №5380/2020г. по описа на ПлРС, като за разликата до
претендираните. 1006,18лв., представляваща договорна лихва за периода от 02.04.2018год.
до 26.03.2020год., сумата 95,19лв., представляваща санкционна лихва за периода от
02.04.2018год. до 26.03.2020год., сумата 57,12лв., представляваща договорна лихва за
периода от 15.04.2020год. до 08.10.2020год., сумата 120,00лв., представляваща заемни
такси, ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК *** К., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на
„БАНКА ДСК” АД, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
от 75,19лв., представляваща разноски за заповедното производство ч.гр.д. №5380/2020г. по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК *** К., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на
„БАНКА ДСК” АД, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата
от 568,69лв., представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА *** К., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, направени
разноски за ВЛ -120лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5