№ 2825
гр. Варна, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Р. Митев
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело №
20253110106724 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е
образувано по молба на Д. С. Д., с която е отправено искане за налагане на
мерки за защита срещу домашното насилие по отношение Г. С. Т. - брат на
молителя
В молбата за защита се излага, че Д. и Т. били еднокръвни братя и
съсобственици на имот, находящ се в гр. Игнатиево, във връзка с
разпределение ползването на който помежду им било налице висящо
производство. На 14.04.2025 г. около 10 ч. Д. чистел тревата с мотика в
съсобствения им двор, когато брат му се приближил до него и започнал да
вика ядосано и заплашително: "Какво правиш, бе? Няма да чистиш, това е
мое!". Д. му отговорил, че ще чисти, ще сее, защото не можело да стои
буренясало, казал му: "Може да сееш, не може да разваляш!" Брат му се
ядосал още повече, приближил се, хванал го за дрехите на гърдите и започнал
да го пристиска към гърдите. Казал му: "Ще те пребия! Ще те убия! И тебе и
семейството ти!" Съседът И. В. се провикнал: "Г., спри!" Молителят успял да
се освободи от хватката му и да го отблъсне. От къщата дотичала и съпругата
на молителя Гергина Рашкова Д.а. Застанала между двамата и разперила ръце,
за да ги раздели. Т. се отдръпнал. Имало словесно пререкание, след което се
прибрали. На 16.04.2025 г. около 8 ч. Д. излязъл от вкъщи, хвърлил боклука в
коша за боклука на двора на имота и тръгнал към контейнера за боклук на
улицата. Брат му се появил ядосан и заканително започнал отново да го
заплашва: "Ще те пребия! Ще те убия!" в присъствието на Гергина Д.а. На
21.5.2025 г. около 8 ч. докато Д. бил вкъщи Т. отново да викал и крещял
показал среден пръст на съпругата му и й извикал „Мумийо“. През целия ден
1
Т. се опитвал да предизвика конфликт. Прибрал ключа от сайванта. Когато Д.
му го поискал, Т. му отговори ядосано и започнал да го гони от имота: "Няма
да ти го дам! Освободи ми къщата! Ще вкарам 2 курви на квартира." Всеки
ден в периода от 22.5.2025 г. до 26.5.2025 г. около 8 – 8:30 ч. Т. излизал всяка
сутрин на двора, викал, свирел, крещял: "Покажи се, бе!" В един от тези дни
хвърлил мръсната си помийна вода в приготвените за садене вади, ритнал и
обърнал кофите на Д. с чакъл, който разпилял. По изложените съображения
отправя искане за уважаване на молбата, като се постановят мерки за закрила
по чл. 5, т. 1, 2, 3, 4 и 6 ЗЗДН, както и за издаване на заповед за незабавна
защита. Претендира разноски.
Ответникът Г. С.о Т., чрез адв. В. С. е депозирал становище в което
излага следното:
Не оспорва, че с молителя са братя и живеят съвместно в съсобствен
парцел в гр. Игнатиево. Отношенията им се влошили след, като предявил
срещу молителя иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Д. Д. започнал да упражнява
психически и икономически тормоз, над него. Конфликтът е за това, че
молителят ползва съсобствения имот в значително по голяма част от размера
на идеалните си части. С настоящото производство се цели да бъде отстранен
и молителят да продължи да ползва необезпокоявано ид. ч от имота, които не
са негова собственост. Дори да се приеме, че е отправил закани към молителя,
те не следва да се квалифицират като домашно насилие. Видно прокурорска
преписка № 6455/2024г., конфликта е предизвика от Д. Д..
В с.з. по същество молителят лично и чрез процесуалния си
представител поддържа молбата и моли за нейното уважаване.
В с.з. ответникът посочва, че на 14.04.2025г. видял брат си в градината, и
го попитал защо ползва градината, когато са в дело, и не са разпредели
ползването. Твърди, че Д. Д. ползва целия имот. Предложил му е първо да
разпределят ползване, за да няма скандали. Тогава молителят му заявил, да си
гледа работа, че дворът не е негов, и ще прави каквото си иска, напсувал го на
майка. В този момент го хванал за яката, от своя страна Д. Д., го ударил в
слабините, и посегнал да го удари. Дошла съпругата на молителя и започнали
да се ругаят.
Отрича на 16.04.2025, да е казвал на молителя, „ Ще те пребия“, „ Ще те
убия“.
На 21.05.2025г. си е свирил на двора, когато Д. С. Д. се показал на
външните стълби на къщата, и го попитал „ какво викаш там“. На същата дата,
казал на брат си, че ще пусне двама наематели в имота, а не да освободи
имота, Оспорва в периода между 22.05.2025г до 25.05.2025г., да е хвърля
помийна вода.
От представените писмени доказателства, от гласните доказателства, от
становището на представителите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната
взаимна връзка, след прилагане на процесуалните правила за доказване, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
2
Страните не спорят, че е еднокръвни братя, което се установява от
приложената справка „НБД“
От свидетелство за съдимост на Д. С. Д. е видно, че не е осъждан има
наложено наказание по чл. 78а от НК, за деяния извършено на 13.12.2025г.
От свидетелство за съдимост на Г. С. Т. се установява, че не е осъждан.
От справка/л. 46/ се установява, че спрямо страните не са налагани
мерки по ЗЗДН.
От приложената преписка на РУ Аксаково, /л. 93 – л.103/ се установява
следното: На 19.04.2024 г. двамата братя са имали скандал за битови сметки.
Нарушения на обществения ред не са констатирани. Същото така и двамата
имат предупреждения от МВР, да не отправят закани, заплахи един към друг,
да не предприемат действия по саморазправа.
Не е спорно, че страните Г. Т. е предявил срещу Д. Д. иск по чл. 31, ал. 2
от ЗС, към момента делото е висящо пред ВОС.
Видно от справка /л. 40/ Г. Т. и Д. Д., не са настанявани в
психиатричните клиники на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – гр. Варна.
Видно от предоставена медицинска документация е, че съпругата на
молителя е с онкологично заболяване, Г. Т. е с 90.00% ТНР.
От показания на И. И., на които съдът дава вяра, като пълни ясни и
безпристрастни, се установява, че свидетелят е съсед на двамата братя, като ги
е видял в схватка - двамата братя се държали за ръцете и телата. Викнал им да
спрат и те се отдалечили един от друг. Не е разбрал в този момент да са си
отправяли обидни думи. Посочва, че не е чувал някои да крещи и вика в двора
на двамата братя.
От показанията на Г. Д.а/ съпругата на молителя/ се установява, че на
14.04.2025г. е възникнало спречкване между Г. Т. и Д. Д..
На 16.04.2025г. ответникът свирел в двора и крещял, не си спомня какви
реплики са си разменяли съпруга й с Г. Т..
По делото не се установи, на 16.04.2025 Г. Т. да е казал да брат си - „Ще
те пребия! Ще те убия!"
Съдът намира, че от свидетелските показания на Г. Д.а не се установя
въпросите думи да са изречени. Същата заявява, че не може да си спомни
какви реплики са си разменяли двамата братя. Същевременно изразите „Ще те
пребия! Ще те убия!", са заплахи срещу непосредствения живот и здрава и
биха били запомнени, предвид че от твърдяно събитие не е изминал
значителен период от време.
По делото не се доказа в периода от 22.5.2025 г. до 26.5.2025 г. около 8 –
8:30 ч. Т. да е излизал всяка сутрин на двора, викал, свирел, крещял.
Твърдението се оборва от свидетелските показания на И. И., който живее
непосредствена близост до имота на двамата братя, и заяви, че не е чувал да се
вика в имота.
3
Поради изложеното следва и доказателствената стойност на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, да се счита за оборена.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Молбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.10,
ал.1 от ЗЗДН от активно легитимирано лице по смисъла на чл.3, т,6 предвид че
ответникът е брат на молителя.
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.
Възникналия на 14.04.2025г. лек сблъсък, между Г. Т. и Д. Д., изразяващ
в държане на ръцете и телата представлява акт на домашно насилие от
физически характер. Съдът намира, че поведението и двамата братя
представлява домашно насилие един към друг. Понеже в производства по
ЗЗДН е неприложим института на реторсията, а защита е поискана само от Д.
Д., мерки по чл. 5 ЗЗДН, следва да се наложат само на ответника.
В законодателството липсва легална дефиниция на психическо насилие.
Съдебната практика и теория го определя, като действия които имат
отрицателно отражение върху психиката на едно лице, поражда в него
негативни емоции и изживявания, създават чувство за малоценност,
предизвикване на страх, всяко поведение което може да намали
самочувствието на жертвата, нейното достойнство и самооценка. Актове на
психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане,
псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, изолация. Преценка дали е
налице психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват
отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Съдът прие за неустановено от фактическа страна, че Г. Т. е заплашил Д.
Д., че ще го пребие и убие. Поради което не е налице психическо насилие.
Съдът намира, че твърдения акт на домашно насилие на 21.05.2025г. е
ирелевантен за настоящия спор, тъй като е несочен към съпругата на
молителя, не лично към него.
Отделно съдът намира, че хвърлянето на помийна вода и обръщането на
кофи с чакъл не съставлява акт на домашно насилие. Домашното насилие се
изразява в действия, които засягат личността, а не имуществото на
пострадалите лица. Действия на насочени срещу имущество, мога да се
квалифицират като домашно насилие, ако са извършени в присъствието на
лицето, във формата за заплаха.
С оглед на изложеното съдът намира, че молбата за домашно насили е
основателна, само по отношение на извършеното на 14.04.2025г. от Г. Т.
деяние изразяващо се в хващане на ръцете и тялото на брат си Д. Д..
При определяне на мерките за защита следва да се имат предвид
4
конкретните действия на лицата, упражнили насилието. Съдът намира, че
двамата братя са осъществявали домашно насилие поради, което на Г. Т.,
следва да се наложи мярката за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1
от ЗЗДН, а именно да се въздържат от домашно насилие спрямо Д. Д.. Съдът
намира тази мярка за достатъчна, предвид че упражненото домашно насилие
не носи такъв интензитет, който да налага широк обхват и срок на мерките за
защита. Същевременно неразбирателства между страните не са дължат на
личностни особености, а на имотен спор, който е първопричината за
образуването на настоящото дело.
Съдът следва да почертае на страните, че възникването на конфликти и
воденото на производства по ЗЗДН няма нито да им помогне при решаването
на имотния спор, нито ще им даде възможност да избегнат последиците от
решението му.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. Т. следва да
заплати на Д. Д. направените по делото разноски. Молителят претендира и е
представил доказателство за плащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 1200 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на същото,
което съдът намира за основателно. Съдът като взе предвид, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, като взе за ориентир, че
предвиденият в чл. 22 от Наредба № 1/2004г за възнаграждения за адвокатска
работа, хонорар за производства по ЗЗДН е 600 лв. и взе предвид размера на
платеното от насрещната страна адв. възнаграждение, намира, че на молителя
следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на 1 000 лева. Следва още
да му се присъдят 30 лв. депозит за вещото лице и 5 лв. за съдебно
удостоверение.,
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд
държавна такса в размер на 25 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА следните мерки за защита срещу домашно насилие,
упражнено над Д. С. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Игнатиево, ул.“ ***“ № 5
от Г. С. Т., ЕГН ********** адрес: гр. Игнатиево, ул.“ ***“ № 5:
ЗАДЪЛЖАВА Г. С. Т., ЕГН ********** да се въздържат от извършване
на домашно насилие спрямо Д. С. Д., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗЗДН
ОСЪЖДА Г. С. Т., ЕГН ********** адрес: гр. Игнатиево, ул.“ ***“ № 5
да заплати на Д. С. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Игнатиево, ул.“ ***“ № 5
сумата от 1035 / хиляда тридесет и пет/ лева представляваща разноски
сторени гр. д №6724/2025 на ВРС, от които 1000 лв. адвокатско
възнаграждение и 5 лева държавна такса за издаване на съдебно
5
удостоверение и 30 лева депозит за свидетел, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА Г. С. Т., ЕГН ********** адрес: гр. Игнатиево, ул.“ ***“ № 5
да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна
държавна такса в размер на 25.00 лева (двадесет и пет лева), на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на
решението не спира изпълнението й.
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на
страните и на НАЧАЛНИКА на съответното РПУ, съгласно чл. 16, ал. 3 от
ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-
дневен срок считано от 23.07.2025г., на основание чл. 15, ал. 7 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6