Разпореждане по дело №752/2024 на Административен съд - Русе

Постъпила е искова молба с вх. № 4237/17.09.2024 г. от З. С. М., [ЕГН]; с адрес гр. Русе, [улица], вх. А, ет. 7, с която се иска да бъде осъдена Община Русе да му заплати обезщетение „за понесените психични болки и страдания от вероятните последици от пожара“ в размер на 2 000 лева. С Определение № 3096/30.10.2024 г. съдът, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и § 1 от ЗР на ЗОДОВ, е оставил без разглеждане същата поради неизпълнение указанията на съда и е прекратил производството по делото. Определението е връчено на ищеца на 04.11.2024 г.

В срока за обжалване по делото е постъпила жалба с вх. № 5053/11.11.2024 г. и по причина, че същата е адресирана до ВАС, съдът приема, че М. е подал касационна частна жалба срещу Определение № 3096/30.10.2024 г.

С разпореждане [номер]/11.11.2024 съдът е оставил без движение касационната жалба като е дал указание на жалбоподателя че в 7-дневен срок от получаване на съобщението да заплати държавна такса в размер на 5,00 (пет) лева и да представи жалба, приподписана от адвокат, както и пълномощно за процесуално представителство пред ВАС на адвоката, приподписал жалбата. Разпореждането е връчено на М. на 25.10.2024 г.

В срока за изпълнение на дадените указания, М. е подал молба с вх. № 5394/25.11.2024 г., като на основание чл. 94 от ГПК иска от съда да му бъде предоставена „безплатна адвокатска защита във връзка с приподписване на к.ч.ж. № 5053/11.11.24 г.“. В молбата като приложение са посочени декларация и експертно решение на ТЕЛК. Молбата съдържа следния текст: „Аз и съпругата ми заплащаме лекарства в размер на 500 лева месечно. Моля да бъда освободен от заплащане на д.т.“. Към молбата е представено Експертно решение № 94185/180/18.10.2024 г. на ТЕЛК Втори състав при УМБАЛ „Д-р Ст. Киркович“ АД Стара Загора, от което се установява, че М. е с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и 70% ВСУ (вид и степен на увреждане). В представена декларация М. е посочил, че съпругата му Г. Н. М. също е с ТЕЛК; той получава пенсия 1 300 лева; както и факта, че той и членовете на неговото семейство не притежават недвижими имоти и моторни превозни средства. В текста на декларацията не е направено изявление, че М. е запознат с отговорността си по чл. 313 от НК, съгласно който Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. В конкретния случай декларацията е подадена на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, т.е. по силата на закон и М. следва да бъде предупреден за наказателната отговорност, която носи. Жалбоподателят е посочил, че неговият адрес е гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 7, но не е посочил, чия собственост е жилището, което обитава. След като в исковата молба се твърди, че М. е претърпял неимуществени вреди вследствие на причинен стрес от възможността да бъде засегнат имот в [населено място] от умишлено причинен пожар (съобразно твърденията на ищеца), но следва да се изясни чия собственост е този имот – факт, който съдът не успя да изясни поради неизпълнение от страна на ищеца на дадените му указания. Във връзка с молбата не са ангажирани доказателства за имущественото състояние на ищеца – не е представено доказателство, от което да е видно действителния размер на получаваната от М. пенсия; не са ангажирани доказателства за имущественото състояние на неговата съпруга, като следва да се прецени дали същото е в режим на СИО. С разпореждане [номер]/25.11.2024 г. съдът е дал подробни указания на М. относно необходимостта да представи доказателства във връзка с твърдяните от него обстоятелства. Със същото разпореждане съдът е дал указание на касационният жалбоподател, че ако не е в състояние да ангажира необходимите доказателства следва да изпълни изискванията за редовност на касационната жалба – заплащане на държавна такса; представяне на приподписана жалба и пълномощно на адвоката, приподписал същата. Съдът е предупредил М., че при неизпълнение на указанията на съда относно представянето на необходимите доказателства или относно изпълнение изискванията за редовност на касационната жалба, последната ще бъде върната.

В отговор на дадените указания за представяне на доказателства с разпореждане [номер]/25.11.2024 г., М. е представил „Предикат“ с вх. № 5428/ 02.12.2024 г., в която само писмено прави уточнение относно твърдяните от него обстоятелства, но не ангажира доказателства. В молбата се сочи, че общо той и съпругата му получават пенсии в размер на 1 300,00 лева без да са ангажирани доказателства в тази насока. Твърди, че „Самата представена декларация по презумпция удостоверява, че съм готов да отговарям по чл. 313 НК“. Изрично е посочено още, че имотът, който М. е „бранил“ е собственост на съпругата му и не е СИО. Посочва, че жилището, което обитава е собственост на С. З., без уточнение кое е това лице и на какво основание жилището се ползва от М.. Накрая е записано, че „Съдът разполага с целия инструментариум да установи наличие или липса на собственост“ и е заявено искане за предоставяне на „пр.п.“, което съкращение съдът възприема като правна помощ.

Във връзка с „Предикат“ с вх. № 5428/02.12.2024 г. съдът установява следното: Касационният жалбоподател не е изпълнил указанията на съда нито относно представянето на доказателства, нито относно привеждането на касационната жалба в редовен вид съгласно изискванията на чл. 212, ал. 2 и чл. 213, т. 2 и т. 3 от АПК. При търсенето на освобождаване от държавна такса и осигуряването на правна помощ в тежест на лицето, което е поискало това е да докаже, че отговаря на условията за целта. Съдът няма задължение служебно да събира доказателства относно имущественото състояние на искателя.

Отделно от това, след като имотът, от който се твърди, че са настъпили неимуществени вреди в патримониума на М. не е негова собственост (факт, станал за първи път известен на съда именно от „Предикат“ с вх. № 5428/02.12.2024 г. и непосочен в сезиращата първоинстанционния съд жалба) същият няма правен интерес изначално от предявяване на иск. Следва да се отбележи, че ако имотът, който М. е„бранил“ е собственост на съпругата му, не отговаря на истината посоченото в представената от М. писмена декларация, че той и членовете на неговото семейство (каквато безспорно е съпругата му) не притежават недвижими имоти.

Съдът, с разпореждане [номер]/25.11.2024 г. изрично е предупредил касационният жалбоподател за последиците от непривеждането на касационната жалба в редовен вид и предвид факта, че М. не е предприел действия в тази насока нито в указания му срок, нито до настоящия момент, съдът счита, че са налице всички условия касационната жалба да бъде върната на М..

Предвид гореизложеното и на основание чл. 213а, ал. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА касационна жалба с вх. № 5053/11.11.2024 г. на З. С. М., [ЕГН]; с адрес гр. Русе, [улица], вх. А, ет. 7.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му.