РЕШЕНИЕ
№
………, 7 декември 2017г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ
ЕНЧЕВ
секретар Анелия Груева,
като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 7280 по описа за 2016г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.422 от ГПК.
Предявени са обективно съединени установителни
искове по чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ.
Ищецът „У.Б.“ АД твърди, че в нейна
полза има издадена заповед за изпълнение от Софийски районен съд срещу
ответниците, в качеството им на кредитополучател и поръчители, да заплатят
солидарно 350 000лв, представляващи неплатена главница и 120 573,29лв.
договорна лихва. Твърди, че постъпило възражение от ответниците в заповедното
производство е предпоставка за предявяване на установителни искове за
признаване на установено, че ответниците дължат претендираните суми. Исковете
си срещу ответниците основава на договор за банков револвиращ кредит, сключен с
ответника М.С.А.,
регистрирана като едноличен търговец с фирма ЕТ „К.-М.М.“ на 9.06.2011г.,
впоследствие изменен с няколко анекса, както и на обстоятелството, че
останалите ответници са поръчители, поели
солидарна отговорност към банката. Поддържа, че според договора и
анексите крайният срок за издължаване на кредита е бил 20.06.2016г., но
задълженията по тях не са погасени. Твърди, че е обявил задълженията по
договора и анексите за предсрочно изискуеми с нотариални покани, връчени на
всички ответници при условията на чл.47 от ГПК. Моли да бъде признато за
установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите 350 000лв. главница,
и 120 573,29лв. договорна лихва за
времето от 20.09.2013г. до 25.08.2015г., както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Претендира
освен това разноски за заповедното производство в размери 9 411,47лв. държавна
такса и 9 106,32лв. адвокатски хонорар. Претендира и разноски за исковото
производство.
Ответниците М.С.А., регистрирана
като едноличен търговец с фирма ЕТ „К.-М.М.“,
Д.В.А., действащ лично и като едноличен търговец с фирма ЕТ „ Р.**-Д.А.“,
„Д.С.“ ООД и „К.Г.“ ЕООД оспорват исковете изцяло, като поддържат, че
задълженията по договора за банков кредит не са надлежно обявени за предсрочно
изискуеми, защото изявленията на банката в този смисъл не са им връчени. В тази
връзка оспорват и извършените нотариални удостоверявания за връчване на
нотариалните покани по реда на чл.47 от ГПК, както твърдят, че изявленията в
нотариалните покани изхождат от лице без представителна власт спрямо банката.
Твърдят освен това, че вземанията на банката са погасени към 29.11.2016г. след разпределение на постъпилите суми по
изпълнително дело. Претендират разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
С договор за банков револвиращ кредит №
80 от 9 .06.2011г. „У.Б.“ АД е отпуснало на
М.С.А., действаща като едноличен търговец с фирма с фирма ЕТ „К.-М.М.“ револвиращ кредит в размер 350 000лв.
Договорът е сключен при солидарни длъжници на кредитополучателя „Д.с.“ ООД и Д.В.А.,
като за последния е предвидено, че освен в лично качество ще отговаря за задълженията по кредита и като
едноличен търговец с фирма ЕТ „Р.**-Д.А.“. Страните са уговорили размера на
годишния лихвен процент и дължимите комисионни по кредита, както и срок за издължаването
му 9.06.2012г. Договорени са и условията и сроковете за плащане на дължимите
лихви, в това число и наказателни лихви при забавени плащания. Условията по договора са били изменяни с
анекси с номер 2 от 6.07.2012г.; 3 от 8.08.2012г.; 4 от 6.06.2013г. и 5 от
23.07.2013г. Със споменатия анекс № 3 ответникът Д.А.е посочен като ипотекарен
и солидарен длъжник и е добавен и нов солидарен длъжник към дотогавашните – „К.г.“
ЕООД. С анексите е продължаван и срокът за погасяване на кредита, като с
последния анекс № 5 крайният срок на
издължаване на главницата е определен по съгласие на всички страни на
20.06.2016г. В същия анекс е констатирано и наличието на начислена, просрочена
и изискуема лихва по договора в размер 13 167,05лв. към датата на анекса.
На 10.07.2015г. „У.Б.“ АД е изпратила
три нотариални покани до кредитополучателя М.С.А., действаща като едноличен търговец
с фирма с фирма ЕТ „К.-М.М.“, до солидарните длъжници Д.с.“ ООД и Д.В.А. и до
солидарния длъжник „К.г.“ ЕООД, с която е уведомила, че считано от
3.01.2014г. кредитът е обявен за изцяло
и предсрочно изискуем. Нотариалните покани са връчени на всички ответници на
14.07.2015г. при условията на чл.47 от ГПК, след като е удостоверено, че след
многобройни посещения на адресите им на 10.07, 13.07 и 14.07.2015г. са залепени
уведомления на вратите им.
Въз основа на заявление на банката по
чл.417 от ГПК, подадено на 26.08.2015г., на 8.09.2015г. в нейна полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. 51022/2015г. на СРС. С
посочената заповед четиримата ответници са осъдени да заплатят солидарно на
банката на основание договора за
револвиращ кредит и анексите към него сумите 350 000лв. главница заедно със
законната лихва от 26.08.2015г., 12 993,23 лв. договорна възнаградителна лихва,
66 894,95лв. лихва върху просрочена главница, 32 423,61 лв. наказателна лихва
за просрочие, 8 261,50лв. просрочена
лихва, както и 18 517,79лв. разноски. На същата дата на основание заповедта по
чл.417 от ГПК е издаден и изпълнителен лист в полза на банката.
След постъпили възражения от ответниците
срещу издадената заповед за изпълнение кредиторът „У.Б.“ АД е подал искова молба по
реда на чл.422 от ГПК.
Според извлечение от счетоводните книги
на ищеца към 26.08.2015г. задълженията на ответниците по договора за кредит са
350 000лв. главница и 120 573,29 лв. дължими лихви.
На основание издадения изпълнителен лист
по гр.д. 51022/2015г. на СРС „У.Б.“ АД е образувала изпълнително дело №
20158510402697 срещу ответниците пред
ЧСИ М.П.с рег. № 851.
С постановление от 22.11.2016г. по
изпълнително дело № 20158510402697 с ЧСИ М.П.с рег. № 851 е извършил
разпределение на постъпили суми по посоченото и още две други присъединени
дела. След приспадане на разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение
и на дължими данъци, в полза на ищеца е разпределена сумата 747 104,87лв. по
трите дела.
Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, усвоената главница по договора за револвиращ
кредит е 350 000лв. и тази сума не е била погасена до момента на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК. Към посочената дата 26.08.2015г. осчетоводените задължения на
ответниците към банката по договора са били главница от 350 000лв., 12 993,23
лв. договорна възнаградителна лихва, 66 894,95 лв. лихва върху просрочена
главница, 32 423,61 лв. наказателна лихва
и 8 261,50лв. просрочена лихва.
Към посочената дата не са били платени дължимите главници, както и договорените
лихви. По тази причина са начислени и наказателни лихви, които също са били
дължими. След извършеното от ЧСИ по изпълнително дело № 20158510402697
разпределение на постъпили суми е направено частично погасяване на главницата
по договора за револвиращ кредит със сумата 268 114,66лв., които са преведени
на ищеца на 30.11.2016г.
При тези обстоятелства Софийски градски
съд намира от правна страна следното:
Страните са били обвързани от валиден
договор за банков кредит, по силата на която ищецът е следвало да предостави
договорената като кредит сума от 350 000лв., ответникът кредитополучател М.С.А.,
действаща като едноличен търговец с фирма с фирма ЕТ „К.-М.М.“, е следвало да
върне посочения кредит при условията на договора и в уговорените там срокове, а
останалите ответници са били поръчители и са отговаряли солидарно за изпълнение
на всички задължения по договора. Срокът
за окончателното издължаване на главницата, след постигнатите между страните
съгласия за изменение на договора, е бил уговорен на 20.06.2016г.
При сключването на договора за кредит
страните не са квалифицирали правното положение на останалите солидарни
длъжници, а само са уговорили изрично, че всички те носят солидарна отговорност
заедно с кредитополучателя за изпълнение на неговите задължения по договора за
кредит. Цитираната уговорка в договора показва, че останалите солидарно
задължени лица са имали правното положение на поръчители спрямо задълженията на
кредитополучателя. Това е така, защото те са постигнали съгласие с кредитора, в
писмената форма, предвидена в чл.138 от ЗЗД, да отговарят за изпълнението на
задълженията на това търговско дружество.
Възникването на правата и задълженията
на страните по посочения договор, както и усвояването на целия договорен размер
на отпуснатия кредит не се оспорват от страните. Спорът е относно изискуемостта
на задълженията по този договор и относно погасяването на тези задължения чрез
събраните в хода на изпълнителното производство суми.
Съгласно условията на договора плащането
на предоставения кредит и дължимите лихви по него е следвало да става в
сроковете и при условията, за които страните са постигнали съгласие. Предвид
обстоятелството, че кредитодателят е банка, в негова полза е била налице
възможността по чл.60, ал.2 от ЗКИ да обяви целият кредит за предсрочно
изискуем при условията на цитираната
норма. Наличието на предпоставките за възникване на тази правна възможност в
полза на банката е признато от страните с цитирания по-горе анекс № 5 към
договора, защото в този анекс е констатирано неизпълнение в срок на отделни
вноски по кредита на уговорените дати за изпълнение. За упражняването на това
преобразуващо право на банката обаче е необходимо изявлението й за обявяване на
целия кредит за предсрочно изискуем да достигне по несъмнен начин до
длъжниците.
Събраните доказателства не позволяват да
се направи извод, че ищецът е упражнил правото си по чл.60, ал.2 от ЗКИ по
надлежен начин. Отправените до
ответниците нотариални покани са връчени в нарушение на правилото на чл.47 от ГПК, защото от извършеното нотариално удостоверяване е очевидно, че опити за
връчване на поканите са направени в рамките на само 5 дни между 10.07. и
14.07.2015г., т.е. в летния период, без
да е удостоверено да са положени усилия да се получат сведения по въпроса дали
адресатите пребивават на посочените адреси. По аргумент от чл.40, ал.1 от ГПК
изводът, че страната не може да бъде намерена на адреса, следва да бъде
направен едва след като връчителят е посещавал адреса в продължение на поне
един месец в различно време. Спазването на посочените правила е особено
наложително в летния период, в който е нормално и логично да се очаква, че в
рамките на няколко дни адресатът може да не пребивава на адреса си. В случая не
се установява нотариусът, връчващ поканите до ответниците, да е положил
необходимата грижа да установи дали те действително пребивават на адресите
си. Ето защо извършеното нотариално
удостоверяване за връчването на нотариалните покани следва да се приеме за
установяващо ненадлежно връчване. Последица от този извод е, че изявлението на
банката по чл.60, ал.2 от ЗКИ не е достигнало до длъжниците и не е породило
правните последици по цитираната норма. Така към датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК – 26.08.2015г. банката не е притежавала изискуемо вземане срещу
ответниците на основание упражнено преобразуващо право по чл.60, ал.2 от ЗКИ,
съгласно задължителните указания в Т.18 от Тълкувателно решение 4/2013
гр.София, 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС.
За основателността на предявените по реда
на чл.422 от ГПК установителни искове е необходимо да бъде установено дали към
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК са съществували
вземания на банката, основани на
договора за револвиращ кредит, които да са били изискуеми. Анализът на анекс № 5 към договора, който представлява
последното във времето изявление на страните относно развитието на
правоотношенията по повод предоставянето и издължаването на кредита и който
изменя, съгласно изричния текст на §4, клаузите на първоначалния договор и
анексите към него, показва, че такива изискуеми вземания са съществували. В
чл.7.1. от разглеждания анекс страните са уговорили срокове и падежи за
изплащане на предоставената главница по кредита – 3 месечни вноски от по
1500лв., 8 месечни вноски от по 3000лв., дължими от 20.06.2014г., 16 месечни
вноски от по 4000лв., дължими от 20.02.2015г. Всяка от посочените вноски е била
дължима на 20-то число. Отделно от посоченото задължение признатата просрочена
изискуема лихва от 13167,05лв. е следвало да бъде издължена на три вноски,
последната от които на 20.02.2014г. Така в момента на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК дължима и изискуема сума по договора за кредита е била 56
500лв., представляваща тази част от главницата, по отношение на която падежите
на дължимите вноски са били изтекли до 20.08.2015г. За останалата част от
главницата, претендирана със заявлението по чл.417 от ГПК и с исковата молба не
се установява да е била изискуема към датата на подаване на заявлението.
Към посочената дата са били начислявани
и уговорените лихви върху дължимата главница, включително и наказателни лихви
за просрочени плащания. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че тези лихви са в размерите, предявени със заявлението и с
исковата молба. Тези размери представляват неизпълнени на падежите задължения
на ответниците, след отчитане на извършени след подписването на анекс № 5 до
26.08.2015г. плащания. Следователно, към последната дата банката е притежавала
изискуеми вземания към ответниците в размери 56 500лв. главница и 12 993,23 лв.
договорна възнаградителна лихва, 66 894,95лв. лихва върху просрочена главница,
32 423,61 лв. наказателна лихва за просрочие, 8 261,50лв. просрочена лихва.
За произнасянето по предявените искове е
без значение настъпването на пълна изискуемост на главницата на 20.06.2016г.
след подаване на заявлението по чл.417 ГПК, съгласно уговореното между
страните. Предмет на иска по чл.422 ГПК е установяване на вземането, такова
каквото е претендирано със заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно разясненията, дадени в мотивировъчната част на цитираната т.18 от
Тълкувателно решение № 4/2013г., след като фактите, имащи значение за
предсрочната изискуемост, не са били
налице към момента на подаване на заявлението, вземането не е изискуемо в
предявения размер и не е възникнало на предявеното основание. При това
положение следва да се приеме, че при подаване на заявлението ищецът е имал
изискуемо вземане за главница на основание договора за кредит само в размер 56
500лв.
От значение за основателността на
предявените искове са и фактите свързани с така установените вземания, които са
настъпили след предявяване на иска – чл.235, ал.3 от ГПК. В случая такъв факт е
доказаното погасяване на вземанията по договора за револвиращ кредит със сумата
268 114,66лв. При липса на доказателства за друга уговорка, погасяването на
изискуемите задължения на ответниците следва да се извърши при съобразяване на
правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД. Така
плащането в посочения размер следва да погаси на първо място разноските за
заповедното производство, доколкото преди превеждане на посочената събрана сума
в полза на взискателя съдебният изпълнител е погасил на първо място разноските
по изпълнението. На следващо място извършеното плащане следва да погаси
натрупаните до момента на плащането лихви, които са в размер на общо 120
573,29лв. дължими и изискуеми лихви по договора, както и натрупаната
междувременно законна лихва от. върху изискуемата част от главницата за времето
от подаване на заявлението до плащането. Въпросната законна лихва, изчислена чрез он-лайн калкулатор, възлиза на 7 218.16лв.
На последно място с посоченото плащане на погасяване подлежи и главницата. В
случая с получаването на посоченото плащане за банката са изцяло погасени всички
вземания, които са били изискуеми към датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК, заедно със натрупаната законна лихва и сторените разноски, дори
и ако се приеме, че определените със заповедта за изпълнение разноски по издаването
й се дължат в пълен размер. Следователно, макар и вземанията за главница от 56
500лв., заедно със законна лихва върху нея и договорни лихви от общо 120
573,29лв. да са съществували към датата
на подаване на заявлението, както и на предявяване на иска по чл.422 от ГПК,
тези вземания впоследствие са погасени чрез плащане. Към момента на приключване
на устните състезания по делото посочените вземания са погасени и не
съществуват повече. Предвид това обстоятелство и формираният извод, че за
разликата над 56 500лв. до пълния размер на главницата по договора от 350
000лв. ищецът не е притежавал изискуемо вземане срещу ответниците към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Съгласно разрешението в т.12 от
цитираното Тълкувателно решение съдът дължи произнасяне и по разноските,
сторени в заповедното производство. С оглед формираните изводи за наличие на
изискуеми вземания в полза на банката в размери съответно 56 500 лв. и 120
573,29лв., на основание чл.69 и чл.78 от ГПК и във вр. с НМРАВ банката е имала
право на разноски от 3 541,47лв. за държавна такса и 3 186,10 лв. за адвокатско възнаграждение. До
тези размери банката е имала основание да предяви искове по реда на чл.422 от ГПК, но посочените вземания са изцяло погасени чрез събраните в изпълнителното
производство суми по съображенията, изложени по-горе. Следователно, към момента
на заседанието, в което е приключено разглеждането на делото ищецът не
притежава вземания към ответниците за разноски в заповедното производство и
затова такива вземания не следва да му бъдат присъждани.
С оглед формираните изводи за частична
основателност на предявените искове към момента на подаване на исковата молба
по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски от 10 268,32лв., съобразно признатата за
основателна част от претенциите. В полза на ответниците също следва да се
присъдят разноски в размер 6 817,12лв. на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
съответни на неоснователната част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ установителните искове,
предявени по реда на чл.422 от ГПК от „У.Б.“ АД, ***, пл. „********, за признаване за установено, че М.С.А., ЕГН **********,
регистрирана като едноличен търговец с фирма ЕТ „К.-М.М.“ с ЕИК ********, Д.В.А., ЕГН **********,
регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ „Р.**-Д.А.“, с ЕИК ********, „К.г.“
ЕООД с ЕИК ********, тримата с адрес гр.София, ж.к. „********и „Д.с.“ ООД ***,
дължат солидарно на „У.Б.“ АД на основание договор за банков револвиращ кредит
от 9.06.2011г. и анексите към него сумите 350 000лв. главница, законна лихва
върху тази сума от 26.08.2015г. до окончателното й изплащане, 120 573,29лв. договорни лихви за времето от 20.07.2013г.
до 26.08.2015г., както и разноски в заповедното производство в размери 9
411,47лв. за държавна такса и 9 106,32лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.С.А., ЕГН **********,
регистрирана като едноличен търговец с фирма ЕТ „К.-М.М.“ с ЕИК ********, Д.В.А., ЕГН **********,
регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ „Р.**-Д.А.“, с ЕИК ********, „К.г.“
ЕООД с ЕИК ********, тримата с адрес гр.София, ж.к. „********и „Д.с.“ ООД ***,
да заплатят солидарно на „У.Б.“ АД, ***, пл. „********, на основание чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК сумата
10 268,32лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ***, пл. „********, да заплати на М.С.А., ЕГН **********,
регистрирана като едноличен търговец с фирма ЕТ „К.-М.М.“ с ЕИК ********, Д.В.А., ЕГН **********,
регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ „Р.**-Д.А.“, с ЕИК ********, „К.г.“
ЕООД с ЕИК ********, тримата с адрес гр.София, ж.к. „********и „Д.с.“ ООД ***,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 6 817,12лв. разноски за исковото
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: