Определение по дело №32248/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 42364
Дата: 25 ноември 2023 г. (в сила от 25 ноември 2023 г.)
Съдия: Мария Тодорова Долапчиева
Дело: 20231110132248
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42364
гр. София, 25.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110132248 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачите,
поставени в исковата молба, съдът ще се произнесе в първото по делото открито заседание
след отделяне на спорните от безспорните въпроси.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК за първото по делото открито заседание
произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи поставени в исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че може да вземе становище по релевираните от ответника в
отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание, като в
противен случай губи възможността да направи това по-късно.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава държавната такса ще бъде намалена на ½ от дължимата такава и че с
постигането спорът им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация,
към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно. Центърът по
медиация се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече
информация - на тел. 02 /895 54 23, моб. тел. 0889 515 423 и на ел. адрес:
spogodbi@srs.justice.bg.
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.02.2024 г. от 10:10 часа, за когато да се
призоват страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложените доказателства.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Производството е образувано по искова молба на Н. Д. Л. срещу Министерство на
вътрешните работи, с която е предявен иск с правно основание чл. 234, ал. 8 ЗМВР за
заплащане на сумата в размер на 15 451,35 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 124 дни за периода 2019 г. – 2023 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.06.2023 г. до
окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 42,92 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 03.06.2023 г. до 12.06.2023 г.
Ищецът поддържа, че бил служител в МВР на длъжност „разследващ полицай“ , като
със заявление от 03.02.2023 г. поискал правоотношението му с ответника да бъде
прекратено. Сочи, че със заповед № 8123 К – 1855/06.03.2023 г. на министъра на вътрешните
работи същото било прекратено, а в заповедта било разпоредено да му се изплатят
полагащите му се обезщетения по ЗМВР. Поддържа, че му се дължало такова за неизползван
платен годишен отпуск за 124 дни, от които 12 дни през 2019 г., 35 дни през 2020 г., 35 дни
през 2021 г., 36 дни през 2022 г. и 6 дни през 2023 г. Твърди, че обезщетението следвало да
бъде изплатено в 3-месечен срок от прекратяването съгласно чл. 234, ал. 10 ЗМВР, но към
06.06.2023 г. същото не му било заплатено. По така изложените доводи предявява
разглежданите искове и моли да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Оспорва да е материалноправно легитимиран по предявените
искове, като твърди, че надлежен ответник по претенциите на ищеца следва да е СДВР, тъй
като ищецът заемал длъжността „старши разследващ полицай“ в група „Разследване на
криминални престъпления“ на сектор „Разследване“ към 05 Районно управление при СДВР.
Отделно от това твърди, че претендираното обезщетение от 15 451,35 лева е изплатено на
ищеца през месец юли 2023 г., след начисляване и приспадане на данък върху доходите на
физическите лица в размер на 10 %, като сумата която била преведена на ищеца била в
размер на 13 906,22 лев, поради което счита иска за главница за неоснователен. Излага
съображения и за неоснователност и на претенцията за обезщетение за забава. По така
изложените доводи моли за отхвърляне на предявените искове.
По разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 234, ал. 8 ЗМВР в тежест на ищеца е да установи, че
се е намирал в служебно правоотношение с ответника, че същото е било прекратено,
размера на неизползвания платен годишен отпуск, на дължимото обезщетение за неползван
платен годишен отпуск, респ. на последното месечно възнаграждение (включващо
основното месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения за прослужено време,
за работа при специфични условия, за изпълнение на специфични служебни дейности, за
научна степен) – база за изчисляване на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи
основателността на претенцията му, вкл. ползването на отпуска за процесния период или
плащане на обезщетението за неползването му.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е настъпила
изискуемостта на вземанията и периода на забавата, както и размера на мораторната лихва.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил обезщетението в срока по чл. 234, ал. 10 ЗМВР.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че
неизползваният от ответника платен годишен отпуск към датата на прекратяване на
служебното правоотношение на ответника е в размер на 124 дни, както и че размерът
обезщетението за същия (без приспадане на данък) е в размер на 15 451,35 лева
2
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3