О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ ………., 3.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание на 03.02.2011г..
през две хиляди и десета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : Ванухи АРАКЕЛЯН
При участието на съдебен
секретар К. В., като
разгледа докладваното от съдия
В. Аракелян
т. д. № 985 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Инициирано е съдебно производство с
правно основание чл. 74 ТЗ.
Ищецът В.Г.В. с индентификационни данни, подробно
посочени в исковата молба твърди, че е съдружник в ответното дружество “ Сав
Травел Груп “ ООД – В.. Сочи също така, че след извършена от него справка в
Търговския регистър при Агенцията по вписвания му е станало известно, че на
12.05.2010 г. в гр. В. е било проведено
Общо събрание на съдружниците, с взети решения, както следва : за изключването
му като съдружник от дружеството – ответник в настоящото производство, за
поемане на дяловете му от съдружника С М, за освобождаването на ищеца и като
управител, респ. за прекратяване на договора му за управление, за промяна на
адреса на управление, за вписване на преобразуването на дружеството от ООД в ЕООД
и приемане на негов Учредителен акт. Ищецът твърди, че взетите решения са
незаконосъобразни, защото не е спазен императивния ред по чл. 126 ТЗ, не е
присъствал и не е бил уведомен надлежно и редовно за проведеното процесно Общо
събрание, представените по делото нотариални покани не са му връчени
законосъобразно, както и не му е връчено надлежно и редовно предупреждение за
претендирани негови действия срещу интересите на дружеството. Оспорва и по
същество сочените като негови нарушения, твърдейки че същите са неоснователни като
твърдения. Представя писмени доказателства и поддържа твърденията си в открито
съдебно заседание.
В законоустановения срок е постъпил
отговор от ответното дружество, в който се твърди недопустимост на настоящото
съдебно производство, като в него са визуализирани твърдения за предявяването
на иска с правно основание чл. 74 ТЗ след изтичане на преклузивния срок за
надлежното упражняване на същия. Сочи се, че ищецът е бил редовно поканен за
проведеното на 12.05.2010г. Общо събрание, поради което правото му да иска
отмяна на взетите решения се е преклудирало с изтичане на предвидения в чл. 74,
ал.2 ТЗ 14 – дневен срок. Мотивира твърдяната редовност на уведомяването на
ищеца с представените нотариални покани, оформени по реда на чл. 47 ГПК,
приложим в нотариалната дейност на осн.чл. 50 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност. Представя писмени доказателства и сочи за събиране нови.
В ОСЗ поддържа твърдението си за недопустимост на инициираното производство и
моли за прекратяване на същото.
Съдът, с оглед процесуалните твърдения на страните, на
всички събрани по делото писмени доказателства, както и с оглед на направена
служебна справка в Търговски регистър, воден при Агенция по вписвания
установява от фактическа и правна страна следното :
Съдът следи служебно за допустимостта на
инициираното пред него съдебно производство. С оглед на това негово императивно
задължение , както и предвид процесуалната позиция на ответното дружество, той
дължи най – напред произнасяне по направените възражения, сочещи недопустимост
на предявения иск.
С проекта за доклад по т.д. № 985 / 10г.
е посочено, а в последващите ОСЗ от процесуалната позиция на страните и от представените
по делото писмени доказателства се установява, че безспорни между страните са следните факти и обстоятелства : процесното Общо събрание е проведено на
12.05.2010г., взетите решения са тези, посочени в исковата молба, ищецът не е
присъствал на проведеното на 12.05.2010 година Общо събрание, искът с правно
основание чл. 74 ТЗ е заведен на 18.06.2010 година с вх. № 22 613.
Правните хипотези на надлежното
упражняване на иска с правно основание чл. 74
ТЗ са две : ако ищецът е присъствал или е бил редовно поканен – в 14
дневен срок от деня на събранието, в останалите случаи – в 14 дневен срок от
узнаването за провеждане на обжалваното Общо събрание, но не по – късно от 3
месеца от деня на провеждането му.
Безспорно е както между страните, така
и с оглед на всички събрани доказателства, че ищецът не е присъствал на проведеното на 12.05.2010г Общо събрание.
Твърди се, че е бил редовно поканен, за което ответното дружество, в чиято
тежест на доказване е посочения факт, представя нотариални покани. Видно от тази
от тях , в която се отправя покана до ищеца за процесното Общо събрание е, че има
направено отбелязване от нотариус Д.Бейлерян с рег. № 012 с удостоверяване, че на
19.04.2010г. на адрес : гр. В., ул. “ Г.К.” № 83, вх. А, ет.9, ап. 24 господин В.Г.В.,
ЕГН **********, не е бил намерен. Оставено е известие за получаване на нотариална покана, но в 14 –
дневен срок от датата на посещение на адреса, нотариалната покана не е била
потърсена за получаване. Посоченият адрес е както домашен адрес на ищеца по
Дружествения договор, вписан в ТР, така и адрес на управление на дружеството, също
вписан в ТР като такъв, като ищецът е и управител към разглеждания момент.
Ответното дружество твърди, че тази покана е законосъобразно връчена на
основание чл. 47 ГПК. Настоящата съдебна
инстанция приема, че поканата не е
надлежно връчена с оглед изискванията на чл. 47 ГПК. Видно от него е, че
когато лицето не се яви да получи книжата, за които е залепено уведомлението,
следва да се направи справка за неговата адресна регистрация с цел да се извърши връчване на постоянния и
настоящия адрес на лицето. Това изискване на чл. 47 ГПК не би могло да се
игнорира от факта, че ищецът е и управител на дружеството към момента и че
неговия домашен адрес е и адрес на управление на дружеството, защото поканата
за провеждане на Общо събрание е отправена към него като към съдружник. Съдът,
в изпълнение на своите задължения да следи служебно за допустимостта на
производството, което се развива пред него,
направи служебна справка за постоянния и настоящ адрес на съдружника –
ищец. Констатира се, че ищецът от 6.04.2000 година има посочен като постоянен
адрес този, на който е изпратена поканата за провеждане на Общо събрание, но от 29.07.2003 година има вписан като
настоящ адрес, различен от постоянния, а именно : общ. Аксаково, с. Генерал К.
, с- ия 025. По делото няма доказателства ищецът като съдружник да е бил
уведомяван на настоящия си адрес, по начина и в изпълнение на чл. 47 ГПК
Изложеното
мотивира правния извод на съда, че ищецът
като съдружник не е бил редовно поканен за проведеното на 12.05.2010 година
Общо събрание, тъй като връчването на поканата е в нарушение на чл. 47 ГПК
и като такава е процедурата по уведомяването му за свикване, провеждане, ден ,
място, час и дневен ред на Общото събрание, проведено на 12.05.2010г. е опорочена
и незаконосъобразна.
С оглед на правния извод,
направен по – горе, че ищецът не е бил редовно поканен, следва да обсъди дали
предявения от него иск с правно основание чл. 74 ТЗ допустимо е сезирал съда в срока, посочен във втората хипотеза на чл.
74, ал.2 ТЗ – в 14 – дневен срок от
узнаването, но не по – късно от 3 месеца от дена на Общото събрание.
Безспорно е, че от датата на провеждане на процесното Общо събрание – 12.05.2010 година до момента на
предявяване на настоящия иск – 18.06.2010
година, видно от щемпела на Търговско деловодство на ОС – В. не са изтекли 3 –
те месеца, посочени в закона като краен срок за надлежното упражняване на иска.
Спорен е момента на узнаване за
проведеното Общо събрание и спазването на 14 – дневния срок от този момент на
узнаване. Никъде в твърденията на ищеца, както в исковата молба, така и в
проведените открити съдебни заседания, не се посочва конкретна дата на това
узнаване, което безапелационно е в негова тежест на доказване. В исковата молба
единствено е посочено, че е узнато за процесното Общо събрание “след извършена
справка в Търговския регистър при Агенция по вписванията…”. След като съдът не
е сезиран с конкретно твърдяна дата на узнаване, която вероятно също би била
предмет на доказване, то след направена служебна справка в ТР, за да се
установи от коя дата ищецът при сочената от самия него него проверка би могъл
да се уведоми по смисъла на чл. 74, ал.2 ТЗ, констатира, че документите по
вписване на решенията по проведеното на 12.05.2010 година Общо събрание са
внесени и входирани в Търговски регистър на 13.05.2010 година, като на 31.05.2010
година има постановен и обявен отказ по тях на ДЛР при Търговския регистър,
воден при Агенция по вписвания. Безапелационно е в практиката на ВКС на РБ, че
съгласно чл. 7 Закона за търговския регистър оповестителното действие на
вписването въвежда необорима презумпция за знание спрямо всички / в т.см.
Определение № 83/ 29.10.2009г. на ВКС по т.д. № 887 / 09г., както и Определение
№ 711/ 11.12.2009г. на ВКС по т.д. № 789
/ 09г. /. По тези съображения съдът
достига до правния извод за пропуснат преклузивен 14 – дневен срок за
предявяване на иска с правно основание чл. 74 ТЗ от ищеца по настоящото производство,
независимо дали той би бил броим от начална дата 13.05.2010г. или от датата на
постановения отказ на ДЛР по решенията на проведеното процесно Общо събрание –
31.05.2010г. до датата на предявяване на иска - 18.06.2010 година.
Гореизложеното мотивира правния
извод на съда, че предявения от В.Г.В., ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл. 74 ТЗ за отмяна на взетите решения от Общо събрание на “ Сав
Травел Груп” ООД – В., проведено на 12.05.2010 година е недопустим като
предявен извън преклузивния 14 – дневен срок от узнаването, поради което
производството по образуваното по него дело следва да се прекрати.
Воден от горното, съдът :
О П
Р Е Д
Е Л И :
П Р Е К Р А Т Я В А ПРОИЗВОДСТВОТО ПО Т.Д. № 985 / 10г., по
описа на ОС – В. , Търговско отделение, като недопустимо, на осн. чл. 74, ал.2 ТЗ.
Определението може да се обжалва пред АпС – В. в
едноседмичен срок от съобщаването му до страните, с частна жалба.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :