06.07.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на осемнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№367 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.107, ал.2 от Закона за
автомобилните превози и е образувано по жалба на В.Д.В. ***, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №РД-14-1018/22.03.2021г., издадена от Директор
Регионална дирекция Автомобилна администрация – гр.София, с която са приложени
ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1, б.А и ал.2, т.1 от ЗАвП – временно спиране от
движение, и по чл.106а, ал.1, т.4, б.Б и ал.2, т.3 от ЗАвП – временно отнемане
на СУМПС. Твърди се, че наложените мерки не били конкретизирани, като не
ставало ясно кое нарушение да бъде отстранено, че да се върнат рег.табели и СР
МПС. Втората ПАМ не била нито с период, нито със срок. Не било установено дали
се извършва споделено пътуване или обществен транспорт. Налице били
изключенията, посочени в чл.6 от ЗАвП и с процесното МПС нямало как да се
извършва обществен превоз. Снетите обяснения от пътниците не били достоверни.
Посочени били четирима пътника, а обясненията били взети само от двама, като се
твърди и че те били дадени под заплаха и натиск от длъжностно лице. Заповедта
била издадена от неоторизирано лице и то два дена по-късно, т.е. в разрез с
целта на закона – да не действа превантивно, а да бъде като санкция. ПАМ се
налагала, за да се предотврати възможност на нарушителя да управлява МПС при
отнети СР МПС и/или рег.табели и с отнемането, за разлика от спирането от
движение, с факта на отнемане на СР МПС и/или рег.табели, то реално се считало,
че автомобилът е без регистрация и не следва да се движи по републиканската
пътна мрежа, но това не било наказание по смисъла на ЗАНН. Иска обжалваната
заповед да бъде отменена като незаконосъобразна или да бъде прогласена нейната
нищожност, като ответната страна заплати направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор РД АА – София,
в писмено становище сочи, че наложените ПАМ били съобразени с материалните и
процесуални правила. Прави се възражение относно размера на адвокатското
възнаграждение, заплатен жалбоподателя.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №РД-14-1018/22.03.2021г. на Директор РД АА – София, на
основание чл.106а, ал.1, т.1, б.А и ал.2, т.1 от
ЗАвП е разпоредено временно спиране от движение – чрез сваляне и отнемане на
предна регистрационна табела на товарен автомобил м.Форд, м.Транзит, рег.№***,
категория N1, собствен на Е. С. К. от гр.Д., обл.Х. – до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца; на основание чл.106а, ал.1, т.4, б.Б от ЗАвП е разпоредено временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача В. Д.В.. Тази заповед
е връчена на оспорващия В. на 06.04.2021г., видно от разписката за връчване на
заповедта, част от самата заповед.
Жалбата срещу оспорената заповед е
подадена в деловодството на Хасковски АС на 09.04.2021г. по описа на съда.
Съдът намира подадената жалба за
процесуално недопустима в частта ѝ, в която се оспорва заповедта по
отношение на разпореденото временно спиране от движение на МПС. По делото не е
спорно, че процесният автомобил м.Форд, м.Транзит, рег.№***, е собствен на Е.
С. К., а не на водача – настоящия жалбоподател. В случая само лицето,
собственик на автомобила, притежава активната процесуална легитимация да
оспорва ПАМ "временно спиране от движение на МПС", тъй като мярката
засяга неговото право като собственик да полза вещта по предназначение.
Жалбоподателят В., независимо че е упоменат изрично като адресат на заповедта и
наложените с нея ПАМ, няма правен интерес да оспорва акта в тази му част, тъй в
тази част актът не засяга пряко негови права и законни интереси и не му вменява
определени задължения. Така жалбата в тази част следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
В останалата си част, по отношение на
оспорването на наложената ПАМ – временно отнемане на СУ МПС, жалбата е подадена
в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице, пряко
засегнато от действието на акта, при наличие на правен интерес от оспорване,
при което съдът е редовно сезиран и дължи произнасяне по съществото на
повдигнатия правен спор.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
В оспорваната заповед за налагане на ПАМ
на основание чл.106а, ал.1, т.4, б.Б от ЗАП – временно отнемане на СУ
МПС на жалбоподателя, като мотиви административният орган е изложил, че
жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пътници срещу заплащане 100 евро, по маршрут Кралство Нидерландия - Република България, като водачът, управлявайки
посоченото МПС, извършва превоз без валидно издаден лиценз на ЕО за
международни пътнически превози.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Възраженията на оспорващия са, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като в административното производство са били допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно установена
фактическа обстановка, както и липса на материалноправните основания за
издаване на заповедта и неправилно прилагане на закона.
Оспорената по съдебен ред заповед е
издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАП принудителните
административни мерки по чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация или упълномощени от
него длъжностни лица. Със Заповед №РД-01-43/23.01.2020г. на основание чл.107, ал.1 от ЗАП и чл.7, т.5 от Устройствения правилник
на Изпълнителна Агенция Автомобилна Администрация, Изпълнителният
директор на ИА АА е упълномощил с правото да прилагат с мотивирани заповеди
принудителни административни мерки по чл.106 и чл.106а от ЗАП длъжностни лица, сред
които е и Директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация - т. 4 от
заповедта.
Оспореният индивидуален административен
акт е издаден в надлежната писмена форма, съгласно чл.59, ал.2 от АПК, но същият е
незаконосъобразен, тъй като не съдържа разпоредителна част, в която се определя
срока на изпълнение на мярката.
В диспозитива на заповедта относно
принудителната мярка, наложена на основание чл.106а, ал.1, т.4, б.Б от ЗАП – временно отнемане на
СУ МПС, липсва срок, за който се налага мярката. Посочената като основание
разпоредба предвижда, че при установяване на извършван обществен превоз на
пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността, то за
преустановяване на административното нарушение се прилага принудителна
административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година. Административният орган има задължение да посочи срока
на действие на ПАМ, като този срок следва и да бъде конкретизиран и мотивиран с
оглед на посочения в закона. В разпоредителната част на оспорената заповед
липсва посочен срок, като такъв няма и мотивите на акта, а административният
орган е следвало да определи срок и то независимо дали в правната норма е
посочен срока като такъв в рамките на период или в самата норма е фиксиран срок
на мярката. При налагането на ПАМ без да бъде определен срока ѝ на
действие, то се създава неяснота, водеща до незаконосъобразност на акта, което
е и основание за неговата отмяна. Наред с изложеното
следва да се има предвид, че посоченият срок в диспозитива на заповедта касае
единствено другата принудителна административна мярка – временно спиране от
движение, а двете имат самостоятелен характер, който е и с оглед на вече
посоченото относно това спрямо кого се прилага съответната мярка. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната
административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.5
от АПК. Неопределения срок безспорно създава правна
несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния орган, тъй като
страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока, който е определен
в закона, но остава неясен в случая и като такъв може да породи спорове относно
изтичането му.
Оплакванията на ответника, че няма
извършено нарушение, съдът счита за неоснователни. За да бъде установено
нарушение на разпоредбите на ЗАвП за извършване на обществен превоз на пътници,
административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл.170, ал.1 от АПК, е длъжен да докаже, че
е извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата
превоз. Видно от представените по делото писмени доказателства в хода на
административното производство са били снети по реда на чл.44 от АПК писмени сведения от две
физически лица, които обяснения са оформени надлежно съобразно разпоредбите на
АПК - приподписани от административния орган или определен от него служител. В
тези сведения лицата посочват конкретно, че са заплатили определена цена за
превоза, а не се твърди от тях и не се доказва по делото тези лица да са
заплатили общо с водача цената на пътуването. Нещо повече – в сведенията, се
сочи, че не са получили „билет“, т.е. самите лица считат, че спрямо тях се
осъществява превоз, а не споделено пътуване по твърденията на жалбоподателя.
Но при установената липса на посочен срок
за наложената принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.4, б.Б от ЗАвП, то обосновано следва
да се приеме, че е нарушена формата на оспорения акт, поради което и на
основание чл.146, т.2 от АПК оспорваната заповед в посочената ѝ част
следва да се отмени.
Доколкото от жалбоподателя се претендират
разноски в настоящото производство и като се има предвид, че по отношение на
едната оспорена ПАМ производството следва да бъде прекратено, но не поради
оттегляне на акта, а поради липса на правен интерес от обжалването, то са
дължими разноски само относно отменената заповед в частта на ПАМ с правно
основание чл. 106а, ал.1, т.4, б.Б от ЗАвП. В този смисъл и на основание чл.143, ал.1 от АПК от общо дължимите като разноски 550,00 лева, платени за адвокатско
възнаграждение, ще бъдат дължими на жалбоподателя половината – 275,00 лева,
както и заплатената д.т. за образуване на делото – 10,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на В.Д.В. ***,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №РД-14-1018/22.03.2021г.,
издадена от Директор Регионална дирекция Автомобилна администрация – гр.София, като
недопустима в частта, в която се оспорва приложена ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1,
б.А и ал.2, т.1 от ЗАвП – временно спиране от движение на моторно превозно
средство – товарен автомобил м.Форд, м.Транзит, рег.№***, категория N1, собствен на Е. С. К. от гр.Д., и производството по а.д.
№367/2021г. по описа на Хасковски АС в тази част ПРЕКРАТЯВА.
Решението в тази част може да бъде
обжалвано пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен
срок от съобщаването му.
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №РД-14-1018/22.03.2021г., издадена от Директор Регионална
дирекция Автомобилна администрация – гр.София в частта, в която на основание
чл.106а, ал.1, т.4, б.Б и ал.2, т.3 от ЗАвП е приложена ПАМ временно отнемане
на СУМПС на В.Д.В. ***.
ОСЪЖДА Регионална дирекция Автомобилна
администрация – гр.София, да заплати на В.Д.В., ЕГН **********,***, направените
по делото разноски в общ размер на 285,00 лева.
Решението в тази част може да бъде
обжалвано пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му.
Съдия: