РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. ЛЕВСКИ, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Н.
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Н. Гражданско дело №
20234410100194 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.310, т.2 от ГПК, вр. чл.233, ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.238 от ЗЗД от К. П. Н. и Д. П. Н., двамата от с.Д., общ.Б.
срещу М. М. П. от гр.Б..
Ищците твърдят, че с нотариален акт за покупко-продажба №*** на
нотариус Х.К. с район на действие Районен съд - Левски, вписан в Служба по
вписванията - Левски с вх. *** двамата ищци като съпрузи в законов режим
на общност по СК придобиват на името на К. Н. и стават собственици на
следния недвижим имот: поземлен имот в землището на град Б. ЕКАТТЕ ***
община Б., Плевенска област, в местност „***“, с площ от 3129 кв. м. (три
декара и сто двадесет и девет квадратни метра), начин на трайно ползване: др.
животи, ферма, категория на земята при неполивни условия: трета, заедно с
построения в имота селскостопански обект - телчарник, съставляващ имот
№*** (***) по картата на възстановената собственост, който имот е
идентичен с парцел №4 (четири) по парцеларния план на Стопански двор -
Кравеферма в гр. Б., при граници и съседи: имот № *** Стопански двор на
МЗГАР, имот № *** Кравеферма на Т.М.Н., кад. № *** Пасище, мера на
1
Кметство гр.Б.. Съгласно скица на поземлен имот с № ***г., издадена от
СГКК - Плевен: поземлен имот с идентификатор ***, с адрес обл.Плевен,
общ.Б., гр.Б., местност „***“, с площ 3128 кв. м (три хиляди сто двадесет и
осем квадратни метра), вид територия земеделска, категория на земята 3
(трета), начин на трайно ползване за животновъден комплекс, номер по
предходен план 4 (четири), заедно с построена в него сграда с идентификатор
***, функционално предназначение селскостопанска сграда, брой етажи един,
застроена площ 444 кв.м. (четиристотин четиридесет и четири квадратни
метра), при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори
***, ***, ***, *** и ***, съгласно сега действащите КККР на гр.Б., одобрени
със Заповед №РД-18-58/24.09.2007г. на изп. директор на АГКК, с последно
изменение, засягащо недвижимия имот от 27.09.2012г.
Твърдят, че спрямо посочения имот на ищците, единият от двамата им
праводатели - Пламен Илиев, е сключил на 04.10.2021г. с ответницата М. П.
договор за наем с peг. №5623 с нотариална заверка на подписите на нотариус
С.Л. с район на действие Районен съд - Левски, вписан на 25.10.2022г. от
наемателя в Служба по вписванията - Левски с вх. peг. *** Договорът за наем
е със срок на действие 10 (десет) години - от 04.10.2021г. до 04.10.2031г., като
държането на наетия недвижим имот е предадено на наемателя М. П. в деня
на подписване на договора и продължава към датата на подаване на исковата
молба.
Навеждат довод, че съгласно чл.237, ал.1 от ЗЗД, вписаният договор за
наем на недвижимия имот, от 26.01.2023г. насетне, остава в сила спрямо
ищците като приобретатели с вещно-прехвърлителна сделка, с всички
произтичащи от него права и задължения за страните по него.
Твърдят, че съобразно Раздел II „Наемна цена“ от договора за наем,
месечната наемна вноска е в размер на 300,00 лв. и същата се индексира на
всеки две години, считано от 1-ви януари на съответната година, с
официалния инфлационен индекс за тези две години, обявен от Националния
статистически институт (НСИ). Сочат, че по данни, публикувани на
официалния сайт на НСИ, средногодишният общ индекс на потребителските
цени за 2021год. е 3,3 % и за 2022 год. е 15,3 %, или усреднено е 9,3 %.
Навеждат довод, че съгласно чл.2, ал.2 от договора за наем, така индексирана
с 9,3 %, месечната наемна вноска от 01.01.2023 г. е в размер на 327,90 лв.
Твърдят, че на 15.02.2023г. от ищеца К. Н. чрез услугата „Телепоща“
2
на „Български пощи“ ЕАД с опции „Известяване за доставяне“ и „Заверка на
съдържание“, до наемателя М. П. било изпратено писмено известие за това,
че от 26.01.2023г. К. Н. е придобил право на собственост върху наетия
недвижим имот. Писменото известие било получено на 16.02.2023г. лично от
М. П.. В известието, позовавайки се на изтекло на 06.02.2023г. едномесечно
писмено предизвестие от предишния наемодател П.К.И., ищецът К. Н.
поканил ответницата да освободи имота и до освобождаването да му заплаща
обезщетение, като за получаването на парични преводи посочил своята
банкова сметка. В известието ищецът К. Н. дал на ответницата М. П. срок до
02.03.2023 г. писмено да отговори приема или не приема така отправените
към нея покани и искания, което тя не извършила.
На 06.03.2023г. от ищците чрез услугата „Телепоща“ на „Български
пощи“ ЕАД с опции „Известяване за доставяне“ и „Заверка на съдържание“,
до наемателя било изпратено едномесечно писмено предизвестие за
едностранно прекратяване на договора за наем, на основание изрична такава
клауза в чл.8, т.5 от договора. Предизвестието било получено лично от М. П.
на 06.03.2023г. и изтекло на 07.04.2023г. В предизвестието ищците отново
уведомили ответницата за придобиване от тях на собствеността върху имота
от 26.01.2023г., като изискват от нея:
- на следващия ден след прекратяването на наемното правоотношение –
08.04.2023г., да им предаде недвижимия имот в състоянието, в което са го
закупили на 26.01.2023 г., като подпишат двустранен приемателно-
предавателен протокол за връщането на имота - предмет на вписания договор
за наем;
- дължимите плащания по Раздел II „Наемна цена“ от договора за наем за
периода от 27.01.2023 г. до датата на прекратяване на договора включително,
в изискуемия срок да заплати по банковата сметка на ищеца К. Н..
Твърдят, че срока за напускане на имота бил до 06.05.2023г.
Твърдят, че на 06.03.2023г. с пощенска услуга на „Български пощи“ ЕАД
с опция „Известяване за доставяне“, от ответницата било изпратено
уведомление до ищците - получено от тях на 08.03.2023г., че тя не приема
отправеното й едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на
наемния договор, като прекратяването на договора според нея може да стане
само с влязло в сила съдебно решение или с подписано двустранно
3
споразумение между страните. Считат, че упражненото от наемодателя право
да прекрати предсрочно с едномесечно писмено предизвестие уговорения за
срок от 10 години договор за наем, не може да бъде отричано от наемателя,
предвид установяването на това право с изрична договорна клауза в чл.8, т.5
от договора за наем.
Твърдят, че и към датата на подаване на исковата молба, от
ответницата продължава да се упражнява фактическа власт върху целия
недвижим имот на ищците, без същата да е носител на облигационно правно
основание, като не изпълнява задължението си да върне недвижимия имот на
собствениците му, след като облигационната връзка между тях престанала да
съществува от 08.04.2023г.
Молят съда да постановите решение, с което на основание чл.233,
ал.1, изр. първо от ЗЗД, да осъди ответницата М. М. П. да освободи и върне на
ищците К. П. Н. и Д. П. Н., държането на собствения им недвижим имот,
предмет на договор за наем с peг. №5623 с нотариална заверка на подписите
на нотариус С.Л. с район на действие Районен съд - Левски, вписан в Служба
по вписванията - Левски с вх. peг. ***, сключен между наемателя М. М. П. и
наемодателя П.К.И. - съгласно чл.237, ал.1 от ЗЗД, заместен от 26.01.2023г. в
договора за наем от приобретателите на недвижимия имот К. П. Н. и Д. П. Н.
и който договор за наем на основание изрично предвидената възможност в
чл.8, т.5 от същия е прекратен едностранно от наемодателя с едномесечно
писмено предизвестие, което е изтекло на 07.04.2023 г.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата М. М. П., която в
законоустановения срок е депозирала писмен отговор чрез пълномощник
адв.К.Д. - ПлАК.
Твърди, че наемната цена е платена, както и че имала пред договорни
отношения с праводателя на ищците за закупуване на имота, предмет на
договора за наем. Във връзка с тези пред договорни отношения заплатила на
предишния собственик по банков път сумата в размер на 20 000 лева, която й
била възстановена след като имотът бил прехвърлен на ищците.
Твърди, че с отговора на поканата уведомила ищците, че тъй като са
станали собственици на имота, предмет на договора за наем, който е закон за
страните по него, те са длъжни да го спазват. Навежда довод, че е налице е
приложението на нормата на чл.237 от ЗЗД.
Посочва, че ищците са направили опит да очертаят предмет на спора по
4
чл.233, ар.1, изр.1 от ЗЗД като основан на твърдения за упражнено от тях
право за извън съдебно разваляне на наемния договор поради неизправност на
наемателя. Излага съображения, че това би могло да бъде обосновано в
случай, че правото за едностранно преустановяване на облигационната връзка
е надлежно упражнено, респ. доколкото са настъпили последиците на
разваляне на договора. При извод за ненадлежно упражнено право за
едностранно прекратяване, не би могло да се приеме за доказан твърденият от
ищците правопораждащ факт за претендираното връщане на вещта,
предмет на наемното правоотношение.
Твърди, че наемната цена е заплащана и не е настъпил срока за
индексация.
Сочи, че отправянето на изявление за прекратяване от страна на новия
наемодател, съставляващо по съдържането си предизвестие за прекратяване, е
достатъчно, за да бъде договорът за наем прекратен само въз основа на него.
Навежда довод, че исковата молба може да има характер на предизвестие по
смисъла на чл.238 от ЗЗД, но само ако договорът е безсрочен или страните са
уговорили трансформацията му в такъв. Това следва пряко от текста на
закона, който ясно очертава хипотезата на правната норма като отнасяща се
само за онзи договор за наем, който е "без определен срок". Навежда довод,
че процесният случай не е такъв: договорът за наем от 04.10.2021г. между
страните е сключен за срок от 10 години, който срок към датата на завеждане
на исковата молба не е изтекъл.
Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че
имотът е станал собственост на ищците след сключване на договора за наем -
последният е сключен на 04.10.2021г., а собствеността е преминала при
ищците на 26.01.2023 година, поради което спрямо тях е приложима и
разпоредбата на чл.237 ЗЗД, уреждаща противопоставимостта на договора за
наем спрямо последващ приобретател на наетия имот. В същата разпоредба са
уредени няколко хипотези на противопоставимост на договора за наем.
Първата хипотеза е в чл.237, ал.1 ЗЗД, според която при прехвърляне на
недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е
бил вписан в имотния регистър. В този случай срочният договор за наем е
задължителен за приобретателя при уговорените в него условия и срок и не
може да се прекрати от него преди уговорения срок. Вписването в имотния
регистър предоставя достатъчна степен на информираност за приобретателя
5
й, след като обстоятелството е било вписано, се счита, че приобретателят е
наясно и е съгласен с наемното правоотношение, и продължава да изявява
желание за настъпване на транслативния ефект на придобивното основание,
каквато хипотеза твърди да е налице в процесния случай, тъй като договорът
за наем е вписан преди продажбата. Като приобретател на имота след
вписването на договора за наем ищците заместили наемодателя в това
правоотношение и били длъжни да се съобразят с уговореното в него.
Навежда довод, че е неприложима разпоредбата на чл.237, ал.2 ЗЗД, касаеща
случаи на невписан договор за наем, при които приобретателят не е
предварително наясно за съществуването на тази тежест и правата му са
предпоставени в зависимост от това дали договорът има достоверна дата или
не. Оспорва процесният договор да е противопоставим на ищците за срок
една година от придобиването, тъй като имал достоверна дата на основание
чл.237, ал.2 изречение първо ЗЗД. С оглед разпоредбата на предходната
алинея, за ищците договорът за наем имал сила според предвидените в него
условия и при уговорения в него 10-годишен срок, или до 04.10.2031г. С
оглед горното, между страните било в сила валидно наемно правоотношение,
което не било прекратено поради изтичане срока на договора, поради което
правото на ищците да получат обратно вещта, отдадена под наем, на
претендираното от тях основание не съществувало. Моли иска да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът К. П. Н. се явява
лично и с пълномощника адв.Н. Ц.. Ищецът Д. П. Н. се представлява от
пълномощника адв.Н. Ц.. Пълномощникът поддържа исковата молба по
изложените в нея доводи. Сочи, че от доказателствата по делото е установено
наличието на наемно правоотношение между страните. Счита същото за
прекратено едностранно от наемодателя с едномесечно писмено предизвестие
на основание чл.8, т.5 от договора. Излага съображения, че не само
безсрочният договор за наем, но и срочният такъв може да бъде прекратен
едностранно с предизвестие, в случай, че това е изрично уговорено между
страните, каквато изрична клауза била налице в процесния договор. Счита, че
за ищците, в качеството им на наемодатели, е налице такова право, което е
надлежно упражнено с получаване на изпратеното писмено предизвестие от
ответницата, алтернативно с връчването й на препис от исковата молба.
Оспорва ищците да се позовават на разваляне на договора, предвид на което
6
счита за неоснователни доводите на ответната страна за изискване за
специална нотариална форма, тъй като такава не била уговорена между
страните. Моли исковата молба да бъде уважена.
Ответницата се представлява от пълномощника адв.К. Д., който оспорва
иска и поддържа отговора на исковата молба по изложените в него
съображения за отхвърляне на иска. Твърди, че няма доказателства за
предаване на фактическата власт върху имота. Навежда довод, че доколкото
процесният договор за наем е с нотариална заверка на подписите и вписан в
служба по вписванията, същата форма следва да бъде спазена при
прекартяването му. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се от Договор за наем на недвижим имот от 04.10.2021г.,
сключен между П.К.И., в качеството му на наемодател и ответницата М. М.
П., в качеството й на наемател, с нотариална заверка на подписите рег.№***
от 04.10.2021г. на Нотариус С.Л., район на действие РС-Левски, рег.№* НК,
че наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно
ползване процесния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***
по КККР на гр.Б., номер по предходен план 4, находящ се в землището на
град Б., местност „***“, с площ 3128 кв. м., с трайно предназначения на
територията - земеделска, начин на трайно ползване: за животовъден
комплекс, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, с
предназначение: Селскостопанска сграда, със застроена площ 444 кв.м. брой
етажи един, при граници и съседи на поземления имот: поземлени имоти с
идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, срещу месечна наемна цена в размер
на 300 лв., която се индексира на всеки две години, считано от първи януари
на съответната година, с официалния инфлационен индекс за тези две години,
обявен от НСС.
Съгласно клаузата на чл.7 договорът за наем е сключен за срок от десет
години, считано от датата на подписването му от страните.
В клаузата на чл.8 между страните са уговорени хипотези на
прекратяване на договора за наем, а именно:
- с изтичане срока на договора;
- по взаимно писмено съгласие на страните, с нотариална заверка на
7
подписите;
- едностранно от наемодателя при виновно неизпълнение на каквото и
да е задължение по договора от страна на наемодателя;
- едностранно от наемодателя при забава в плащането на наемната
вноска от наемателя с повече от един месец;
- едностранно от наемодателя с едномесечно писмено предизвестие;
- при погиване на имота.
Видно от справка от Служба по вписванията - гр.Левски, договорът за
наем е вписан с вх.рег.№***
Установява се, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №**** год. на нотариус Х.К. с район на действие Районен съд - Левски,
вписан в Служба по вписванията - Левски с вх. peг. №* от 26.01.2023г., акт
№57, том I, дело №56/2023 год., наемодателят П.К.И. е прехвърлил
собствеността върху процесния недвижим имот на ищеца К. П. Н..
Видно от представените Удостоверение за сключен граждански брак и
Удостоверение от Агенция по вписванията , Регистър на имуществените
отношения на съпрузите, имотът е придобит от ищците К. П. Н. и Д. П. Н. в
режим на съпружеска имуществена общност.
Установява се, че на 16.02.2023г. на ответницата е връчено изпратено от
ищеца К. П. Н. чрез услугата „Телепоща“ на „Български пощи“ ЕАД, писмена
Покана-известие. Видно от съдържанието й ответницата е уведомена за
придобиване правото на собственост върху имота от ищеца, последният
позовавайки се на изтекло на 06.02.2023г. едномесечно писмено предизвестие
от предишния наемодател П.К.И., кани ответницата да освободи имота и
предаде владението му в тримесечен срок - до 06.05.2023г. Указан е срок до
02.03.2023г., в който наемателят писмено да отговори дали приема или не
отправените до него покани и искания.
Установява се, че на 06.03.2023г. ищецът К. П. Н. е получил писмено
уведомление от ответницата М. М. П., с което е оспорено прекратяването на
договора от предходния наемодател - праводател на ищците и изразено
становище, че същият има действие между страните.
Установява се, че на 06.03.2023г. от ответницата М. М. П. е получено
изпратено от ищците К. П. Н. и Д. П. Н. писмено едномесечно предизвестие
за прекратяване на договора за наем едностранно от наемодателя, на
основание клаузата на чл.8, т.5 от договора за наем. Ответницата е поканена в
8
деня, следващ прекратяването на наемното правоотношение – 08.04.2023г., да
им предаде недвижимия имот в състоянието, в което е закупен, като бъде
подписан двустранен приемателно-предавателен протокол.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че към датата на съдебното заседание, в което е приключило
съдебното дирене, ответницата М. М. П. упражнява фактическа власт върху
имота.
С оглед на така установеното по делото, съдът намира от правна
страна следното:
За уважаване на предявения иск за опразване на наето помещение по
делото следва да бъде установено наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, неговото прекратяване, както и
неизпълнение на задължението на наемателя да предаде фактическата власт
върху имота.
Безспорно установено по делото е, че ответницата има качеството на
наемател на процесния недвижим имот по силата на сключения договор за
наем от 04.10.2021г. Налице е прехвърляне на собствеността върху имота от
наемодателя след сключване на договора за наем, като ищците се явяват
последващи приобретатели.
Доколкото договорът за наем е вписан в Имотния регистър, приложима
е хипотезата на чл.237, ал.1 от ЗЗД, съгласно която договорът за наем остава в
сила спрямо приобретателя - за срока, за който е сключен - 10 години,
изтичащ на 04.10.2031г. и с всички предвидени в него клаузи. Следва извод,
че след сключване на прехвърлителната сделка, страните са били обвързани
от валидно облигационно правоотношение по процесния договор за наем, в
което ищците имат качеството на наемодатели.
Безспорно е обстоятелството, че имотът е предаден на наемателя, както
и че същият продължава да упражнява фактическа власт върху него към
датата на приключване на съдебното дирене.
Спорно между страните е дали договорът за наем е прекратен, при
наличието на който факт за наемателя възниква задължението по чл.233, ал.1
от ЗЗД да върне имота.
Основанието за прекратяване на облигационната връзка, на което се
позовават ищците, е клаузата на чл.8, т.5 от договора за наем, предвид на
което по делото следва да бъде установено настъпване на обстоятелствата,
9
предвидени в нея. Предметът на правния спор се очертава с оглед наведените
от ищеца твърдения. В исковата молба не се съдържат такива за разваляне на
договора за наем поради виновно неизпълнение задълженията на наемателя,
предвид на което това основание за преустановяване на облигационното
правоотношение и изложени в тази връзка съображения не следва да бъдат
обсъждани от съда.
Съгласно наведената като основание от ищеца клауза на чл.8, т.5 от
договора за наем действието на договора за наем се прекратява едностранно
от наемодателя с едномесечно писмено предизвестие.
Безспорно е, че такова изрично предизвестие в писмена форма,
изпратено от ищците, е получено от наемателя на 06.03.2023г., като срокът му
е изтекъл към датата на подаване на исковата молба - на 06.04.2023г.
Следва да бъдат разгледани наведените от ответната страна възражения,
които по своето естество представляват доводи за недействителност на
клаузата от договора, като противоречаща на закона - чл.238 от ЗЗД,
предвиждащ прекратяване с едностранно с предизвестие само в хипотезата на
безсрочен договор за наем, и довод за неспазена изискуема форма за
прекратяването.
По отношение на първия довод, съдът намира същия за неоснователен.
Действително законът не регламентира изрична възможност договор за наем с
определен срок да бъде прекратен въз основа на едностранно изявление на
наемателя или наемодателя, така както това е уредено в чл.238 ЗЗД по
отношение на договор за наем без определен срок. При тълкуването на
нормата обаче не следва извод за законова забрана такова основание за
прекратяване и на срочен договор да бъде изрично уговорено между страните
по него. Липсва императивна правна норма, на която такова уговорка да
противоречи, предвид на което важи принципа, залегнал в чл.9 от ЗЗД за
свобода на договарянето. Съгласно чл.20а, ал.2 ЗЗД, договорите могат да
бъдат прекратени само по взаимно съгласие на страните или на основанията,
предвидени в закона. Доколкото между наемодателя и наемателя по
процесния договор е постигнато взаимно съгласие за предсрочно
прекратяване на действието му въз основа на едностранно писмено
предизвестие от наемодателя, обективирано в клаузата на чл.8, т.5 от
договора, същата има силата на закон за страните по него съгласно
разпоредбата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД. За ответницата - като страна, сключила
10
договора за наем, обективиращ волята й след постигнато взаимно съгласие с
наемодателя, за ищците - като приобретатели, обвързани от договора за наем
по силата на разпоредбата на чл.237, ал.1 от ЗЗД.
Неоснователен е наведения довод за неспазена форма за прекратяване
на договора - нотариална форма и вписване в имотния регистър. Липсва
изрична правна норма, уреждаща волеизявление за прекратяване на сключен с
нотариална заверка на подписите договор за наем да бъде направено в същата
форма (изисквания относно формата на предизвестието или съдебен ред
законът предвижда при разваляне на договор поради виновно неизпълнение -
чл.87, ал.1, изр.2 и ал.3 от ЗЗД), както и не е изрично уговорено между
страните по договора (такава уговорка е изрично предвидена в чл.8, т.2 от
договора за наем).
Не е част от фактическия състав на прекратяване на договора за наем на
посоченото основание от него, и вписването на прекратяването в Имотния
регистър. Съгласно чл.112, б.“е“ от Закона за собствеността и чл.4, б.“е“ от
Правилника за вписванията, договорите за наем на недвижим имот за срок по
дълъг от една година подлежат на вписване. Законът не урежда обаче
вписването нито на уведомление за предсрочно прекратяване на договора,
нито на едностранно изявление на изправната страна за неговото разваляне. В
този смисъл е и практиката на ВКС, съгласно която на вписване в
нотариалните книги подлежат само актовете, изрично посочени в чл.112 ЗС и
в чл.4 от ПВ, измежду които не е изявлението за прекратяване на наемен
договор. Нормата на чл.569 ГПК определя нотариалните производства, по
които се извършват съответните действия, като в т.5 са посочени: вписвания,
отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон. Освен
тази норма, Правилникът за вписванията, в чл.2 изрично въвежда правилото,
че вписване, заличаване и отбелязване се допуска само в изрично посочените
от този правилник и закона случаи. В Правилника за вписванията и закона не
е предвидено вписване на прекратяване на наемен договор, нито извършване
на заличаване на вписването на договор за наем на недвижим имот -
вписванията, подлежащи на заличаване са изчерпателно изброени в чл.13,
чл.19 и чл.32 от ПВ. Вписването на договора за наем има за цел той да бъде
противопоставим на трети лица, за да се охранят интересите на наемателя за
срока на действието на договора. В този смисъл Определение №
230/02.05.2012г. на ВКС по ч.гр.д. № 35/2012г., I г.о., Определение
11
№210/20.03.2013г. на ВКС по ч.гр.д. №3108/2013г., II г.о..
Поради изложените доводи, за ищците е налице основание за
едностранно прекратяване на договора за наем с едномесечно писмено
предизвестие. От доказателствата по делото се установява, че е настъпил
фактическият състав на така предвиденото в договора основание, както и че
държането на имота не е върнато, въпреки отпадналото основание. Налице са
материално-правните предпоставки за уважаване на иска, като основателен и
доказан.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат
присъдени направените разноски в общ размер на 1007,40 лв. съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК, от които 157,40 лв. за заплатена
държавна такса и 850 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД вр. чл.310, ал.1, т.2 от ГПК
М. М. П., ЕГН:**********, с адрес: ***, да освободи и предаде държането
на К. П. Н., ЕГН:********** и Д. П. Н., ЕГН:**********, двамата с адрес:
с.Д., ***, на собствения им недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор ***, с адрес обл.Плевен, общ.Б., гр.Б., местност „***“, с
площ 3128 кв. м (три хиляди сто двадесет и осем квадратни метра), вид
територия Земеделска, категория на земята 3 (трета), начин на трайно
ползване За животновъден комплекс, номер по предходен план 4 (четири),
заедно с построената в поземления имот Сграда с идентификатор ***,
функционално предназначение Селскостопанска сграда, брой етажи един,
застроена площ 444 кв. м. (четиристотин четиридесет и четири квадратни
метра), при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатори ***, ***, ***,
*** и ***, съгласно сега действащите КККР на гр.Б., одобрени със Заповед
№РД-18-58/24.09.2007г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение,
засягащо недвижимия имот от 27.09.2012г., който имот е предмет на Договор
за наем с нотариална заверка на подписите с peг. №5623 от 04.10.2021г. на
нотариус С.Л. с район на действие Районен съд - Левски, вписан в Служба по
вписванията - Левски с вх. peг. ***
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. М. П., ЕГН:**********,
12
с адрес: ***, да заплати на К. П. Н., ЕГН:********** и Д. П. Н.,
ЕГН:**********, двамата с адрес: с.Д., ***, съдебно деловодни разноски в
общ размер на 1007,40 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 23.06.2023г., на основание
чл.315, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
13