РЕШЕНИЕ
Номер 531 12.09.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Втори състав
На дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА Х.
Секретар
…………………………
като разгледа
докладваното от мл. съдия Х. в.гр.д. №1394 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД чрез
процесуалния му представител юрк. В.Г. против постановление на ЧСИ К.А. за
намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от взискателя в
изпълнителното дело, до сумата 2 284.46 лв. Излага съображения за недължимост
на адвокатското възнаграждение поради липса на доказателства за плащането му.
На следващо място, сочи, че размерът на възнаграждението е прекомерно завишен
предвид действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и
реално извършените действия от адвоката на взискателя. Моли съда да намали
поради прекомерност размера на адвокатското възнаграждение до минималния размер
за образуване на изпълнително дело от 200 лв.
Взискателят по делото, М.Н.С. чрез процесуалния си представител адв. П.П.,
взема становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че пълномощникът на
взискателя е участвал в делото, депозирал е молби и становища по жалби,
извършвал е проверки по движението и е искал налагането на запори. Излага, че
възнаграждението е уговорено и изплатено изцяло преди образуване на
изпълнителното производство, когато е било невъзможно да се предвидят всички
необходими действия, които ще се предприемат за събиране на вземането. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение като необоснована и неоснователна.
Съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ К.А.,
рег. № 766, с район на действие ОС Стара Загора, в които се взема становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени
приложените по изпълнително дело № 573/2019 г. по описа на ЧСИ К.А., рег. №
766, с район на действие ОС Стара Загора, писмени доказателства, намира за
установено следното:
Изпълнително дело №573/2019 г. е образувано по молба от 18.06.2019 г. на
М.Н.С., подадена чрез адвокат П.П., срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, въз
основа на изпълнителен лист от 18.06.2019 г., издаден по в.т.д. № 230/2019 г.
на Апелативен съд Пловдив.
С подадената молба взискателят е поискал образуване на изпълнително дело
срещу длъжника, извършване на пълна справка относно имуществото му, в т.ч.
относно банковите му сметки, притежаваните недвижими имоти и МПС, както и
налагане на запор и възбрана. Възложени са правата по чл. 18 от ЗЧСИ. Към
молбата е приложено адвокатско пълномощно за образуване и водене на
изпълнително дело и за платена сума в размер на 2 300 лв.
След получаване на поканата за доброволно изпълнение на 20.06.2019 г.,
длъжникът на 21.06.2019 г. е превел на съдебния изпълнител дължимата сума,
посочена в поканата – 141 680.65 лв., в т.ч. 2 300 лв. за адвокатско
възнаграждение. Длъжникът е подал жалба срещу приетия размер на разноските на
взискателя за възнаграждение за един адвокат. Поискал е съдът да постанови
недължимост на възнаграждението, а в условията на евентуалност – да намали
адвокатското възнаграждение до минималния размер. С определение от 22.07.2019
г. по в.гр.д. №1311/2019 г. състав на ОС Стара Загора е върнал жалбата на ЧСИ
за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК по направеното искане за намаляване на
разноските. С атакуваното постановление от 26.07.2019 г. съдебният изпълнител е
намалил размера на приетия по делото адвокатски хонорар до размера на сумата от
2 284.46 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Настоящата жалба е подадена в законния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК от
надлежна страна по изпълнителното дело. С нея се атакува действие на съдебен
изпълнител, подлежащо на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Поради това жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са
за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице
в процесния случай. Взискателката М.С. е упражнила надлежно правото си на
разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане. От
представения договор за правна защита и съдействие се установи такива разноски
да са направени от нея действително, доколкото, с оглед съдържащото се в него
отбелязване за извършено плащане в брой, тази част от пълномощното има характер
на разписка, удостоверяваща заплащането на уговорения хонорар (ТР №6 от
06.11.2013 г. по т.д. №6/2012 г., ОСГТК, т. 1). В съответствие с посочената
норма съдебният изпълнител е възложил в тежест на длъжника заявените от
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, като правилно е констатирал
въз основа на представеното адвокатско пълномощно наличието на валидно учредена
представителна власт на процесуалния представител на взискателя за образуване и
водене на изпълнителното дело. В този смисъл неоснователен е доводът на
жалбоподателя за липса на доказателства за действителното плащане на
адвокатското възнаграждение.
Длъжникът „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД е възразил за прекомерност на
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение. Както се посочи,
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, която намира приложение и в изпълнителния
процес, урежда право на длъжника да иска намаляване на разноските на взискателя
за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. При основателност на релевираното от длъжника възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските за адвокатско възнаграждение се намаляват до
размер не по-нисък от предвидения съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв минимум,
определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В чл. 10 от Наредбата е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. и
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2
от Наредбата. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното
дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и
други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото (така
и ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Изпълнителното дело в случая е образувано за принудително
удовлетворяване на парично вземане на взискателя. С оглед обема и естеството на
предприетите по него изпълнителни действия то не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност. Спорното възнаграждение на упълномощения от взискателя
адвокат е договорено както за образуване на изпълнителното производство, така и
за водене на изпълнителното дело. Осъщественото от адвоката представителство на
взискателя, с оглед последвалото плащане от длъжника в погашение на целия дълг
още на следващия ден след получаване на поканата за доброволно изпълнение, се е
изразило в сезиране на съдебния изпълнител с молба за принудително изпълнение с
приложен към нея изпълнителен лист и с последваща молба, подадена в срока за
доброволно изпълнение, която по съдържание не се различава от първата. Извън
тези две молби в приложеното копие от изпълнителното дело не се съдържат данни
процесуалният представител на взискателя да е извършвал други действия,
насочени към удовлетворяване на паричните вземания по изпълнителното дело. Ето
защо в полза на взискателя се дължи възнаграждение единствено по чл. 10, т. 1
от Наредбата в размер на 200 лв. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 в случая е
неприложима, тъй като изисква активно поведение от страна на процесуалния
представител, каквото в случая не е налице. Затова претендираните от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до дължимите
такива само за образуване на изпълнителното производство.
С оглед на тези съображения обжалваното постановление, с което е
намалено адвокатското възнаграждение, следва да се отмени в частта над сумата
от 200 лв. до намаления от ЧСИ размер на 2 284.46 лв.
Доколкото никоя от страните не е поискала присъждане на разноски в
настоящото производство, не се дължи произнасяне на съда по този въпрос.
Предвид императивната разпоредба на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК
настоящото съдебно решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред
по-горен съд.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Стара Загора
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД – длъжник по изп. дело
573/2019 г. по описа на ЧСИ К.А., рег. № 766, с район на действие ОС Стара
Загора, постановление от 26.07.2019 г. на ЧСИ К.А., с което е намалено
адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на
взискателя М.Н.С., в частта над сумата от 200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: