Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260144
гр.Добрич
02.07.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и шести май 2021 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА
ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №559 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.Същото е образувано по повод следните жалби:
1./въззивна жалба на К.Л.Д. *** и З.Л.Т.
от гр.С. чрез пълномощника им адв.Д.Д. от ДАК /приложена към предходно
в.гр.д.№164/2020 г. на ДОС/ срещу решение №204/18.12.2019 г. по гр.д.№587/2018
г. на Балчишкия районен съд,с което са отхвърлени
предявени от въззивниците срещу Д.Й.К. и Н.Д.К.,***,искове за признаване
за установено,че К.Л.Д. и З.Л.Т. са собственици на следния недвижим имот:част
от имот с идентификатор 02508.85.***,находящ се в гр.Б.,***,представляваща
разстоянието между сграда с идентификатор 02508.85.***.6 по кад.карта на гр.Б.
по нейното протежение до границата с ПИ 02508.85.246,като в югозападния край от
сградата е 0,31 м,а североизточния край е 0,50 м,и за осъждане на Д.Й.К. и Н.Д.К.
да премахнат незаконно построената ограда от газобетонови тухли в имота с
идентификатор 02508.85.*** в частта й от югозападната до североизточната част
на сграда с идентификатор 02508.85.***.6,като възстановят състоянието,в което е
бил имотът преди построяване на стената,и се въздържат от извършване на тези
действия занапред;
2./въззивна жалба на К.Л.Д. *** и З.Л.Т.
от гр.С. чрез пълномощника им адв.Д.Д. от ДАК срещу допълнително решение
№65/01.06.2020 г. по гр.д.№587/2018 г. на Балчишкия районен съд,с което на
основание чл.250 ал.3 от ГПК е постановено отхвърляне исковете на въззивниците срещу Д.Й.К. и Н.Д.К.,***,за признаване
за установено,че К.Л.Д. и З.Л.Т. са собственици на следния недвижим имот:част
от имот с идентификатор 02508.85.***,находящ се в гр.Б.,***,с площ от 1,74
кв.м,представляваща разстоянието между сграда с идентификатор 02508.85.***.6 по
кад.карта на гр.Б. по нейното протежение до границата с ПИ 02508.85.246,като в
югозападния край от сградата е 0,31 м,в северозападния край е 0,50 м,а в
северния край е 1,30 м /съобразно скица на лист 210,лист 249 от делото/.
Въззивниците намират двете
първоинстанционни решения за неправилни.Излага се,че в първото решение БРС не
съобразил уточненията на исковите претенции по чл.108 и чл.109 от ЗС,сторени от
ищците,и не се произнесъл по тях.Изводът на районния съд,че ПИ с идентификатор
02508.85.*** по кадастралната карта на гр.Б. принадлежи на З. И. Д.,а не на
ищците,бил необоснован.Във всички писмени документи по делото именно ищците
били посочени като собственици.С решението си районният съд на практика отказал
да реши спора.Съдът бил нарушил диспозитивното начало в процеса,като излязъл
извън рамките на заявените от страните искания и възражения.Обсъдени са
доказателствата по делото,обосноваващи според ищците-въззивници основателност
по същество на исковите претенции.Настоява се за отмяна на първото решение на
БРС и за уважаване на исковете.Въззивниците претендират сторените от тях
разноски в двете инстанции.
В жалбата срещу второто решение на БРС се
излага от въззивниците,че районният съд противоречиво приел от една страна,че
искането за допълване на първото решение е допустимо и основателно,а от друга
страна се произнесъл с диспозитив за отхвърляне на исковите претенции по чл.108
от ЗС.По същество на спора въззивниците поддържат оплакванията си,изложени в
жалбата срещу първото първоинстанционно решение.Настоява се за отмяна и на
втория съдебен акт,респ. за уважаване на исковете по чл.108 от ЗС.
Отговори на двете жалби не са подадени от
въззиваемите Д.Й.К. и Н.Д.К.,***.В хода на въззивното производство същите
изразяват становище за неоснователност на жалбите и настояват за потвърждаване
на атакуваните решения.
Като постави на разглеждане въззивните жалби,Добричкият
окръжен съд установи следното:
Жалбите са депозирани в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК.Същите са процесуално допустими предвид
горното и подаването им от активно легитимирани лица-страна в производството по
делото-с правен интерес от атакуване на неизгодните за тях първоинстанционни
решения.
Гр.д.№587/2018 г. на БРС е образувано по
повод искова молба вх.№3061/10.08.2018 г.,уточнена с молба вх.№3090/14.08.2018
г. /на лист 64 от делото на БРС/,молба на лист 123 от делото на БРС и молба
вх.№260957/01.10.2020 г. /на лист 22 от в.гр.д.№559/2020 г. на ДОС/,с която са
предявени обективно кумулативно и субективно съединени искове от К.Л.Д. *** и З.Л.Т.
от гр.С. срещу Д.Й.К. и Н.Д.К.,***,както следва:
1./искове на основание чл.108 от ЗС за
установяване правото на собственост на двамата ищци върху реална част от
поземлен имот с идентификатор 02508.85.*** по кадастралната карта на гр.Б.,заключена
между изградената от ответниците масивна ограда и кадастралната граница между
поземлени имоти с идентификатори 02508.85.*** и 02508.85.246 по кадастралната
карта на града,както и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението
върху тази реална част;
2./искове на основание чл.109 от ЗС за
осъждане на ответниците да премахнат частта от незаконно построената от тях
ограда от газобетонови тухли в поземлен имот с идентификатор 02508.85.***,разположена
по протежение на сграда с идентификатор 02508.85.***.6 от югозападната до
северозападната й част,вкл. и в северната част на навлизане в имота на ищците,като
възстановят състоянието на имота на ищците,в което е бил преди изграждане на
оградата,както и да се въздържат от извършване на такива противоправни действия
/изграждане на незаконна ограда/ спрямо имота на ищците занапред.
В хода на делото /пред първата и
въззивната инстанция/ ищците са осъществили няколкократни опита да опишат
границите на процесната реална част,като са сочили разстояние /ширина/ на
площта спрямо построената в техния имот сграда с идентификатор 02508.85.***.6;променяли
са параметрите на тези разстояния и посоките,но не особено успешно.Спецификата
на спора изисква индивидуализацията да бъде извършена посредством заключение по
съдебно-техническа експертиза чрез използване специалните познания на вещо
лице,което да очертае на скица тази реална част,като това е сторено по делото.В
този смисъл при произнасянето си съдът ще се ръководи от скиците,изготвени от
експерти по делото.Индивидуализирането на реалната част от ПИ *** и частта от
процесната ограда,за чието премахване се настоява,чрез конкретни отстояния и
посоки не е особено прецизно и няма как да бъде такова.Обектът на исковите
претенции по чл.108 от ЗС се възприема генерално от съда като терен-реална част
от поземлен имот с идентификатор 02508.85.*** по кадастралната карта на гр.Б.,заключена
между изградената от ответниците масивна ограда и кадастралната граница между
поземлени имоти с идентификатори 02508.85.*** и 02508.85.246,предвид изложените
в исковата молба твърдения,че ответниците при изграждане на процесната масивна
ограда са навлезли в имота на ищците,т.е. ревандикационните претенции на ищците
обхващат именно площта,отнета им от ответниците при изграждане на оградата.Частта
от оградата,за чието премахване се настоява,също следва да бъде съобразена с
констатациите в насока попада ли оградата в ПИ *** и в кои негови части,респ. в
кои части същата пречи на ищците да упражняват правото си на собственост.
По
въззивната жалба на К.Л.Д. *** и З.Л.Т. от гр.С. чрез пълномощника им адв.Д.Д.
от ДАК срещу допълнително решение №65/01.06.2020 г. по гр.д.№587/2018 г. на
Балчишкия районен съд,с което на основание чл.250 ал.3 от ГПК е постановено
отхвърляне исковете на въззивниците срещу Д.Й.К.
и Н.Д.К.,***,за признаване за установено,че К.Л.Д. и З.Л.Т. са собственици на
следния недвижим имот:част от имот с идентификатор 02508.85.***,находящ се в
гр.Б.,***,с площ от 1,74 кв.м,представляваща разстоянието между сграда с
идентификатор 02508.85.***.6 по кад.карта на гр.Б. по нейното протежение до
границата с ПИ 02508.85.246,като в югозападния край от сградата е 0,31 м,в
северозападния край е 0,50 м,а в северния край е 1,30 м /съобразно скица на
лист 210,лист 249 от делото:
С определение №242/13.03.2020 г. по
предходното образувано по въззивната жалба срещу първоначалното решение на БРС
в.гр.д.№164/2020 г. на Добричкия окръжен съд въззивният съд е установил,че в
първоинстанционното решение липсва диспозитив по осъдителната част на
предявените ревандикационни искове по чл.108 от ЗС за осъждане на ответниците
да предадат на ищците владението върху описаната реална част от имот.Доводите
на въззивниците в жалбата с посочване на конкретните предявени от тях искове и
сочената липса на произнасяне на районния съд по уточнените искове са навели
ДОС,макар и при непрецизно формулирано искане,че е отправено такова с характер
на молба по чл.250 от ГПК за допълване на първоинстанционното решение с
произнасяне по осъдителната част на исковете по чл.108 от ЗС за осъждане на
ответниците да предадат на ищците владението върху описаната реална част от ПИ.По
тази причина в.гр.д.№164/2020 г. на ДОС е прекратено и делото е върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по молбата по чл.250 от ГПК,съдържаща се
във въззивната жалба,за допълване на първоинстанционното решение с произнасяне
по осъдителната част на исковете по чл.108 от ЗС.Горното е сторено от въззивния
съд при преценка,че в случая липсата на осъдителен диспозитив по чл.108 от ЗС
не е очевидна фактическа грешка и не подлежи на поправяне по реда на чл.247 от ГПК,тъй като районният съд изобщо не е посочил в решението,че е сезиран с
такава искова претенция,и не я е обсъдил в мотивната част на акта си,за да се
приеме,че е налице пропуск да изрази в диспозитива своя воля,съдържаща се в
мотивите на акта.При произнасянето си по молбата за допълване с атакуваното
решение №65/01.06.2020 г. /приложено на лист 9 от в.гр.д.№559/2020 г. на ДОС/
Балчишки районен съд е преценил при неясни мотиви,че действително
първоначалното му решение е непълно в частта на произнасянето по исковете по
чл.108 от ЗС и следва да уважи молбата за допълване,но не се е произнесъл по
отправената молба за допълване с произнасяне по осъдителната част на исковете
по чл.108 от ЗС,а е постановил решение,с което фактически не е допълнил своя
първоначален акт,а е поправил вече постановения диспозитив в първоначалното
решение по установителната част на исковете по чл.108 от ЗС с промяна на
индивидуализацията на процесната реална част от имот,като изразът
„североизточен край“ е заменен със „северозападен край“ и е добавен изразът „а
в северния край е 1,30 м“ /съобразно скица на л.210,л.249 от делото/“.С
атакуваното решение е допуснато смешение между производствата по чл.247 от ГПК
и чл.250 от ГПК.Не е разгледана молбата на ищците по делото,съдържаща се във
въззивната жалба,за допълване на първоначалното решение на БРС с произнасяне по
осъдителната част на исковете по чл.108 от ЗС /за осъждане на ответниците да
предадат на ищците владението върху процесната реална част от ПИ/,а е
разгледана молба,с която БРС не е бил сезиран.Като не е разгледана от БРС
молбата,с която е сезиран,същият е постановил недопустимо решение по чл.250 от ГПК,което следва да бъде обезсилено,а делото следва да се върне на
първоинстанционния съд за произнасяне по отправеното искане за допълване на
решението му с произнасяне по неразгледаната от него осъдителна част на
исковете по чл.108 от ЗС.
По
въззивната жалба на К.Л.Д. *** и З.Л.Т. от гр.С. чрез пълномощника им адв.Д.Д.
от ДАК /приложена към предходно в.гр.д.№164/2020 г. на ДОС/ срещу решение
№204/18.12.2019 г. по гр.д.№587/2018 г. на Балчишкия районен съд,с което са
отхвърлени предявени от въззивниците срещу Д.Й.К.
и Н.Д.К.,***,искове за признаване за установено,че К.Л.Д. и З.Л.Т. са
собственици на следния недвижим имот:част от имот с идентификатор 02508.85.***,находящ
се в гр.Б.,***,представляваща разстоянието между сграда с идентификатор
02508.85.***.6 по кад.карта на гр.Б. по нейното протежение до границата с ПИ
02508.85.246,като в югозападния край от сградата е 0,31 м,а североизточния край
е 0,50 м,и за осъждане на Д.Й.К. и Н.Д.К. да премахнат незаконно построената
ограда от газобетонови тухли в имота с идентификатор 02508.85.*** в частта й от
югозападната до североизточната част на сграда с идентификатор 02508.85.***.6,като
възстановят състоянието,в което е бил имотът преди построяване на стената,и се
въздържат от извършване на тези действия занапред:
Разгледана по същество,тази жалба е
частично основателна и частично неоснователна.
Атакуваното първоначално решение на БРС е
валидно като постановено от законен състав на първоинстанционния съд в рамките
на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е
допустимо като постановено по предявените допустими искове.Тъй като районният
съд се е произнесъл с атакуваното първоначално решение по установителната част
на исковете по чл.108 от ЗС и по исковете по чл.109 от ЗС,то именно тези искови
претенции са предмет на въззивното производство и ДОС дължи произнасяне по
същество на същите.По осъдителната част на исковете по чл.108 от ЗС все още
няма произнасяне на БРС,поради което в тази част въззивният съд също не дължи
произнасяне.
Според изложеното в исковата молба и
уточнителна молба вх.№260957/01.10.2020 г. /на лист 22 от в.гр.д.№559/2020 г.
на ДОС/ ищците се считат за собственици по силата на договор за дарение от
04.01.1993 г.,обективиран в нотариален акт №*** на БРС,на 1/2 ид.ч от недвижим
имот с административен адрес гр.Б.,***,представляващ поземлен имот с
идентификатор 02508.85.*** по кадастралната карта на града ведно с построените
върху него къща за живеене с идентификатор 02508.85.***.2 и лятна кухня с
идентификатор 02508.85.***.6.Ищците ползвали северната част от имота,а другият
съсобственик Д. Р. Р.-южната му част.След изграждането през 2013 г. на горната
лятна кухня започнали проблемите с ответниците,които били собственици на
съседния поземлен имот с идентификатор 02508.85.246.Същите построили процесната
ограда,която попадала в имота на ищците,т.е. отнели от ищците владението върху
процесната реална част от имота им,като оградата пречела на ищците да минават
зад сградата-лятна кухня,за да я ремонтират при нужда и да извършват други
дейности,свързани с обичайното й ползване.Разпределението на ползването на съсобствения
поземлен имот с идентификатор 02508.85.*** било извършено с договор между
съсобствениците,по силата на който ищците ползвали северозападната част от
имота,а другият съсобственик-югоизточната част от имота.Тъй като процесната
реална част попадала в ползваната от ищците част от имота,се настоява да се
признае за установено по отношение на ответниците,че ищците са собственици на
процесната реална част от ПИ с идентификатор 02508.85.***.
В отговора на исковата молба
ответниците-съпрузи изразяват становище за неоснователност на исковете.Същите
сочат,че се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор
02508.85.246 по кадастралната карта на гр.Б..Твърдят,че построената от тях
ограда минава по границата между техния и на ищците имот,която граница не била
местена повече от 60 години и била заснемана по този начин по всички планове до
момента.Границата била очертана със стара каменна ограда,върху която
ответниците поставили няколко реда газобетонни блокчета,за да скрият грозния
вид на построената от ищците незаконна лятна кухня.Последната сграда била
незаконна и подлежала на премахване.
Следва да се отбележи,че само по горните
доводи на ответниците,въведени своевременно с отговора на исковата молба,съдът
дължи произнасяне.Други доводи /като напр. въведените от ответниците-въззиваеми
в хода на устните състезания пред въззивната инстанция за изтекла в тяхна полза
придобивна давност/ не подлежат на разглеждане като преклудирани.
В обобщение следва да се посочи,че ищците
не твърдят наличие на грешка в кадастралната карта при заснемане на границата
между двата съседни имота,като същите изрично сочат в исковата молба,че
границата по кадастрална карта съвпада с границата между имотите по
представената от тях скица №1461/17.08.1990 г.Ответниците също не се позовават изрично
в отговора на исковата молба на грешка при заснемане на кадастралната граница
между двата имота,като заявяват,че границата не била променяна и нямало никакви
разминавания в очертаването й по всички планове до момента.След като и двете
страни не се позовават на грешка в кадастралната карта при заснемане на
границата между поземлени имоти с идентификатори 02508.85.*** и 02508.85.246,то
съдът не дължи произнасяне по такъв въпрос,респ. съдът следва да зачете като
меродавна заснетата по кадастрална карта граница между двата съседни имота.
Въз основа на заключението по допуснатата
от ДОС съдебно-техническа експертиза,изготвено от вещото лице В.А.,което съдът
зачита като много по-детайлно и мотивирано изследване на релевантните факти в
сравнение със заключението по допуснатата от БРС експертиза,въззивният съд
установи следното:
По първия кадастрален и регулационен
план,одобрен със заповед №6362/17.12.1957 г.,процесните имоти са разположени в
границите на имоти с пл.№*** и *** и за тях няма отредени парцели.Настоящият ПИ
02508.85.*** се ситуира изцяло в имот с пл.№*** и частично в имот с пл.№***,а
ПИ 02508.85.246 се ситуира изцяло в имот с пл.№***.По следващия регулационен
план от 1979 г. двата имота са урегулирани заедно в два парцела-*-***,*** и *-***.Следващият
кадастрален план е одобрен със заповед от 29.12.2000 г.,като по него вече се
появява граница между двата процесни имота и конфигурацията им е идентична с
тази по сега действащата кадастрална карта:ПИ *** е заснет с пл.№***,а ПИ 246 с
пл.№***.Сега действащият ПУП е одобрен през 2006 г. и е изготвен въз основа на
кадастралната карта от 2004 г.,като за процесните имоти са отредени,както
следва:за ПИ ***-УПИ ***.***,а за ПИ 246-УПИ ***.По ПУП вътрешните регулационни
граници съвпадат с имотните такива по кадастрална карта.
Сделката в полза на ищците е сключена
през 1993 г. при действието на кадастрален план на гр.Б. от 1957 г. и
регулационен план от 1979 г.По силата на договор за дарение от 04.01.1993 г.,обективиран
в нотариален акт №*** на БРС /на лист 8 от делото на БРС/,дарителката З. И. Д.
прехвърля на надарените К.Л.Д. и З.Л. Д. правото на собственост върху 1/2 ид.ч.
от имот с пл.№***-целият от 388 кв.м,заедно с 1/2 ид.ч. от къща за
живеене.Вещото лице не е установило към момента на сключване на договора да е
действал кадастрален план,по който имотът на ищците да е заснет с пл.№***.По
кадастралния план от 1957 г. имотът попада в имоти с пл.№*** и ***,като по
регулационния план от 1979 г. тези два имота са урегулирани в два парцела *-***,***
и *-***.Описанието в нотариалния акт за дарение на прехвърления имот с пл.№***
съвпада с отреждането му по кадастрален план,одобрен през 2000 г.Единственото
обяснение на този факт е,че към 1993 г. новият кадастрален план,по който
процесните имоти са заснети с пл.№*** и ***,вече е бил изготвен,но не е бил
одобрен /същият е одобрен със заповед от 29.12.2000 г./.Прехвърленият имот е
описан по неодобрен план,но сделката е имала транслативен ефект.Имотът-предмет
на дарението е достатъчно индивидуализиран по съседи и определяем като обект на
правото на собственост с оглед идентифицирането му по последващо одобрен
кадастрален план.Няма спор между страните,че по силата на дарението е
прехвърлено правото на собственост в полза на ищците върху 1/2 ид.ч. от
настоящия ПИ с идентификатор 02508.85.*** по кад.карта на града,напълно
идентичен с имот пл.№*** по кадастралния план,одобрен през 2000 г.Валидността
на сделката не е оспорена от ответниците,които не са оспорили и правата на
ищците върху 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 02508.85.***.
Също така не е спорно по делото,че
ответниците Д. и Н. К. се легитимират като собственици на съседния ПИ с
идентификатор 02508.85.246 по кад.карта на гр.Б..По силата на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,сключен на
13.06.2007 г.,обективиран в нотариален акт №*** г. на нотариуса О. О. с район
на действие БРС /на лист 10 от делото на БРС/,Й. Д. Р. прехвърля на Д.Й.К. по
време на брака й с Н.Д.К. /последният факт не е спорен между страните/ правото
на собственост върху ПИ с идентификатор 02508.85.246 ведно с построената върху
него жилищна сграда с идентификатор 02508.85.246.1.Съпругът Н.К. придобива по
силата на закона права върху имота в режим на СИО с приобретателката по
договора Д.К..
Не е спорно,че ищците са изградили в ПИ ***
сграда-лятна кухня с идентификатор 02508.85.***.6 по кад.карта въз основа на
разрешение за строеж №349/30.10.2008 г. на Община-гр.Б. /на лист 29 от делото
на БРС/,а ответниците са построили през 2018 г. между двата имота масивна
ограда /в тази насока и показанията на разпитаните по делото свидетели /Л. П.
К.,З. И. Д.-майка на ищците и Й. Д. Р.-майка на ответницата/.
Както вече бе посочено,ищците се
легитимират като собственици на 1/2 ид.ч. от ПИ ***,т.е. имотът е съсобствен
при равни части между тях и другия съсобственик Д. Р. Р..Горните права на
ищците се трансформират и върху процесната реална част от ПИ ***,което
означава,че същите се легитимират като собственици на 1/2 ид.ч. от тази реална
част.Не се твърди да е извършена доброволна или съдебна делба на ПИ ***,при
която процесната реална част да е поставена в самостоятелен дял на ищците,т.е. имотът
все още е в режим на съсобственост.Последното означава,че ищците не са самостоятелни
собственици на процесната реална част-същата е съсобствена между тях и Д. Р.,като
ищците притежават 1/2 ид.ч. от тази реална част.Разпределението на ползването
на съсобствения имот с договор от 09.08.2007 г. /на лист 127 от делото на
БРС/,сключен между ищците и предходния съсобственик М.И. Ч. /праводател на Д. Р./,няма
правопораждащ или транслативен ефект относно собствеността върху имота.Правата
на собственост на съсобствениците не търпят промяна.С този договор единствено е
уреден начинът,по който съсобствениците ще ползват общия имот,като същият не
поражда право на индивидуална собственост на отделните съсобственици върху
определената му за ползване част.Ликвидиране на съсобствеността и придобиване
на собствеността върху реално обособени дялове от общия имот може да бъде
постигнато само чрез делба между съсобствениците,каквато няма извършена.Предвид
изложеното в установителната си част исковете по чл.108 от ЗС са основателни
само в частта за установяване правото на собственост на ищците върху 1/2 ид.ч.
от процесната реална част от ПИ ***.В тази част следва да бъдат уважени,като в
частта за установяване на права за горницата от 1/2 до 2/2 ид.ч. исковете
следва да бъдат отхвърлени.В частта на произнасянето по установителната част на
исковете по чл.108 от ЗС първоинстанционното решение е частично правилно и
частично неправилно,но същото следва да бъде отменено изцяло,за да се постанови
нов по-прецизен диспозитив,съдържащ по-точна индивидуализация на процесната
реална част по скицата към заключението на вещото лице В.А. на лист 115 от
делото на ДОС,на която същата е оцветена в жълт цвят.Това е частта,заключена
между очертаната в червен цвят ограда и очертаната с черни линии кадастрална
граница между ПИ *** и 246.
Както вече бе посочено,в настоящото
въззивно производство съдът не следва да се произнася по осъдителната част на
исковете по чл.108 от ЗС за предаване на владението върху процесната реална
част от ПИ ***,тъй като първоинстанционният съд не е разгледал тези искови
претенции с обжалваното решение и решението му все още не е допълнено с
произнасяне по тях.
Легитимацията на ищците като собственици
на 1/2 ид.ч. от ПИ *** обаче е достатъчна да обоснове активната им
материалноправна и процесуалноправна легитимация за предявяване на негаторните
искове по чл.109 от ЗС,с които се настоява ответниците да бъдат осъдени да
премахнат изградената от тях ограда в ПИ ***,върху който ищците имат права на
съсобственост.От заключението на вещото лице В.А. /на листи 108 и сл. от делото
на ДОС/ се установява,че процесната ограда действително е изградена в
по-голямата си част в имота на ищците.Оградата е заснета от вещото лице и е
отразена в червен цвят на комбинираната скица на лист 115 от делото на
ДОС.Експертът сочи,че оградата е изградена без строителни книжа и без съгласие
на собствениците на съседния ПИ *** /отговор на въпрос №6 в заключението/.Тъй
като оградата е плътна,масивна /от бетонови блокчета/ и е с височина около 90
см /отговор на въпрос №3 в заключението по СТЕ,допусната от ДОС/,съгласно
разпоредбата на чл.48 ал.3 от ЗУТ за изграждането й е необходимо изрично
писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти-в случая на ищците и
другия съсобственик на ПИ ***,защото такова се изисква за плътни огради между
УПИ с височина над 60 см.Освен това за изграждането й е необходимо и разрешение
за строеж по арг.от разпоредбата на чл.151 ал.1 т.11 от ЗУТ,според която
разпоредба не се изисква разрешение за строеж само за леки прозирни огради и
плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м.В този смисъл процесната
ограда действително е незаконна.Следва да се отбележи,че доводите на
ответниците в отговора на исковата молба за незаконност на постройката-лятна
кухня,изградена от ищците в ПИ ***,са ирелевантни за спора,защото предмет на
исковете не е горната постройка.Негаторни искове за премахване на
сградата-лятна кухня няма предявени.По тази причина съдът няма да изследва дали
постройката е изградена съобразно нормативните правила и норми и дали
издаденото разрешение за строеж е валидно.Докато постройката не е премахната,респ.
докато няма издадено предписание от оторизирания административен орган за
премахването й,нейното съществуване като обект на собственост на ищците следва
да бъде зачетено и съобразено при произнасянето на съда по същество на исковете
по чл.109 от ЗС.
Фактът обаче,че оградата в своята цялост
е незаконно изградена,не е достатъчен да обоснове уважаване на исковете по
чл.109 от ЗС.Необходимо е да се докаже от ищците,че оградата им пречи да
упражняват правото си на собственост върху ПИ ***.Двете задължителни условия за
уважаване на негаторен иск са:1./неоснователност на действията на ответника и
2./създаване на пречки за собственика-ищец да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем /така т.3 от Тълкувателно решение
№4/06.11.2017 г. по тълк.д.№4/2015 г. на ОСГК на ВКС/.
От заключението на вещото лице В.А. съгласно
обозначенията върху скицата на лист 115 от делото на ДОС става ясно,че оградата
не навлиза в имота на ищците в участъка от т.1 до точката,от която започва
жълтото оцветяване-непосредствено преди участъка срещу ъгъл А на сграда 6.В
останалата си част оградата е изградена в имота на ищците,като в изходната си
част при ъгъл А на сградата и в крайната си част между т.5 и 6 навлизането е с
половината от осевата линия,очертана с червен пунктир.В тези части,в които
оградата попада наполовина в имота на ответниците /ПИ 246/ и наполовина в имота
на ищците оградата не е изградена в разрез със законовите изисквания по чл.48
ал.3 изр.1 от ЗУТ.Според цитираната разпоредба оградите към съседните УПИ се
разполагат с равни части в двата имота,т.е. такова равно попадане на оградата в
двата съседни имота е допустимо и законно.Според вещото лице оградата в
участъка по протежение на сграда 6 в посока от т.1 към и до т.3 и от т.4 до т.6
е разположена в имота на ищците,но отклонението е допустимо по смисъла на чл.18
и чл.19 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието,създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /отговор на въпрос
№6 от заключението на вещото лице В.А./.Извън допустимото отклонение е
навлизането на оградата в чупките при т.3 и т.4 /при включване цялата дебелина
на оградата навлизането е с 1,40 м,а при включване на половината от
оградата,считано от осевата линия,е 1,30 м/.
В отговора си на въпрос №7 вещото лице
Вл.А. установява,че разстоянието между сграда 6 от южния и близък ъгъл /т.А
върху скицата според обясненията на експерта в съдебното заседание от
26.05.2021 г. пред ДОС/ до оградата е 27 см,а между северния и близък ъгъл /т.Б
върху скицата/ до оградата е 18 см,като горните разстояния са недостатъчни за
преминаване на ищците и обслужване на сградата при нужда от ремонт и други
обслужващи дейности.Този факт означава,че в участъка по протежение на сграда 6
/от т. срещу ъгъл А на сградата до т. срещу ъгъл Б на сградата/ изградената от
ответниците плътна масивна ограда с височина 90 см,макар и поставена при
допустимо отклонение в разстоянията и площта,пречи на ищците да упражняват в
пълен обем правото си на собственост върху сграда 6,защото ги възпрепятства да
я ремонтират и поддържат при нужда поради невъзможността да преминават между
сградата и оградата.Поставена лека прозирна ограда /напр. мрежа/ точно по
кадастралната граница не би представлявала такава пречка предвид възможността
при необходимост тази ограда да бъде демонтирана и след извършване на
дейностите по поддръжка на сградата да бъде отново възстановявана от ищците.В
участъка между т.3 и т.4 оградата навлиза значително в имота на ищците и само
този факт е достатъчен да се приеме,че в тази си част оградата сериозно
нарушава пълноценното упражняване от ищците на правото им на собственост.Естеството
на нарушението от страна на ответниците в този участък е такова,че самият факт
на такова дълбоко навлизане в имота на ищците и пряко въздействие върху техния
имот е достатъчен да се приеме,че въздействието пречи на пълноценното
упражняване на правото на собственост на ищците /в този смисъл мотивите към т.3
от Тълкувателно решение №4/06.11.2017 г. по тълк.д.№4/2015 г. на ОСГК на ВКС/.
На база изложеното по-горе съдът
намира,че исковете по чл.109 от ЗС са основателни и следва да бъдат
уважени,като първоинстанционното решение в тази част подлежи на отмяна като
неправилно.Както са претендирали ищците,на премахване подлежи тази част от
изградената от ответниците ограда,която е разположена по протежение на сграда с
идентификатор 02508.85.***.6 от точката срещу т.А в югозападната част на
сградата до точката срещу т.Б в северозападната част на сградата,както и
оградата в частта от т.2 до т.3,от т.3 до т.4 и от т.4 до точката,съвпадаща с
ъгъла на оцветения в жълт цвят правоъгълник,затворен между т.3 и 4 на оградата
и чупката на кадастралната граница /очертана в черен цвят/ между поземлен имот с
идентификатор 02508.85.*** и поземлен имот с идентификатор 02508.85.246 по
кадастралната карта на гр.Б. съобразно обозначенията по комбинираната скица на
лист 115 от делото на ДОС,приложена към заключението на вещото лице В.А..
И двете страни са претендирали присъждане
на разноски,сторени от тях в двете инстанции.Ищците К.Д. и З.Т. са сторили
разноски в първата инстанция,както следва:600 лв адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие на лист 6 от делото на БРС;***
лв държавна такса за водене на делото+5 лв банкова такса /лист 7 от делото на
БРС/;19,50 лв държавна такса за преписи от документи /листи 65,139,234,244,272
и 285 от делото на БРС/;15 лв държавна такса за издаване на съдебни
удостоверения /листи 142 и 149 от делото на БРС/;300 лв възнаграждение за вещо
лице-общо 1 184,50 лв.Във въззивната инстанция ищците и въззивници са
сторили разноски,както следва:122,50 лв държавна такса за въззивното
обжалване+1,50 лв банкова такса /лист 4 от в.гр.д.№164/2020 г. на ДОС/;403 лв
възнаграждение за вещо лице+1,50 лв банкова такса;300 лв адвокатско
възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 102 от
в.гр.д.№559/2020 г. на ДОС-общо 828,50 лв.
Ответниците по делото и въззиваеми са
сторили разноски в първата инстанция,както следва:700 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено съгласно договора за правна защита и съдействие на
лист 76 от делото на БРС,и 180 лв възнаграждение за вещо лице+1,50 лв банкова
такса /лист 223 от делото на БРС/-общо 881,50 лв.Във въззивната инстанция не са
представени доказателства за сторени разноски от въззиваемите.
За първата инстанция ищците имат право на
основание чл.78 ал.1 от ГПК на разноски за уважената установителна част на
исковете по чл.108 от ЗС и за уважените искове по чл.109 от ЗС,респ.
ответниците имат право на разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК съразмерно на
отхвърлената установителна част на исковете по чл.108 от ЗС.Разноски по
осъдителната част на исковете по чл.108 от ЗС не следва да се присъждат на
страните,тъй като на настоящия етап от производството все още няма произнасяне
по същество на тази част от спора.Следва да се приеме,че половината от
разноските на страните са по исковете по чл.108 от ЗС,а другата половина по
исковете по чл.109 от ЗС,респ. разноските по исковете по чл.108 от ЗС също
следва да се съотнесат наполовина за установителната и осъдителната част на ревандикационните
искове,защото конкретно съотнасяне на разноските към всеки от исковете е
невъзможно да се осъществи.При това положение за уважената установителна част
по исковете по чл.108 от ЗС и за изцяло уважените искове по чл.109 от ЗС ищците
имат право на разноски за първата инстанция в размер на 740,31 лв и на разноски
за въззивната инстанция в размер на 517,81 лв.За отхвърлената установителна
част на исковете по чл.108 от ЗС ответниците по делото имат право на разноски
за първата инстанция в размер на 110,19 лв.За въззивната инстанция не следва да
им се присъждат разноски,тъй като не са сторили такива.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение №65/01.06.2020 г. по гр.д.№587/2018
г. на Балчишкия районен съд и
ВРЪЩА делото на Балчишкия районен съд за
произнасяне по молбата на К.Л.Д. и З.Л.Т.,съдържаща се във въззивна жалба
вх.№163/14.01.2020 г. по описа на БРС,за допълване на решение №204/18.12.2019
г. по гр.д.№587/2018 г. на Балчишкия районен съд с произнасяне по осъдителната част на исковете по чл.108 от ЗС за
осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху процесната
реална част от имот.
ОТМЕНЯ решение №204/18.12.2019 г. по
гр.д.№587/2018 г. на Балчишкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Й.К.
с ЕГН ********** и Н.Д.К. с ЕГН **********,***,че К.Л.Д. с ЕГН ********** *** и
З.Л.Т. с ЕГН ********** *** са титуляри на право на собственост по силата на
договор за дарение от 04.01.1993 г.,обективиран в нотариален акт №*** на
Балчишкия районен съд,върху 1/2 идеална част от реалната част от поземлен имот
с идентификатор 02508.85.*** по кадастралната карта на гр.Б.,оцветена в жълт
цвят на комбинираната скица между действащата кадастрална карта и
геодезическото заснемане на изградената масивна ограда между ПИ с
идентификатори 02508.85.*** и 02508.85.246 на лист 115 от в.гр.д.№559/2020 г.
на Добричкия окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.108 от ЗС,предявени
от К.Л.Д. с ЕГН ********** *** и З.Л.Т. с ЕГН ********** *** срещу Д.Й.К. с ЕГН
********** и Н.Д.К. с ЕГН **********,***,в тяхната установителна част в
частта,с която се настоява за установяване правото на собственост на ищците
върху останалата 1/2 ид.ч. от реалната част от поземлен имот с идентификатор
02508.85.*** по кадастралната карта на гр.Б.,оцветена в жълт цвят на
комбинираната скица между действащата кадастрална карта и геодезическото
заснемане на изградената масивна ограда между ПИ с идентификатори 02508.85.***
и 02508.85.246 на лист 115 от в.гр.д.№559/2020 г. на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Д.Й.К. с ЕГН ********** и Н.Д.К. с
ЕГН **********,***,да премахнат частта от изградената от тях масивна
ограда,разположена по протежение на сграда с идентификатор 02508.85.***.6 по
кадастралната карта на гр.Б. от точката срещу т.А в югозападната част на
сградата до точката срещу т.Б в северозападната част на сградата,както и
оградата в частта от т.2 до т.3,от т.3 до т.4 и от т.4 до точката,съвпадаща с
ъгъла на оцветения в жълт цвят правоъгълник,затворен между т.3 и 4 на оградата
и чупката на кадастралната граница /очертана в черен цвят/ между поземлен имот с
идентификатор 02508.85.*** и поземлен имот с идентификатор 02508.85.246 по
кадастралната карта на гр.Б. съобразно обозначенията по комбинираната скица
между действащата кадастрална карта и геодезическото заснемане на изградената
масивна ограда между ПИ с идентификатори 02508.85.*** и 02508.85.246 на лист
115 от в.гр.д.№559/2020 г. на Добричкия окръжен съд,като възстановят
състоянието на ПИ с идентификатор 02508.85.***,в което е бил преди изграждане
на оградата,както и да се въздържат занапред от извършване на такива противоправни
действия /изграждане на незаконна ограда/ спрямо ПИ с идентификатор 02508.85.***.
Комбинираната скица между действащата
кадастрална карта и геодезическото заснемане на изградената масивна ограда
между ПИ с идентификатори 02508.85.*** и 02508.85.246 на лист 115 от
в.гр.д.№559/2020 г. на Добричкия окръжен съд,приложена към заключението на
вещото лице В.И.А. по допусната от Добричкия окръжен съд съдебно-техническа
експертиза,е неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Д.Й.К. с ЕГН ********** и Н.Д.К. с
ЕГН **********,***,да заплатят на К.Л.Д. с ЕГН ********** *** и З.Л.Т. с ЕГН **********
*** сторени съразмерно на уважената част от исковете съдебно-деловодни разноски
в първата инстанция в размер на 740,31 лв /седемстотин и четиридесет лева и
тридесет и една стотинки/ и съдебно-деловодни разноски във въззивната инстанция
в размер на 517,81 лв /петстотин и седемнадесет лева и осемдесет и една
стотинки/.
ОСЪЖДА К.Л.Д. с ЕГН ********** *** и З.Л.Т.
с ЕГН ********** *** да заплатят на Д.Й.К. с ЕГН ********** и Н.Д.К. с ЕГН **********,***,сторени
съразмерно на отхвърлената част от исковете съдебно-деловодни разноски в
първата инстанция в размер на 110,19 лв /сто и десет лева и деветнадесет
стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.