РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Добрич, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230102417 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Йеттел България” ЕАД (с
предишно наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, срещу Д. АНТ. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Добрич, бул. „***“, бл. **, ет. 2, ап. 10, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 298, 85 лева – предмет
на заповед за изпълнение по гр.д. № 1**8 по описа на Районен съд Добрич за
2021 г., от които:
1) 81, 46 лева, представляваща неплатени мобилни услуги и
абонаментни такси за периода от 05.07.2019 г. – 04.09.2019 г. по
допълнително споразумение от 02.03.2018 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + 359988*****, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателно плащане на сумата;
2) 62, 46 лева, представляваща неустойка, дължима поради
неизпълнение на допълнително споразумение от 02.03.2018 г. към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер + 359988*****, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата;
3) 10, 33 лева, представляваща неустойка, дължима по допълнително
споразумение от 02.03.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен
1
номер + 359988*****, в размер на разликата между стандартната цена на
устройство „Telenor M100 White“ и заплатената за него при предоставянето
му, съответстваща на оставащия срок на договора, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата;
4) 34, 88 лева, представляваща неплатени абонаментни такси за
периода от 05.07.2019 г. – 04.09.2019 г. по договор за мобилни услуги от
19.11.2018 г. с предпочетен номер + 359890****, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата;
5) 42, 48 лева, представляваща неустойка, дължима поради
неизпълнение на договор за мобилни услуги от 19.11.2018 г. с предпочетен
номер + 359890****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
до окончателно плащане на сумата;
6) 67, 24 лева, представляваща неустойка, дължима по договор за
мобилни услуги от 19.11.2018 г. с предпочетен номер + 359890****, в размер
на разликата между стандартната цена на устройство „Alcatel 1 Dual Black“ и
заплатената за него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок
на договора, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателно плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 02.03.2018 г. между страните е
било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +359988*****, със срок на действие от 24 месеца.
Ответникът е избрал план „Тотал 24, 99“ с месечен абонамент от 24, 99 лева.
Сочи се, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по посочения
договор. Така се е натрупало задължение в размер общо на 81, 46 лева,
дължимо за ползвани мобилни услуги в периода от 05.07.2019 г. до
04.09.2019 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно чл. 4 от Раздел IV от
споразумението му е била начислена и неустойка в размер на 62, 46 лева.
Заявява се, че на 02.03.2018 г. във връзка със споразумението
мобилният оператор е предоставил на ответника мобилно устройство „Telenor
M 100 White“ на преференциална цена, посочена в Раздел II, чл. 1 от
споразумението. Поради неизпълнението на споразумението ответникът
дължи сумата от 10, 33 лева, представляваща неустойка в размер на разликата
между стандартната цена на устройството и заплатената за него при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.
Излагат се твърдения, че на 19.11.2018 г. между страните е бил
сключен и друг договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359890****
със срок на действие от 24 месеца. Бил е избран абонаментен план „Тотал 16,
99 “ с абонаментна такса от 16, 99 лева. Ответникът не е изпълнявал
задълженията си по посочения договор, вследствие на което се е натрупало
задължение в размер общо на 34, 88 лева, дължимо за ползвани мобилни
услуги в периода от 05.07.2019 г. до 04.09.2019 г. На основание т. 11 от
договора му е била начислена и неустойка в размер на 42, 48 лева.
На същата дата, по повод на сключеното съглашение, мобилният
2
оператор е предоставил на ответника мобилно устройство „Alcatel 1 Dual
Black“ на преференциална цена, посочена в т. 7 от договора. Поради
неизпълнението на договора ответникът дължи сумата от 67, 24 лева,
представляваща неустойка в размер на разликата между стандартната цена на
устройството и заплатената за него при предоставянето му, съответстваща на
оставащия срок на договора.
За всички вземания е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.дело № 1**8/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
След разпореждане на заповедния съд са предявени установителните искове.
Прави се искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.дело № 1**8/2021 г. по описа на Районен съд Добрич:
1) 81, 46 лева, представляваща неплатени мобилни услуги и
абонаментни такси за периода от 05.07.2019 г. – 04.09.2019 г. по
допълнително споразумение от 02.03.2018 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + 359988*****, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателно плащане на сумата;
2) 62, 46 лева, представляваща неустойка, дължима поради
неизпълнение на допълнително споразумение от 02.03.2018 г. към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер + 359988*****, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата;
3) 10, 33 лева, представляваща неустойка, дължима по допълнително
споразумение от 02.03.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер + 359988*****, в размер на разликата между стандартната цена на
устройство „Telenor M100 White“ и заплатената за него при предоставянето
му, съответстваща на оставащия срок на договора, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата;
4) 34, 88 лева, представляваща неплатени абонаментни такси за
периода от 05.07.2019 г. – 04.09.2019 г. по договор за мобилни услуги от
19.11.2018 г. с предпочетен номер + 359890****, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата;
5) 42, 48 лева, представляваща неустойка, дължима поради
неизпълнение на договор за мобилни услуги от 19.11.2018 г. с предпочетен
номер + 359890****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
до окончателно плащане на сумата;
6) 67, 24 лева, представляваща неустойка, дължима по договор за
мобилни услуги от 19.11.2018 г. с предпочетен номер + 359890****, в размер
на разликата между стандартната цена на устройство „Alcatel 1 Dual Black“ и
заплатената за него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок
на договора, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателно плащане на сумата. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание не се явява законен представител, не се
3
представлява. Изпраща писмено становище, в което подробно развива
позицията си за основателност на претенциите.
В законоустановения срок ответната страна е депозирала отговор
чрез особения представител.
В отговора се твърди, че липсват доказателства, установяващи
размера на незаплатените суми по договорите. Сочи се, че неустойки не се
дължат, защото договорите не са били развалени по смисъла на чл. 87 от ЗЗД.
В тази връзка се излагат твърдения, че неизпълнението на договора от страна
на потребителя е основание за развалянето му, но не и основание за
дължимост на неустойката. Това е така, защото неустоечното задължение е
последица от развалянето на договора. Допълва се още, че надлежното
упражняване на потестативното право на разваляне на договора е част от
правопораждащия фактически състав на неустойката. Според ответната
страна, претенциите за неустойки следва да бъдат отхвърлени, доколкото
няма доказателства операторът да е изпратил до ответника предизвестие за
разваляне на договора.
На тази основа се прави искане претенциите да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание се представлява от особения представител
адвокат И.М., която поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл.
422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 92 от ЗЗД.
По исковете за неплатени мобилни услуги е в тежест на ищеца да
докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение по
договор за мобилни услуги между страните; изпълнение на договорните си
задължения за предоставяне на мобилни услуги на претендираната стойност;
изискуемост на вземането.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си
по договорите, за което обстоятелство същият не сочи доказателства.
От приложените писмени доказателствени средства се установява, че
на 02.03.2018 г. между страните е било сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359988*****, със срок на действие от 24 месеца (л. 26 до 32 от ч.гр.д. №
1**8/2021г). По силата на същото ответникът е избрал план „Тотал 24, 99“ с
месечен абонамент от 24, 99 лева.
На същата дата по силата на споразумението мобилният оператор е
предоставил на ответника мобилно устройство „Telenor M 100 White“ на
преференциална цена, посочена в Раздел II, чл. 1 от споразумението
4
(стандартна цена на устройство без план – 69, 90 лева; цена в брой или обща
лизингова цена с абонаментния план – 12, 99 лева).
Установява се също, че на 19.11.2018 г. между страните е бил
сключен и друг договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359890****
със срок на действие от 24 месеца (л. 33 до 40 от ч.гр.д. № 1**8/2021г ). По
този договор ответникът е избрал абонаментен план „Тотал 16, 99“ с
абонаментна такса от 16, 99 лева.
На същата дата, по повод на сключеното съглашение, мобилният
оператор е предоставил на ответника мобилно устройство „Alcatel 1 Dual
Black“ на преференциална цена, посочена в т. 7 от договора – 129, 99 лева,
при стандартна цена на устройството от 269, 90 лева.
За периода на потребени услуги, от 05.07.2019 г. – 04.09.2019 г., са
издадени три фактури на стойност 298, 85 лева (л. 11 до 15 от гр.д. 2417/2021
г).
Във фактура № **********/05.08.2019 г. са начислени задължения в
размер на 78, 65 лева (абонаментна такса за предпочетен номер +359890****
в размер на 16, 99 лева и абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер +359988***** в размер на 61, 66 лева), за отчетен период
05.07.2019 г. – 04.08.2019 г. Падежът на плащането им е посочен в
счетоводния документ - 20.08.2019 г. С исковата молба ищецът е признал, че
ответникът е погасил 17, 25 лева от дължимата сума по фактурата. Така е
останало задължение по фактурата от 61, 40 лева.
В следващата фактура № **********/05.09.2019 г. са отразени
задължения в размер на 59, 94 лева (абонаментна такса за предпочетен номер
+359890**** в размер на 16, 99 лева и абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетен номер +359988***** в размер на 36, 14 лева), за
отчетен период 05.08.2019 г. – 04.09.2019 г. Падежът на плащането им е
посочен в счетоводния документ - 20.09.2019 г.
Издадена е и трета фактура № **********/05.11.2019 г., в която са
начислени неустойки в общ размер от 182, 51 лева.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
било образувано гр.д. № 1**8 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
Заповедният съд е издал заповед за изпълнение № 399 на 18.05.2021 г. за
претендираните вземания. Настоящото производство е образувано в
изпълнение на указанията на съда, след връчване на заповедта по реда на чл.
47 от ГПК.
Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав се
установи от допълнителното споразумение от 02.03.2018 г. и от договора за
мобилни услуги от 19.11.2018 г. Освен това и ответната страна не оспори
наличието на облигационни правоотношения между страните.
Съгласно чл. 71 от „Общите условия на Теленор България ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги“,
5
приложими към процесните договори за мобилни услуги, потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за
плащане, посочени в т. 27 от ОУ. В т. 27 от ОУ ясно е посочено, че
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в указания в
счетоводния документ срок, но не по-късно от 18 дни от издаването . На
тази основа може да бъде заключено, че изискуемостта на вземанията е
настъпила на падежните дати по двете фактури, съответно на 20.08.2019 г. и
20.09.2019 г.
По силата на съглашенията ищецът се е задължил да предоставя на
ответника част от услугите по раздел II от ОУ. Операторът осигурява достъп
до услугите, а абонатът чрез действията си ги ползва. Оттук следва, че
ползването на услугите е обвързано от активността на абоната. Доколкото
липсват твърдения за неизпълнение на задълженията на оператора за
предоставяне на процесните услуги, следва да бъде прието, че ищецът е
изпълнявал задълженията си по двата договора.
Съобразно разпределената тежест на доказване, ответникът трябва да
установи плащането на сумите по процесните фактури. Ответникът обаче не
ангажира доказателства за установяване плащането на задълженията по
издадените фактури. Поради тази причина, с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът счита, че такива плащания не
са били извършени, по аргумент на чл. 154, ал. 1 ГПК.
При това положение искът за сумата от 81, 46 лева, представляваща
неплатени мобилни услуги и абонаментни такси за периода от 05.07.2019 г. –
04.09.2019 г. по допълнително споразумение от 02.03.2018 г. към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер + 359988*****, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата следва
да бъде уважен.
Искът за сумата от 34, 88 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси за периода от 05.07.2019 г. – 04.09.2019 г. по договор за
мобилни услуги от 19.11.2018 г. с предпочетен номер + 359890****, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на
сумата, следва да бъде уважен частично до 33, 98 лева. В останалата част до
пълния претендиран размер от 34, 88 лева следва да бъде отхвърлен. Този
извод следва от размера на абонаментната такса по договора за предпочетен
номер + 359890**** – 16, 99 лева. Сборът от двете дължими абонаментни
такси възлиза на 33, 98 лева (2 х 16, 99), а не на 34, 88 лева. В процесните
фактури също са отразени две задължения по процесния договор от по 16, 99
лева с ДДС.
По исковете, с които се претендират неустойки е в тежест на ищеца
да докаже възникването на валидно облигационно правоотношение по
договор за мобилни услуги между страните; неизпълнение на договорните
задължения от ответника, което води до вреди; наличието на уговорка, с
която е уговорен размер на обезщетението за твърдяното неизпълнение;
6
конкретен размер на сумата; настъпило прекратяване на договора.
В т. 11, б. „а“ от договора за мобилни услуги и в раздел IV, т. 4, б. „а“
от допълнителното споразумение, е предвидено, че при прекратяването на
съглашението по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му договора или други документи, свързани с него, в това
число приложимите ОУ последният дължи за всяка сим карта по отношение
на която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В т. 11, б. „б“ от
договора за мобилни услуги и в раздел IV, т. 4, б. „б“ от допълнителното
споразумение е предвидено, че в случаите, в които е предоставено устройство
за ползване по договор, чийто срок не е изтекъл, абонатът дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора
ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора.
Оттук се извежда, че дължимостта на вземането за неустойка е
обусловено от предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги
при неплащане на дължими суми.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че претендираните неустойки
се дължат при неплащане на задълженията по договорите от страна на
абоната и когато договорната връзка не е била прекратена. Този извод се
извежда от словесната формулировка в договорите, където много ясно е
посочено, че неустойките се дължат за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване. Следователно, по отношение на непрекратен
договор не се дължат и неустойки.
От друга страна трябва да бъде изтъкнато, че с уточняваща молба в с
вх. № 6796/23.08.2021 г. (л. 22 и 23) ищецът изрично посочи, че
допълнителното споразумение и договорът са били прекратени на 30.10.2019
г., вследствие на което на ответника са начислени и процесните неустойки.
По-късно със свое становище вх. № 4755/23.02.2022 г. ищецът изложи
твърдения, че вземането за процесните неустойки произтича не от
прекратяването на договорите, а от самото неизпълнение на ответника. Това
твърдение касае основание, различно от заявеното с първоначалната искова
молба. То може да бъде въведено в процеса само по реда на чл. 214 от ГПК,
но доколкото ищецът не направи изрично искане за изменение на исковете,
коментираното основание не следва да бъде разглеждано.
Основанията за прекратяване на договорите за мобилни услуги са
предвидени в чл. 19б, б. „в“ от ОУ. В конкретния случай се твърди
прекратяване поради неизпълнение на задължението на абоната за плащане на
предоставените мобилни услуги. Съгласно чл. 19б, б. „в“ от ОУ при
7
неплащане в срок договорът се прекратява едностранно от оператора.
Съдът счита, че прекратяването на договорите не е настъпило на
30.10.2019 г., както твърди ищецът в уточняваща молба в с вх. №
6796/23.08.2021 г. (л. 22 и 23). Това е така, защото до ответника не е било
изпратено писмено изявление за прекратяване на правоотношението.
Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД договорите могат да бъдат прекратявани само
по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Следователно, договорната връзка може да бъде прекратявана и с
едностранно волеизявление на една от страните, но само ако такава
възможност е предвидена в договора или в закон. Такава възможност в
процесния договор не е предвидена. Не може да бъде споделена и тезата за
автоматично прекратяване на облигационната връзка. В чл. 19б, б. „в“ от ОУ
е установено правото на оператора едностранно да прекрати договора, когато
абонатът не изпълнява задължението си за плащане на дължими суми. Това
право обаче следва да бъде упражнено посредством изпращане на писмено
уведомление до абоната. То ще прояви своето действие и договорът ще се
счита прекратен от момента на получаването му от ответника. В този смисъл
са Решение от 07.12.2021 г. по гр.д. № 557 по описа на Окръжен съд Добрич
за 2021 г. и Решение от 11.03.2022 г. по гр.д. № 637 по описа на Окръжен съд
Добрич за 2021 г.
По делото не бяха представени доказателства, от които да се
установи, че такова писмено уведомление за прекратяване е изготвено и
получено от ответника. Ето защо, с положителност може да бъде заключено,
че договорът не е бил предсрочно прекратен. При това положение неустойки
не се дължат, защото не е доказана основната предпоставка, обуславяща
начисляването им.
Всичко изложено налага извода, че исковете за установяване
дължимостта на сумата от 62, 46 лева, представляваща неустойка, дължима
поради неизпълнение на допълнително споразумение от 02.03.2018 г. към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359988*****; на сумата от
10, 33 лева, представляваща неустойка, дължима по допълнително
споразумение от 02.03.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер + 359988*****, в размер на разликата между стандартната цена на
устройство „Telenor M100 White“ и заплатената за него при предоставянето
му, съответстваща на оставащия срок на договора; на сумата от 42, 48 лева,
представляваща неустойка, дължима поради неизпълнение на договор за
мобилни услуги от 19.11.2018 г. с предпочетен номер + 359890*****; на
сумата от 67, 24 лева, представляваща неустойка, дължима по договор за
мобилни услуги от 19.11.2018 г. с предпочетен номер + 359890****, в размер
на разликата между стандартната цена на устройство „Alcatel 1 Dual Black“ и
заплатената за него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок
на договора, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
8
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца и ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от претенцията.
При определяне размера на дължимите разноски в заповедното
производство за основа следва да бъде използвана глобалната сума от 298, 85
лева.
Ищецът е представил списък на разноските. За заповедното
претендира разноски в размер на 385, 00 лева (адвокатско възнаграждение в
размер на 360, 00 лева и държавна такса в размер на 25, 00 лева).
В настоящата инстанция е направил разноски в размер на 935, 00 лева
(адвокатско възнаграждение в размер на 360, 00 лева; държавна такса в
размер на 275, 00 лева; депозит за особен представител в размер на 300, 00
лева).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 148, 71 лева –
разноски в заповедното производство; и сумата от 361, 17 лева – разноски в
исковото производство.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Йеттел
България” ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), със
седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, срещу Д. АНТ. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул. „***“, бл. **, ет. 2, ап. 10, иск с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
във вр. с чл. 79 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 81, 46 лева,
представляваща неплатени мобилни услуги и абонаментни такси за периода
от 05.07.2019 г. – 04.09.2019 г. по допълнително споразумение от 02.03.2018 г.
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359988*****, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на
сумата – предмет на заповед за изпълнение по гр.д. № 1**8 по описа на
Районен съд Добрич за 2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Йеттел
България” ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), със
седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к.
9
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, срещу Д. АНТ. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул. „***“, бл. **, ет. 2, ап. 10, иск с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
във вр. с чл. 79 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 33, 98 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси за периода от 05.07.2019 г. –
04.09.2019 г. по договор за мобилни услуги от 19.11.2018 г. с предпочетен
номер + 359890****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
до окончателно плащане на сумата – предмет на заповед за изпълнение по
гр.д. № *** по описа на Районен съд Добрич за 2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за сумата над 33, 98 лева до пълния претендиран размер от 34,
88 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Йеттел България” ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, срещу Д. АНТ. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Добрич, бул. „***“, бл. **, ет. 2, ап. 10, с правно основание по чл. 422, ал.
1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 62, 46
лева, представляваща неустойка, дължима поради неизпълнение на
допълнително споразумение от 02.03.2018 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + 359988***** – предмет на заповед за изпълнение по
гр.д. № 1498 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Йеттел България” ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, срещу Д. АНТ. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Добрич, бул. „***“, бл. **, ет. 2, ап. 10, с правно основание по чл. 422, ал.
1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10, 33
лева, представляваща неустойка, дължима по допълнително споразумение от
02.03.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +
359988*****, в размер на разликата между стандартната цена на устройство
„Telenor M100 White“ и заплатената за него при предоставянето му,
съответстваща на оставащия срок на договора – предмет на заповед за
изпълнение по гр.д. № 1498 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Йеттел България” ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, срещу Д. АНТ. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Добрич, бул. „***“, бл. **, ет. 2, ап. 10, с правно основание по чл. 422, ал.
10
1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 42, 48
лева, представляваща неустойка, дължима поради неизпълнение на договор за
мобилни услуги от 19.11.2018 г. с предпочетен номер + 359890**** – предмет
на заповед за изпълнение по гр.д. № 1**8 по описа на Районен съд Добрич за
2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Йеттел България” ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, срещу Д. АНТ. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Добрич, бул. „***“, бл. **, ет. 2, ап. 10, с правно основание по чл. 422, ал.
1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 67, 24
лева, представляваща неустойка, дължима по договор за мобилни услуги от
19.11.2018 г. с предпочетен номер + 359890****, в размер на разликата между
стандартната цена на устройство „Alcatel 1 Dual Black“ и заплатената за него
при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора –
предмет на заповед за изпълнение по гр.д. № 1498 по описа на Районен съд
Добрич за 2021 г.
ОСЪЖДА Д. АНТ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул.
„***“, бл. **, ет. 2, ап. 10, да заплати на „Йеттел България” ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, сумата от 148, 71 лева – разноски по ч.гр.д.
№ 1**8/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Д. АНТ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул.
„***“, бл. **, ет. 2, ап. 10, да заплати на „Йеттел България” ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, сумата от 361, 17 лева – разноски по гр.д. №
2417/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
11
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12