№ 734
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело
№ 20251000500458 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс ( ГПК).
С решение № 3355/06.06.2024 г. по гр.д. № 20231100100331 на Софийски
градски съд, ГО, І-во гражданско отделение, 3 състав е отхвърлен предявен
иск от П. С. Д. срещу „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД, да бъде признато за
установено, че между страните съществува правоотношение, произтичащо от
Договор № ВД-19 от 08.04.2022 г. за възлагане на управлението на еднолично
акционерно дружество с държавно участие в капитала.
Решението е обжалвано от П. С. Д., наричан впоследствие ищец,
съответно въззивник. В жалбата се навежда довод за недопустимост на
решението при твърдение, че е постановено без да бъдат събрани поискани
доказателства, които въззивникът смята и за необходими за разрешаване на
спора. Упреква съда и че не го е уведомил за даваните в откритите съдебни
заседания указания да представи молба по чл. 192 ГПК, каквото искане
твърди да е инкорпорирано в самата искова молба.
В отговор по въззивната жалба въззиваемият „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД,
1
наричан впоследствие и ответник, представляван от законния си представител
И. Д., оспорва жалбата. Застъпва теза, че искане по чл. 192 ГПК следва да е
направено с нарочна молба, нуждата от която била изрично указана на ищеца в
откритото съдебно заседание. Противопоставя се на събиране на нови
доказателства с довод, че липсата им се дължи единствено на бездействието
на ищеца да се възползва от осигурената от съда възможност за приобщаване
на поисканите доказателства. По същество смята, че договорът за управление
на търговското дружество не поражда мандатното правоотношение, което
произтича от сложен фактически състав. Застъпва теза, че със заличаването на
съответния член на Съвета на директорите от търговския регистър става
обективно обективно невъзможно изпълнението на договора, поради което и
той се прекратява по право.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща представител
не изпраща представител.
Въззиваемият – „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД, представлявано от юрк. П.-
И. и юрк. Б., оспорват жалбата като намират решението за правилно и
обосновано. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност
и допустимост на решението в обжалваната част. При служебната проверка не
се установява порок от очертаното естество.
Проверката на решението досежно формираните фактически и правни
изводи по съществото на спора извън приложението на императивна норма е
ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на
първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е инициирано от въззивника в
настоящото при твърдение с ответника Договор № ВД-19 от 08.04.2019 г. да е
сключил, въз основа на който му било възложено, а той приел да бъде член на
съвета на директорите и да представлява ответното дружество. Твърди се
договорът да е сключен до провеждане на конкурс, но оспорва това условие да
е настъпило поради нарушена конкурсна процедура. Застъпва теза, че понеже
предприятието на ответника се явява „голямо“ по смисъла на чл. 4 от ЗПП,
2
броят на членовете на съвета на директорите трябва да се състои от пет, а не
от три лица. Конкурсната процедура обаче била проведена само за двама
представители на държавата и един независим член вместо за трима
представители на държавата и двама независими членове. Освен това вместо
от нарочно назначена комисия по номиниране, процедурата била осъществена
изцяло от министъра на транспорта и съобщенията. Наведен е и довод, че като
член на временно правителство, министърът е излязъл от правомощията си,
ограничени до тещуки въпроси на вътрешната и външната политика на
страната. Намира откритата процедура за прибързана и като краен резултат
отсъствие на договореното прекративтелно условие. Иска се да бъде признато
за установено, че съществува мандатно правоотношение.
В отговор по исковата молба ответникът чрез процесуалния си
представител по същество оспорва предявения иск. Застъпва теза, че
мандатното правоотношение настъпва в резултат на сложен юридически факт
като включва решение на едноличния собственик на капитала, овластен да
решава въпросите от компетентността на общото събрание в това число и
избор на членовете на съвета на директорите и вписване в търговския
регистър. Приема, че взетото решение е довело до прекратяване на
мандатното правоотношение. Твърди и да е настъпило договореното условие
за прекратяване действието на договора – проведен е конкурс за избор на
членове на съвета на директорите. Застъпва теза, че Законът за публичните
преприятия регламентира Смята, че заличаването на член на съвета на
директорите води до погасяване на функциите му тъй като след този момент
изпълнението им става невъзможно. Това от своя страна смята да води до
прекратяване на договора по право, а съществуване на мандатно
правоотношение без конститутивното действие на вписването смята за
невъзможно и недопустимо. Наведен е довод, че министърът на транспорта и
съобщенията съвместява качеството административен орган при подбора и
избора на персоналния състав, а като представител на държавата решава
въпросите от компетентността на общото събрание на акционерите и в
частност – избира и освобождава членовете на съвета на директорите по
силата на чл. 221 т. 4 ТЗ. Застъпена е теза, че в рамките на договора за
възлагане на управление страните са равнопоставени и договорната свобода
не може да бъде ограничена от ЗПП, а въпросите от компетентността на
общото събрание предполагат целесъобразност, подчиняваща действията на
3
министъра на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите.
Навежда се и довод, че договорът за управление следва, а не обуславя
мандатното правоотношение, което въззиваемият смята пряко да произтича от
вписването на съвета на директорите в търговския регистър. Оттук се извежда
извод, че принципалът е свободен да вземе решение за прекратяване на
правомощията на член на съвета на директорите, а прекратяването му
настъпва с вписването в търговския регистър,, а евентуални претенции
относно последиците от прекратяването.обуславят друг ред за защита.
Изразява се и становище, че в настоящия спор възраженията за
законосъобразност на конкурсната процедура не могат да бъдат разгледани, а
Протокол № ПД-5 от 06.01.2023 г. не подлежи на съдебен контрол извън реда
по чл. 74 ТЗ..
От представения в първоинстанционното производство договор се
налага извод, че министърът на транспорта и съобщенията възложил на ищеца
като член на съвета на директорите да управлява и представлява ответното
дружество. Указано е договорът да се сключва за срок до провеждане на
конкурсна процедура.
Страните не спорят, че с протокол № ПД-32/08.04.2022 г. ищецът е
назначен за член на съвета на Директорите на „Летище София“ ЕАД до
провеждане на конкурсна процедура.
Страните не спорят и че с протокол № ПД-5/06.01.2023 г. на министъра
на транспорта и съобщенията ищецът е освободен като член на съвета на
директорите на „Летище София“ ЕАД и е постановено прекратяване на
договора за възлагане управлението на дружеството. Като причина за
прекратяване на договора е отразено Протокол от 21.12.2022 .г. на комисията
за номиниране на членове на органите за управление на публичните
предприятия от системата на Министерството на транспорта и съобщенията.
Страните не спорят, че прекратяването е обусловено от проведена конкурсна
процедура от Министъра на транспорта и съобщенията, открита с Протокол №
РД-08-544/19.10.2022 г.
Ищецът не твърди да е обжалвал и решението на Министъра на
транспорта и съобщенията за избор на нови членове на съвета на директорите
при ответното дружество.
4
При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Нормата на чл. 21а ал. 1 ЗЗД приравнява договора на закон за
сключилите го страни. Така утвърдената сила ангажира съда да осигури
защита в случай че зачетената от закона обвързаност се отрича от страна в
правоотношението. С оглед приравненото на закон съгласие, освобождаването
от създадената правна връзка предполага проявление на факт, от който самият
закон обуславя такъв ефект. Въпрос по същество остава дали и доколко
отстояваната в процеса правна връзка произтича от установените по делото
обстоятелства. Едва решението по така очертания спор може да осигури
очакваната от правовия ред безспорност. Затова и твърдението на ищеца, че
между него и ответника съществува правоотношение е необходимо, но и
достатъчно, за да обоснове развитие на съдебно производство и в крайна
сметка утвърждаване на действителното правно положение. Едва
утвърждаването му обезпечава правната сигурност било посредством
ангажиране на неоснователно оспорващата го страна, било чрез отричане на
неоснователно претендираната правна връзка. Ищецът твърди да съществува
правоотношение, поради което в негова тежест е да докаже фактите, с които
правовият ред свързва възникването му. Понеже предявеният иск предполага
утвърждаване на правоотношението съдът дължи да се увери, че към датата
на приключване на устните състезания не е настъпило обстоятелство, с което
било договорът, било законът свързва прекратяване на правоотношението.
Както законът, така и договорът се явяват средство за посрещане на
определен, зачетен от правовия ред общ или частен интерес. Докато договорът
обезпечава реализацията на частния интерес прерогатив на закона е
общественият интерес. В този смисъл надлежното изпълнение на
задължението освен че удовлетворява частния интерес обезпечава и общия от
правна сигурност – гарантирана от правилата възможност при липсващо
изпълнение дължимото да бъде наложено принудително. Единствено така
гарантираният резултат обезпечава ред в отношенията, осигуряващо от своя
страна и правната сигурност.
Ползотворното взаимодействие предполага известна степен на
самоограничение, което именно поставя общия пред частния интерес. Затова
законът лишава от обвързваща сила постигнато съгласие, когато то игнорира
утвърден общ интерес – чл. 26 ал. 1 ЗЗД. С тази взаимовръзка може да бъде
5
обяснена и нарочната регламентация на управлението на публичните
предприятия с нарочен закон – Закон за публичните предприятия (ЗПП).
Макар и органът на изпълнителна власт в рамките на организационната
структура да упражнява присъщи за гражданскоправен субект права, законът
му вменява специфично задължение – да обезпечи независимост на
управителното тяло (чл. 18 ЗПП). Така прокламирана независимостта се
нуждае от ефективни гаранции. Частният интерес на члена на управителното
тяло и достъпът до съд осигуряват реално средство за обезпечаването й.
Договорът е двустранна сделка. Предполага изявление на две страни с
припокриващи се по съдържание изявления. Договорът за управление не
прави изключение, а приложими спрямо него са правилата на договора за
поръчка. Затова и сключването му предпоставя 1) формирана от принципала
воля досежно личността на довереника и 2) съгласие на довереника да поеме
възложения му мандат. Несъмнено нормата на чл. 221 т. 4 ТЗ овластява
общото събрание на акционерите да избира и освобождава членовете на
съвета на директорите. Безспорно и по силата на чл. 219 ал. 2 ТЗ едноличният
собственик на капитала на еднолично акционерно дружество упражнява тези
правомощия. Нормата на чл. 19 ал. 1 от Конституцията на Република България
утвърждава принципа на свобода на стопанската инициатива. Провеждането
му предполага суверенна преценка за стопанския субект и досежно лицата,
чрез които очаква да реализира стопанските си цели. Нормата на чл. 287
предл. второ ЗЗД утвърждава характерната за доверителното отношение
свобода на доверителя да прецени докога да се ползва от услугите на
довереника. Затова и на плоскостта на частните интереси на доверителя и на
довереника член на управителен орган няма интерес да оспорва решението на
общото събрание на търговско дружество за освобождаването си.
Следва да бъде споделена тезата, че действайки в качеството на
принципал министърът е подчинен на правилата, регламентирани от
Търговския закон. Нормата на чл. 221 т. 4 ТЗ утвърждава изключителна
компетентност за общото събрание, а следователно и за едноличния
собственик на капитала, да избира и назначава членовете на съвета на
директорите без обаче да предписва конкретни условия. Следователно
Търговският закон се дезинтересира от обстоятелства, при които се формира
волята на принципала.
6
Законът за публичните предприятия обаче изрично утвърждава
специфичен ред за избор на членове на управителните органи и предписва
нарочни правила за прекратяване на договора за управление. Ако в общия
случай при частния стопански субект ефектът на персоналния подбор
рефлектира единствено върху частния му интерес, не така стои въпросът при
публичния, на който са призвани да служат публичните предприятия (чл. 5
ЗПП). Затова и нормата на чл. 18 ЗПП въвежда нетипично за непублично
търговско дружество ограничение, което логично може да бъде обяснено
единствено с търсена гаранция за независимост на управителното тяло от
изпълнителната власт при вземане на стопанските решения. В тази насока в
отклонение от общия режим нормата на чл. 20 ЗПП очертава профила на член
на управителното тяло докато в общия случай висшият орган е напълно
свободен в преценката си кого именно да ангажира.
Частният стопански субект е свободен да реши дали и как да провери
потенциала на кандидата да осъществява управителната функция. Съгласно
чл. 21 ал. 1 изр. първо ЗПП обаче качествата на участниците в управлението на
публично предприятие следва да бъдат доказани в конкурсна процедура,
предполагаща обективно измерими показатели за съпоставяне на кандидатите.
За разлика от собственика на капитала в частното дружество органът на
държавата, упражняващ правата й на едноличен собственик на капитала,
дължи да отчете чуждо решение – на нарочно сформиран и неподвластен му
колективен орган. Макар и да не е обвързан от предложението, министърът
дължи да мотивира отказа си. Решението на министъра – каквото и да е то,
подлежи на надзор от специализиран орган – Агенция за публичните
предприятия и контрол, а и на съдебен контрол за съблюдаване на нормативно
утвърдени правила. Изпълнената конкурсна процедура при отчитане на
прокламираните принципи с чл. 37 ал. 5 ППЗПП осигурява посрещане на
публичния интерес от независим управителен орган.
Вече стана дума, че според общите правила на мандатното
правоотношение доверителят определя и докога ще се ползва от услугите на
довереника. Специалният ЗПП обаче обуславя предсрочното прекратяване на
договора за управление от наличие на нормативно утвърдена причина (чл. 24
ЗПП), а с чл. 53 ППЗПП е определен и срок на мандатното правоотношение.
Времево определеният мандат единствено гарантира постигане на стопански
7
резултат при равнопоставено участие с останалите стопански субекти (чл. 6
ал. 1 ЗПП) и ефективност при разпределението на ресурсите и постигане на
максимална стойност за обществото (чл. 1 ЗПП). По силата на чл. 297 ГПК
едноличният собственик на капитала, съвместяващ и качеството орган на
изпълнителната власт е обвързан да зачете съдебното решение макар и да не е
пряко представен в съдебното производство. Тази специфика определя и
правен интерес по смисъла на чл. 124 ал. 1 ГПК за освободения от длъжност
член на управителното тяло да се противопостави на превратно упражнено
правомощие, ангажирайки както пряко дружеството в лицето на
изпълнителния му орган да зачете пренебрегнатото правоотношение, така и
едноличният собственик на капитала, овластен да контролира действията на
управителния орган и ангажиран да осигури законосъобразността им.
В обобщение, очертаните специфики при подбора на довереника и
лимитативно очертани основания за прекратяване на правната връзка
еднозначно сочат на преследвана от специалния закон специфична цел,
изрично прокламирана с чл. 18 ЗПП – разграничаване на управлението на
стопански субект от политически предпоставената изпълнителна власт. В този
смисъл и органът, упражняващ правата на държавата в публично предприятие
с акта си по избор оповестява най-подходящите кандидати да поемат
управлението. От този акт възниква правото на избрания да встъпи в
изпълнение на длъжността. Това е необходимо, но само по себе си
недостатъчно, за да обезпечи ефективното управление на публичното
предприятие. Наложително е поет ангажимент и от страна на довереника.
Затова и законът, за разлика от договорите за възлагане на контрол,
безусловно изисква сключване на договор и делегира на изпълнителната власт
да детайлизира процедура по сключване на нарочен договор (чл. 17 ал. 4
ЗПП). С обективираното в договор съгласие обаче страните по него са
обвързани без оглед на вписването.
На вписване в търговския регистър подлежат лимитативно и нормативно
очертани обстоятелства. Такова се явява участието в съвета на директорите, а
и предоставената представителна функция. Съгласно чл. 7 от Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
(ЗТРРЮЛНЦ) по принцип действието на вписването се свързва с известяване
на трети добросъвестни лица, обезпечаващо правната сигурност. Изключение
от оповестителното действие на вписването предполага изрично и
8
нормативно утвърдено правило. Законът разграничава въздействието на
вписването върху решението на върховния орган на акционерно дружество,
като отлага неговата сила до момента на оповестяването му (чл. 231 ал. 3 ТЗ)
или му придава специфично действие (чл. 231 ал. 4 ТЗ). По отношение
промяната в персоналния състав на управителния орган вписването
рефлектира върху действието на решението. Съдебната практика трайно
утвърждава разбирането, че отложеното действие не засяга вътрешните
отношения, а води до непротивопоставимост на съответното обстоятелство
спрямо третите лица независимо от тяхната добросъвестност (арг. от чл. 7 ал. 2
ЗТРРЮЛНЦ). При съобразяване на тези правила със заличаването на ищеца в
търговския регистър решението на принципала придобива действие спрямо
третите лица. Законът обаче не предписва прекратителен ефект на вписването
по отношение на договора за възлагане на управлението на публично
предприятие, а лимитативно изброява конкретни основания за предсрочното
му прекратяване (чл. 24 ЗПП).
След като специалният закон, регламентиращ обществените отношения
в областта на опосреденото чрез стопански субект осъществяване на
държавна политика в публичен интерес, визира конкретна причина за
прекратяване на веднъж възникнало мандатно правоотношение за управление
на публично предприятие, решението на принципала не е достатъчно. Съдът
дължи да осигури баланс в конкуриращи се интереси според ценността, която
те отстояват и придадената им от правилата значимост. Очертаното вече
отклонение от принципно утвърдената свобода на доверителя да прекрати
доверителната връзка по своя преценка обуславя легитимацията на органа,
упражняващ правата на държавата в публично предприятие от проявлението
на нормативно утвърдена причина. В този смисъл в рамките на договорното
правоотношение нарочното волеизявление е необходимо за прекратяване на
правната връзка, волеизявлението се явява само елемент от фактическия
състав. Противното предпоставя игнориране на нормативно утвърдени
правила в отстояване на обективно изводим и принципно защитим общ
интерес, което не съответства на очакването за разрешаване на правен спор
според смисъла на относимите закони към процесния случай (чл. 5 ГПК). По
силата на чл. 297 ГПК едноличният собственик на капитала, съвместяващ и
качеството орган на изпълнителната власт е обвързан да зачете съдебното
решение макар и да не е пряко представен в съдебното производство. Тази
9
специфика определя и правен интерес по смисъла на чл. 124 ал. 1 ГПК за
освободения от длъжност член на управителното тяло да се противопостави
на превратно упражнено правомощие, ангажирайки както пряко дружеството
в лицето на изпълнителния му орган да зачете пренебрегнатото
правоотношение, така и едноличният собственик на капитала, овластен
надлежно да конституира управителния орган.
От изложените съображения следва извод, че правилото на чл. 231 ал. 4
ТЗ, относимо към едностранния волеви акт на едноличния собственик на
капитала да освободи ищеца, не рефлектира върху спорното в случая
договорно обусловено правоотношение. Ответникът не твърди никое от
предписаните обстоятелства в чл. 24 ЗПП, поради което и безпредметно
остава тяхното обследване.
Ищецът не твърди, а и от указаното в процесния договор не следва да е
бил сключен по регламентирания ред с ППЗПП. Поетото управление на
публично предприятие до организиране и провеждане на предписаната
конкурсна процедура намира опора в правовия ред доколкото осигурява
надлежното функциониране на стопанския субект в преходен период.
Договореният в случая срок се отклонява от нормативно предписана
фиксирана продължителност на мандатното правоотношение.
Съгласно чл. 20 ЗЗД съдът дължи да вложи в постигнатото съгласие
конкретен смисъл, изводим от целия договор при отчитане на неговата цел,
обичаите в практиката и добросъвестността. Формулировката в случая
позволява извод, че договорът е предназначен да осигури управление на
дружеството до провеждане на нормативно предписаната конкурсна
процедура по избор. Ищецът оспорва проведената процедура да съответства
на закона, но възниква въпросът дали гражданският съд е в състояние да
осъществи инцидентен контрол върху административен акт, какъвто
съставлява решението на административен орган да утвърди резултата от
приключила процедура.
Съгласно чл. 17 ал. 2 изр. първо ГПК гражданският съд е овластен да
преценява валидността на административен акт, относим към разглеждан в
производството гражданскоправен спор. Материалната компетентност е
10
предпоставка за постановяване на властнически акт, поради което и
отсъствието й обосновава нищожност на властническото волеизявление. В
случая обаче такъв порок не се установява. Конкурсната комисия разполага с
дискреция да оцени отделните кандидатури според заложените критерии в
конкурсната процедура. Министърът е ангажиран да съобрази предложения
ред, но и овластен да вземе крайното решение при задължение да се мотивира
изрично, ако не зачете класирането – чл. 48 ал. 4 ППЗПП. След като именно
министърът не е обвързан от акта на конкурсната комисия, той няма
самостоятелно значение. Както участието на този помощен орган, така и
съобразяване на условията, при които е действал, подготвят постановяването
на административния акт – решението на министъра, поради което и доводът
за липсваща компетентност е необоснован.
Евентуалното пренебрегване на посочените правила не лишава
компетентния според правилата административен орган да вземе решение, но
повдига въпрос за неговата законосъобразност. Нормата на чл. 17 ал. 2 изр.
второ ГПК обаче лишава от правораздавателка компетентност гражданския
досежно законосъобразността на административен акт, освен ако той е
противопоставен на лице без осигурено право на участие в съдебно
производство за контрол на законосъобразността.
Публичният интерес се припокрива с частния интерес на временно
избран член на управителното тяло в отклонение на специалните правила
единствено при доказани в конкурсната процедура качества, довело и до
направено от конкурсната комисия предложение за назначаването му и
упражнено правомощие на принципа по чл. 48 ал. 4 изр. второ ЗПП. Такива
твърдения в процеса липсват, но дори и да е налице тази хипотеза ищецът би
се явил заинтересовано лице от административната процедура с произтичащо
от това право да оспори законосъобразността на административния акт. Това
изключва компетентността на гражданския съд да осъществи инцидентен
контрол върху законосъобразността на осъществената конкурсна процедура.
При проведена конкурсна процедура отпада очертаният вече легитимен
интерес за временно изпълняващия длъжността член на управително тяло на
публично предприятие. След като договореният момент пряко зависи от
контролирана от принципала процедура, принципно утвърдената защита при
фиксиран срок в случая е неприложима. Засилената защита на члена на
11
управителното тяло на публично предприятие произтича от специалния закон,
поради което и е недостижима, ако не е приложен нормативно установения
специален ред за доказване на професионалните качества. Ако качествата на
временния член на управителното тяло не са утвърдени по специалните
правила – не е участвал в конкурсната процедура или макар и участвал не е
предложен да заеме длъжността, произтичащият от сключения договор негов
частен интерес не е в състояние да конкурира публичния интерес –
управлението да се осъществява от лица с доказани качества. Нормата на чл.
57 ал. 2 от Конституцията на Република България отрича меродавността на
принципно призната от правовия ред възможност, ако зад нея не стои
легитимен интерес. В този смисъл и оспорването на чужд избор без да
съществува произтичащ от специалните права конкуриращ го личен интерес
за ищеца сочи на недопустимо от правовия ред формално упражняване на
право. Прогласената недопустимост на подобно поведение води до еднозначен
извод, че с приключилата конкурсна процедура е настъпило договореният
между страните определяем срок, довело и до прекратяване на мандатното
правоотношение.
Поради припокриване на крайния извод с формирания и от
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено
По разноските
Законът пряко извежда от уважената претенция задължението за
ответника да възстанови сторените разноски, придаващо му значение на
законна последица от уважения иск. Ето защо настоящият състав приема да е
сезиран с искане от въззивника по смисъла на чл. 81 ГПК.
С оглед изхода от спора обаче въззивникът няма право на разноски.
Предвид нормата на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК този извод следва да бъде огласен с
решението като сторените от него разноски изрично бъдат възложени в негова
тежест.
Нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК регламентира изключение от принципа за
възстановяване на действително направени и доказани в съдебното
производство разноски. В случая се установява, че неоснователно
поддържаната претенция от страна на въззивника е ангажирало защита на
въззиваемия в съдебното производство от юрисконсулт. Ето защо и в полза на
12
въззиваемия следва да бъде възложена сума, определена според правилата на
Закона за правната помощ (ЗПП). Предявеният иск е неоценяем, поради което
приложение намира правилото на чл. 23 т. 4 от Наредба за заплащане на
правната помощ, издадена на основание чл. 37 ал. 1 ЗПП. Данните по делото
не разкриват извършена работа, отличаваща се с правна сложност.
Производство е приключило в едно заседание, изключващо и фактическата
сложност на делото. Ето защо в тежест на въззивника следва да бъде
възложена сумата от 80 лв.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, ГО, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3355 от 06.06.2024 г. по гр.д. №
20231100100331 на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 3
състав.
ВЪЗЛАГА направените разноски от П. С. Д. в негова тежест.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 8 ГПК П. С. Д. с адрес по делото: ***
да заплати на „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* с адрес по делото:
гр. София, бул. „Аерогара София“ № 1, сумата от 80,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в производството пред Апелативен съд-София.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчване на
препис с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13