№ 65
гр. Луковит, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело
№ 20214320100176 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: *******, представлявано
от ******, чрез пълномощника ******, против Г.А.В., ЕГН **********, с настоящ адрес в
******, с правно основание чл. 415 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 22.11.2016 г. между БНП „Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, като Кредитор и Г.А.В., като Кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит с N9 PLUS-14156287. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит.
Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ
размер на кредита“, а именно: 3200,00 лв. Посочена е и застрахователна премия в размер на
860,16 лв.
Твърди се, че на 09.03.2020 г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г., на основание чл. 99 от ЗЗД,
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД“ и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ******, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски
кредит № PLUS-14156287 от дата 22.11.2016 г. е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Оправено е искане съдът да постанови съдебен акт, по силата на който да бъде
признато за установено, че ответникът Г.А.В., като кредитополучател по договор за
потребителски кредит № PLUS-14156287, сключен на 22.11.2016 г., дължи на „Агенция за
1
събиране на вземания“ ЕАД следните суми, присъдени с издадената срещу него Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 644/ 2020 г., по описа на
Районен съд - Луковит, а именно: 1592,86 лева - представляващи главница за периода от
20.05.2019 г. до 20.12.2020 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 13.03.2020 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост; 277,24 лева, представляващи договорна лихва за периода от 20.05.2019 г.
/падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 13.03.2020 г. /датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост; 104,90 лева, представляващи обезщетение за
забава за периода от 21.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга.
Като писмени доказателства към исковата молба са приложени: Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-14156287, сключен на 22.11.2016 г. ведно с
погасителен план към него и общи условия; Застрахователен сертификат ведно с общи
условия за застраховка; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
дата 19.08.2019 г.; Потвърждение за извършена цесия; Извлечение от Приложение №
1/09.03.2020 г. към Договора за цесия, от което се удостоверява, че вземането на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД спрямо ответника е предмет на договора за цесия;
Пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" в качеството му на
универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; Уведомление за
извършената цесия с изх. № PLUS-14156287 от 11.03.2020 г. до адреса на ответника, ведно с
известие за доставяне и обратна разписка.
Отправени са доказателствени искания: да се изиска и приложи служебно към
настоящото дело ч. гр. д. № 644/ 2020 г. по описа на Районен съд Луковит. В случай, че
ответникът оспори обстоятелствата, въз основа на които е претендирано вземането, е
направено искане да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице
отговори на следните въпроси: 1. На коя дата е усвоен кредита и по какъв начин? 2. Какъв е
размерът на неплатената главница по договора за кредит за периода от 20.05.2019г. до
20.12.2020 г.? 3. Какъв е размерът на неплатената главница по договора за кредит за периода
от 20.05.2019 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до датата на последната
падежирала вноска към момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение? 4. Какъв е размерът на неплатената договорна лихва по договора за кредит за
периода от 20.05.2019 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 13.03.2020
/датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 5. Какъв е размерът на
обезщетението за забава, начислено върху главницата по т. 3, за периода от 21.05.2019 г. до
датата на подаване на заявлението в съда; 6. Какъв е размерът на обезщетението за забава,
начислено върху главницата по т.2, за периода от 21.05.2019 г. до предявяване на
настоящите искове в съда?
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от страна на
процесуалния представител на ответника - адв. С.Х. от АК Ловеч, с който е изразено
2
становището по подадената искова молба. Излагат се твърдения, че сключеният договор за
кредит противоречи на императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит
/ЗПК/. Твърди се, че по делото липсват доказателства, че кредита е усвоен, липсват
доказателства за срока на договора за кредит, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 6 и т. 7 от
ЗПК.
Оспорва се твърдението на ищеца, че обслужването на кредита от ответника е
преустановено от 20.05.2019 г., който сочи, че началната дата на просрочието е 21.05.2019
г., а същевременно приема, че към 13.03.2020 г. е обявена предсрочна изискуемост. В тази
връзка се твърди, че ответникът не е получавал уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита и уведомление за прехвърляне на вземането.
Оспорват се твърденията на ищеца, като противоречащи на приложеното извлечение
от Приложение № 1/ 09.03.2020 г. към договор за цесия, където в последния графичен раздел
/колонка/ „Дата на първа пропусната вноска" е отразено - 20.10.2019 г. Твърди се, че към
момента на сключване на Договора за цесия датиран 19.08.2019 г., която дата е отразена и в
Приложение № 1/ 09.03.2020 г. към договор за цесия, не са били налице условията на чл. 5
от Договора за кредит, даващи право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост.
Поради това се възразява относно посочения размер на главница от 1592.86 лв., а така също
и начислените лихви, както и общо дължимата сума в размер на 1917.63 лева. Твърди се, че
след тази дата ответникът е извършил плащания към кредитора БНП „Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, поради което се оспорва верността на съдържащите се данни на стр. 2 от
представеното по делото Приложение № 1 от 09.03.2020 г. към Договор за цесия.
Оспорват се и други твърдения на ищеца, размерът за кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията", както и са наведени доводи, че договорът за кредит е
сключен в нарушение на изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
В съдебното заседание ищецът – „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, не се
явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно установено и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че в полза на
кредиторът – „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е образувано ч.гр.д. 644/2020 г. по
описа на Районен съд – гр. Луковит, по което е издадена Заповед № 385 / 18.12.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г.А.В. за
присъждане на сумите, предмет на настоящото производство. В срока по чл. 414, ал.2 от
ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу издадената Заповед за изпълнение и на
основание чл. 415, ал. 1, т.1 съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
вземането си.
Съдът установи, че на 22.11.2016 г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
Г.А.В. е сключен договор за потребителски кредит PLUS-14156287, по силата на който
кредиторът е предоставил за ползване сума в размер на 3200 лева, която кредитополучателя
3
е трябвало да се върне на 48 броя равни месечни вноски. Съгласно чл. 1 от Договора
кредитополучателя следва се заплати и застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията“ в размер на 860.16 лева. Уговорено било, че застрахователната премия ще бъде
изплатена на 48 броя равни месечни вноски, като част от всяка вноска, посочена в полето
„Месечна погасителна вноска“. Съгласно чл. 2 от Договора кредитополучателят заплаща и
такса „Ангажимент“ в размер на 112.00 лв., срещу което кредиторът фиксира лихвения
процент за срока на договора. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като кредиторът удържа посочената сума от общия размер на кредита.
Общата стойност на всички плащания възлиза на 6557.76 лева. Уговорено е, че ГПР е
37.84%, а лихвата възлиза на 30.39%. Съгласно погасителния план главницата по договора за
кредит е следвало да се плати на 48 равни месечни вноски от по 136.62 лева. Детайлно е
посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, като падежът на първата е 20.01.2017
г., а падежът на последната - 20.10.2020 г.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 19.08.2019 г.
кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е прехвърлило на
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД правата върху вземанията си по сключените
договори за кредит описани в Приложение №1 към договора. Видно приложеното по делото
извлечение от Приложение №1 от 09.03.2020 г. към Рамковия договор вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-14156287 от дата 22.11.2016 г. с
кредитополучател /ответника по делото/, е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Съгласно §7, ал. 10 от Рамковия договор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон
България, в качеството си на цедент, е упълномощил „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД да уведоми за извършената цесия всички длъжници
по прехвърлените вземания. Това обстоятелство е видно и от представеното по делото
Потвърждение за извършена цесия издадено от цедента /л. 24/.
В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до
длъжника Г.А.В. уведомително писмо Изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS -14156287 oт 11.03.2020 г.
за извършената цесия. Посочено е също, че към дата 11.03.2020 г. задължението възлиза на
1917.63 лв., включително и начислената лихва за просрочие. Ответникът не е бил намерен
на посочения от него адрес в ******, тъй като се е намирал извън страната.
Съгласно изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, отпуснатия
кредит е усвоен от ответника на дата 22.11.2016 г., като с платежно нареждане № 4219542
/л.95/ от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е извършен превод в размер на 3 088.00 лв.,
с основание „съгл. договор PLUS - 14156287" по сметката на Г.А.В..
Длъжникът е плащал редовно вноските по кредита съгласно погасителния план до
дата 20.10.2019 г. Представени са 8 бр. вносни бележки, от които е видно, че за периода
4
20.01.2019 г. - 20.10.2019 г. са заплатени дължимите суми. По делото няма ангажирани
доказателства за извършени последващи плащания по вноски от № 35, с падеж 20.11.2019 г.,
№ 48, с падеж 20.12.2020 г.
От допълнително назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че
оставащата главница за периода от датата на първата неплатена погасителна вноска –
20.11.2019 г. до датата на изтичане на погасителния план - 20.12.2020 г., е в размер на 1
384,56лв.
По отношение на уговорената такса „Ангажимент“ вещото лице заключава, че тя
съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създава
задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по
размер и брой. Експертът подчертава, че такса „Ангажимент“ следва да се включва в ГПР,
тъй като за изчисляването му към лихвения процент по кредита се добавят всички останали
разходи, настоящи и бъдещи.
Вещото лице заключава също, че посоченият в договора ГПР, в размер на 37,84%, е
изчислен при сума на главница 3 200.00 лв., за 48 месеца, 2 497.60 лв. лихви по кредита,
такса „ангажимент“ 112.00 лв. Застрахователната сума 860.16 лв. не е включена в ГПР.
Експертът подчертава, че ако към посочения размер на ГПР се включи и сумата от 860.16
лв. за застрахователна премия, то действителния ГПР ще бъде 71,64%, която ще надвишава
допустимия максимален размер, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно който ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
лева.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ГПК вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК.
Исковата молба е редовна, подадена в срока по чл. 415, ал. 4 от което следва, че искът
е допустим и съдът следва да го разгледа.
От събраните по делото доказателства се установява, а и нее спорно, че между страните по
делото е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
паричен кредит сключен на 20.11.2016 г. между ответника Г.А.В. от една страна и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ******, ЕИК******,
в качеството на заемодател.
Установява се по безспорен начин, че вземанията на стария кредитор по процесния
договор са прехвърлени на ищеца по настоящото дело. Това е видно от представения Рамков
договор за цесия от 19.08.2019 г. и Приложение №1 от 09.03.2020 г към него.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9,
5
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението
им влече нищожност на сключения договор.
При сключване на договора е спазена изискуемата от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма. Анализираното съдържание на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
1-11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начина на
усвояването му, размер на годишния лихвен процент, ГПР, налице е подробен погасителен
план с посочени вноски по дати и размер.
Съдът констатира, че договорът не отговаря на част от изискванията на ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък
от 12, в два екземпляра-по един за всяка от страните.
Видно от съдържанието на договора за кредит е предвидено предоставяне на
потребителски кредит и сключване на застраховка "Защита на плащанията". По делото са
представени и Общи условия към застраховка "Защита на плащанията " на
кредитополучателите на "Кредит Класик", както и застрахователен сертификат № PLUS-
14156287. Съдът счита, че същите съставляват елементи от договора, по отношение на които
трябва да са спазени посочените законови изисквания. Видно е, дори и без наличието на
специални знания, че договорът за потребителски кредит и сертификатът, заедно с общите
условия, са изготвени в различен размер шрифт, като в застрахователите документи този
шрифт е в размер по-малък от 12 и е трудно четлив. Съдът намира, че това противоречи на
целта на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, която важи за всички свързани договори,
които са от съществено значение за правата и задълженията на страните, произтичащи от
договора за кредит, поради което това следва да важи и за всички свързани договори с
договора за кредит.
По горните съображения съдът намира, че от една страна е налице нарушение на
изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички
елементи на договора, а от друга е налице нарушение на изискването за шрифт не по-малък
от 12 по отношение на част от елементите на договора, касаещи финансираната услуга за
застраховане.
Отделно от това уговорената застрахователна премия в размер на 860.16 лв. не е била
включена в ГПР по кредита. Този извод съдът възприе от изготвената по делото и
неоспорена съдебно-икономическата експертиза. Включване на застрахователната премия
при формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера
на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ
разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
6
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
Видно от договора за кредит застраховката "Защита на плащанията" е включена във
финансираните стоки и услуги, а премията от 860,16 лв. - в стойността на кредита. При това
положение, и при липсата на други данни, съдът намира, че тя представлява пряк разход от
кредита, поради което следва да бъде включена в ГПР, което в случая не е направено. По
тази начин се постига заобикаляне на изискването за максималния размер на ГПР,
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради това, че ако се включи и сумата от 860,16 лв. за
застрахователна премия, то действителния ГПР ще бъде 71,64%. Съдът намира, че по тази начин се
постига заобикаляне на изискването за максималния размер на ГПР, определен в чл. 19, ал.
4 от ЗПК, което води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за кредит е сключен в
нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1 и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК в този случай се дължи
само чистата стойност на кредита, без да се дължат лихви и други разходи по кредита.
В исковата молба се твърди, че началната дата на неизпълнение на вноските по
кредита е 20.05.2019 г. Същевременно, от страна на ищеца, по делото бяха представени 8
броя вносни бележки за извършени плащания към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ за
периода 20.01.2019 – 20.10.2019 г. от които е видно, че за посочения период ответникът е
изпълнявал задълженията. Датата на последната платена погасителна вноска е 20.10.2019 г.
Тази дата некоректно фигурира като дата на първа пропусната вноска в представеното
извлечение от Приложение №1 към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на
вземания. Предвид представените като доказателство вносни бележки, удостоверяващи
плащания в процесния период, съдът намира, че за времето от 20.05.2019 до 20.10.2019 г. не
е налице неизпълнение, тъй като дължимите суми за този период са били заплатени.
По делото обаче не бяха представени доказателства за плащания за периода от
20.11.2019 г. до 20.12.2020 г. Съгласно погасителния план това са вноски № 35 до 48, които
по данни от изготвената по делото експертиза възлизат на обща стойност 1 384.56 лева.
По отношение на предсрочната изискуемост на кредита следва да се има предвид
следното:
С уведомителното писмо от 11.03.2019 г. ищецът твърди, че е уведомил длъжника за
извършената цесия, и, че обявява кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 5 от
Договора за кредит, поради неплащане на повече от две погасителни вноски. Никъде в
текста на въпросното уведомление обаче не се споменава изрично, че останалите вноски по
кредита се считат за предсрочно изискуеми, вместо това дружеството ищец е посочило само,
7
че към дата 11.03.2019 г. задължението на ответника възлиза на 1917.63 лв., включително
начислената лихва за просрочие.
Отделно от това уведомлението с дата 11.03.2019 г. не е достигнало до Г.А.В.. С
обратна разписка писмото е върнато на 19.03.2019 г., като е посочено, че адресата, Г.А.В., е
извън страната. Следва извод, че след като длъжникът не е бил известен за настъпилата
предсрочна изискуемост с въпросното уведомлението, това е станало едва с връчването на
препис от настоящата искова молба на длъжника (така и Решение № 114/07.09.2016 г. по т.
д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о.). Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ,
представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство
представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. Съдът намира, че в случая
са налице предпоставките на чл. 5 от Договора за кредит и обявяването му за предсрочно
изискуем предвид факта, че от 20.11.2019 г. не е заплащана нито една от оставащите 13
вноски според погасителния план.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че в случая са неприложими
постановките на т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
предвиждащи съобщаване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като в
настоящата хипотеза се касае за вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК не въз основа на договор за банков кредит. В подкрепа на този довод
дружеството ищец сочи, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и като
такава не е подчинена на ЗКИ и респ. на неговия чл. 60, ал. 2. Според ответника изискването
на чл. 60, ал.2 от ЗКИ демонстрира подчертана взискателност към предпоставките, при
които банките кредитори биха могли да пристъпят към принудително удовлетворяване чрез
способа за незабавното изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК. От това, че небанковите
финансови институции не фигурират сред лимитивно изброените в чл. 417, т.2 от
ГПК субекти, ответникът черпи аргумент, че изведените по тълкувателен ред от 60, ал.2 от
ЗКИ предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение по т.18 от ТР№ 4/2013 г.
следва да се прилагат единствено за вземания, произтичащи от договори за банков кредит,
докато правната рамка на сключваните от дружеството договори за кредит обхваща нормите
за заема за потребление в ЗЗД и тези на Закона за потребителския кредит.
Съгласно дадените разяснения в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по ТД №
4/2013 г., ОСГТК в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда
8
на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Така дадените разяснения
следва да намерят приложение и по отношение на процесното договорно правоотношение (в
този смисъл е и Решение № 200 от 18.01.2019 г., постановено по търг. д. № 665/ 2018 г. по
описа на ВКС, І отд.). Кредиторът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, но няма
причина длъжникът по потребителски кредит да бъде поставен в по-неблагоприятно
положение от длъжника потребител по банков кредит.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин,
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, има за последица
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване.
Въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена преди подаването на
заповедта за изпълнение, не би следвало да се игнорира фактът, че между страните е налице
валидно облигационно отношение по договор за кредит. На основание чл. 235 от ГПК този
факт следва да бъде взет предвид от съда при постановяване на решението по спора.
В случая ищецът е отправил искова претенция за сумата от 1592.86 лв.,
представляваща главница за периода от 20.05.2019 г. до 20.12.2020 г. Предвид факта, че
началната дата на неизпълнението е 21.11.2019 г., а не посочената в исковата молба
20.05.2019 г. съдът следва да уважи предявения иск частично – само за сумата от 1384.56 лв.,
представляваща сбор от неизплатените погасителни вноски № 35-48, за периода от
20.11.2019 г. /дата на първата неплатена вноска/ до 20.12.2020 г. /дата на изтичане на
погасителния план/, и да отхвърли иска за горницата до 1592.86 лв. като неоснователен и
недоказан.
Предвид възприетите от съда изводи за недействителност на договора за кредит, на
основание чл. 23 от ЗПК следва да бъдат отхвърлени и съединените искове за изплащане на
сумата от 277.24 лева, представляващи договорна лихва за периода от 20.05.2019 г. /падеж
на първа неплатена погасителна вноска/ до 13.03.2020 г. /датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост, както и за сумата от 104.90 лева,
представляващи обезщетение за забава за периода от 21.05.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
Доколкото главният иск по чл. 422 ГПК е доказан в своето основание и е уважен
частично по размер, съдът намира, че е налице процесуалното условие за разглеждане на
предявения при евентуалност осъдителен иск. Той е предявен на основание, че предсрочната
изискуемост е съобщена на ответника едва с връчване на исковата молба, тъй като се оказа,
че по делото не са налице данни съобщение за предсрочната изискуемост да е било връчено
на длъжника преди заповедното дело.
С оглед на така формирания извод за неоснователност на установителните претенции
9
/частично главницата и изцяло за договорна лихва и обезщетение за забава/, подлежат на
разглеждане предявените в евентуалност осъдителни претенции с предмет същите вземания
за главница, договорна /възнаградителна/ лихва и обезщетение за забава, които са
претендирани по установителните искове.
Претенциите за заплащане на възнаградителна лихва и обезщетение за забава, са
неоснователни, въз основа на изложените по-горе аргументи за недействителност на
договора. Следва да се съобрази извършеното с исковата молба уведомяване на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост, което съобразно константната съдебна практика се
приема за редовно при наличие на предпоставките, а именно неплащане на две
последователни вноски. Предсрочната изискуемост произвежда действие от уведомяване на
длъжника и съответно е настъпила изискуемост на вноските с вече изтекъл падеж към
момента на получаване на исковата молба от ответника. Размерът на неизплатената част от
главницата към този момент е 1384.56 лв., представляваща сбор от неизплатените
погасителни вноски от № 35-48, за периода от 20.11.2019 г. до 20.12.2020 г., при което
следва да се отхвърли иска за горницата до 1592.86 лв., като неоснователен и недоказан.
С оглед изложените вече аргументи съдът следва да отхвърли и предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове за същите суми.
Съдът, на основание чл. 81 ГПК, дължи произнасяне и по разноските. Съгласно ТР №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид валидността на упълномощаването на юрисконсулт К.В.-М. за
осъщественото процесуално представителство в производството и предвид своевременно
направеното искане по чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на „АСВ“ ЕАД се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
В рамките на заповедното производството ищецът е сторил разноски в размер на
89.50 лева. В настоящото производството ищецът е сторил разноски в размер на 539.50 лв.,
включващи заплатена д.т. от 39.50 лв., юрк. възнаграждение от 100 лв. и депозит за вещо
лице от 400 лева – или общите разноски сторени от ищеца в двете производства е в размер
на 629.00 лева. Съобразно уважената част от исковете – сумата от 1384.56 лв.
представляваща главница по договора за потребителски кредит /исковата претенция
посочена в петитума е в общ размер от 1975.00 лв./, сторените разноски от ищеца съобразно
уважената част е 440.96 лв., които следва да се възложат за заплащане на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да иска
заплащане на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Чрез своя процесуален представител, ответникът е заявил искане за разноски в
размер на 400.00 лева, включващи - адвокатско възнаграждение от 300.00 лв. изцяло
изплатено, съгласно договор за правна защита и съдействие от 23.04.2021 г., и внесен
10
депозит за вещо лице в размер на 100.00 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковете – сумата от 590.44 лв., вкл. отхвърлени – частично
главница в размер от 208.30 лв. и 382.14 лихви/, следва да се възложат за заплащане на
ищцовото дружество, направените от ответника разноски в размер на 119.58 лева.
По гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.А.В., ЕГН **********, с настоящ
адрес в ******, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ********, сумата от 1384.56 лева главница за периода от
21.11.2019 г. до 20.12.2020 г., дължима по договор за потребителски паричен кредит PLUS-
14156287/ 22.11.2016 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжника,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
10.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането – предмет на Заповед № 385 от
18.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
644/ 2020 г. по описа на РС – Луковит, като иска за главницата за разликата над сумата от
1384.56 лева до пълния претендиран размер от 1592,86 лева, като неоснователен и недоказан
ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ******,
положителен установителен иск, за признаването на установено, че Г.А.В. с ЕГН
**********, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, сумата от 277.24 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 21.11.2019 г. до 13.03.2020 г., и сумата от
104.90 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 21.11.2019 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по договор за потребителски
паричен кредит PLUS-14156287/ 22.11.2016 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и длъжника, за които суми е издадена Заповед № 385 от 18.12.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 644/ 2020 г. по описа на
РС - Луковит, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ******, за осъждане на ответника Г.А.В., ЕГН **********,
с настоящ адрес в ******, да заплати на ищеца „АСВ“ ЕАД, сумата над 1384.56 лева до
пълния претендиран размер от 1592,86 лева, представляваща горницата по договор за
потребителски паричен кредит PLUS-14156287/ 22.11.2016 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжника, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 10.12.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 277.24 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.11.2019 г.
до 13.03.2020 г., и сумата от 104.90 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
21.11.2019 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
прехвърлени от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в полза на „Агенция за
11
събиране на вземанията” АД, по силата Приложение № 1 подписано на 09.03.2020 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г.
ОСЪЖДА Г.А.В. с ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК ******, сумата от 440.96 лева, представляваща направените разноски
по съразмерност в исковото и заповедното производства.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ******, да заплати на
Г.А.В. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 119.58 лв.,
представляваща направени разноски по съразмерност в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
12