МОТИВИ
Подсъдимият Н.А.Н. е обвинен в това, че
на 11.06.2019 г. в гр. Берковица, по ул. Георги Сава Раковски
с посока на движение от ул. Антим I към
ул. Ашиклар управлявал собствения си лек автомобил марка „Опел Вектра” с ДК № М
5662 ВХ, след употреба на алкохол при концентрация на алкохол в кръвта 2.42 ‰,
установена с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510”,с фабричен № ARDM 0226, тариран и годен за
работа до 10.11.2019 г. - престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Подсъдимият
се признава за виновен и съжалява за стореното. Обяснява, че има заболяване на
черния дроб, което не позволява да бъде разграден алкохола напълно. Употребил
само една бира. Представителят на обвинението
поддържа фактите, изложени в обвинителния акт и пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен. При определяне на наказанието иска то да бъде определено
при условията на чл.55 НК, да не му бъде налагано по – ниското наказание глоба
и да бъде приложен института на условното наказание.
След
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, съдът
възприе за установена следната фактическа обстановка :
На 11.06.2019 година
служители от РУ -Берковица свидетелите А. и М. спрели
за проверка лек автомобил „Опел Вектра” с ДК № М 5662 ВХ, управляван от подсъдимия. В хода на
проверката установили, че водачът на автомобила е правоспособен. Извършили проба за употреба на алкохол и наркотични вещества. Тестът
за алкохол бил положителен, като техническото средство отчело наличие на алкохол 2.42
‰. На водача на автомобила било разяснено
правото да даде кръв за изследване или да откаже и да се съгласи с показанията
на техническото средство. Бил издаден и талон за
медицинско изследване. Подсъдимият се съгласил да приеме
показанията на теста и подписал собственоръчно, че се отказва от кръвно
изследване. Наложена му била принудителна
административна мярка по чл. 171, т.-1, б."Б" от ДВП- временно
отнемане на СУ на МПС, считано от 11.06.2019г.
На
досъдебното производство подсъдимият се
е признал за виновен по повдигнатото
обвинение и е дал обяснения, като е признал, че е пил една бира. Представил медицинска документация за наличие на заболявания
и експертно решение на ТЕЛК. От последното се установява, че подсъдимият освен
онкологично засягане на панкреаса, има метаболитен синдром и холангиохепатит. По
време на полицейската проверка подсъдимият също не е създавал проблеми и е съдействал.
От
субективна страна подсъдимият е
съзнавал противоправния характер на деянието си. Същото е извършено при форма
на вината – пряк умисъл. С управлението на МПС след употреба на алкохол деянието е завършено от обективна страна.
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели. Същата не се оспорва
и от подсъдимия.
При така установените факти
по делото, съдът намери, че е налице състав на извършено престъпление по
чл.343б, ал.1 НК и призна подсъдимия за виновен.
За извършеното от подсъдимия престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода от една година до три години и глоба.
При индивидуализиране на
наказанието съдът намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и да не бъде налагано по – ниското
наказание глоба. За да достигне до това убеждение отчете многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно признанието на вината,
разкайването за стореното и оказаното пълно съдействие както в хода на
извършената проверка, така и в хода на наказателното производство. Отчете и
наличието на здравословен проблем. Осъждан е и е реабилитиран към момента на
извършване на деянието. Няма данни за сериозни нарушения по ЗДвП. Затова и му
наложи наказание под предвидения в закона минимум, а именно четири месеца
лишаване от свобода. При условията на чл.66 НК отложи изпълнението му за срок
от три години.
Подсъдимият е правоспособен водач,
поради което съдът приложи и разпоредбата
на чл.343г НПК и му
наложи наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
При условията на чл.55, ал.3 НК не наложи по – лекото предвидено в закона наказание глоба.
С така наложеното по вид и
размер наказание съдът е убеден, че ще бъдат постигнати целите на личната и
генерална превенция.
При такива мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: