Р Е Ш Е Н И Е №
11.02.2021г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІI граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Районен съдия: Венета Иванова
при участието на секретаря Костадинка Лапова, като
разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело № 256 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД –
гр. Бургас против Т.Ф.М., гражданин на Ирландия, в която се твърди, че
ответникът е страна по правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги от
ищцовото дружество до водоснабден имот, находящ се в гр. Несебър, к. к. Слънчев
***, за който в ищцовото дружество е открита и заведена партида с аб. № 988248
– за отчитане на водни доставки от измервателен уред. Поддържа се, че в
качеството си на потребител на услугите ВиК /като собственик на имота/ по
смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. и като абонат на дружеството, съобразно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество, ответникът е следвало да
заплаща консумираните услуги в 30-дневен срок от издаване на съответните
фактури. Сочи се, че за отчетния период от 25.03.2017 г. до 24.09.2019 г. по
процесния абонатен номер са налице незаплатени задължения за доставена,
отведена и пречистена вода на стойност 180,45 лева, осчетоводени посредством
фактури № **********/25.10.2017 г. на стойност 138,68 лева,
**********/26.11.2018 г. на стойност 23,35 лева, **********/27.05.2019 г. на
стойност 3 лева и **********/28.10.2019 г. на стойност 15,42 лева. Иска се
осъждане на ответника да заплати дължимите суми по фактурите, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
както и лихва за забава в общ размер 40,27 лева, посочена по разбивки и периоди
в исковата молба от падежите на главните задължения по фактурите до 09.06.2020
г. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Предявените
искове срещу ответника за заплащане на задължения, произтичащи от консумирани
ВиК услуги по издадени фактури, са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Предявените искове за мораторна лихва са с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Същите са депозирани с оглед на твърдяно неизпълнение от страна на
ответника на задължения по правоотношение с предмет доставка на услуги до
обекта, за който на името му е открит клиентски номер в ищцовото дружество.
В
тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е бил потребител на услугите му през
процесния период, респективно наличието на валидно правоотношение между него и
потребителя, както и размера на твърдените задължения, в т. ч. и размера на
претендираната лихва за забава. В доказателствена тежест на ответника е да
установи, че е заплатил задълженията, респективно, че не дължи същите поради
обстоятелства, които изключват отговорността му.
Ответникът
не е намерен на посочения от ищеца адрес и заявен от ответника в съответната
административна служба, поради което и на основание чл.47, ал.5 от ГПК съдът е
назначил адв. К.К. за особен представител. Препис
от исковата молба и приложенията са редовно връчени на особения представител,
който е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете. Оспорва твърдението
на ищеца, че в действителност е имало водоподаване и водоползване до и от
процесния имот.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От
справка на Служба по вписванията – Несебър и от Регистър БУЛСТАТ, се
установява, че ответникът Т.М.Ф. е собственик на водоснабдения процесен обект,
находящ се в гр. Несебър, к. к. Слънчев ***,
по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №
130, том 27, рег. № 4769/20.09.2010 г. За имота в ищцовото дружество е открита
партида на името на ответника с абонатен № 988248.
От
справка извлечение на отчет с мобилно устройство за процесния водомер се
установява, че измервателното средство за процесния отчетен период от
25.03.2017 г. до 24.09.2019 г. е отчитано, както от клиента, така и от
инкасатор, като общо отчетеното като изразходено количество вода е 75,86 куб.м.
от които 72 куб.м. са отчетени, а 3,86куб.м. са от разпределение.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че водоснабденият имот
представлява апартамент в жилищна сграда в режим на етажна собственост. В
процесния имот е монтиран един измервателен уред -5-кубиков водомер, разположен
в санитарен възел. Отчитането на водомера в имота за целия процесен период е
извършвано чрез мобилно устройство и електронен карнет два пъти годишно от
служител на дружеството на длъжност-отчетник измервателни уреди/инкасатор/,
като е било необходимо да бъде осигурен достъп до имота. За регистриране на
отчетените данни се използва индустриален мобилен компютър. При извършване на
отчета с четеца на мобилния компютър инкасаторът сканира баркод номера,
поставен на водомерния възел и активира партидата на абоната в мобилния
компютър. Отчита данните от водомера на абоната визуално и ги въвежда ръчно в
мобилното устройство по индивидуалната електронна страница на водомера. От там
данните автоматично се прехвърлят и осчетоводяват в системата на дружеството.
Мобилното устройство е със записващи функции за деня на отчитането и
сканиращото устройство за баркод номера на водомера. На всеки клиент е заведена
партида с клиентски номер и е създаден електронен карнет за обработка на
подадените данни. В електронната система за контрол на отчитането всеки водомер
е регистриран в системата с абонатен номер, индивидуален баркод номер ,
виртуален номер, номер карнет , номер страница, адрес. За процесния период от
25.03.2017г. до 24.09.2019г. водомерът е реално отчетен. Начислените показания
са отчетени от инкасатор или от клиента. Общо изразходеното количество вода,
преминало през измервателното устройство за периода е 75,86 куб.м. от които 72
куб.м. са отчетени, а 3,86куб.м. са от разпределение, като при последните са
спазени изискванията на Наредба № 4. Няма данни в жилището на ответника да са
настъпили повреди или аварии, в резултат на които да е последвал безконтролен теч
на вода. Водомерът не е електронен и не може да се отчита като електромерите
дистанционно. Отчитането по индивидуалната партида на ответника е чрез мобилно
устройство, в което се отразяват данните, въведени ръчно от инкасатора, след
като е видял показанията на водомера. Отчитането на водомера в имота е два пъти
годишно, водомерът не е електронен и няма функция за съхраняване на база данни,
каквито имат дистанционните електромери на ЕВН, отчитащи потреблението на
електроенергия.
Според
заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, по
абонатния номер на ответника са издадени 4 бр. фактури №
**********/25.10.2017г.на стойност 138,68лв., № **********/26.11.2018г.на
стойност 23,35лв., № **********/27.05.2019г. на стойност 3,00лв., № **********/28.10.2019г.
на стойност 15,42 лева, като общата
дължима сума по четирите фактури възлиза на 180,45 лева. Вещото лице по СИЕ е
изчислило лихвите за забава върху дължимите суми по фактурите за периодите от
деня на падежите им до датата на подаване на исковата молба, както следва: 35,75
лева за периода 25.11.2017 г. – 09.06.2020 г., 3,44лв. за периода от 27.12.2018г.-
09.06.2020г., 0,29лв. за периода от 27.06.2019г.-09.06.2020г. и 0,84 лева за
периода 28.11.2019 г. – 09.06.2020 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените
искове за заплащане на задължения, произтичащи от консумирани ВиК услуги по
издадени фактури, са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Същите са
депозирани с оглед на твърдяното неизпълнение от страна на ответника на
задължения по правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги до процесния
имот, за който в дружеството е открита и заведена партида под абонатен № 988248.
Предявените искове за мораторна лихва са с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По смисъла на §1, ал. 1, т.
2, б. „а” и б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, потребител е всяко физическо/юридическо лице,
собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги,
респективно собственик или ползвател на имот в етажната собственост. Според чл.
3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и според чл. 2, ал. 1, т. 2 от публично известни Общи условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – гр. Бургас, потребител е собственикът или ползвателят на имот в етажна
собственост. В случая ответникът е собственик на процесния водоснабден
имот през заявения период на водоползване. Безспорно е, че комуналната партида
на имота се води на негово име. Тези факти, отнесени към нормите на Общите
условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и
канализация" ООД – гр. Бургас, налагат извод, че между страните е
създадено облигационно правоотношение. За действителността на правоотношение с
предмет доставка на ВиК услуги не се изисква писмена форма /по арг. от
цитираните Общи условия – ВиК операторът не е задължен да предлага писмен
договор на потребителите/.
За
исковия период в
отношенията между страните приложение намира Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн. ДВ, бр. 88/08.10.2004 г./. В
наредбата е предвидено за случаите при наличие на индивидуален
измервателен уред, че услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като са налице особености и за начина на определяне на
дължимите суми за обекти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, каквото е и студиото на ответника.
Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата и чл. 23, ал. 4 от Общите условия,
отчетените данни при дистанционно отчитане /с мобилно устройство/, какъвто е
процесният случай, не се установяват чрез отбелязване в карнет срещу подпис, а
с електронен карнет. Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1, т.3 от Общите
условия е допустимо за обекти имащи сезонен характер да бъдат отчитани от ВиК
два пъти годишно.
Видно
от заключението на вещите лица по извършените СТЕ и СИЕ, че инкасирането по
партидата на ответника е извършвано по показанията на 1 бр. измервателен уред и
че дружеството-ищец реално е
доставило до абоната отразените количества вода в приложените по делото фактури
№ **********/25.10.2017г.на
стойност 138,68лв., № **********/26.11.2018г.на стойност 23,35лв., №
**********/27.05.2019г. на стойност 3,00лв., № **********/28.10.2019г. на
стойност 15,42 лева. Фактурираните количества комунална услуга съвпадат с
отчетените количества по партидата на индивидуалния водомер на ответника, при
пълно съответствие в показанията, респективно в разликите между старо и ново
показание. Ищецът е изпълнил и задължението си по чл. 33, ал. 1 от Общите
условия да издава фактури за всеки отчетен период. Съответно дължимата обща
сума по тези четири фактури е 180,45 лева. В тази сума са включени остойностени
количества вода и от разпределение в размер на 3,86 куб. м., които се квалифицират
като разходи от общия в сградата-етажна собственост измервателен уред.
Разпределеното количество вода е съобразено с реда по Раздел 3 от Общите
условия на „ВиК“ и чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия
за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – гр.
Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
В хода на настоящото производство не са
представени доказателства, които да установяват плащания по процесните фактури.
По изложените съображения претенциите в рамките на заявената обща главница 180,45
лева за отчетния период 25.03.2017 г. до 24.09.2019 г. по процесните фактури за
инкасирани количества вода се явяват основателни и доказани и следва да бъдат
уважени. Главницата е дължима със законната лихва от подаване /по пощата/ на
исковата молба на 11.06.2020 г. до окончателното й изплащане. При това
положение се явяват основателни и акцесорните претенции за лихва за забава,
начислена през заявените в исковата молба периоди от деня на падежите на
фактурите до 09.06.2020г., като техните размери се доказват от СИЕ, както
следва: 35,75 лева за периода 25.11.2017 г. – 09.06.2020 г., 3,44лв. за периода
от 27.12.2018г.- 09.06.2020г., 0,29лв. за периода от 27.06.2019г.-09.06.2020г.
и 0,84 лева за периода 28.11.2019 г. – 09.06.2020 г. или в общ размер 40,32лв. /с
оглед на диспозитивното начало съдът следва да се съобрази с посоченото в
исковата молба -40,27лв./.
Въведеното от
особения представител на ответника възражение, че не е доказано водоподаване и
водоползване в процесния период, тъй като ответникът е пребивавал в страната за
твърде кратки периоди-общо около един месец, видно от приобщената по делото
справка за задгранични пътувания, изготвена от ОДМВР Бургас/видно от която
актуалността на данните след 01.01.2007г. не е гарантирана/, съдът счита за
неоснователно предвид обстоятелството, че е безспорно установено, че ответникът
е имал качеството на потребител на услугите на ищцовото дружество като
собственик на процесния имот, респективно наличието на валидно правоотношение между
тях, както и размера на твърдените задължения, в т. ч. и размера на
претендираната лихва за забава.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовата страна направените в производството разноски в
размер на 700 лева /в т. ч. за държавна такса-100лв., разноски за експертизи-300лв.,
за особен представител на ответника-300лв./ и юрисконсултско възнаграждение, което на основание
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ определя в
размер на 100 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Т.Ф.М., гражданин на Ирландия, роден на *** г. във Великобритания, с адрес: гр. Несебър, к.
к. Слънчев ***, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от ГЙТ,
чрез пълномощника гл.юрисконсулт ДЗ, следните суми: 180,45 лева /сто и осемдесет лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, за
които са издадени фактури в периода от 25.10.2017г. до 28.10.2019г., с отчетен
период от 25.03.2017г. до 24.09.2019г., за абонатен номер 988248, за обект,
находящ се в гр.
Несебър, к. к. Слънчев ***, 40,27 лева /четиридесет лева и двадесет
и седем ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.11.2017г.
до 09.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда на 11.06.2020г. до окончателното
погасяване на задължението, 700 лева /седемстотин
лева/, представляваща сторените разноски пред
районния съд и 100/сто/лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: