№ 30546
гр. София, 29.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110133832 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 13 „Основно производство“ от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Съдът, след като констатира, че исковата молба и насрещната искова молба отговарят
на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е
процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания,
съдът
В изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2024 година
от 9:30 часа, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните да се явят лично в насроченото открито съдебно заседание за
изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК и да представят доказателства за доходите си за
една година назад, считано от датата на насроченото открито съдебно заседание.
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Предявен е иск от Е. В. С. срещу П. Т. Т. с правна квалификация чл. 127, ал. 2, във вр.
с 59, ал. 2 СК и чл. 143 от СК – за упражняване на родителски права, определяне на режим
на лични отношения с неотглеждащия родител и издръжка на малолетната А., считано от
датата на депозиране на исковата молба в размер на 400 лева месечно.
Предявен е насрещен иск от П. Т. Т. срещу Е. В. С. с правна квалификация чл. 127, ал.
2, във вр. чл .143 от СК – за упражняване на родителски права, определяне на
местоживеенето на малолетната А. при бащата, определяне на режим на лични отношения с
неотглеждащия родител и издръжка на детето, считано от датата на влизане в сила на
решението в размер на 400 лева месечно. Предявена е и акцесрона претенция по чл. 146, ал.
1 от СК за законна лихва за забава.
1
Първоначалният ищец Е. С. твърди, че с П. Т. са живели във фактическо съпружеско
съжителство в периода от м.02.2013 г. до 21.09.2021 г., когато ответникът напуснал
семейното жилище. Твърди, че от съвместното им съжителство имат родено едно дете –
малолетната А. П.ва Т.а, родена на 12.08.2013 г., както и че на 23.04.2022 г. заедно с детето е
напуснала обитаваното от тях жилище – ап. 21, находящ се в ***, собственост на ответника.
Излага подробни доводи, че притежава родителски капацитет и необходимите условия за
отглеждането на детето, както и за непригодност на ответника като родител. Отправя искане
родителските права да бъдат предоставени на нея и да бъде определен режим на лични
отношения с бащата. Навежда доводи, че необходимият размер за издръжка на малолетната
А. е в размер на 400 лева месечно предвид нуждите на детето, като претендира посочения
размер, считано от датата на депозиране на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от П. Т. Т. и е
предявен насрещен иск. Не оспорва, че в периода от м.02.2013 г. до м.09.2021 г. с ищцата са
били във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено едно дете –
малолетната А., както и че са живели в ап. 21, находящ се в ***, негова собственост. Твърди,
че по време на фактическото им съжителство винаги е осигурявал издръжката на
семейството, осигурявал най-добрите условия за правилното физическо и психическо
развитие на детето, както и че покривал всички негови нужди. Оспорва изложените в
исковата молба твърдения за непригодност на бащата като родител и твърденията относно
негативни личностови характеристики на същия. Твърди, че към настоящия момент
продължава да полага грижи за дъщеря си и счита, че притежава необходимия родителски
капацитет да упражнява родителските права спрямо детето, както и необходимите условия за
отгледждането му. Излага доводи за непригодност на майката като родител. Твърди, че не
дължи издръжка за времето, през което детето е при майката, тъй като грижите спрямо
детето са поделени между родителите. Отправя искане родителските права да бъдат
предоставени на него, при който да бъде определено местоживеенето, да бъде определен
режим на лични отношения с майката. Навежда доводи, че необходимият размер за
издръжка на малолетната А. е в размер на 400 лева месечно предвид нуждите на детето, като
претендира посочения размер, считано от датата на влизане в сила на решението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск оспорва насрещния иск като
неоснователен. Твърди, че с оглед установеното местоживеене на детето при майката, една
последваща промяна не би била в негов интерес. Излага подробни съображения, че не е в
интрес на детето упражняването на родителските права да бъдат предоставени на бащата.
УКАЗВА на страните, доколкото всеки родител има качеството на ищец досежно
собствената си искова претенция, че в негова тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1) че страните са родители на детето; 2) че страните живеят разделено и
откога; 3) всички наведени обстоятелства, обуславящи интереса на детето от поисканите
конкретни мерки относно родителската отговорност; 4) че има родителски капацитет,
качества и условия да се грижи и отглежда детето; 5) полаганите до образуването на делото
преки и непосредствени грижи върху детето, респ. доставянето на средства за неговата
издръжка, респ. в какъв размер.; 6) нуждата на детето от издръжка в претендирания размер и
2
възможностите на другия родител да я предоставя в този размер.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били във
фактическо съпружеско съжителство в периода от м.02.2013 г. до 21.09.2021 г. и от
23.04.2022 г. не живеят заедно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като писмени доказателства на
представената кореспонденция с отговор на насрещна сискова молба с вх. №
21323/23.01.2024 г., като ПРИЕМА останалите представени от страните документи като
писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП, съответно от НОИ, по отношение на
данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и данни за самоосигуряващи
се лица по отношение на двете страни за период от една година назад, считано от момента
на изготвяне на справката.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на гласни доказателствени
средства и за допускане на съдебно-психиатрична или съдебно-психологична експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на първоначалния ищец за
задължаване на ответника да представи кръвен тест за наркотици и наркотични вещества.
УКАЗВА на страните да посочат банкова сметка или друг начин на плащане на
издръжката.
ЗАДЪЛЖАВА компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ /Д „СП“/ по
местоживеене на детето и родителите да изготвят актуални социални доклади актуални
социални доклади. Указва на компетентните Д „СП“, че в социалните доклади следва да
бъдат застъпени констатации за жилищните условия на родителите (след посещение на
жилищата им), за техния родителски капацитет и връзката на всеки от тях с детето А.,
констатации за обкръжаващата среда на родителите, трудова им заетост, работно време,
подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при родителите,
които поставят детето в риск, отношението на детето към всеки от родителите му.
ПОСТАНОВЯВА изслушване на детето А. П.ва Т.а, родена на 12.08.2013 г., по реда
на чл.15, ал.1 ЗЗДет в насроченото открито съдебно заседание и УКАЗВА на Е. В. С. да
осигури явяване на детето.
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“ по местоживеене на детето А. П.ва
Т.а, да осигури присъствието на социален работник за датата на открито съдебно заседание,
във връзка с изслушване на същото от съда.
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“ по местоживеене детето А. П.ва Т.а,
че то следва да бъде подготвено за изслушването му в съдебно заседание.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ
3
ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за
постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че
при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си,
което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната
институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без
да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в
състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение,
тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпА. нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по Програма
„Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.
За повече информация и връзка с координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат
да се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2,
4
ст. 204.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по
насрещната искова молба – и препис от отговора на насрещната искова молба и
приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5