РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Търговище, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Светослава Ст. Петкова
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20243530101762 по опиС. за 2024 година
Производството е образувано по предявени установителни искове за
съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл.
415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.240,ал.1, чл. 240,ал.2 вр. чл. 99,ал.3-4 от ЗЗД и чл.
86,ал.1 от ЗЗД;
Ищецът „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК *********, гр. София,
представлявано от управителя Р.М.-Т. действаща чрез преупълномощен
представител адв.М. Н.–ВТАК, твърди в исковата си молба, че на 15.02.2017г.
е подпиС.н Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение
между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, в качеството на кредитор от
една страна и от друга страна - С.. Х. С., с ЕГН **********, в качеството на
кредитополучател и в условията на чл. 121 и сл. от ЗЗД ответницата Ф. И. Х. с
ЕГН ********** като съдлъжник, за сумата от 15000лв., усвоен по банковата
сметка на кредитополучателя. Излага, че кредитополучателят и съдлъжникът
С. преустановили плащанията по договора за кредит, в резултат на което след
преустановяване на плащанията по договора за кредит е останало непогасено
задължение в общ размер на 13 631,47 лева представляващо 12 010.52 лева -
главница, 1 620,95 лева - договорна лихва, като по делото ищецът претендира
следните суми:3789,64 лева - дължима главница, за периода 08.09.2019г. -
08.05.2022г. (вноски с настъпил падеж);1364,14 лева - дължима договорна
лихва за периода 08.07.2021г. - 08.06.2024г. (вноски с настъпил падеж).Сочи,
че на 15.12.2021 г., е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) между „Обединена Българска Банка” АД, с ЕИК ********* и „ЕОС
Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който задължението,
произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 15.02.2017г.. е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.Като
1
излага, че посочените суми са останали непогасени, ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1075/2024г. по опиС. на РСТ, връчена на С..
Х. С. по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, а от настоящата ответница е постъпило
възражение, при което ищецът приема, че за него е нА.це правен интерес от
предявяване на настоящите установителни искове за съществуване на
посочените вземания само против ответницата Ф. И. Х.; претендира
разноски.В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа
исковете; в писмена молба моли за уважаването им изцяло, претендира
разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от
ответницата, действаща чрез адв. Б. Л.-С.К-съдебен адресат, се изразява
становище за неоснователност на исковете.Излагат се твърдения за
недействителност на договора за кредит поради нарушение на императивните
изисквания на ЗПК , именно-по чл. 19,ал.1 от ЗПК поради неточно
изчисляване на ГПР и липС. на яснота какви точно компоненти са включени
в него и как е формиран, неточно изчислен и ГЛП, което също рефлектира
върху ГПР, при което договорът е недействителен поради противоречие с
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК; не е спазено и изискването за форма, поради
обстоятелството ,че договорът не е съставен на шрифт 12, при което договорът
е недействителен на осн. чл.22 вр. чл. 10,ал.1 от ЗПК; липсва и яснота за
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент по
кредита-нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и 9а ЗПК; твърди се наличие и на
неравноправни клаузи в договора, а именно- прилагани са клаузи за неустойка
и/или наказателна лихва и са предвидени такса за кандидатстване“ и „такса
предоговаряне“, които не се дължат на осн. чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Въвежда се и
възражение за плащане, а в условията на евентуалност-възражение за
прихващане на дължимите суми за главница по арг. от чл. 23 от ЗПК с
внесените суми за останА.те плащания по договора от страна на ответницата;
претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство. В
съдебно заседание процесуалният представител на ответницата адв. А. А.-С.К
поддържа възраженията , вкл. за прихващане с платените суми, като пледира
за отхвърлянето на исковете; претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията
и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа
страна следното: По делото не е спорно, а се установява и от представените
доказателства, че между „ОББ“ АД, в качеството на кредитор и С.. Х. С., с
ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и съдлъжник -
ответницата Ф. И. Х. с ЕГН **********, като солидарни длъжници, е сключен
2
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
15.02.2017г. за сумата от 15000лв., като в чл. 2 от договора е уговорен
променлив годишен лихвен процент, формиран от референтен лихвен процент
/РЛП/ - пазарен индекс - 6 месечен Sofibor. за кредити в лева, публикуван на
сайта на Българска Народна Банка/БНБ и фиксирана надбавка от 5,794 ( пет
цяло и седемстотин деветдесет и четири хилядни ) пункта. Към момента на
сключване ма настоящия договор РЛП на „Обединена българска банка” за
физически лица в лева е в размер на 0.353 %, като лихвеният процент, към
датата на сключване на договора, е в размер на 6.147 % годишно, като лихвата
се начислява от датата на усвояване на кредита на база 360 дни годишно, 30
дни в месеца.В чл.5 от договора е уговорен ГПР в размер на 6,147%, като
общата дължима сума от кредитополучателя. изчислена към момента на
сключване на договора за кредит, при параметрите, залегнА. в договора е в
размер на 20639.60 лв. и общата дължима сума не включва дължимите
застрахователни премии в случаите, когато кредитополучателят е сключил
застраховка „живот” съгласно Раздел VI на договора.Посочени са и
допусканията, при които е изчислен ГПР, а именно- договорът за
потребителски кредит е валиден за срока, за който е сключен, и банката и
кредитополучателят изпълняват своите задължения в съответствие с
условията по договора, лихвата и другите разходи са неизменни спрямо
техния първоначален размер и се прилагат до изтичането на срока на
договора.В чл. 6 от договора е уговорено заплащане на такса за обслужване на
сметката –ал.2, както и такса за кредитна оценка в размер на 250 лева,
дължима еднократно след одобрението на кредита, като в случай, че същата не
бъде заплатена преди усвояването на кредита, се събира от размера на
отпуснатия кредит.В чл.8, ал.1 е уговорено, че кредитът се издължава на 120
месечни анюитетни вноски, включващи главница й лихва, в размер на 167.41
лв. всяка, считано от 08.03.2017 г. на 08 число на месеца, като при промяна на
лихвения процент се променя и размерът на дължимата месечна погасителна
вноска, а в ал.2 е уговорено, че в случаите, когато кредитополучателят е
сключил застраховка „живот” съгласно Раздел VI на договора, дължимите
застрахователни премии в размер на 18.30 лева месечно се издължават заедно
с дължимите месечни вноски по кредита и се прибавят към посочения размер
на погасителните вноски и общият размер на месечната погасителна вноска
по кредита и на месечната застрахователна премия е 185,71 лева.В чл.9 е
3
посочен крайният срок за издължаване на кредита на 08.02.2027г.В чл.16 от
договора е уговорено, че банката има право да цедира задължението на трето
лице, а в чл. 16а е уговорено, че съдлъжникът се задължава солидарно при
условията на чл. 121 и следващи от ЗЗД, за всички задължения на
кредитополучателя , произтичащи от настоящия договор, независамо от
бъдещите промени в него-ал.1 и Банката може да иска изпълнение директно
от съдлъжника на цялото вземане или на всяка негова част веднага след
настъпване на изискуемостта на съответното задължение и може да събере
вземането си като насочи изпълнението към всеки от длъжниците
(кредитополучател; съдлъжник) по свой избор, без ограничение-ал.4.Към
договора е приложен и погасителен план. От застрахователно удостоверение
№ 777214 по групова застрахователна полица № 2033, издадено от „ОББ -
Метлайф ЖЗД" АД застраховката е сключена от кредитополучателя.
Месечния размер на застрахователната премия е 18.30 лв., а общия им размер
за целия срок на договора е 2 196.00 лв. От Договор за прехвърляне на
вземания от 15.12.2021г., сключен между ОББ АД и ищеца се установява, че с
този договор за прехвърлени вземания, сред които е и процесното такова,
ведно с потвърждение на извършената цесия, а от приложеното към него
пълномощно се установява, че цедентът е упълномощил цесионера-настоящ
ищец да уведомява длъжниците за извършената цесия от името на цедента,
като от изпратените до длъжниците уведомления за обявяване на предсрочна
изискуемост и за цесията е видно, че същите не са получени от тях, поради
което и самият ищец е поискал уведомяването да се счита извършено с
исковата молба.От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1075/2024г. по описа на
РСТ се установява, че съдът е издал заповед за изпълнение № 508/09.08.2024г.
в полза на "ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „МА.нова долина“, ул. „Рачо
Петков Казанджията“ № 4-6, със законен представител – управител Р.И.М.-Т.,
против С.. Х. С. с ЕГН: ********** и адрес: с. Т. общ. Лозница и Ф. И. Х. с
ЕГН: ********** и адрес: с. А., общ. Търговище, като солидарни длъжници за
сумата от 3789.64 лв– главница, дължима по договор за потребителски кредит
без обезпечение от 15.02.2017г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 22.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 1364.14лв. договорна лихва за периода 08.07.2021г. до 08.06.2024г.,
на осн. чл. 411 ал.3 и във вр. с чл.410 ал.1 т.1 от ГПК, както и сумата от
4
283.08лв., представляваща направени по делото разноски – внесена държавна
такса и сумата от 180лв. адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1
ГПК.Установява се също, че настоящата ответница Ф. И. Х. е депозирала
възражение по чл. 414 от ГПК чрез адв. Л.-С.К, като са претендирани разноски
в размер на 1200лв. платено адв. възнаграждение, а заповедта е връчена на
длъжника С.. Х. С. по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и с разпореждане №
2189/20.11.2024г., постановено по делото съдът е указал на заявителя да
предяви против солидарните длъжници иск за установяване съществуването
на вземанията си, като настоящите искове са предявени от кредитора само
против ответницата Ф. Х..
От заключението по назначената първоначална СИЕ, неоспорени от
страните, които съдът кредитира като компетентни и безпристрастни се
установява, че при изчислението на ГПР от банката е заложен е по-висок
лихвен процент - 6.15%, вместо договорения 6.147%; заложени са по-високи
месечни вноски - 167.64 лв., вместо тези в погасителният план - 167.41 лв. и са
включени два вида такса: месечна такса по сметка за обслужване на кредита
по 2.50 лв., или общо 300.00 лв. и еднократна такса за кредитна оценка -
250.00 лв., като сборът от двете такса е 550.00 лв., а в калкулатора на банката
са заложени всички плащания в размер на 20 666.82 лв., вместо записаната в т.
5, ал. 2 на Договора сума за връщане - 20 639.60 лв.Установено е също, че при
изчисляването на ГПР не са взети предвид месечните застрахователни
премии, платими от кредитополучателя при сключване на застраховка
“
„Живот при условието на т. 22, ал. 1 на Договора. Видно от застрахователно
удостоверение № 777214 по групова застрахователна полица № 2033,
издадено от „ОББ - Метлайф ЖЗД" АД застраховката е сключена от
кредитополучателя при плащане на месечна застрахователна премия 18.30 лв.,
като вещото лице посочва, че самолба от 28.08.2017 г. кредитополучателя С..
Х. С. се е отказал от застраховката по потребителски кредит номер
LD1704710004 и след тази дата банката не е удържала застрахователни
премии.Посочва още че в ГПР не е включена и таксата от 35.00 лв. за
предоговаряне на условията по кредита, записана в т. 6, ал. 4 на Договора. От
заключението по назначената допълнителна СИЕ се установява, че при
изчисление на ГПР с действителните параметри, зададени от банката, а
именно- месечни вноски, такса за обслужване и еднократна такса за кредитна
оценка, ГПР би бил 7.08 %.Вещото отговаря и на въпроса какъв е размера на
5
задължението за главница за периода на погасителни вноски с падежни дати
08.09.2019 г. - 08.05.2022 г. и за договорна лихва за периода на погасителни
вноски с падежни дати 08.07.2021 г. - 08.06.2024 г., като посочва, че
дължимите суми за главница за периода на погасителни вноски с падежни
дати 08.09.2019 г. - 08.05.2022 г. са в общ размер 3 784.93 лв., а дължимите
месечните вноски за договорна лихва за периода на погасителни вноски с
падежни дати 08.07.2021 г. - 08.06.2024 г. са в общ размер 1 324.50 лв., като
изплатените суми по договора са 2 989.48 лв. главница, 2 085.65 лв. договорна
лихва, като служебно от банката са удържани и следните суми:250лв. такса
кредитна оценка, 47.50лв. такса за обслужване на сметка и 109.80лв. шест
застр. премии или общо 5482,43лв.
От заключението по назначената Съдебна компютърно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като
компетентно и безпристрастно се установява, че договорът за потребителски
кредит е с шрифт 12, но погасителният план към него е с шрифт 10.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявените установителни искове за съществуване на вземане по
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с
неизпълнение на задълженията на ответницата по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 15.02.2017г. сключен с „ПИБ“ АД,
като ищецът твърди, че са останали непогасени задължения по договора, като
по делото ищецът претендира следните суми:3789,64 лева - дължима
главница, за периода 08.09.2019г. - 08.05.2022г. (вноски с настъпил
падеж);1364,14 лева - дължима договорна лихва за периода 08.07.2021г. -
08.06.2024г.992,39,58лв., цедирани му от ПИБ АД, за които суми ищецът се
снабдил със Заповед по чл. 410 от ГПК № 508/09.08.2024г., постановена по
ч.гр.д.№ 1075/2024г. по опиС. на РСТ, срещу която ответницата възразила,
обуславящо и правния му интерес от предявяване на настоящите
установителни искове за посочените вземания.От събраните писмени
доказателства по делото се установява, че вземанията по този договор са
валидно цедирани на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания от
15.12.2021г., като цесията е съобщена на длъжника с връчването на препис от
исковата молба, поради което и на осн. чл. 99,ал.3 от ЗЗД, извършеното
прехвърляне на вземането има действие по отношение на
ответницата.Основните възражения на ответната страна са за
недействителност на договора изцяло поради противоречие с императивните
разпоредби на ЗПК и ЗЗП, като в тази връзка, съдът приема следното: От
събраните по делото писмени доказателства , вкл. заключенията по
назначените експертизи съдът приема за безспорно установено, че
погасителния план към договора е с шрифт по-малък от 12, а ГПР не е вярно
изчислен, като е заложен е по-висок лихвен процент - 6.15%, вместо
договорения 6.147%; заложени са по-високи месечни вноски - 167.64 лв.,
вместо тези в погасителният план - 167.41 лв. и са включени два вида такса:
месечна такса по сметка за обслужване на кредита по 2.50 лв., или общо
300.00 лв. и еднократна такса за кредитна оценка - 250.00 лв., като сборът от
двете такса е 550.00 лв., а в калкулатора на банката са заложени всички
плащания в размер на 20 666.82 лв., вместо записаната в т. 5, ал. 2 на Договора
сума за връщане - 20 639.60 лв.Установено е също, че при изчисляването на
6
ГПР не са взети предвид месечните застрахователни премии, платими от
“
кредитополучателя при сключване на застраховка „Живот при условието на
т. 22, ал. 1 на Договора, а също в ГПР не е включена и таксата от 35.00 лв. за
предоговаряне на условията по кредита, запиС.на в т. 6, ал. 4 на Договора, като
при изчисление на ГПР с действителните параметри, зададени от банката, а
именно- месечни вноски, такса за обслужване и еднократна такса за кредитна
оценка, ГПР би бил 7.08 %. Доколкото правоотношението между страните
каС.е потребителски заем, то същото попада под правната регламентация на
ЗПК, като в разпоредбата на чл. 11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени
задължителните реквизити на договора, а съобразно чл.22 от ЗПК, когато не
са спазени изискванията по чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.
12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и в
тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита. Съгласно практиката на ВКС в
решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО, Определение №
751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО, ако съдът установи
нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се
съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е
очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено
възражение за нищожност, каквото в случая е въведено от процесуалния
представител на ответницата, то в тази връзка, съдът приема, че договорът
противоречи на разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, поради следното:
Съгл. посочената разпоредба, договорът за кредит включва годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.В договора е посочен
годишен процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна
процентна стойност-6,147%. Липсва посочване на взетите предвид конкретни
параметри, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение
№ 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. В случая в договора липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя
страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. В този смисъл е и Решение от
21.03.2024г. по дело C‑714/22 на СЕС, съобр. което „ когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница“.В решение на СЕС по дело № C‑337/23 изрично е посочено,
че „по см. на същата Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година „общи разходи по кредита за потребителя“
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такса и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват,
ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
7
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия“. С оглед на изложеното съдът приема, че посочения
ГПР в договора единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване
на общата сума, дължима от потребителя и очевидно без да е включена и
стойността на застрахователната премия и таксата от 35.00 лв. за
предоговаряне на условията по кредита, е нарушено императивното изискване
по чл. 11,ал.1,т.10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо извод, че договорът е
недействителен изцяло, като съдържащ клаузи, заобикалящи императивни
норми и установяващи съществено неравновесие между правата и
задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143
от ЗЗП.Освен това, видно от заключението по назначената СКТЕ,
погасителния план към договора, който е негова задължителна част съгл. чл.
11,ал.1т.11 от ЗПК е с шрифт 10, т.е. по-малък от 12, което също обуславя
недействителност на договора изцяло на осн. чл. 22 от ЗПК.С оглед на
изложеното и при така установената недействителност на договора за кредит
изцяло, на осн. чл. 22 от ЗПК, следва да се приложат последиците по чл. 23 от
ЗПК, съобр. която разпоредба, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.Доколкото е
установено от заключенията по първоначалната и допълнителна СИЕ, че
изплатените суми по процесния договор за кредит са общо 5482,43лв., от
която освен главницата са изплатени и 2 085.65 лв. договорна лихва, както и
служебно удържани са и следните суми:250лв. такса кредитна оценка,
47.50лв. такса за обслужване на сметка и 109.80лв. шест застр. премии, с
оглед въведеното възражение за прихващане от ответната страна, съдът
приема следното: Разпоредбата на чл. 103 ЗЗД предвижда възможността,
когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи,
всяко от тях при изискуемост и ликвидност на своето вземане да го прихване
срещу насрещното си задължение като по този начин да погаси последното.
Възражението за прихващане, надлежно заявено в хода на висящ съдебен
процес като процесуален способ на защита срещу заявения основен иск е
допустимо и когато не е ликвидно, нито изискуемо. В тези хипотези на
съдебното прихващане погасителния ефект настъпва, след като влезе в сила
решението, с което се установява съществуването на вземането и неговата
изискуемост. Именно от този момент същото е и ликвидно, установено по
размера, в който се реА.зира от съда (в този см. Решение № 113 от 9.07.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1274/2013 г., II г. о.).От доказателствата по делото в случая
е установено, че освен суми по главницата, по договора са изплатени и 2
085.65 лв. договорна лихва, 250лв. такса кредитна оценка, 47.50лв. такса за
обслужване на сметка и 109.80лв. шест застр. премии, или общо 2492,95лв.,
като след прихващане с дължимата сума на главницата в размер на 3789,64
лв., останалата непогасена главница, съобр. чл. 23 от ЗПК, е в размер на
1296,69лв.
С оглед на изложеното, доколкото е установена недействителността на
договора за кредит, съдът приема, че предявения от ищеца установителен иск
за съществуване на вземане за главница, претендирано по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 15.02.2017г.
сключен от ответницата като солидарен длъжник с „ПИБ“ АД, цедирани на
ищеца, за които е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК № 508/09.08.2024г.,
постановена по ч.гр.д.№ 1075/2024г. по опиС. на РСТ, за сумата от 3789.64 лв.
главница, ведно със законната лихва от 22.07.2024г. до окончателното
изплащане на задължението са частично основателен и следва да се уважи за
сумата от 1296,69лв. а за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 3789,64лв. следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане, а
претенцията за сумата от 1364.14лв. договорна лихва за периода 08.07.2021г.
до 08.06.2024г., следва да се отхвърли, като неоснователна, на осн.чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.240,ал.1, чл. 240,ал.2 вр. чл.
8
99,ал.3-4 от ЗЗД вр. чл. 22 и чл.23 от ЗПК и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора всяка от страните има право на
разноски съобр. уважената, рес п. отхвърлената част от исковете.Видно от
представения от ищеца списък по чл. 80 , разноските , които е сторил са в
размер на 103,08лв. внесена д. такса в заповедното производство, 180лв.
платено адв. възнаграждение в заповедното производство, 103,08лв. внесена д.
такса в исковото производство и 150лв. депозит за вещо лице, или общо
536,16лв., а видно от представения от ответника списък по чл. 80 от ГПК
сторените разноски от него са в размер на 750лв. депозит за вещо лице, 300лв.
депозит за вещо лице и 1200лв. платено адв. възнаграждение за защита в
заповедното и в исковото производство, или общо 2250лв. Така с оглед
уважената част от исковете, ищецът има право на разноски в размер на
134,58лв. по съразмерност, а ответникът има право на разноски в размер на
1685,25лв. по съразмерност, при ищецът следва да заплати на ответницата
разноски в размер на 1550,67лв., определени по съразмерност и компенС.ция.
на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в
полза на „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК *********, гр. София, представлявано
от управителя Р.М.-Т. действаща чрез преупълномощен представител адв.М.
Н.–ВТАК против Ф. И. Х. с ЕГН ********** от с.А., общ.Т., ул.“П.“, № ...за
сумата от 1296,69лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 15.02.2017г. сключен от ответницата
като солидарен длъжник с „ПИБ“ АД, цедирани на ищеца, за които е издадена
Заповед по чл. 410 от ГПК № 508/09.08.2024г., постановена по ч.гр.д.№
1075/2024г. по описа на РСТ, ведно със законната лихва от 22.07.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, като за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 3789,64лв. отхвърля иска, като погасен чрез
прихващане, на осн.чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с
чл.240,ал.1, вр. чл. 99,ал.3-4 от ЗЗД вр. чл. 22 и чл.23 от ЗПК и чл. 104,ал.1
от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК *********,
гр. София, представлявано от управителя Р.М.-Т. действаща чрез
преупълномощен представител адв.М. Н.–ВТАК против Ф. И. Х. с ЕГН
********** от с.А., общ.Т., ул.“П.“, № .. установителен иск за съществуване
на вземане за сумата от 1364.14лв. договорна лихва за периода 08.07.2021г. до
08.06.2024г., претендирана по Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 15.02.2017г. сключен от ответницата като
солидарен длъжник с „ПИБ“ АД, цедирани на ищеца, за които е издадена
Заповед по чл. 410 от ГПК № 508/09.08.2024г., постановена по ч.гр.д.№
9
1075/2024г. по опиС. на РСТ,като неоснователен, на осн.чл. 422, ал.1 във вр.
с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.240,ал.2, вр. чл. 99,ал.3-4 от ЗЗД вр. чл.
22 и чл.23 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК *********, гр. София,
представлявано от управителя Р.М.-Т. действаща чрез преупълномощен
представител адв.М. Н.–ВТАК да заплати на Ф. И. Х. с ЕГН ********** от
с.А., общ.Т., ул.“П.“, № .., разноски в заповедното и в исковото производство в
размер на 1550,67лв., определени по съразмерност и компенсация, на осн. чл.
78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10