Решение по адм. дело №1444/2025 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 8135
Дата: 29 септември 2025 г. (в сила от 17 октомври 2025 г.)
Съдия: Веселин Енчев
Дело: 20257040701444
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 8135

Бургас, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XI-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ административно дело № 20257040701444 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ) във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба рег. № 94-01-21765/1/28.07.2025 година по описа на Община Бургас, подадена от М. П. Д. с [ЕГН], със съдебен адрес – [населено място], [улица]ет. 2, против мълчалив отказ на кмета на общината по заявление рег. № 94-01-21765/1/30.06.2025 година, адресирано до кмета на община Бургас.

Със заявлението жалбоподателят е поискала да бъде издадена заповед по чл. 16 ал. 6 от ЗУТ за индивидуализиране на собствен УПИ, отреден с ПУП на [населено място], община Бургас.

В жалбата се твърди, че мълчаливият отказ на кмета е незаконосъобразен и засяга неблагоприятно жалбоподателя – собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], тъй като с решение на Общински съвет - Бургас (ОбС) е била одобрена актуализация (разширяване) на ПУП на селото, засегнало и имота на Д., а в законоустановения срок кметът на общината не е отговорил на подаденото заявление от 30.06.2025 година, т.е. формирал е мълчалив отказ в нарушение на закона.

Иска се отмяната на твърдения мълчалив отказ. Не се претендират разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като излага твърдения, че необходимо допълнително технологично време за произнасяне по заявлението.

Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен акт (отказ), за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са засегнати непосредствено от липсата на изрично волеизявление на административния орган, приравнено на мълчалив отказ по заявлението. Първоначалното заявление е подадено на 30.06.2025 година, а срокът за произнасяне е този по чл. 57 ал. 1 от АПК и органът е дължал произнасяне до 14.07.2025 година (работен ден). След изтичането на този срок е започнал да тече срокът по чл. 149 ал. 2 от АПК, който е изтекъл на 14.09.2025 година. Доколкото жалбата е подадена на 28.07.2025 година, срокът за обжалване е спазен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, установи следната фактическа обстановка.

Жалбоподателят Д. е собственик по наследство и по дарение на ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], община Бургас, за който е отреден [УПИ] в кв. 30 по плана на селото, с площ от 967 м, с функционално отреждане „за жилищно строителство“ и съответни устройствени показатели, съгласно решение № 10-12/29.05.2012 година на Общински съвет – Бургас за актуализация (разширяване) на ПУП –ПРЗ на селото и обособяване на нови жилищни терени.

Със заявление рег. № 94-01-21765/30.06.2025 година, адресирано до кмета на община Бургас, жалбоподателят поискала издаването на заповед по чл. 16 ал. 6 от ЗУТ за индивидуализиране на имота.

Кметът на общината не се е произнесъл изрично по искането в срока по чл. 57 ал. 1 от ЗУТ. Той не е и уведомил заявителя за необходимостта от допълнително време за произнасяне по искането, с оглед необходимостта от извършване на допълнителни процесуални действия или с оглед необходимостта от (евентуално) съгласуване на поисканото волеизявление с друг държавен орган.

След изтичането на срока за произнасяне и предвид формирания мълчалив отказ, жалбоподателят е сезирала съда с настоящата жалба.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното.

Нормата на чл. 16 ал. 1 от ЗУТ предвижда, че п подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост. За осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто.

Съгласно чл. 16 ал. 4 - 5 от ЗУТ, в случаите по ал. 1 на всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен урегулиран имот (имоти), като се съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и с точните им кадастрални граници. Когато имотът попада в различни устройствени зони, новообразуваният урегулиран имот се предоставя в зоната, в която имотът е имал преобладаващо местоположение. Урегулираните имоти са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210. Решението на комисията се съобщава на заинтересованите лица заедно с проекта за подробен устройствен план и може да се обжалва в производството по обжалване на акта за одобряване на подробния устройствен план по ал. 1. С плана по ал 1: 1. поземлени имоти, които не отговарят на изискванията за минимални размери за лице и повърхност съобразно устройствената зона в която попадат, могат да бъдат обединени в един или повече нови урегулирани имоти, ако са собственост на едни и същи лица; 2. по искане на собствениците поземлени имоти, собственост на едни и същи лица, могат да бъдат обединени в един новообразуван урегулиран имот, както и един поземлен имот може да бъде разделен на два или повече новообразувани урегулирани имоти; 3. може да се образува съсобствен урегулиран имот за два или повече поземлени имоти, собственост на различни лица, въз основа на общо заявление на собствениците с нотариално заверени подписи, с което се определят идеалните части на съсобствениците, които се посочват в заповедта по ал. 6.

Според чл. 16 ал. 6 от ЗУТ, собствениците на поземлени имоти по ал. 4 и 5 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал. 1 от датата на влизане в сила на плана. За всеки отделен урегулиран поземлен имот кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед с точно индивидуализиране на имота. Заповедите се изпращат на службата по вписванията, а копие от влезлия в сила план по ал. 1 - на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - за служебно вписване в имотния регистър и нанасяне в кадастъра.

От цитираните норми се установява, че органът, който е компетентен да се произнесе по подаденото заявление, е именно кметът на общината. Заявлението, с което е образувано административното производство, е адресирано именно до кмета, а от съдържанието му и приложенията към него може, по несъмнен начин да се изведе, правната квалификация на искането.

Цитираните норми на чл. 16 на ЗУТ, изискват от компетентния орган активна процесуална позиция относно възложените му правомощия по взимането на решения в областта на устройството на територията. Кметът на общината дължи изрично произнасяне (със заповед) по заявлението и следва мотивирано да издаде или да откаже издаването на акт, с който да индивидуализира имота, част от утвърденото от общинския съвет изменение на действащия устройствен план. Като не се е произнесъл с искания административен акт, каквото произнасяне с нарочното задължение по чл. 16 ал. 6 от ЗУТ му е вменено като правомощие от закона, ответникът е формирал незаконосъобразен, в противоречие с материалния закон, мълчалив отказ, който следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на ново произнасяне.

По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба е основателна, а оспореният в настоящето производство мълчалив отказ на кмета на община Бургас да се произнесе по подаденото заявление за издаване на заповед за индивидуализиране на УПИ, собственост на жалбоподателя, е незаконосъобразен. Това налага отмяната му и връщане на преписката на кмета на общината за изрично произнасяне по така направеното искане с мотивиран акт по чл. 16 ал. 6 на ЗУТ.

Затова, на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на община Бургас по заявление рег. № 94-01-21765/1/30.06.2025 година, подадено от М. П. Д. с [ЕГН], със съдебен адрес – [населено място], [улица]ет. 2.

ВРЪЩА административната преписка на ответника за продължаване на процесуалните действия и издаване на изричен акт, съгласно мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ срок за произнасяне по заявленията от компетентния орган – кмета на общината – четиринадесет дни след влизане в сила на решението.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: