РЕШЕНИЕ
№……………. 5.08.2020 г. гр. Балчик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав
На тринадесети
юли през две хиляди и двадесета година
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: Миглена Й.
Прокурор: без
Като разгледа
докладваното от районен съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело № 736
по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
1. Производството
е образувано по предявена искова молба от Х.Н.Р. ЕГН********** *** против Министерството на правосъдието и
Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани
Кайнарджа-96“, представлява от председателя ДГС за
осъждане на първия ответник да заплати на ищеца сумата в размер на 4 100
лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени му от
процесуално незаконното принудително изпълнение по ИД №108/2003 г. на държавен
съдебен изпълнител при Районен съд-Тервел,
2. както и сумата в размер на 1 000 лв., представляваща част от
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 8 300 лв., причинени му
от процесуално незаконното принудително изпълнение по ИД №108/2003 г. на
държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Тервел;
3. както и за установяване, че не дължи на вторият ответник сумата в
размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от
17.04.2002 г., представляваща непогасен кредит, 203 лв. – лихва за забава, и
129,12лв. сторени по гр.д.№61/2002 г. по описа на Районен съд-Тервел.
В условие на евентуалност ищецът претендира, че ако съдът не уважи иска
по т. 1, а уважи иска по т. 3 то да осъди втория ответник да му заплати сумата
в размер на 4 100 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща сума, с
която ответникът се е обогатил неоснователно от полученото на отпаднало основание
на събраните и получени от ищеца суми в резултат на принудителното изпълнение
по изпълн.д. №108/2003 г. по описа на Районен съд-Тервел.
Ищецът претендира и направените по делото съдебно – деловодни разноски.
Ответниците
оспорват исковете.
Третите
лица-помагачи намират исковете за неоснователни.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе
предвид наведените от страните доводи и възражение, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът твърди, че в Районен съд-Тервел било образувано
изпълн.д.№108/2003 г. по описа на ДСИ, по което ищецът бил длъжник, а вторият
ответник – взискател. Спрямо него, ищецът твърди, че е предприето и реализирано
процесуално и материално незаконосъобразно принудително изпълнение, в резултат
на което до момента на предявяване на исковата молба са събрани суми в размер
на 4 100 лв.
Така
според него процесуалната незаконосъобразност се състои в следното:
Изпълнителният лист въз основа, на който е образувано
изпълнителното дело е издаден по гр.д. №61/2002 г. на Районен съд-Тервел срещу
лицето Ж.Б.О.ЕГН**********. Ищцата твърди, че тези имена са нейни предишни имена,
но сочения за лицето ЕГН не съвпада с нейния ЕГН. Тя не се идентифицира със
соченото лице. Въпреки това изпълнителното дело се водело срещу нея. След като единните
граждански номера ЕГН на лицата са различни, според ищеца се касае за две
различни лица, поради което неправилно и без основание ДСИ е образувал и водил
изпълнението по соченото изпълн.дело срещу нея. Той е наложил запор върху
нейното трудово възнаграждение без искане на взискателя такъв да бъде наложен
на лице с нейното ЕГН.
Молбата за образуване на изпълн.дело е била нередовна, не е отговаряла на
изискванията на чл. 98-99 от ГПК(отм.). Освен това взискателят не е указал
начин за изпълнение. Не е платена държавна такса. Има приложено бордеро за
изпълнение въз основа на изпълн. лист по друго дело, както и искане за привеждане
на изпълнение на друго гражданско дело. В периода от 4.11.2003 – 4.11.2005 г. взискателят
по изпълн. дело не е бил поискал валидно извършване на проц. действия срещу
длъжника, поради което то е следвало да се прекрати
по право. Извършените след това действия се явяват процесуално
незаконосъобразни, в т.ч. и наложения върху трудовото възнаграждение запор. В
новия влязъл в законна сила ГПК невнасянето
на авансови такси и разноски е основание за прекратяване на изпълн.дело.
Налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца е станало, по негови
твърдения, без съответното заплащане, което също е било основание за
прекратяване на производството.
След
узнаване за това дело през 2017 г., ищцата подала възражение пред ДСИ, в който
оспорила идентичността си с лицето –
длъжник по делото, както и относно погасяване на дълга по давност, които не били разгледани от ДСИ до момента на предявяване
на исковата молба.
С процесуално незаконосъобразното принудително
изпълнение, ищецът твърди, че са му причинени имуществени и неимуществени
вреди: Първите, изразяващи се в събрани от него суми в размер на 4 100 лв.
в периода от м.май 2012 г. до м. април
2019 г. и неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки, страдания,
дискомфорт и фрустрация, който твърди, че е преживял и продължава да преживява.
Имал кредити, които е следвало да обслужва. Налагането на запора го е поставил
в изключително неблагоприятно положение, финансова нищета. Ищецът твърди, че и
имал и непълнолетно дете, за което също трябвало да се грижи. Влошили се и
отношенията му с партньора. Нарушено било семейното спокойствие. Често се
ядосвал, плачел, ставал раздразнителен, чувствал се безсилен и смачкан. За 83
месеца, за периода от м. май 2012 г. до м. април 2019 г., ищецът оценява
претърпените неимуществени вреди в размер на 8 300 лв. Т.к. ДСИ се
назначават от Министерството на правосъдието, ищецът отправя претенцията си към
работодателя на виновните според него лица.
Ищецът
намира провежданото срещу него принудително изпълнение и за материалноправно
незаконосъобразно.
Ищецът
твърди, че вземането е погасено по давност, както и че не е получавал кредит от втория ответник. Освен това, поради
непоискване на взискателя да извърши процесуалноправни действия в рамките на
двугодишен период, той намира, че делото е прекратено по право, като извършените
след това действия, вкл. наложения върху трудово възнаграждение на ищеца запор
се явява незаконосъобразен. Но предвид обстоятелството, че принудителното
изпълнение продължавало за него възникнал правен интерес от предявяване на
установителен иск срещу втория ответник, че не му дължи сумата в размер на 3 000
лв.; 203 лв. –
лихва за забава, и 129,12 лв. сторени по гр.д.№61/2002 г. по описа на Районен
съд-Тервел.
Министерството на правосъдието
намира исковете срещу него за недопустими, в условие на евентуалност –
неоснователни и недоказани. Оспорва осъществяването на фактическия състав на
нормата на чл. 49 от ЗЗД, която да
ангажира неговата отговорност. В условие на евентуалност навежда доводи относно
съпричиняване на вредата, без да
навежда факти в тоя смисъл. Оспорва вината,
причинно – следствената връзка и вредата,
в условие на евентуалност оспорва размер на вредите. Прави възражение за
погасителна давност.
Третите лица – помагачи -
ДСИ В.Т. и ДСИ З.Ж. оспорват исковете като неоснователни.
Кооперация „Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани Кайнарджа-96“, представлявана
от председателя ДГС навежда доводи, че в кориците на
изпълн.дело всички призовки и съобщения са получавани от ищеца, като едва с
молба от 2017 г. тя посочва различно ЕГН. Така ответникът посочва, че ищецът е
подал молба за намаление на сумата от запора от 90 на 70 лв., като по този
начин е признала, че е длъжник.
Ответникът навежда доводи, че давността
не се прилага служебно, както и че по време на висящ процес, давността спира да
тече. Твърди, че ДСИ е привел по негова сметка сумата в размер на 2 970,56
лв.
Правната квалификация на исковете е в нормите на чл. 45 от ЗЗД;
124 от ГПК и чл. 55 от ЗЗД.
Не
се спори между страните, че в изпълнителна служба при Районен съд - Тервел е
образувано изпълн.дело №108/2003 г. с взискател Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани Кайнарджа-96“и длъжник Ж.Б.О.ЕГН**********
по изпълн.лист, издаден въз основа на съдебно решение по гр.д.№61/2002 г. по описа
на Районен съд-Тервел за сумата в размер на 3 000 лв., представляваща
получен, но непогасен кредит и 203 лв. лихви, ведно със законната лихва,
считано от 17.04.2002 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 129,12
лв. – съдебно- деловодни разноски –л. 32 от
приложеното копие от изпълн.дело. В мотивите на решението е отразено, че
ищцата е била поръчител по сочения договор за кредит.
По делото бе допусната и изслушана съдебно – икономическа експертиза,
заключението по която съдът приема за обективно и компетентно изготвено. Вещото
лице установи, че в периода от 2012 г. – 2018 г. общо 3 410,56 лв. са
удържани от трудовите възнаграждения на ищцата в „Пластхим – Т“ АД, като удръжки
са извършвани 2012 г., 2013 г., 2017 г. , и 2018 г. От тази сума преведени по
сметка на взискателя са 2 970,56 лв.,
като сумата в размер на 440 лв.,
представлява дължимите държавни такси.
Не се спори, че третите лица – помагачи са били държавни съдебни изпълнители
през процесния период в Районен съд – Тервел.
Общоизвестно е обстоятелството, че държавните съдебни изпълнители са в
трудово-правни отношения с Министерството на правосъдието.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение
по гр.д. №61/2002 г. по описа на Районен съд-Тервел, Ж.Б.О.и Георги Иванов
Христов са осъдени да заплатят на втория ответник сумата в размер на 3 000
лв., представляваща отпуснат с договор №159/3.09.1999 г. кредит и 203 лв. мораторна
лихва до датата на подаване на исковата молба, в качеството им на поръчители.
Въз основа на изпълнителното основание – влязлото в сила съдебно
решение №113/15.10.2002 г., е издаден изпълнителен лист за спомената сума и е образувано
изпълн. дело №108/2003 г. по описа на СИС при Районен съд-Тервел срещу двамата
длъжници – ответници по гр. д. №61/2002 по описа на Районен съд - Тервел.
Не се спори от страните, а и това се установява от представения акт за
раждане – л. 428 от делото, че с решение №49/2.09.2011 г. на Община Тервел, Ж.Б.О.е
променила трите си имена на Х.Н.Р.(съобразно
акта за раждане при раждане лицето носи името Х. Наджиева Реджебова, след което
в графа „Бележки“ е отбелязана промяна на имената на Ж.Б.О.). В тоя смисъл е и приложената по делото справка от НБД Население.
От същата справка става явно и обстоятелството, че на 24.09.2001 г. ЕГН
на лицето Ж.Н.О.от ********** е променен на **********, без да е посоченото
правното основание за това.
Предявените искове са
допустими. Подадени са от лице с
твърдян правен интерес, с надлежна
активна процесуална легитимация. По отношение на тяхната основателност:
От събраните и обсъдени по – горе доказателства: справка в НБД
Население и акт за раждане №31/26.12.1966 г. съдът прави извод, че Ж.Б.О.и Х.
Наджиев Р. е едно и също лице. Пак от справката в НБД Население става явно, че
ЕГН на Ж.Б.О.от ********** е променен на **********, което е обяснимо, т.к.
видно от акт за раждане същата е родена на *** г.
Ищцата е поръчител по договор за кредит №159/3.09.1999 г., видно от
влязлото в сила съдебно решение на Районен съд – Тервел. Освен това в
показанията си разпитания по делото свидетел Ниязи Иджаби Исмаил, съсед на
ищцата заяви, че самата тя разказвала, че е станала поръчител по договор за кредит. В тоя смисъл възражението, че
същата не е получила кредит се явява основателно, но същото не изключва
отговорността й за отпусната на третото лице сума по силата на договора за
поръчителство, според влязлото в сила съдебно решение на първоинстанционния
съд.
По отношение на правеното възражение за незаконосъобразност на
действията на съдебния изпълнител по събирането на сумите от трудовото възнаграждение на ищцата:
В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона.
В разглеждания казус, обаче, не е налице прекратяване
на изпълнителното производство поради перемпция. Така според влязлото в сила
решение № 304/24.11.2017 г. на Окръжен съд- Добрич е отменено постановлението
на ДСИ от 8.09.2017 г. за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и е постановено продължаване на
изпълнителното дело.
В производството
изрично е коментирано, че въпреки волята на взискателя за няколко начина
на изпълнение, съдебните изпълнители не са предприели такива.
По отношение на направеното възражение за незаконосъобразност на
действията на съдебните изпълнители поради невнасяне на авансова дължима такса:
По силата на тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС, изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на
авансово дължимата такса за него. В
тоя смисъл направеното възражение от страна на ищеца съдът намира за
неоснователно.
По отношение на направеното възражение за погасяване на дълга поради
изтичане на погасителна давност:
Според постулатите на тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС „прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.“
Като
се има предвид изложеното и приложеното копие от изпълн.дело №108/2003 г. по
описа на СИС при Районен съд – Тервел се установява, че от датата на издаване
на изпълнителния лист 31.10.2003 г. до
30.05.2012 г., когато е наложен запор върху възнаграждението на ищцата,
5 годишната погасителна давност по отношение на вземането срещу ищцата е
изтекла. В тоя смисъл е и заключението на вещото лице, според което удръжки от
възнаграждението на ищцата са правени едва от 2012 г.
Давността, обаче, не се прилага служебно.
В изпълнителния процес, съдебния изпълнител може да прекрати
производството и приключи изпълнението само в лимитативно определените хипотези на чл. 433 от ГПК. Сред
тях е влязлото в сила съдебно решение, с което са уважени искове по чл. 439 и
чл. 440 от с.з.
След като по делото е липсвало правно основание да прекрати производството,
съдебният изпълнител е продължил изпълнението и събрал упоменатата по –горе
сума.
Съгласно чл. 118 от ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след
изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в
момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
С оглед изложеното, съдът намира, че срещу ищцата не е проведено
незаконосъобразно принудително изпълнение от съдебните изпълнители при Районен
съд-Тервел по изпълн. д. №108/2003 г., които да са причинили виновно имуществени
и неимуществени вреди у последната, което има за правна последица отхвърляне на
исковете срещу Министерството на правосъдието като неоснователни.
Отхвърлянето
на исковете срещу Министерството на правосъдието на изложеното основание
предопределя липсата на необходимост от разглеждане на направеното от него
възражение за прилагане на погасителна давност по отношение на търсените суми.
По
отношение на исковете срещу Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски
стопани Кайнарджа-96:
Вещото лице установи, че в периода от 2012 г. – 2018 г. общо
3 410,56 лв. са удържани от трудовите възнаграждения на ищцата в „Пластхим
– Т“ АД, като удръжки са извършвани 2012 г., 2013 г., 2017 г. , и 2018 г. От
тази сума преведени по сметка на взискателя са 2 970,56 лв., като сумата в размер на 440 лв., представлява дължимите държавни такси.
Или на втория ответник не са платени 3203 – 2970,56 лв. =232,44 лв.,
които с оглед настъпване на погасителната давност не се дължат. До този размер
съдът следва да уважи иска, като в останалата част следва да го отхвърли.
Евентуалния иск за заплащане на сумата в размер на 4 100 лв.,
представляваща получена сума без правно основание, съдът намира за
неоснователен. Суми са платени, при настъпила погасителна давност, но на правно
основание. В тоя смисъл искът като неоснователен следва да се отхвърли.
Осъдената страна, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК следва да заплати
държавна такса и разноски предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Х.Н.Р.
ЕГН********** *** против Министерството на правосъдието при участието на
третите лица помагачи В.Т.Н. и З.Г.Ж., за заплащане на сумата в размер на
4 100 лв.(четири хиляди и сто лева), ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени
му от процесуално незаконното принудително изпълнение по ИД №108/2003 г. на
държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Тервел.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Х.Н.Р.
ЕГН********** *** против Министерството на правосъдието, при участието на
третите лица помагачи В.Т.Н. и З.Г.Ж., за заплащане на сумата в размер на 1 000
лв. (хиляда лева), представляваща част от
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 8 300 лв., причинени му
от процесуално незаконното принудително изпълнение по ИД №108/2003 г. на
държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Тервел.
ПРИЗНАВА за установено, че Х.Н.Р. ЕГН********** *** не дължи на
„Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани Кайнарджа-96“,
представлява от председателя Д.Г.С., при участието на третите лица помагачи В.Т.Н.
и З.Г.Ж., сумата в размер на 232,44 лв.(двеста
тридесет и два лева и четиридесет и четири ст.),
представляваща отпуснат кредит по договор №159/3.09.1999 г., ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Х.Н.Р.
ЕГН********** *** против „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни
земеделски стопани Кайнарджа-96“, представлява от председателя Д.Г.С., при
участието на третите лица помагачи В.Т.Н. и З.Г.Ж. за заплащане на сумата в
размер на 4 100 лв.(четири
хиляди и сто лева), ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, с която неоснователно
се е обогатила от получените на отпаднало основание събрани суми в резултат на
принудителното изпълнение по изпълн.д. №108/2003 г. по описа на Районен
съд-Тервел.
ОСЪЖДА Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски
стопани Кайнарджа-96“ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд- Балчик сумата в размер на 50 лв.(петдесет лева), представляваща държавна такса и
сумата в размер на 349 лв.(триста четиридесет и девет лева), представляваща разноски, направено от лице, освободено от заплащане
на държавна такса и разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:……