Решение по дело №2851/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1268
Дата: 2 ноември 2020 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20203100502851
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 126830.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100502851 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, с
ЕИК ********* със седалище гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу
Решение № 3349/22.07.2020 год., постановено по гр. дело № 14990/2019 год. по описа на РС-
Варна, с което са уважени предявени от Я. Г. Я. от с. Аспарухово, общ. Дългопол против
дружеството въззивник обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено, на основание, чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на Я. Г. Я. от с. Аспарухово, общ. Дългопол, извършено със Заповед
№41/25.07.2019г. на Управителя на „Терем КРЗ Флотски Арсенал Варна“ ЕООД-Варна; Я.
Г. Я. от с. Аспарухово, общ. Дългопол е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност в ответното дружество – „Корпусник“ в цех „Корпусен“, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ и „Терем КРЗ Флотски Арсенал Варна“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
гр. Варна е осъдено да заплати на Я. Г. Я. , на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ, сумата от 5 062.50 лева (пет хиляди и шестдесет и два лева и петдесет ст.),
представляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното
уволнение за пълния шестмесечен период от уволнението – 26.07.2019г. до 26.01.2020г.,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 20.09.2019г. до окончателното и изплащане.
́
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорен е изводът на съда, че действията на въззивника по уволнението на ищеца са
целенасочени и извършени единствено с цел уволнението конкретно на ищеца при което
било налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ. Въззивникът счита, че
анализът на събраните доказателства обосновава извод, че уволнението на ищеца, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е законосъобразно. Навежда, че необходима предпоставка за
законността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е към момента на
уволнението да е налице извършена от работодателя промяна в изискванията за образование
и/или професионална квалификация, на които изисквания работникът/служителят не
отговаря. В случая е безспорно, че в ответното дружество е утвърдена нова длъжностна
1
характеристика за длъжността „корпусник“, заемана от ищеца, като са въведени нови
изисквания за образование и за квалификация, на които изисквания ищецът не отговаря. Без
значение е обстоятелството, че работодателят е уволнил само трима от служителите, които
не отговарят на новите изисквания за заемане на длъжността, доколкото право на
работодателя е да уволни един, няколко или всички служители, които не отговарят на
новите изисквания. Счита, че това е въпрос на целесъобразност и няма за последица
незаконност на уволнението, нито пък сочи на извод за злоупотреба с права, тъй като право
на работодателя е да прецени с оглед нуждите на предприятието, в кой момент и с кого от
заемащите длъжността да прекрати трудовото правоотношение. Навежда, че установената в
чл. 8, ал. 1 от КТ презумпция не е оборена от ищеца.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира и присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на жалбата не е подаден.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата
си.
В съдебно заседание въззиваемият, лично и чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, счита първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде потвдърдено.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1; т. 2 и т. 3 от КТ.
В исковата си молба ищецът Янаки Гатнев Янакиев от С. Аспарухово, община
Дългопол навежда следните твърдения:
Въз основа на трудов договор, скл. през 2009 год., ищецът е изпълнявал длъжността
„Корпусник“ в цех „корпусен“ в ответното дружество. На 22.07.2019 год. му била връчена
нова длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, а на 25.07.2019 год.
рабоотодателят връчил на ищеца Заповед № ЗД-07-41/25.07.2019 год. за прекратяване на
трудовото му правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Като основание за
прекратяване на труедовото му правоотношение в заповедта е посочено, че ищецът не
притежава необходимото образование и проофесионална квалификация за изпълняваната
длъжност. Твърди, че след като му била връчена новата длъжностна характеристика, от
ищеца не са били поискани доказателства (документи), установяващи дали същият
притежава нужното образование и професионална компетентност, съобразно новата
длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност. Твърди също, че не му било
изготвено и връчено предизвестие за прекратяване на трудовоото му правоотношение,
съглаасно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Счита, че уволнението му е незаконно, като излага следните
основания:
Заповедта за уволнението му не е мотивирана – не е посочено в пълнота фактическото
основание за прекратяване на трудовото му правоотношение. В случая, според
съдържанието на заповедта, ищецът е уволнен и на двете, предвидени в нормата на чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ основания. В заповедта обаче не е посочено в какво точно се изразява липсата
на професионална квалификация и липсата на конкретно образование. Навежда, че
непосочването на всички факти, относими към състава на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ го лишава от
възможността да се защити срещу уволнението и има за последица незаконност на
уволнението.
Наведени са и доводи за злоупотреба с право от страна на работодателя при
2
упражняване на правото му на уволнение. Ищецът твърди, че е работил на тази длъжност от
2009 год. и през целия период е изпълнявал стриктно трудовите си задължения, не е бил
наказван за нарушения на трудовата дисциплина. Поради това счита, че уволнението му е
целенасочено, а утвърждаването на новата длъжностна характеристика за длъжността
„Корпусник“ е единствено с цел ищецът да бъде уволнен. Аргумент за това е
обстоятелството, че след утвърждаване на новата длъжностна характеристика за длъжността
и уволнението на ищеца, останалите служители, заемащи длъжността „Корпусник“ в
ответното дружество, които не отговарят на изискванията за образование и квалификация,
установени от работодателя с новата длъжностна характеристика продължават да работят в
дружеството. Твърди, че притежава свидетелство за правоспособност по заваряване, изд. от
Центъра за пофесионално обучение към Техническия университет – гр. Варна и
свидетелство за 10.04.2013 год. за втора квалификационна степен „Корпусник“, изд. от
„Терем КРЗ-Флотски арсенал“ ЕООД-Варна, което му позволява да изпълнява
професионално възложената му работа.
По тези съображения ищецът счита, че уволнението му е незаконно.
Твърди още, че след уволнението е останал без работа.
В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания – за отмяна на
уволнението му като незаконно; за възстановяване на предишната му работа, както и за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 5062, 50 лева – обезщетение за оставането
му без работа в резултат на незаконното уволнение за максималния шестмесечен период
след уволнението.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа исковете.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание,
ответникът, чрез процесуалните си представители, оспорва исковете. Не оспорва, че за
длъжността „Корпусник“ в предприятието е утвърдена нова длъжностна характеристика,
връчена на ищеца на 22.07.2019 год. Според новата длъжностна характеристика за
длъжността изисква завършено образование в СПТУ по корабостроене или в професионална
гимназия по корабостроене, както и професионална квалификация „Шлосер –
корабостроител“/„Корпусник“/, придобита или получена в учебно заведение. В периода от
връчване на характеристиката до връчване на заповедта за уволнение, ищецът не е
представил на работодателя документи, изискващи се за длъжността за завършено
образование и професионална квалификация, въпреки че към него били отправяни
неколкократно покани, поради което е издадена и му е връчена и заповедта за прекратяване
на трудовото му правоотношение. Твърди, че в заповедта за уволнение е мотивирана, в нея е
посочена конкретно и ясно относимата норма, изложени са и допълнителни данни за
фактическото основание, въз основа на което е прекратено трудовото правоотношение на
ищеца. Поради това счита, че заповедта е мотивирана, а доводите на ищеца в тази насока са
неоснователни.
Навежда още, че съгласно трайно установената съдебна практика преценката на
работодателя за промяна в изискванията за заемане на длъжността е суверенна и по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава
императивна правна норма или да се злоупотребява с права.
Ответникът оспорва и твърденията и доводите на ищеца за злоупотреба с право.
Излага, че не сочи ясни и конкретни доказателства, които да доказват злоупотреба с право
от страна на работодателя.
Поради изложеното счита, че уволнението е законно, а исковете на ищеца са
неоснователни и настоява за отхвърлянето им.
3
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложените към ЛТД на ищеца документи се установява следното: С трудов
договор № 56/05.02.2009 год. ищецът е бил назначен в ответното дружество на длъжността
„Корпусник, І-ва степен, в цех „Корпусен“. Видно е от копие от диплом за завършено
средно образование, че ищецът е завършил средно образование през 1985 година в СПТУ по
Автотранспорт гр. Провадия с професионална квалификация (специалност) „Автомобилен
монтоьор“ и „Водач на МПС, категория „С“.
От представената Длъжностна характеристика, действала към датата на
назначаването на ищеца на работа (05.02.2009г.) е видно, че изискванията за заемане на
длъжността „Корпусник I степен“ са били: 1. Образование: основно, СПТУК или средно; 2.
Квалификация: да притежава документ за професия, придобита и получена в учебно
заведение.
Съгласно свидетелство №15/10.04.2013г., издадено от „Терем КРЗ Флотски Арсенал
Варна“ ЕООД на ищеца Янаки Янакиев е присъдена II квалификационна степен за
длъжността „Корпусник“.
С Допълнително споразумение № 719/01.07.2013г. ищецът е преназначен от
длъжността „Корпусник I-ва степен“ на длъжност „Корпусник II-ра степен“. На 26.08.2014г.
му е връчена нова длъжностна характеристика за длъжността „Корпусник II степен“ като
изискванията за заемане на длъжността остават непроменени.
На 22.07.2019 год. на ищеца е връчена длъжностна характеристика, утвърдена от
управителя на дружеството, според която изискванията за длъжността „Корпусник“ са
следните: 1) Образование: СПТУ по корабостроене, Професионална гимназия по
Корабостроене; 2) Квалификация: Да притежава документ за професия „Шлосер-
корабостроител“, „Корпусник“, придобита или получена в учебно заведение.
Със Заповед № РД-07-41/25.07.2019г. на Управителя на ответното дружество „Терем
КРЗ Флотски Арсенал Варна“ЕООД е прекратено трудовото правоотношение с Я. Г. Я. на
длъжност „Корпусник“ в цех „Корпусен“, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от
деня, следващ деня на връчването на заповедта. В заповедта за уволнение за изложени
следните мотиви: Считано от 22.07.2019 год. е утвърдена нова длъжностна характеристика
за длъжността „Корпусник“ в цех „Корпусен“ в „Терем КРЗ Флотски Арсенал Варна“ ЕООД
– Варна. Променено е изискването за притежавано образование и професионална
квалификация, необходимо за заемането на тази длъжност. Изпълняваната работа налага
лицето, заемащо длъжността, да притежава завършено образование в училище по
корабостроене с квалификационна степен „Шлосер-корабостроител“ („Корпусник“).
Посочено е, че промяната се налага поради необходимостта от повишаване качеството и
ефективността на извършваната работа по корабните обекти и приемането на това изискване
за по-високо образование и квалификация, ще създаде предпоставки за значими ползи при
изпълнение на възложената работа, както и за подобряване на ефективността й. Във връзка
с горните изменения в длъжностната характеристика и поради факта, че г-н Я. Г. Я. не
притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната
работа на заеманата длъжност „Корпусник“, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, в случай,
„когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа“, е прекратено и трудовото
правоотношение на ищеца.
От представените щатни разписания на служителите в цех „Корпусен“ в ответното
дружество за месец юни 2019 год. и месец август 2019 год. е видно, че към месец юни 2019
год. на длъжността, заемана от ищеца („корпусник“) са били заети 22 лица, а през месец
4
август 2019 год. – 18 лица.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 30.06.2020 год. е
установено, че за шестима служители, заемащи длъжността „Корпусник“ са налични
документи за квалификация и образование, съобразно новата длъжностна характеристика за
длъжността – Приложение Справка – 1 към заключението. Със заповеди за прекратяване на
трудовото правоотношение в ответното дружество са служителите Я. Г. Я. ; В.Й.Г. и Д.И.Д..
Поради придобиване на осигурителен стаж и възраст са прекратени трудовите
правоотношения на още трима служители на длъжността „Корпусник“. За лицата по
приложение Справка - 1 под № 2, 4, 8, 9, 11, 12, 14, 17, заемащи длъжността “Корпусник“
към дата 26.06.2020г., не са налични доказателства за образование и квалификация
съобразно новата длъжностна характеристика за заемане на длъжността.
От заключението на ССчЕ от 19.02.2020 год. е установено, че последният пълен
отработен от ищеца месец, предхождащ месеца, в който е уволнен, е месец октомври 2018
год. Видно от представения на л. 96 от делото на РС-Варна фиш за работна заплата,
начисленото на ищеца брутно трудово възнаграждение за месец октомври 2018 год. е в
размер на 914, 80 лева.
Съдът не обсъжда заключението на вещото лице в частта му, в която то посочва, че
незвисимо, че последният пълен отработен от ищеца месец, предхождащ месеца на
уволнението му, е месец октомври 2018 год., то следвало да се приеме, че последния пълен
отработен месец преди месеца на уволнението е месец юни 2019 год. По същността си това
е правен, а не фактически извод, тъй като има отношение към издирване на приложимата
норма, регламентираща базата, въз основа на която се изчислява обезщетението по чл. 225,
ал. 1 КТ, т. е., има отношение към приложима правна норма, а не е фактически въпрос.
Прието е за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че в шестмесечния срок от уволнението ищецът не е започвал работа и не е
работил по трудово правоотношение при друг работодател.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. КТ:
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор
като отправи писмено предизвестие до работника или служителя когато работникът или
служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа. Нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ включва два отделни,
самостоятелни състава, от категорията на т. нар. безвиновни основания за уволнение, които
не се изключват помежду си, а са съвместими и няма пречка заповедта за уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ да се издаде и на двете основания: поради липса на необходимото
образование и поради липса на необходимата професионална квалификация.
В случая заповедта за уволнение е подробно мотивирана – съдържа както правното
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, така и фактическото основание за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, съдържа пълно описание на фактите
и от нея ясно и недвусмислено може да се извлече извод за фактическото основание, поради
което е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, като няма пречка, в заповедта за
уволнение да се посочи (опише) повече от едно основание за уволнение.
Породи изложеното наведените от ищеца доводи, че заповедта за уволнението му не
била мотивирана – не било посочено в пълнота фактическото основание за прекратяване на
трудовото му правоотношение, настоящият състав намира за неоснователни. Заповедта е
подробно мотивирана и насрещната страна е наясно за причината/причините, поради които е
5
уволнена.
При анализ на мотивите в заповедта за уволнение, съдът приема, че ищецът е уволнен
едновременно и на двете основания, установени в нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а
именно – че не притежава необходимото образование (СПТУ по корабостроене или
Професионална гимназия по корабостроене), както и че не притежава и необходимата
квалификация (не притежава документ за професия „Шлосер-корабостроител“,
„Корпусник“, придобита или получена в учебно заведение) за изпълняваната работа за
длъжността „Корпусник“ в ответното дружество. Когато в заповедта за уволнение са
посочени едновременно няколко основания (както е в случая), за законността на
уволнението е достатъчно да се установи наличността на едно от тях.
Установено е по делото, че ищецът притежава средно професионално образование, с
професия „Автомобилен монтьор“ и „Водач на МПС, категория „С“, придобити в Средно
професионално–техническо училище по автотранспорт в гр. Провадия, т. е., същият не
притежава установеното с новата длъжността храктеристика за длъжността „Корпусник“
професионално образование, придобито в средно учебно заведение по корабостроене –
СПТУ по корабостроене или Професионална гимназия по корабостроене. Установено е
също, че не притежава и документ за професията „Шлосер-корабостроител“ („Корпусник“),
придобита или получена в учебно заведение.
Въз основа на изложеното съдът намира, че с оглед въведените от работодателя с
новата длъжностна характеристика за длъжността „Корпусник“ изисквания за образование и
професионална квалификация, ищецът не притежава нито едно от двете, при което и
посочените в заповедта две основания за уволнение – непритежаване на необходимото
образование, както и непритежаване на необходимата професионална квалификация – са
налице и за работодателя е възникнало правото да прекрати едностранно трудовия договор и
на двете основания, установени в чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Относно доводите на ищеца за злоупотреба с право от страна на работодателя при
упражняване на правото му на уволнение, обосновани с твърденията, че утвърждаването на
новата длъжностна характеристика за длъжността „Корпусник“ е единствено с цел ищецът
да бъде уволнен, тъй като останалите служители, заемащи длъжността „Корпусник“ в
ответното дружество, които не отговарят на изискванията за образование и квалификация,
установени от работодателя с новата длъжностна характеристика продължават да работят в
дружеството, съдът намира следното:
В чл. 8, ал. 2 КТ е установена презумпция за добросъвест при упражняването на
трудовите права и задължения. Опровергаването на законните презумпции става чрез т. нар.
„обратно доказване“, което винаги трябва да е пълно. Тежестта за опровергаването й е на
ищеца.
Установено е по делото, че след утвърждаването на новата длъжностна характеристика
за длъжността „Корпусник“ в ответното дружество, са прекратени трудовите
правоотношения на ищеца и на още двама служители, заети на тази длъжност, които не са
отговаряли на въведените от работодателя изисквания за образование и квалификация за
заемане на длъжността, а други осем, които не отговарят на новите изисквания, продължават
да работят в дружеството.
Само по себе си това обстоятелство, по никакъв начин не обосновава извод, че
́
утвърждаването на новата длъжностна характеристика за длъжността „Корпусник“ било
единствено с цел ищецът да бъде уволнен, а оттам – не обосновава и извод, че при
упражняване на правото си на уволнение работодателят е злоупотребил с правата си. Когато
по отношение на няколко служители са налице основания по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за
прекратяване на трудовите им правоотношения, право на работодателя е да прецени
6
съобразно нуждите на работата дали да уволни един, няколко или всички служители, които
не отговарят на изискванията за образование и/или професионална квалификация, както и в
кой момент и с кого от служителите да прекрати трудовото правоотношение.
В случая след утвърждаване на новата длъжностна характеристика, освен ищеца са
уволнени още двама служители, които не са отговаряли на изискванията за образование
и/или професионална квалификация, поради което и не може да се приеме, че при
упражняването на правото си на уволнение работодателят е злоупотребил с правата си.
Въз основа на изложеното съдът намира, че не може да се направи категоричен извод,
че промяната в изискванията за образование и професионална квалификация към
длъжността на ищеца е извършена единствено с цел да бъдат увредени интересите му и той
да бъде уволнен.
По тези съображения съдът приема, че установената в чл. 8 от КТ презумция не е
оборена от ищеца.
Въз основа на изложеното съдът приема, че уволнението е законно и искът по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за отмяната му е неоснователен.
Предвид неоснователността на обуславящия иск, неоснователни са и обусловените
искове – по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на предишната работа и за
заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Горното налага обжалваното решение, с което исковете на ищеца по чл. 344, ал. 1, т.1,
т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ са уважени, да се отмени и да се постанови друго, с което
исковете да се отхвърлят.
С оглед изхода от делото решението следва да се отмени и в частта му, имаща
характер на определение, с която в тежест на ответника са възложени, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, следващите се за производството такси и разноски в размер на 602, 50 лева.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на въззивника следва да се присъдят сторените в двете инстанции разноски в размер на
1186, 50 лева.
Възражението на въззиваемия за прекомерност на заплатеното от въззивника
адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция е неоснователно,
доколкото същото е под установения в чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год.
на ВАдвС минимален размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3349/22.07.2020 год., постановено по гр. дело № 14990/2019 год. по
описа на РС-Варна, включително и в частта за разноските и за възложените в тежест на
„Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище гр. Варна,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, суми за държавни такси и разноски и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Я. Г. Я. , ЕГН ********** от с. Аспарухово, общ.
Дългопол, Варненска област срещу „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, с ЕИК
********* със седалище гр. Варна обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.
7
1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението му, извършено със Заповед № РД-07-41/25.07.2019г. на Управителя на „Терем
КРЗ Флотски Арсенал Варна“ ЕООД – Варна, с която е прекратено трудовото му
правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; за възстановяването му на предишната работа
и за заплащане на сумата от 5062, 50 лева, представляваща обезщетение за оставането му без
работа в резултат на незаконното уволнение за пълния шестмесечен период от уволнението
– 26.07.2019г. до 26.01.2020г., ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.09.2019г. до окончателното и
́
изплащане;
ОСЪЖДА Я. Г. Я. , ЕГН ********** от с. Аспарухово, общ. Дългопол, Варненска
област да заплати на „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, с ЕИК ********* със
седалище гр. Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1186, 50 лева (хиляда сто
осемдесет и шест лева и 50 ст.) – разноски за двете инстанции.
Решението може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 от
ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок, който започва да тече от 02.11.2020 год., съгласно
чл. 315, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8