Решение по дело №1193/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна Инфраструктура“ чрез юрк. П. И. против Решение № 624/30.04.2024г. постановено по АНД № 1045/2024г. по описа на РС – Пловдив с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** на МРРБ, АПИ с който на „Р. и Р. Син“ ЕООД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Фердинандова № 43, ЕТ.2 на основание чл. 187а, ал.2, т.3 вр. с ал.3 вр с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на сумата от 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал.2 ЗДвП

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакувания съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Поддържа се, че в случая е налице пълно и ясно описание на нарушението с всички негови съставомерни признаци, като фактическия състав на нарушението е доказан по безсъмнен начин.

Претендира се отмяна на обжалваното решение на Пловдивския районен съд и потвърждаване на отменения с него електронен фиш.

Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

Ответникът по касационната жалба – „Р. И Р. СИН” ЕООД” чрез процесуалния си представител адвокат М. М.-М. оспорва жалбата в депозиран по делото писмен отговор, в който са изложени подробни съображения за законосъобразността и правилността на оспореното съдебно решение.

Претендира се присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от „Р. И Р. СИН” ЕООД” против Електронен фиш № **********, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на „Р. И Р. СИН” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с ал.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е възприел обективираните в електронния фиш фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 15.12.2020 г. в 05:45 часа е установено нарушение, с ППС влекач Скания Р 410 с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Родопи, за движение по път А-1, км.107+663, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Посочено е, че нарушението е установено с устройство № 20212 представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 107+663.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил издадения електронен фиш. За да постанови посочения резултат, Съдът, е приел че административно1наказващият орган не е предприел необходимите действия по връчване на електронния фиш своевременно и е връчил последния повече от три години и два месеца след неговото издаване. Приложена е разпоредбата на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК съгласно, която „Наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на: т.5 три години за всички останали случаи“. Прието е че бездействието на административно-наказващият орган е довело до изтичане на предвидената погасителна давност от три години, поради което този орган не е следвало да връчва електронния фиш след този срок, а е следвало да прекрати административно-наказателното производство. Констатирано е още, че липсата на доказателства, че административният орган е извършвал действия по връчване на електронния фиш води до извода, че не следва да се прилага абсолютната давност по чл.81 от НК, подари което е било прието, че административно-наказателното производство е било изключено по давност в три годишен срок от извършване на нарушението – 15.12.2020г., който е изтекъл на 15.12.2023г. Или от 16.12.2023г. административно-наказателното преследване на дружеството-жалбоподател по констатираното на 15.12.2020г. нарушение се е погасило по давност.

Достатъчно за отмяната на НП е това, че наложената санкция противоречи на т.нар. „принцип на пропорционалност“ за който касационната инстанция следи и служебно тъй като е проявление на принципа за съответствието на обжалвания съдебен акт с императивния материален закон. В случая законът предвижда твърд размер на санкцията, а именно 2 500 лв., многократно надвишаващи размера на дължимото от страна на търговеца. СЕС вече се е произнасял, че налагането на глоба /в случая имуществена санкция/ с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. например решение от 9 февруари 2012 г., Urbán, C 210/10, EU:C:2012:64, т. 41), както е и в случая, и тъй като наложената санкция е непропорционална на извършеното нарушение, НП правилно е било отменено, което от своя страна прави безпредметно обсъждането на мотивите на решението и направените в тази връзка касационни оплаквания.

Предвид на гореизложеното обжалваното Решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във в. с чл. 143, ал. 1 АПК, на ответника се дължат разноски за касационното производство в размер на 550 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК вр. вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, тридесет и първи касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 624/30.04.2024г. постановено по АНД № 1045/2024г. по описа на РС – Пловдив;

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, да заплати на „Р. И Р. СИН” ЕООД, ЕИК ****сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната съдебна инстанция.

Решението е окончателно