Решение по дело №323/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П., чрез старши юрисконсулт Е. З. против Решение № 2 от 09.01.2024 г., постановено по АНД № 433/2023г. по описа на Районен съд - Айтос, с което е отменено наказателно постановление № НЯСС-139/19.10.2023г. на П., с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ за нарушение на чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закон за водите, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

В касационната жалба се излагат възражения, че постановеното от РС - Айтос съдебно решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение, както на материалния, така и на процесуалния закон. Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд за липса на дата на извършване на нарушението и неправилна правна квалификация. Иска се отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител. Преди съдебното заседание депозира отговор на касационната жалба и претендира разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неправилност на първоинстанционното решение и моли за неговата отмяна.

А. съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, преобладаващата част от настоящия съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение РС - Айтос е отменил Наказателно постановление № НЯСС-139/19.10.2023г. на П., с което на касационния ответник - Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ за нарушение на чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закон за водите, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

За да постанови своето решение, Районен съд – Айтос е приел, че АУАН и оспореното НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон (чл.190а ЗВ), но същите са съставени без да съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН, конкретно - датата на извършване на нарушението (чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН), с което нарушителят е бил поставен в невъзможност да разбере кога се твърди, че е извършил нарушението. На следващо място, съдът е приел, че НП страда и от други пороци, произтичащи от нарушение на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, а именно: не е посочена законовата разпоредба, която е била нарушена, тъй като вместо чл.138в, ал.4 ЗВ /който създава задължение и съдържа правило за поведение/, е посочен чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, който не съдържа правило за поведение, а урежда правомощията на АНО.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на районния съд, че в АУАН и в НП не е посочена дата на извършване на нарушението и че като нарушена правна норма погрешно е посочена разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ, която не съдържа правило за поведение, вместо нормата на чл.138в, ал.4 ЗВ.

Видно от съдържанието на съставения АУАН № 06-005 от 15.05.2023 год., в същият са посочени датата на извършване на проверката, при която е констатирано неизпълнението - 27.02.2023 год., срокът за изпълнение на предписанието - 16.01.2023 год. и като извод актосъставителят и наказващият орган са приели, че на 17.01.2024 год. ДПУСЯ /ДП„Управление и стопанисване на язовири“/, в качеството си на собственик /с представени права за управление/ на язовир „Вресово в [имот номер]“, не е изпълнило даденото на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ предписание с указан срок за изпълнение 16.01.2023 год. При наличието на тези данни не може да се приеме, че е нарушено правото на държавното предприятие да узнае всички съществени елементи на вмененото му неизпълнение.

На следващо място, настоящата касационна инстанция не споделя и извода на първоинстанционния съд за неправилна [жк], като намира, че РС - Айтос неправилно е приел, че неизпълнението е [жк], ал.1, т. 3 от ЗВ, тъй като административно-наказващият орган е посочил правна квалификация по чл.190а ал.2 от ЗВ вр. с чл.190, ал.1, т.3 от ЗВ. Нормата на чл.190, ал.1, т.3 от ЗВ действително установява правомощия на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица да дават предписания. Разпоредбата на чл.138в, ал.4 от ЗВ, която РС е приел, че следва да представлява правната квалификация на незпълнението визира друг субект - "оператор" на язовирна стена и съоръженията към нея, а в случая държавното предприятие е санкционирано като "собственик", а нормата на чл.190а, ал.2 от ЗВ, вменява задължение на собствениците да изпълняват дадените им предписания. В този смисъл неизпълнението на задълженията към Държавата от страна на държавното предприятие е със съответстваща правна квалификация. Правилно е посочена и административнонаказателната разпоредба на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.

Независимо от горното, преобладаващата част от настоящия съдебен състав намира, че отговорността на държавното предприятие е ангажирана в противоречие с нормата на чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН, съгласно която не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В конкретния случай, според преобладаващата част от съдебния състав първият възможен момент, от който може да бъде установен нарушителят е деня следващ деня, който е определен като краен срок за изпълнение на дадените задължителни предписания, като това установяване не е предпоставено от актове или действия на други органи или лица. Предписанията е следвало да бъдат изпълнени до 16.01.2023г., което обстоятелство е било известно на административнонаказващия орган и е било обективно възможно да предприеме необходимите действия за установяване на тяхното изпълнение/неизпълнение. Ето защо, срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е започнал да тече на 17.01.2023 г. и е изтекъл на 17.04.2023 год., а актът за установяване на административно нарушение, с който се образува административнонаказателно производство, съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, е съставен на 15.05.2023г., т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Пропускането на посочения срок опорочава административнонаказателното производство до степен, обуславяща отмяна на издаденото наказателно постановление.

По изложените съображения, преобладаващата част от настоящия съдебен състав намират, че решението на районния съд е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

Процесуалният представител на касационния ответник е направил искане за присъждане на разноски и възнаграждение на юрисконсулт в отговора на касационната жалба. Искането е основателно, съобразно изхода на делото и възнаграждение се дължи на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.63д, ал.5 вр. с ал.3 от ЗАНН. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да бъде 80 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от ЗАНН, А. съд – гр.Бургас, ХVI състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2 от 09.01.2024 г., постановено по АНД № 433/2023г. по описа на Районен съд - Айтос.

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор със седалище: [населено място], [улица] да заплати на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, с [ЕИК] сумата от 80.00 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Особено мнение на докладчика по делото Марина Николова: