№ 4025
гр. Варна , 07.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на седми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503543 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на М. В. И. срещу Определение № 261763 от
07.10.2020г. по гр.д. № 17563/2019г. по описа на ВРС, 49-ти състав, с което на основание
чл. 389, ал. 1 вр. чл. 391, ал. 2 вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК е отхвърлената молбата на
частния жалбоподател за допускане обезпечение на предявения от него срещу М.П.С. иск с
правно основание чл. 439 от ГПК посредством налагане на обезпечителна мярка спиране на
изпълнението по изпълнително дело № 20193110401064 по описа на ДСИ при СИС – Варна.
Частната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
определението. Изложени са доводи, че решението на ВОС, въз основа на което е издаден
изпълнителния лист за присъдени разноски е постановено в нарушение на чл. 280, ал. 1, т. 1
и т. 2 от ГПК лишавайки го от право на защита с оглед изтекла давност за вземането му.
Издаденият изпълнителен лист въз основа на неокончателно решение не е в състояние да
преобразува присъденото материално право за разноски в изпълняемо притезание. Именно
съдебното установяване на този факт в производството пред ВРС би бил правопогасяващият
новонастъпил факт след приключване на устните състезания по в.гр.д. № 1699/2018г. по
описа на ВОС и придаващ основателност на иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК. Ето защо молбата
за спиране на изпълнението е основателна и следва да се уважи. Отправил искане в тази
насока да се отмени обжалваното определение на ВОС и се постанови исканата
обезпечителна мярка.
На основание чл. 396, ал. 2, изр. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на
другата страна.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 396, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
1
274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от М. В. И. срещу М. С.
П. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника вземането по
изпълнителен лист издаден на 16.11.2018г. по гр.д. № 15910/2017г. по описа на ВРС и в.гр.д.
№ 1699/2018г. по описа на ВОС в размер на сумата от 1720.60 лв. – присъдени съдебни
разноски, въз основа на който е образувано изп.д. № 1064/2019г. по описа на СИС при ВРС.
Искът е основан на твърдения, че фактите настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са пропускане на
срока за касационно обжалване на въззивното решение поради незаконосъобразното
неуказване на обжалваемост на акта от въззивния съд; факта на издаване на изпълнителния
лист, както и образуването на индивидуалното производство по принудително изпълнение
по описа на СИС при РС-Варна.
В писмен отговор Мирослав Панайотов оспорил допустимостта на предявения иск с
оглед конкретно наведените фактически твърдения за недължимост на вземането, както
оспорил същия по основание. Навел възражения, че защитата срещу незаконосъобразността
на акта, с който е постановено издаване на изпълнителния лист въз основа на нестабилен
съдебен акт е по реда на чл. 407 от ГПК. Издаването на изпълнителния лист от друга страна,
удостоверяващ дължимостта на сумата и образуването на изпълнителното производство
като допустим законен способ за събиране на вземането, са неотносими към съществената
част от обстоятелствената част на исковата молба по чл. 439 от ГПК. Отправил искане в
заключение за отхвърляне на иска с извод за неоснователност.
С молба от 06.10.2020г. М. В. И. сезирал съда с искане да постанови спиране на
изпълнението по изп.д. 1064/2019г. по описа на СИС при ВРС до окончателното
разрешаване на спора.
В обжалваното определение ВРС приел, че в конкретния случай не са налице
предпоставките на чл. 391 от ГПК, поради което отхвърлили искането за обезпечаване на
иска.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Обезпечение на иск, съгласно чл. 391, ал. 1 от ГПК, се допуска от съда, когато
обезпечаваният иск е допустим и са налице визираните в тази норма процесуални
предпоставки – искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или с гаранция по
чл. 180-181 от ЗЗД /т. 1/ и без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата по съдебното решение /т. 2/. Убедителността по
смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК на писмените доказателства предпоставя представяне
2
на такива доказателства, от които могат да се правят изводи, че правото, предмет на защита
с иска, вероятно съществува в правната сфера на ищеца, респ. че отричаното от ищеца право
вероятно не съществува в правната сфера на ответника. Обезпечителната нужда се
преценява от съда съобразно конкретните твърдения и факти по делото, без да е необходимо
да се доказва от ищеца. Допускането на обезпечение е обусловено освен от посочените
предпоставки на чл. 391, ал. 1 от ГПК, също и от съответствието между обезпечителната
мярка и търсената чрез иска правна защита.
В случая исковата молба съдържа конкретни фактически твърдения, които според
волята на ищеца обосновават фактите по смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК. Преценката за
релевантността на фактическите твърдения, на които е основан иска в случая по смисъла на
чл. 439, ал. 1 от ГПК и това дали същите могат да бъдат подведени под хипотезата на
приложимата правна норма е въпрос по съществото на спора, обуславящ основателност или
неоснователност на предявения иск, както ВОС вече е посочил в Определение № 1088 от
13.04.2020г. по ч.в.гр.д. № 675/2020г. Ето защо искът е процесуално допустим.
Наведените в исковата молба фактически твърдения, очертаващи основание на иска
обаче са оспорени от ответника в отговора на исковата молба, а искът не е подкрепен с
писмени доказателства, които по убедителен начин да подкрепят фактическите основания на
иска.
Дори и при представена гаранция съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД от друга страна,
съдът не може да обоснове правен извод, че без допускане на исканото обезпечение за
ищеца би било невъзможно или би се затруднило осъществяването на правата по
решението.
В този смисъл ВОС споделя правния извод в обжалваното определение, че в
конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 391, ал. 1 от ГПК, поради което
молбата за допускане на обезпечение е неоснователна и следва да се отхвърли.
Доводите в частната жалба са неотносими към правилното решаване на частната
жалба, доколкото предмет на делото пред ВРС е оспорване на вземането по изпълнителния
лист, а не и законосъобразността на разпореждането за издаването на същия. Последната е
годен предмет на производство по реда на чл. 407 от ГПК, какъвто не е предмета на
производството, образувано пред ВРС.
По тези съображения, съставът на ВОС приема, че молбата за допускане на
обезпечение на предявения иск е неоснователна и следва да се остави без уважение. В този
смисъл е обжалваното произнасяне на ВРС, което е постановено правилно и
законосъобразно. Частната жалба срещу този акт е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. В. И. срещу Определение №
261763 от 07.10.2020г. постановено по гр.д. № 17563/2019г. по описа на ВРС, 49-ти състав, с
което на основание чл. 389, ал. 1 вр. чл. 391, ал. 2 вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК е
отхвърлената молбата на частния жалбоподател за допускане обезпечение на предявения от
него срещу М.П.С. иск с правно основание чл. 439 от ГПК посредством налагане на
обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20193110401064 по
описа на ДСИ при СИС – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4