№ 696
гр. София, 27.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно частно
наказателно дело № 20231100600732 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по протест от 23.12.2023 г. на прокурор при Софийска
районна прокуратура, подаден срещу Определение от 21.12.2022 г. на
Софийски районен съд, НО, 103-ти състав, постановено по ЧНД № 7075/2022
г., с което СРС е отменил Постановление на СРП от 16.05.2022 г., с което
частично се прекратява наказателното производство по досъдебно
производство № 1718/2022 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр.пр № 32114/2020
г. по отношение на Г. С. В. за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК и е
върнал делото на СРП. С протеста се твърди, че определението е неправилно
и постановено в нарушение на закона, поради което се иска неговата отмяна.
Излагат се доводи, че свидетелят Н. е бил разпитан многократно и е изложил
всичко, което знае за случая, поради което допълнителен разпит на лицето не
би допринесъл за изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като има и
експертиза, която също не сочи категорично, че телесната повреда на
пострадалия е именнов резултат от действията на обвиняемия. Твърди се, че
по делото няма безспорни данни за събаряне на пострадалия от страна на
обвиняемия, както и че дори и да има такова, не се установява дали то е в
пряка причинно-следствена връзка с получената телесна повреда. Излага се
становище, че са изчерпани всички процесуални способи за изясняване на
обстоятелствата около инцидента, поради което се моли въззивният съд да
отмени протестираното определение на СРС.
Постъпила е и частна жалба срещу определението от 21.12.2023 г. от
обвиняемия Г. С. В., подадена чрез неговия защитник адв. С. О.. В жалбата се
сочи, че е налице свързано досъдебно производство за същия инцидент, при
същия механизъм на причиняване и изпълнителни деяния, като за
прекратяването на това досъдебно производство е образувано ЧНД №7080/22
г. на СРС, НО, 103-ти състав. Адв. О. моли въззивния съд да изиска ЧНД №
7080/2022 г. ведно с материалите по досъдебно производство по пр.пр. №
33785/2020 г. на СРП по ДП № 1305/2020 г. на 04 РУ-СДВР, преди да се
произнесе по протеста на прокуратурата и по подадената частна жалба. С
1
частната жалба се възразява и срещу изводите на първоинстанционният съд,
които са изведени въз основа на медицинска документация, датираща дълго
след инцидента. Адв. О. желае и изискването от 04 РПУ – СДВР на посочени
от него в частната жалба документи, за които е на мнение, че доказват, че към
датата на инцидента свид. Н. не е имал травматични увреждания и съответно
същият няма качеството на пострадал.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и
доказателствата по делото приема следното:
Частната жалба и протеста на прокуратурата са допустими, тъй
като са подадени от процесуално легитимирани лица и в посочените в
НПК срокове. Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ,
поради следните съображения:
С Постановление от 16.05.2022 г. по описа на СРП, Прокурорът е
прекратил частично наказателното производство по ДП № 1718/2020 г. по
описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 32114/2020 г. по описа на СРП, в частта
относно повдигнатото обвинение по отношение на Г. С. В. за престъпление по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и е спрял наказателното производство по ДП №
1718/2020 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 32114/2020 г. по описа на
СРП.
С атакуваното определение СРС е приел, че постановлението на
прокуратурата е незаконосъобразно, поради което го е отменил и е върнал
делото на СРП за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на
определението указания.
Въззивният съд изцяло споделя изводите на първостепенния и намира
доводите в протеста и жалбата за неоснователни.
Посоченото досъдебно производство № 1718/2020 г. по описа на 04 РУ -
СДВР, пр. пр № 32114/2020 г. по описа на СРП е образувано с постановление
на прокурор от СРП на 03.12.2020 г. за престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК, а именно за това, че на 27.07.2020 г в гр. София, кв. „Гоце
Делчев“ бл. **** е причинена средна телесна повреда на Н.С. Н..
В хода на досъдебното производство са събрани следните гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства:
Гласни:
Показанията на свидетелите Н. Н., Д. Н.а, П.П., К. В., А. Н..
Писмени:
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни за причинените
травматични увреждания на Н. Н.; Съдебно - психиатрична и съдебно –
2
психологична експертиза на Д. Н.а, Съдебно - психиатрична и съдебно -
психологична експертиза на К. В., медицински документи за Н. Н. и за Г. В..
Въз основа събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, с постановлението си от 16.05.2022 г. представителят на СРП е
приел следното от фактическа страна:
Свид. Н. Н. и свид. П.П. били разделени, като имали малолетна дъщеря
- свид. Д. Н.а. След раздялата между двамата родители свид. П. започнала
връзка с обвиняемия Г. В., като през седмицата детето живеело с майка си и
нейния приятел, а през уикендите с баща си. Свид. Н. и обв. В. се познавали и
поддържали нормални взаимоотношения, като обв. В. имал син - малолетният
свид. К. В., който живеел с майка си извън страната, но прекарвал ваканциите
с баща си. През лятото на 2020 г. свид. К. В. се прибрал от Англия и отседнал
при баща си.
На 27.07.2020 г. свид. Д. Н.а се свързала с баща си и му казала, че иска
да се видят. Двамата отишли на заведение, където дъщерята споделила с баща
си, че тя и синът на обв. В. - свид. К. В. спят в една стая и че когато били
сами, свид. К. В. й говорел нецензурно, използвайки думи със сексуален
подтекст и й пускал да гледа порно клипчета. Свид. Н. се ядосал много,
обадил се на свид. П. и след като се видели й разказал всичко, и двамата
решили дъщеря им да се премести при баща си, докато ситуацията се изясни.
Свид. Н. и дъщеря му отишли до жилището, намиращо се в гр. София, ж.к.
**** обитавано по това време от обвиняемия В., неговият син свид. К. В.,
свид. П. и свид. Д. Н.а. В апартамента бил само свид. К. В. и между свид. Н. и
момчето протекъл разговор на висок тон по повод разказаното от свид. Д. Н.а.
В този момент се прибрал обв. В. и след разменени гневни реплики обв. В.
започнал да дърпа и блъска свид. Н. и му нанесъл удар с ръка в областта на
лицето. Свид. Н. също му отвърнал с удар и двамата паднали на земята, като
продължили да си разменят удари. Свидетел на случилото се станала
малолетната Д. Н.а, която се разплакала и отишла в другата стая при свид. К.
В., откъдето се чувало блъскане още известно време. След преустановяване на
конфликта, свид Н. и дъщеря му напуснали апартамента. Свид. Н. Н. изпитвал
силни болки в областта на лявото коляно и отишъл в 04 РУ - СДВР, където
подал жалба за случилото се. Обв. В. също изпитвал силни болки в десния
крак, извадил си медицинско свидетелство за нанесена средна телесна
3
повреда и подал жалба, като било образувано досъдебно производство №
1305/2020 г. по описа на 04 РУ - СДВР.
От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на
свид. Н. Н. е видно, че по тялото на свид. Н. освен леките телесни повреди,
има причинена травма на лявото коляно, изразяваща се в оток на същото и
вътреставни увреди, а именно - надлъжна лезия на задния рог на медиалния
мениск с преразтягане на предна кръстна връзка, реализиращи медико -
биологичния признак трайно затруднение на движението на левия долен
крайник.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
представителят на СРП е преценил, че въпреки констатираното наличие на
травматични наранявания по тялото на пострадалия, довели до реализирането
на медикобиологичния признак „трайно затрудняване в движението на левия
долен крайник“, представляващо съставомерно за престъплението по чл. 129,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК нараняване, и въпреки че несъмнено се установява, че
между пострадалия и обвиняемия на процесната дата и място е имало
физическа конфронтация, липсват доказателства относно това дали
причинената на св. Н. телесна повреда е следствие на негови собствени
действия или на извършени от обвиняемия В. такива, поради което е счел
обвинението за недоказано и е прекратил частично наказателното
производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК в частта относно
повдигнатото на Г. В. обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК.
Настоящата съдебна инстанция счита, че при така установеното от
фактическа страна, механизмът на причиняване на телесната повреда и
причинно-следствената връзка между нея и действията на обвиняемия остават
неизяснени, а в хода на досъдебното производство не е извършено пълно и
всестранно разследване на относимите обстоятелства, респективно не са
положени всички възможни усилия и не са изчерпани всички процесуални
способни за изясняването им. С оглед на изложеното, въззивният съд намира,
че приетата от СРП фактическа обстановка, макар и да кореспондира с
доказателствения материал, не изяснява в необходимата пълнота
обстоятелствата по делото, като в тази връзка могат и следва да бъдат
събрани допълнителни доказателства.
4
Видно от кредитираните показания на св. Н., същият твърди, че е
изпитал остра болка в коляното и лакътя си в момента, в който с обвиняемия
В. са паднали на земята, както и че в този момент обвиняемият е бил върху
него. От показанията обаче не се установява кой е предизвикал свличането им
на земята, респективно кой е довел до настъпилото нараняване. Такава
информация не се съдържа и в показанията на свидетелката Д. Н.а, която
също като св. Н. сочи единствено, че след като са се сборичкали, двамата са
се озовали на земята. Свидетелите Н. и Н.а са очевидци на инцидента, поради
което съдът счита, че липсата на данни в техните показания относно това
обстоятелство не означава, че те не разполагат с такива, а че следва да им
бъдат зададени въпроси в тази насока. В тази връзка настоящата съдебна
инстанция счита, че посочените обстоятелства могат да бъдат изяснени, чрез
провеждане на допълнителен разпит на посочените свидетели свидетели,
както и на свидетеля К. В., който също е присъствал на инцидента, като на
същите следва да бъдат зададени конкретни въпроси, насочени към
изясняването на това в кой момент, по какъв начин и вследствие на
действията на кой от двамата участници в конфликта, същите са се озовали на
земята, както и дали действително обвиняемият се е намирал върху св. Н. при
падането им на земята. Доколкото видно от събраните доказателства
нараняването на постр. е причинено при въпросното падане, то за да се
отговори на въпроса налице ли е причинно-следствена връзка между
действията на обвиняемия и причинената на постр. Н. телесна повреда, е
необходимо да бъде изяснено дали обв. В. е съборил пострадалия на земята,
за което обстоятелство към настоящият момент не са събрани данни.
Въззивната съдебна инстанция счита също, че след връщане делото на
прокуратурата, посочените въпроси биха могли да бъдат изяснени, като бъде
приобщени към досъдебното производство материалите по ЧНД № 7080/2022
г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав, ведно с материалите по досъдебно
производство по пр.пр. № 33785/2020 г. на СРП по ДП № 1305/2020 г. на 04
РУ-СДВР, доколкото това наказателно производство се отнася за същият
инцидент и данните в него биха могли да допринесат за изясняването на
фактическата обстановка по настоящото дело.
Изискването на тези доказателства към настоящия момент би било
безпредметно, доколкото същите няма да спомогнат за преценката на
въззивния съд относно правилността и законосъобразността на обжалваното
5
определение.
Едва след провеждане на нови разпити на свидетелите Н. Н., Д. Н.а и К.
В. и приобщаване на материалите по ЧНД № 7080/2022 г. и тези по досъдебно
производство по пр.пр. № 33785/2020 г. на СРП по ДП № 1305/2020 г. на 04
РУ-СДВР, би могла да възникне необходимост от назначаване на повторна
съдебно-медицинска експертиза, която да отговори отново на въпроса какъв е
механизмът на причиняване на травматичните увреждания на св. Н., след като
се запознае с новосъбраните доказателства.
Що се отнася до направеното с частната жалба доказателствено искане
за приобщаване на редица документи от 04 РПУ – СДВР, въззивният съд
намира за необходимо да посочи, че настоящото производство е такова по
реда на Глава Двадесет и втора от НПК и негов предмет е
законосъобразността и правилността на постановеното от СРС определение,
като настоящият съд не се явява съд по същество и в компетенцията му не е
да събира доказателства, а следва да извърши своята преценка досежно
обжалваното определение въз основа на събраните до момента такива.
В обобщение на горното, въззивният съд намира, че не са налице
условията за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 243,
ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като не са извършени всички възможни и необходими
действия и не са събрани всички доказателства, относими към предмета на
доказване, поради което Постановлението за прекратяване на наказателното
производство се явява незаконосъобразно.
По изложените дотук съображения съдът намира, че Определение от
21.12.2022 г. на Софийски районен съд, НО, 103-ти състав, с което се отменя
Постановление на СРП от 16.05.2022 г., следва да бъде потвърдено, а делото
да бъде върнато на прокуратурата за събиране за извършване на
допълнителни процесуално-следствени действия и изпълнение на посочените
в настоящото определение и атакуваното такова указания.
Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, ХІІІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение на СРС, НО, 103-ти състав от
21.12.2022 г., постановено по НЧД № 7075/2022 г.
6
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7