Решение по дело №249/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 255
Дата: 31 октомври 2023 г.
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20237200700249
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 255

гр. Русе, 31 октомври 2023 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски административен съд, в публичното заседание на 04 октомври 2023 год. в състав:

 

   Председател: ДИАН В.

Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

     ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

при секретаря ………. Мария Станчева………и в присъствието на прокурора  ………   Диана Неева като  разгледа   докладваното  от  ……… съдията  Димитрова  ………    к.а.н.д. №249…… по   описа  на съда за  2023   година,   за да    се    произнесе, взе предвид:

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от П.В.Д. чрез адв.В.Д.  срещу решение № 393 от 02.06.2023г по АНД 353/23г по описа на РС-Русе ,с което е потвърдено  Наказателно постановление № 23-1085-000008/13.01.2023 г., издадено от ВИД Началник на Сектор "ПП" – ОДМВР – Русе. С посоченото НП на касатора са наложени следните адм.наказания : за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 лв., на основание чл. 185 от ЗДвП; и за нарушение на  чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200 лв. и "Лишаване от право де управлява МПС" за срок от 4 /четири/ месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

В жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и при липса на безспорна установеност на вменените нарушения без изяснен механизъм на твърдяното ПТП

Иска се отмяна на оспорения съдебен акт, съответно отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноските за настоящето производство, като се представя списък за направените в касационното такова.

Ответникът по касационната жалба не взема становище.

Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С решението си от 02.06.2023 г., постановено по  а.н.д. № 353/2023 г. Русенският районен съд e потвърдил оспореното пред него наказателно постановление Наказателно постановление № 23-1085-000008/13.01.2023 г., издадено от ВИД Началник на Сектор "ПП" – ОДМВР – Русе. С посоченото НП на касатора са наложени следните адм.наказания : 1. за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 лв., на основание чл. 185 от ЗДвП; и 2. за нарушение на  чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200 лв. и "Лишаване от право де управлява МПС" за срок от 4 /четири/ месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Макар ,че в диспозитива е допусната грешка по отношение на основанието за санкцията по пункт 2- посочено е чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ ЗДВП, с оглед на мотивите на решението и потвърдителния диспозитив е ясно, че се потвърждава изцяло Наказателно постановление № 23-1085-000008/13.01.2023 г., издадено от ВИД Началник на Сектор "ПП" – ОДМВР – Русе и настоящата инстанция намира ,че е налице фактическа грешка, която не се отразява на волята на РРС.В касационната жалба не е наведено основание в този смисъл на неяснота ,респ.неправилност на решението именно поради този аргумент.

За да стигне до този резултат и до правните изводи за законосъобразност на санкционния акт, въззивният съд e установил от фактическа страна следното:

На 05.12.2022 г., около 11, 10ч., жалб. Д. е управлявал л. а. марка/модел "Тойота Корола", с рег. № Р 0219 КН в гр. Русе. Излизайки от паркинг, находящ се на територията на УМБАЛ Канев – гр. Русе, след като му било позволено от посочения свидетел  чрез вдигане от нея на монтирана там автоматична бариера след заплащане на дължимата такса ,е  потеглил с автомобила първо на заден ход, веднага след това и напред , като по този начин не могъл да премине своевременно под автоматична смъкващата се вече бариера /без намесата на оператора и в рамките на 1, 6 сек/, поради което и бариерата ударила горната задна част на тавана на автомобила, който бил и с поставено допълнително горно багажно отделение. Съдът е приел ,че въпреки настъпилото ПТП с материални щети по автомобила му и по бариерата без да ги изследва и опише, а и такива не са били и налични като описание в АУАН и в НП ,поради това че касатора не преустановил движението си за да разбере какво точно се е случило и да окаже съдействие на пол. органи за установяване на имуществените вреди от ПТП, правилно е бил санкциониран за нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и по  чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП и е потвърдил издаденото НП.

Районният съд е направил правен извод за законосъобразност на атакуваното пред него наказателно постановление и отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна.  Приел е, че АУАН и НП съдържат всички необходими и задължителни по закон реквизити, издадени са от компетентните затова органи, като наложените санкции били съответни на вменените нарушения

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивната инстанция по следните съображения:

На първо място абсолютно несъстоятелно е възприетото за извършено нарушение по чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП и причинно следствената му връзка с твърдяното настъпило ПТП. Не е установено каквото и да е съставомерно нарушение с оглед на обстоятелствената част на НП и то такова ,че да бъде сакционирано по посочения текст. При извършената маневра от страна на касатора с нищо не се застрашава движението по пътищата и другите участници в него ,особено на частен паркинг. Липсва норма, която да забрани на касатора да извърши движението си дори и на заден ход при липса на други МПС зад него, преди да премине през бариерата

Последващото падане на бариерата над багажното отделение на тавана на автомобила изключва каквато и да е субективна страна от страна на водача, не само че не е бил длъжен да предполага, и да предвиди , дори и да мисли ,че може да предотврати ефекта на техническото съоръжение ,респ.не е и предвиждал с оглед ситуацията автоматично смъкващата се бариера след заложените секунди от стопанисващата организация.

Всъщност жалбоподателят не само ,че не е знаел тези фактически обстоятелства за времето на автоматично и без намесата на оператора смъкване на бариерата след заплащането на дължимата такса , което е и причината за настъпването на ПТП, а не неговото поведение като водач, но и след това с оглед на установеното над МПС допълнително багажно отделение, дори и да е чул шум, не го и задължава при изначална липса на знание ,че би могло или е настъпило ПТП да спре и да установи последиците. Те определено не се дължат на негово виновно поведение, а текста на чл.123 ал.1 т.3 б.а“ ЗДвП изисква най-малко евентуален умисъл , който не е доказан при констатираните от съда факти.

Настъпилото ПТП не се дължи на виновно поведение на касатора.

Наличното горно над тавата на купето на л.а. багажно отделение , явно поело удара от падащата бариера, неспряна от оператора при известните му обстоятелства е извинителна за водача грешка , при която не е и могъл да предполага с оглед глесните доказателства факта на увреждане и дори настъпило ПТП.    

Всичко това не е съобразено в проведеното разследване и анализ на доказателствата от въззивната инстанция в производството по оспорване на санкционния акт. Това прави издаденото от районния съд решение неправилно, в нарушение на закона, касационно основание за отмяна на съдебния акт по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

С оглед изхода на спора, предвид разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, вр. с чл. 228 АПК и чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на ОДМВР  са направените от касатора разноски за адвокатско възнаграждение. Такива са доказани в касационното  производство за адвокатска защита и съдействие в размер на 500 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие

  Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р   Е   Ш   И  :

Отменя решение № 393 от 02.06.2023г по АНД 353/23г. по описа на РС-Русе и вместо него постановява

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 23-1085-000008/13.01.2023 г., издадено от ВИД Началник на Сектор "ПП" – ОДМВР – Русе.

Осъжда ОДМВР-Русе да заплати на П.В.Д. ЕГН ********** *** направените в касационното производство разноски за адвокатска защита и съдействие в размер на 500 лева.

Решението е окончателно.

               

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: