МОТИВИ по НОХД №
142 по описа за 2020 г. на РС - Попово
Производството
по делото е образувано по внесен от РП – Търговище, ТО- Попово обвинителен акт против Х.М.Х., за това, че в
периода 17.04.2020г. - 19.04.2020г., в гр.П., обл. Т.,
при условията на продължавано престъпление на 17.04.2020г., около 11.05ч. и на
19.04.2020г., около 13.00ч. е нарушил мерки, издадени против разпространението
или появяването на заразна болест по хората - Заповед № РД - 01 - 183 от
06.04.2020г., на Министъра на здравеопазването на РБ, изд. на основание чл.61 и
чл.63 от Закона за здравето, чл.29 от Наредба №21/2005г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, като лице по т. II, подт.1 от заповедта, поставено под карантина с Предписание
за поставяне под карантина №10783/14.04.20г. на РЗИ - Русе, не изпълнил
задължението да не напуска дома си или мястото за настаняване, в което е
посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок от 14.04.20г. до
27.04.20г. в гр. П., ж.к. „**“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, като деянието е
извършено по време на пандемия, обявена с Решение на СЗО от 11.03.2020г. и на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020г., считано от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.,
обнародвано в ДВ, бр.22 от 13.03.2020г. и ДВ, бр. 33 от 07.04.2020г., във
връзка с разрастващата се пандемия от COVID – 19 - престъпление по чл.355,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26
от НК.
В съдебно
заседание, представителя на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ в
размер на пет месеца и наказание глоба в
размер на 10 000.00 лв.
Подсъдимият,
редовно призован не се явява. Не сочи уважителни причини за неявяването си.
Защитникът на подсъдимия
мл. адв. Г.Д. – ТАК пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение и да бъде изцяло оправдан. Алтернативно се моли за
приложението на чл. 55 НК, като на подс. му бъде
наложено наказание пробация.
След
анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Във връзка
с разрастващата се пандемия от COVID-19, както и установяване на доказани
заболели лица на територията на Република България, по предложение на
Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република
България, Народното събрание е обявило извънредно положение върху цялата
територия на страната, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. Срокът на
извънредното положение на 03.04.2020г. е удължен до 13.05.2020 г. Решението е
прието от Народно събрание на 13.03.2020 г. и е обнародвано в Държавен вестник
бр. 22 от 13.03.2020 г. С посоченото решение е възложено на Министерския съвет
да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация
във връзка с пандемията от COVID – 19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.
С цел
опазване живота и здравето на българските граждани и съобразно с националното законодателство е била създадена организация
за предприемане на редица мерки, в това число и за карантиниране на лица,
влизащи на територията на страната от зони с разпространение на COVID – 19.
Тези мерки били предприети в съответствие с нормите на чл. 63 от Закона за здравето (ал.
1 „При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или
на отделен регион“) и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести ("При възникване на нови заразни
болести с потенциален риск от епидемично разпространение, както и при случаи на
биотероризъм, министърът на здравеопазването със
заповед може да разпореди:
1.
задължителна регистрация, съобщаване и отчет на заболявания извън посочените в
приложение № 1;
2.
конкретни мерки, ред и начин на надзор в съответствие с епидемичната ситуация).
На основание
горепосочените разпоредби и във връзка с усложненията от епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID – 19 на територията на страната,
Министърът на здравеопазването на Република България е издал Заповед №
РД-01-130/17.03.2020 г. В т. 6 от тази заповед е указано, че всички лица,
поставени под карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото на
настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието
срок. Тази заповед е отменена с приемането на Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г.
на Министъра на здравеопазването на Република България, като мерките за спазване
на карантина са уредени в II, т. 1 и са идентични с тези в отменената заповед.
Х.М.Х. с ЕГН ********** е роден на ***г***,
с пост. адрес гр. П., ж.к. „**",
бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, български гражданин, с основно образование, без
професия, безработен, неженен, осъждан.
На
14.04.2020г., подсъдимият се завърнал в
Република България от Германия и бил поставен под карантина до 27.04.2020г. с
предписание на РЗИ - Русе № 10783/14.04.20г., връчено му лично от ст. инспектор
В. Г. Въпреки това, Х. не се съобразявал с наложената му мярка против
разпространението на заразната болест COVID - 19 по време на извънредно
положение и пандемия, като още в деня на пристигането си в гр. П. /14.04.2020г./,
Х. не бил намерен на адреса си и бил установен в търговски обект в гр. П., кв.„**“,
като обяснил, че не бил наясно с началната дата на поставянето под карантината.
Полицейският инспектор Й.С. Й. му съставил предупредителен протокол по
реда на чл.65 от ЗМВР, в който изрично е посочено, че подсъдимият следва да
спазва наложената му карантинна мярка за периода 14.04.2020г. – 28.04.2020г.
Въпреки
това, на 17.04.2020г., около 11.00ч., при извършена от св. Й.Й. проверка на адреса на Х., се установило , че подсъдимият
се намирал пред жилищния блок, където казал, че чака да му
донесат цигари.
На
19.04.2020г., около 13.00ч., при проверка на полицейските служители св. Д.М. и св.С.Х., подсъдимият Х.
отново не бил установен на адреса, който бил посочил за поставяне под
карантина. След обаждане по телефона от оперативния дежурен при РУ - Попово, подс. Х. се завърнал на адреса и пред свидетелите М. и Х.
обяснил, че отново бил ходил да си купува цигари.
Описаната
по-горе фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните
свидетели Й.М. и Х., както и от всички събрани писмени доказателствени
средства – копие от предписания за поставяне под карантина, докладни записки,
протокол за предупреждение, писмена характеристика на подсъдимия, изготвена от инсп. Й.С., справка за съдимост на подс.,
както и от останалите доказателства по делото.
Всички
събрани по делото писмени и гласни доказателствени
средства, съдът кредитира изцяло като обективни и поради липса на противоречия
между тях, счита за ненужно поотделното им обсъждане.
По делото не
са събирани доказателства относно характеристиките на заболяването “COVID – 19”, както и относно обявяването на пандемия в световен мащаб и извънредно
положение на територията на Република България, считано от 13.03.2020 г,
доколкото тези факти са общоизвестен и не се налага да бъдат доказвани с
писмени доказателствени средства.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат следните
изводи:
От
обективна страна подсъдимият
Х.М.Х. е осъществил състава на престъплението по
чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1, вр.чл.
26 от НК, тъй като в периода 17.04.2020г. - 19.04.2020г., в гр. П., обл. Т., при условията на продължавано престъпление на
17.04.2020г., около 11.05ч. и на 19.04.2020г., около 13.00ч. е нарушил мерки,
издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората -
Заповед № РД - 01 - 183 от 06.04.2020г., на Министъра на здравеопазването на
РБ, изд. на основание чл.61 и чл.63 от Закона за здравето, чл.29 от Наредба
№21/2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести,
като лице по т. II, подт.1 от заповедта, поставено
под карантина с Предписание за поставяне под карантина №10783/14.04.20г. на РЗИ
- Русе, не изпълнил задължението да не напуска дома си или мястото за
настаняване, в което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието
срок от 14.04.20г. до 27.04.20г. в гр. П., ж.к. „**“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**,
като деянието е извършено по време на пандемия, обявена с Решение на СЗО от
11.03.2020г. и на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с
Решение на Народното събрание от 13.03.2020г., считано от 13.03.2020г. до
13.05.2020г., обнародвано в ДВ, бр.22 от 13.03.2020г. и ДВ, бр. 33 от
07.04.2020г., във връзка с разрастващата се пандемия от COVID – 19.
Тук
следва да се отбележи, че към момента на извършване на инкриминираното деяние, Заповед
№ РД - 01 - 183 от 06.04.2020г., на Министъра на здравеопазването на РБ не е била
отменена като незаконосъобразна или да е обявена за нищожна, при което даденото въз основа на нея предписание за
поставяне под карантина е било извършено валидно.
Дали
заповедта на министъра има характера на общ или нормативен административен акт
и подлежи ли същата на обнародване в ДВ , не е предмет на изследване в
настоящото производство. В този смисъл неоснователни са възраженията на защитата,
че липсата на обнародване на посочената
заповед е освободила подсъдимия от задължение да се съобразява с нея, респ. с
издаденото спрямо него предписание за поставяне под карантина.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като Х. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици -
застрашаването на здравето и живота на други хора от евентуално заразяване с
болестта и е искал настъпването им. Подсъдимият съзнателно е напуснал мястото за пребиваване, на което сам
е посочил, че ще прекара изолацията си и съзнателно е поставил други лица в
опасност.
Неоснователни
са възраженията на защитата, че подсъдимият не е съзнавал значението на
понятието „карантина“, както и задължението си да не напуска, мястото, на което
е посочил, че ще пребивава, тъй като в саморъчно написаното от Х. обяснение от
17.04.2020г. /л. 8 от ДП/ същият изрично е посочил, че знае че е под карантина
и, че не трябва да напуска адреса, докато не изтече.
По вида и размера на наказанието:
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът съобрази принципите предвидени в чл. 54 НК, вземайки предвид, степента на обществената опасност на деянието и дееца и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на
наказанието, визирани в чл. 36 НК.
За
инкриминираното деяние законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет
години и „глоба“ от десет до петдесет хиляди лева.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете миналите осъждания на дееца, както
и че деянието е извършено при условията на продължавано престъпление.
Като
смекчаващо вината обстоятелство, настоящият състав прие, че от деянието не са
настъпили други вредни последици, свързани с разпространението на заразната
болест.
По делото не
се установиха изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства за
да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК и наказанието ЛОС да бъде
заменено с пробация, каквото бе искането на защитата.
В тази връзка решаващият
състав намери, че за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, от една страна е необходимо, а от друга достатъчно на подсъдимия да бъде
определено наказание „лишаване от свобода“
в минималния предвиден от закона
размер, именно три месеца.
Доколкото
подсъдимият е осъждан многократно и доколкото същият не е реабилитиран, спрямо
него в случая се явява неприложима разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, при което
наложеното наказание следва да се изтърпи ефективно, при първоначален строг
режим, на основание чл. 57, ал. 1, т.2, б.б от ЗИНЗС.
За извършеното
деяние на подсъдимия бе наложено и кумулативно предвиденото в чл. 355, ал. 2 от НК наказание "глоба"
в минималния размер от 10 000 лева.
Съдът счете,
че така наложените наказания, макар и в минимален размер са достатъчно тежки и съответни
на степента на обществена опасност на
деянието и дееца и така определени ще
допринесат за постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК - от една
страна за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, а от друга – за превантивно
въздействие върху останалите членове на обществото досежно
престъпленията поставящи в опасност
здравето на хората.
Воден от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: