Р Е Ш Е Н И Е № 260181
гр. Бургас, 08.09.2020 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на осми юли
през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретар Зинаида Монева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10234 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.59 от ЗЗД, предявен от Община Бургас против А.С.С.
***.
Ищецът твърди, че е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е
било образувано ч. гр. дело № 7519/2019г. на РС Б. По него е била издадена
такава, както и изпълнителен лист, срещу ответника, за заплащане на сумата
5 706.50 лв., представляваща обезщетение за ползване без наличие на правно
основание на общински терен, находящ се в гр.Б, ЖК ““, зона А, кв.7, УПИ II, чрез разполагане на собствен временен
обект с площ от 36.16 кв. м., за периода от 01.04.2016г. до
31.05.2019г., ведно със законната лихва от 04.09.2019г. до окончателното
плащане, както и за деловодните разноски. Твърди също, че С. е подал възражение
– по чл.414 от ГПК, поради което му е било указано
да предяви иск за вземането си. Иска
от Съда да постанови решение, с което да бъде
признато за уста-новено по отношение на ответника, че дължи горната сума. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска. Излага съображения, че процесният обект е трайно за-крепен към
терена, изграден е въз основа на издадено разрешение за строеж и представ-лява
самостоятелен недвижим имот, поради което той, като негов собственик има право
да ползва земята, върху която е построен, съобразно разпоредбата на чл.64 от
ЗС. Иска от Съда да отхвърли претенцията. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство
доказателства, намира за установено следното:
Ищецът се е снабдил със Заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълните-лен лист против ответника за исковата
сума по ч. гр. дело № 7519/2019г.
на РС Б.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК С.
е подал възражение.
Това обуславя и наличието на
правен интерес за Общината от водене на предяве-ния установителен иск.
Не се спори между страните, а и
от представените по делото писмени доказател-ства се установява, че С. е
собственик на монолитно изграден, въз основа на Раз-решение за строеж №
45/10.06.1997г. на Община Б, РУАТОН ”Възраждане”, изда-дено на основание
чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./, обект – магазин, находящ се в гр.Б, ЖК ””, зона
”А”, до СУ ”П. Р”, в поземлен имот с идентифи-катор 07079.651.306 по КККР на
гр.Бургас – публична общинска собственост, съобраз-но Постановление за
възлагане на недвижим имот по реда на публична продан по ГПК от 19.02.2016г. по
изп. дело № 20137030400036 на ЧСИ Г. М.
Спорен по делото е въпросът дали
ответникът има правно основание да ползва безвъзмездно терена в имота на ищеца,
върху който е изграден обектът му, или няма та-кова и дължи обезщетение на
Общината, на основание чл.59 от ЗЗД.
Както беше казано, процесният
магазин е изграден въз основа на Разрешение за строеж № 45/10.06.1997г., издадено
на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./, от Д. Г. П.
С Договор от 12.06.1997г., Община
Бургас – чрез Извънбюджетно мероприятие ”Общински имоти” – Б, е отдала под наем
на П, в качеството му на ЕТ, об-щински терен от 36.13 кв. м. в описания по-горе
недвижим имот – публична общинска собственост, за да изгради разрешената му
временна постройка, срещу месечен наем от 12 660 /неденоминирани/ лв., за
срок от една година, като е предвидено автоматичното му подновяване при
продължаване на ползването без противопоставянето на наемода-теля.
Въз основа на изпълнителен лист
издаден в полза на Община Б, в производ-ство по реда на чл.417, във вр. с
чл.410 и сл. от ГПК по ч. гр. дело № 10903/2012г. на РС Бургас – за задължения
на Проданов по договора за наем в общ размер от 2 313.60 лв., е било
образувано изп. дело № 20137030400036 на ЧСИ Г. М, в хода на което процесният
обект е бил изнесен на публична продан и закупен от ответника, считано от
19.02.2016г. В постановлението на съдебния изпълнител за възлагането му на С.
изрично е отбелязано, че се касае за сграда, изградена на общински терен, въз
основа на разрешение за строеж, издадено на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ
/отм./
Не се спори между страните, а и
от заключението на вещото лице по допусната-та СТЕ се установява, че към
настоящия момент магазинът съществува на място в тере-на, но е в недобро
техническо състояние и не се ползва по предназначение.
При така установеното от
фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно чл.120, ал.4 от ППЗТСУ,
по изключение, във връзка с
временни нужди главният архитект (инженер) на общината може да разрешава в
незастроени терени да се изграждат необходими временни постройки. Такива
постройки могат да се изграж-дат и в държавни, в
общински и в чужди имоти със съгласие на съответния собственик, изразено в
писмено заявление до службата при общината. В разрешението за строеж на
временни постройки специално се отбелязва срокът на ползването им. След
изтичането на този срок или при заемане
на терена за предвиденото по плана
строителство времен-ните постройки се събарят от ползвателя им,
без да се заплащат. Временните постройки могат да се свързват и захранват с
инженерни мрежи с временни връзки.
Установи се по делото, че Проданов
е изградил процесния магазин върху
отдаде-ния му под наем общински терен, въз основа на издаденото строително разрешение за
поставяне на временен търговски обект по чл.197 от ЗТСУ /отм./, срещу наемна цена.
С приемането на § 17 от ПР на ЗУТ е предвидена възможност временните строе-жи по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ
да придобият траен устройствен статут в 6-месечен
срок или до 02.07.2001г.,
след което на собственика им да се учреди право на строеж при ус-ловията на закона. В
противен случай, те могат да се запазят до реализиране на строе-жите, предвидени в действащия подробен устройствен
план, когато се премахват без да се заплащат.
По делото не се установява
процесният временен обект да е придобил
траен гра-доустройствен статут в предвидения в закона срок,
респективно – първоначалният соб-ственик, а след проведената публична продан –
и ответникът, да са придобили правото на строеж върху общинския терен за него,
т. е. разпоредбата на чл.64 от ЗС не е прило-жима.
В практиката си съдилищата
последователно приемат, че градоустройственият
статут по § 17 от ПР на ЗУТ осигурява възможност за запазване на
строежите с време-нен устройствен статут изградени по реда на
отменената ал.4 на чл.120 от ППЗТСУ, ка-къвто е процесният, върху земя – общинска собственост – до
реализиране на строежите, предвидени с действащия ПУП,
но сам по себе си не представлява годно правно осно-вание за ползване – по
смисъла на чл.59 от ЗЗД. Предвидената в ал.2 процедура
изисква след установяването на траен устройствен статут, на собствениците на съществуващите строежи да им бъде
учредено право на строеж, при условията и по реда на ЗОС, което вече би им осигурило правното основание, въз
основа на което да ползват чуждия те-рен. /Определение № 304/17.03.2016г. по дело № 513/2016г. на ВКС, ГК, III г.о./
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че за ответни-ка
липсва годно правно основание да ползва собствения на Община Бургас терен,
върху който е разположен обектът му, изграден по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ
/отм./, на-пример – договор за наем, с какъвто е разполагал предишният
собственик на магазина, или придобито по реда на ЗОС, вр. с § 17, ал.2 от
ПР на ЗУТ, право на
строеж, поради което и на основание чл.59 от ЗЗД С. дължи
на ищеца съответно обезщетение.
Доколкото в
случая се касае за имот, публична общинска собственост, то разме-рът на
дължимото обезщетение за процесните 36.16 кв. м. следва да бъде определен
съ-глано Приложение № 7 към Наредбата за определянето и администрирането на
местни-те такси и цени на услуги на територията на Община Б, приета от Общински
съвет – Б, както следва – по 4 лв./кв. м. месечно за 2016г. и по 4.20 лв./кв.
м. месечно за 2017г., 2018г. и 2019г., общо 5 706.50 лв. за исковия период
01.04.2016г. – 31.05.2019г.
Предявеният иск по чл.422, ал.1
от ГПК, вр. с чл.59 от ЗЗД е основателен и след-ва да бъде уважен изцяло.
Върху главницата се дължи
законната лихва, считано от 04.09.2019г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда, до
окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени на-правените в заповедното и настоящото
производства разноски – общо 228.26 лв. за ДТ, и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 150 лв.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.С., с ЕГН: **********,***, че същият дължи на Община Б, гр.Б, ул.”” № , сумата 5 706.50 лв., представля-ваща обезщетение за ползването без наличие на правно основание за това на общински
терен, находящ се в гр.Б, ЖК ““, зона А, кв.7,
УПИ II – идентифика-тор 07079.651.306 по
КККР на гр.Б, чрез разполагане
на собствен временен обект с площ от 36.16
кв. м., за периода от 01.04.2016г. до 31.05.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от 04.09.2019г. до окончателното плащане, за която са издадени заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 7519/2019г. на РС Б.
ОСЪЖДА А.С.С. *** направени-те в заповедното и в настоящото производства разноски
– 228.26 лв. за ДТ и юрискон-султски
възнаграждения в общ размер от 150 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на
страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.