О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV - 458 град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На тринадесети март,
две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
ПЕНЕВА
частно гражданско дело номер 265 по
описа за 2019 година
Производството пред настоящата инстанция е по
реда на чл.418, ал.4, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ - ЕООД – гр.София, против Разпореждане №22249/26.11.18г.,
постановено по ч.гр.д.№8566/18г. на Бургаски районен съд, с което е оставено
без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника С.Р.Г., за
сумата 234.72 лева, представляваща
цедирано задължение за неустойка по Договор за паричен заем
№2706116/16.12.2016г., между „Изи асет менинджмънт” АД и С.Р.Г..
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на
заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по
постъпилата жалба, взе пред вид следното:
Пред Районен съд Бургас на 20.11.2018г. е постъпило заявление
по чл.410 ГПК от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ - ЕООД, срещу С.Р.Г., за следните суми: сума от 535,36
лв., представляваща изискуемо задължение по Договор за паричен заем
№2706116/16.12.2016г., сключен между „Изи асет менинджмънт” АД и длъжника, сума
от 36,47 лв., представляваща договорна лихва, за периода: 31.12.2016г.- 17.06.2017г.,
сума от 234,72 лв., представляваща договорна неустойка за непредоставяне в 3- дневен срок от сключване на
договора на обезпечение - двама поръчители, които следва да отговарят на
определени условия и сума от 89,54 лв., представляваща обезщетение за
забава. Претендирани са и разноски в размер на общо 225 лв. от
които 25 лв. - заплатена държавна такса и 200 лв.- юрисконсултско
възнаграждение. Изложени са твърдения за сключен между „Изи асет менинджмънт”
АД и длъжника Договор за паричен заем №2706116/16.12.2016г., за сумата от 750
лв., при погасителен план от 13 двуседмични погасителни вноски. Съгласно
заемния договор заемателят е следвало в 3 - дневен срок от сключването му да
предостави на заемодателя обезпечение - две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на определени изисквания - нетен осигурителен доход над
1000 лв., удостоверен с представена от заемателя служебна бележка, безсрочен
характер на трудовото им правоотношение, липсата на други кредитни задължения
или ако има такива - поръчителите да са с определен кредитен статус в ЦКР на БНБ за период
минимум 1 година назад. Посочено е, че е дължима договорна неустойка в размер
на 339,04 лв., част от която е заплатена
от длъжника за непредоставянето на обезпечение по кредита.
Посочено
е, че задължението е прехвърлено на 03.07.2018г. на заявителя от заемодателя
„Изи асет мениджмънт” АД, за което длъжникът е уведомен по пощата с писмо
обратна разписка на 05.07.2018г. Твърди се, че по кредита са извършвани
плащания в общ размер от 400 лв., които са приспаднати от задължението.
С тук обжалваното разпореждане Районен съд Бургас е уважил
заявлението, по отношение на претендираната главница и досежно обезщетение за
забава, в размер на законната лихва. По отношение на претенцията за неустойка е
отхвърлил заявлението, като е приел, че същата противоречи на добрите нрави.
В частната жалба се излагат съображения, относно
характеристиките на заповедното производство по реда на чл.410 ГПК,
правомощията и задълженията на съда в него, характеристиките и функциите на
неустойката, за да се обоснове извод, че съдът не следва да извършва проверка
за валидност на клаузите на договора, а договорената неустойка е
законосъобразна. Изложени са съображения, че длъжникът е поел задължение да обезпечи
задължението с поръчител или банкова гаранция, поради което дължи неустойка за
неопредставяне на обезпечение.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона,
Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на изложените
съображения на осн. чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.
Съдебната практика е
константна в извода си, че клаузата за неустойка е нищожна, когато е уговорена
извън присъщите й функции (ТР №1/2010г. ОСГТК) и в разрез с принципа за
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В случая
уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение чрез
намиране на поръчители или банкова гаранция, излиза извън присъщата
обезщетителна функция, целяща компенсиране на кредитора за вредите от
неизпълнението. Вредите за кредитора от неизпълнението на задълженията по
договора за потребителски кредит съставляват предоставената (и не върната) сума,
незаплатеното възнаграждение за ползването й и реалните разходи по събирането й.
Уговорената между страните неустойка в случая не обезпечава възстановяването на
тези вреди. Същата е уговорена за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за осигуряване на поръчители или банкова гаранция. Настоящия
състав споделя разсъжденията, развити в Определение № 153 от 22.02.2019 г. на
ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 90/2019 г., че „предвид акцесорния характер на
това задължение, неизпълнението му не води до самостоятелни неблагоприятни
последици, а единствено парира възможен механизъм за тяхното избягване. Такъв
механизъм, обаче, е бил изначално несигурен, защото кредиторът е поел риск да
отпусне реално необезпечен, а само обезпечаем кредит. Налице е противоречие с
принципа на добросъвестността, защото уговорката за неустойка е свързана с
реално неизпълними задължения. Кредиторът разполага с достатъчно много
източници на информация, за да оцени предварително кредитоспособността на
потребителя (чл. 16 ЗПК),
и ако оценката му е лоша, той може да откаже да предостави кредит (чл. 18 ЗПК),
вместо да сключи договора за потребителски кредит“.
И т.к. една от
предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК,
е искането да не противоречи на закона или добрите нрави, при констатация че
такова противоречие е налице, правилно и законосъобразно съдът е отказал да
издаде заповед за изпълнение.
Ето защо постановеното от БРС разпореждане следва да
бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №22249/26.11.18г., постановено
по ч.гр.д.№8566/18г. на Бургаски районен съд.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.