№ 1066
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110132551 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Р. Г. П.
срещу ЮЛ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв.
частично от 746.55 лв., представляваща недължимо платена сума по договор
за предоставяне на поръчителство № ********** от 08.02.2022 г., ведно със
законната лихва от 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и ЮЛ на 08.02.2022 г. е сключен договор
за паричен заем № ********** за сумата от 1400 лв. В чл. 4 от договора е
уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант-две
физически лица, поръчител или банкова гаранция в полза на институцията,
отпуснала кредита, като на 08.02.2022 г. между ищеца и ЮЛ бил сключен
договор за предоставяне на гаранция № **********. ЮЛ поел задължението
да обезпечи заема срещу възнаграждение в размер на 746.55 лв., разсрочено за
изплащане, заедно с месечната вноска, като ЮЛ бил упълномощен да
получава в полза ответното дружество възнаграждението за поръчителството.
С влязло в сила решение от 07.07.2023 г. по гр. д. № 3824/2023 г. по описа на
СРС била прогласена клаузата на чл. 3 от договор за предоставяне на
поръчителство № ********** от 08.02.2022 г. Моли съда да уважи предявения
иск. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни.
Поддържа, че не следвало да отговаря по предявения иск, тъй като вземанията
били прехвърлени на ЮЛ, като подадения отговор следвало да се счита за
уведомление за извършената цесия. Посочва, че ответникът бил заплатил на
1
ЮЛ по силата на договора за поръчителства сума в общ размер на 724.50 лв.,
което било в по-голям размер от полученото възнаграждение в размер на
391.05 лв., то искът се явявал неоснователен. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната
поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че между ЮЛ и Р. Г. П. бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство № ********** от 08.02.2022 г., с предвидено
възнаграждение в размер на сумата от 746.55 лв., както и че с влязло в сила
решение от 07.07.2023 г. по гр. д. № 3824/2023 г. по описа на СРС била
прогласена клаузата на чл. 3 от договор за предоставяне на поръчителство №
********** от 08.02.2022 г. Горното се установява и от представеното
решение № 11940 от 07.07.2023 г. постановено по гр. д. № 3824/2023 г. по
описа на СРС, съгласно което е прогласена за нищожна клаузата на чл. 3 от
Договор за предоставяне на гаранция № ********** от 08.02.2022 г., сключен
между Р. Г. П., и ЮЛ, по предявения, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК.
По делото е представен договор за предоставяне на гаранция №
********** от 08.02.2022 г., сключен между ЮЛ и Р. Г. П., съгласно който
ответното дружество се задължавало да издаде гаранция за плащане
/изпълнение на парични задължения/ в полза на ЮЛ, с цел гарантиране за
изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за паричен заем № ********** от 08.02.2022г., както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя. Съгласно чл. 3
от договора е предвидено, че за поемането на задълженията се дължи
възнаграждение на гаранта в размер на 746.55 лв., платимо разсрочено на
вноски, всяка от които в размер на 35.55 лв.
Представена е извадка от приложение № 1 от 04.12.2023 г. към рамков
договор за прехвърляне на парични задължения/ цесия, сключена между ЮЛ и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ от 03.03.2020 г.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява,
че общо извършените плащания от Р. Г. П. били в размер на 4035.32 лв., от
които плащания по договор за паричен заем № ********** от 08.02.2022 г. в
размер на 1521.45 лв., от които 1400 лв. главница и 121.45 лв. договорна
лихва. Съгласно заключението заплатената от Р. Г. П. по договор за
поръчителство заем № ********** от 08.02.2022 г. била в размер на 391.05 лв.
В настоящият случай от представените по делото доказателства не може
да се направи категоричен и несъмнен извод, че процесното вземане, е
включено в предмета на договора за цесия. По делото е представеното
единствено извадка от приложение № 1 под номер 259 е посочен договор за
кредит с длъжник Р. Г. П.. По делото по никакъв начин не се установява
2
въобще да е бил сключван договор за цесия. В случая, въпреки че с доклада по
делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответника, че не сочи
доказателства за извършената цесия, то по делото не са ангажирани нито са
правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод,
че договор за цесия относно процесното вземане е бил сключен, като такъв
извод няма как да бъде направен от представена извадка от приложение. При
липса на доказателства, че процесното вземане е прехвърлено, не може да се
приеме за доказано по несъмнен начин, че въобще е бил сключван договора за
цесия с предмет именно процесното вземане, поради което възраженията на
ответника за липсата на процесуална легитимация поради прехвърляне на
вземането са неоснователни.
Настоящият състав намира, че по делото е представено решение № 11940
от 07.07.2023 г. постановено по гр. д. № 3824/2023 г. по описа на СРС,
съгласно което е прогласена за нищожна клаузата на чл. 3 от Договор за
предоставяне на гаранция № ********** от 08.02.2022 г., сключен между Р. Г.
П., и ЮЛ, която клауза е предвиждала заплащането на възнаграждение на
гаранта в размер на 746.55 лв., като по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че решението е влязло в сила.
Настоящият състав като съобрази разпоредбата на чл. 297 от ГПК, намира, че
така посоченото влязло в сила решение е задължително за съда, както и
въпроса за наличието на нищожна клауза не може да бъде пререшаван.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за ищецът се позовават на изначална липса на основание на ответника да
получи описаните суми, която е специфичен белег на фактическия състав на
неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на посочената норма изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при
самото получаване, липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е
получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието
трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав намира, че по силата на
влязло в сила решение клаузата предвиждаща заплащането на възнаграждение
по процесният договор за предоставяне на гаранция № ********** от
08.02.2022 г. се явява нищожна. По делото не се спори, а и от приетата съдебно
счетоводна експертиза се установява, че Р. Г. П. бил извършил плащания по
договор за поръчителство заем № ********** от 08.02.2022 г. в размер на
391.05 лв. В случая сумата от 391.05 лв. се явява общия сбор на заплатената
сума по договора за представяне на гаранция № ********** от 08.02.2022 г.,
която сума е събрана на основание разпоредба от договор, която се явява
нищожна съгласно изложеното по-горе, поради което предявения иск за
сумата от 5 лв. частично от 746.55 лв. се явява основателен, поради което
следва да бъде уважен в пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
3
При този изход на спора с оглед основателността на исковата претенция
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски размер на 50 лв., представляваща платена държавна такса и 300 лв.
депозит за вещо лице. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на
360 лв. с ДДС. Не следва да се разглежда възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, доколкото
възнаграждението по чл. 38 от ЗА се определя от съда. При този изход на
спора на ответниците не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *******, със съдебен адрес ***************, да
заплати на Р. Г. П., ЕГН **********, с адрес ************, по предявения иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 5 лв. частично от
746.55 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за
предоставяне на поръчителство № ********** от 08.02.2022 г., ведно със
законната лихва от 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *******, със съдебен адрес ***************, да
заплати на Р. Г. П., ЕГН **********, с адрес ************, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 350 лв., представляваща разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***********, да заплати на да заплати на Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“, БУЛСТАТ ***********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 360 лв. с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на Р. Г. П. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4