РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Перник, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500222 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 6/06.01.2025 г. по гр.д. № 418/2023 г., Районен съд - Брезник е
признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение на Н. Т. Д. с
адрес: ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********,
адрес и седалище на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю.
сумите:
1. главница: 8 559.27 лева за периода от 15.05.2022г. до 15.07.2026г. по отношение
които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 11.04.2023г.- датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;
2. договорена лихва: 2 778.05лева за периода от 15.05.2022г. до 15.07.2026г.;
3. обезщетение за забава: 53.79 лева, считано от 16.05.2022г. до 28.04.2023г. - от
датата на подаване на заявлението в съда.
С решението съдът е отхвърлил иска за разликата над присъдените 53.79 лева до
претендираните 601.12 лева като неоснователен, ведно със законната лихва, считано от
28.04.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, № 1125/05.05.2023г., по ч. гр. д.
№ 1866/2023г. по описа на Районен съд - гр. Перник.
Със същото решение Районен съд – Брезник, съобразно изхода на спора, е
1
възложил в тежест на страните разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Н. Т. Д., чрез адв.
Б. В., с която се обжалва решението на първата инстанция в неговата осъдителна част,
като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Развиват се
съображения, че неправилно решаващият съд е приел, че от събраните по делото
доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение
между дружеството – заемодател и ответника по договор за кредит № ***/***.
Навеждат се твърдения, че от заключението по назначената и изготвена съдебно-
техническа експертиза не може да се достигне до извода и районния съд неправилно е
приел, че ответницата е сключила процесния договор. Счита, че мотивите на първата
инстанция досежно възприетото от него, че именно ответницата е отправила искане за
кандидатстване за финансова услуга и е изразила съгласие за обработка на лични
данни не са достатъчно обосновани и не намират подкрепа в останалите доказателства
по делото. В продължение с въззивната жалба се изразява несъгласие с приетото от
първоинстанционният съд, че предявеният установителен иск за главница и
договорена лихва следва да бъде уважен така, както е заявен в исковата молба, като
допълва, че съдът изобщо не се е съобразил с дадените в съдебно заседание пояснения
от страна на вещото лице по назначената и изготвена съдебно-счетоводно експертиза.
Заявява, че поддържа изцяло изложеното в отговора на исковата молба, становищата и
пледоарията в първоинстанционното производство. Въз основа на изложеното се моли
съда за отмяна на атакуваното решение в обжалваните му части. Прави се искане за
присъждане на сторените разноски пред двете инстанции. Прави възражение за
прекомерност за претендираните разноски от ответната страна. Не се представят и не
се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна –
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, чрез юрк. Б.Д., с който въззивна жалба се
оспорва като неоснователна, а атакуваното решение се сочи за законосъобразно и
обосновано. Заявява се съгласие изцяло с доводите на първата инстанция относно
валидността на сключения договор. Допълва, че в производството пред районния съд
дружеството е доказало както валидността на сключения договор, така и усвояването
на процесната сума. За неоснователни намира възраженията на въззивника, че
първоинстанционния съд не е кредитирал изготвената съдебно-счетоводната
експертиза. На следващо място се навеждат твърдения, че извършените от страна на
заемополучателя плащания към цедента представляват признаване на задължението.
Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да постанови решение с което
актът на първата инстанция да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Прави се искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. В условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на разноските за насрещната
2
страна. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
Окръжен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и
правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните,
констатира следното:
Гражданско дело № 418/2023 г. по описа на Районен съд - Брезник е образувано
по искова молба от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу Н. Т. Д., имаща
за предмет искане за признаване за установено съществуването на вземане в полза на
ищеца срещу ответника в размер на общо 11 938.44 лв. Съдът е установил, че по реда
на чл. 410 ГПК дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. № 1866/2023 г. на Районен съд Перник срещу Н. Т. Д. за заплащане на сумите: 1.
главница: 8 559.27лева за периода от 15.05.2022г. до 15.07.2026г. по отношение които е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 11.04.2023г.- датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост; 2. договорена лихва: 2 778.05лева за
периода от 15.05.2022г. до 11.04.2023г.; 3. обезщетение за забава: 601.12лв., считано от
16.05.2022г. до 28.04.2023г. - датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законната лихва, считано от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноски
по заповедното производство в размер на 50,00 лв. – юрисконсулско възнаграждение и
238.77лв. – държавна такса.
Ищецът е изложил подробни съображения, въз основа на които твърди, че на
20.07.2021 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България и Н. Т. Д. е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който между страните е
постигнато съгласие и Кредитополучателят се е задължил сумата по кредита в срок до
15.07.2026 г., на 60 броя равни месечни вноски, всяка една от които в размер на 297,19
лева, при първа погасителна вноска на 15.08.2021 г. Изложени са твърдения, че на
20.10.2022 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г. на осн. чл. 99 от ЗЗД между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България и на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, по силата на който вземането произтичащо от Договор за
потребителски кредит № *** е прехвърлено изцяло в полза на „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД. Наведени са твърдения, че съгласно сключения договор за
кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху неплатената главница по договора за кредит. Излага се, че длъжника е
изпратено Уведомително писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията по
кредита е обявена предсрочна изискуемост, считано от 11.04.2023 г. /датата на
получаване на уведомлението/.
3
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответник, чрез своя
пълномощник - адв. Б. В. по подробно изложени доводи е оспорил иска по основание
и размер. С отговора е изразено становище, че ответникът нито е подписвал заявления
да получава кредита описан в исковата молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“, нито е получавал или подписвал каквито и да било документи от
страна на това дружество нито на хартиен, нито на електронен вариант. Твърди се, че
Н. Д. не е знаела, нито се е съгласявала по какъвто и да било начин да получава или
връща цитираните в исковата молба суми, нито е подавала или подписвала описаните
в исковата молба Договор за кредит № ***, нито е получавал цитираната сума в
размер на 10000 лева по какъвто и да било начин. С отговора се излагат твърдения, че
процесният договор за кредит е нищожен, поради накърняване на добрите нрави и
противоречие със закона.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6
ЗПФУР, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 99 ЗЗД, като е постановил
решение, с което е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по
отношение на Н. Т. Д., че дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК
*********, сумите, а именно:
1. главница: 8 559.27 лева за периода от 15.05.2022г. до 15.07.2026г. по
отношение които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 11.04.2023г.-
датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;
2. договорена лихва: 2 778.05лева за периода от 15.05.2022г. до 15.07.2026г.;
3. обезщетение за забава: 53.79 лева, считано от 16.05.2022г. до 28.04.2023г. - от
датата на подаване на заявлението в съда.
В производството пред районния съд ищецът представя договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № ***, сключен на *** година между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1766, ж.к. „Младост“ 4, ул. „Бизнес Парк София“ № 1 като
кредитор и Н. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес: *** като кредитополучател. Страните
са постигнали съгласие /т. 16 от Условията по договора/, че кредитополучателят дължи
върху усвоения размер на кредитен лимит годишен лихвен процент, същият се
изчислява върху усвоения размер на кредитен лимит за времето на ползването му. В
същото време, в договора е записано, че годишният процент на разходите е 17,25%.
Постигната е обща уговорка, че за ползването на картата картодържателят ще заплаща
и такси съгласно тарифата, посочена в приложението. Съгласно условията на договора,
задължение на кредитора е да издава месечно извлечение, отразяващо състоянието на
задълженията на кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършените
4
транзакции, като е маркирана точно информацията, която следва да се съдържа в
уведомлението. Видно от погасителния план към договора е, че за падежна дата на
погасителните вноски е определено същите да се извършват до 15-то число на
съответния месец. Месечната погасителна вноска следва да покрива задължението в
последователност: разноски, лихва и главница. Подписвайки договора, страните са се
договорили, че при забавяне на една или повече месечни погасителни вноски
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Прието условие
по договора е, че ако Кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в
Договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава.
От съдържанието на договора за кредит, раздел параметри и условия става ясно,
че размерът на кредита е 10000 лева, като кредитополучателят е приел условието на
кредитора - премията на застрахователя да бъде в размер на 3558 лева, платима на
равен брой вноски, съответстващи на брой вноски в поле „Месечна погасителна
вноска“. Уговорено в договора е, че кредитополучателят заплаща такса ангажимент,
платима при усвояване на кредита, като същата е в размер на 200 лева. Във връзка с
процесния договор за заем е сключен договор за застрахователно посредничество
между кредитополучателя Н. Д. и "Кардиф Животозастраховане клон България" с
ЕИК ********* и "Кардиф Животозастраховане клон България" ЕИК *********.
Застрахователен посредник по договора е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“. Съгласно
договора за застрахователно посредничество, същият покрива риск по пакет
"Стандарт" и пакет "Комбинирана защита".
В подкрепа на твърденията си за извършена цесия на процесното вземане,
ищецът е представил Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
15.02.2022 г., и потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл. 99 от
ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България и "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № *** е прехвърлено в полза на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви.
Следва да се отбележи, че сключеният между цедента и въззивника Н. Д.
договор съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. От името на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А., клон България, настоящият ищец е изпратил на Н. Д. уведомително писмо с изх. №
УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-18716053 от дата 07.04.2023 година, за извършената цесия,
като от приложената разписка се установява, че това писмо не е достигнало до
5
адресата Н. Т. Д..
От заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза е установено, че
чистата стойност по кредита в размер на 9800 лева, на 20.07.2021 г. е постъпила по
разплащателната сметка на Н. Т. Д. в банка ДСК АД. Експертът сочи, че размерът на
дължимата главница от Н. Д. по процесния договор за кредит от 20.07.2021 г. към
20.10.2022 г., която е датата на прехвърляне на вземането от кредитора БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А. към "Агенция за събиране на вземания" ЕАД , както и към
28.04.2023 г. – датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК е 8559,27 лева, от които главница по кредита – 8499,97 лева и
главница по застраховка – 59,30 лева. По мнение на специалиста, размерът на
договорената възнаградителна лихва по договора е 15,09 %, която начислена по
погасителен план с последна вноска – 15.07.2026 г. е в размер на 4273,40 лева.
Погасената лихва към датата на изготвяне на заключението /10.09.2024 г./ е в размер на
1495,35 лева. Дължимата възнаградителна лихва към 15.07.2026 г. е в размер на
2778,05 лева. Размерът на дължимата непогасена възнаградителна лихва към
11.04.2023 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/ по
падежирали вноски към тази дата е в размер на 785,25 лева. Вещото лице е посочило,
че към 28.04.2023 г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение/, начислената лихва за забава е в размер на 53,79 лева. Сочи се, че към
датата на подаване на Исковата молба в съда /31.10.2023 г./ размерът на обезщетението
за забава е в размер на 556,10 лева.
От заключението на назначената и изготвена съдебно-техническа експертиза се
установява, че експертът не може да даде категоричен отговор дали е направено
искане от заемателя към кредитора за кандидатстване за потребителски кредит. Не
може да се даде и категоричен отговор дали заемополучателя е попълнил форма за
кандидатстване за финансова услуга по електронен път на посочената уеб страница,
която съдържа негови лични данни. Специалистът сочи, че експертизата не може да
заключи категорично, дали на кредитополучателя е представена преддоговорна
информация.
При така формираната фактическа обстановка и при самостоятелна преценка и
анализ на наличните по делото доказателства, в това число и заключенията по
изготвените експертизи, Окръжен съд – Перник достига до изводите на
първоинстанционния съд, че между страните по силата на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е възникнало валидно облигационно правоотношение,
като в тази част въззивната инстанция възприема мотивите на районния съд и на осн.
чл. 272 от ГПК препраща изцяло към тях. Със заключението на счетоводната
експертиза се установява несъмнено, че жалбоподателката е получила по своя сметка,
респ. усвоила кредита. В този смисъл възраженията й са неоснователни. Те са били
6
подробно обсъдени от районния съд, както и са изложени подробни мотиви относно
значението на извършеното ел подписване.
На следващо място следва да се отбележи, че според чл. 269 изр. 2 ГПК - по
въпроси относно правилността на решението въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата. Това ограничение, обаче, не се отнася за дейността на съда,
която е служебна, по проверка на договора в аспект за наличие на неравноправни
клаузи и защита правата на потребителя.
По смисъла на чл. 9 от ЗПК процесният договор по своята същност представлява
договор за потребителски кредит, поради което по отношение на него са приложими
регламентираните от закона императивни разпоредби, съответно разпоредбите на ЗЗП.
По силата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Разпоредба на чл. 22 от ЗПК регламентира, че договорът за кредит е
недействителен когато при сключването му са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
При преценка действителността на Договор за потребителски кредит № ***,
съдът намери, че същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от
ЗПК, поради следното:
Според разпоредбата на чл. 11, ал. , т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите е част от основния предмет на договора,
поради което структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за
средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството -
от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи на кредита за потребителя,
настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и дължимите на посредниците за сключването
на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
7
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. Дефиницията по § 1, т. 1 не съдържа изчерпателно изброяване на конкретните
разходи, които се включват в общия разход по кредита. Те са формулирани общо като
"всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати". В § 1, т. 2 от
ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и
това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя.
Разпоредбата на чл. 19 от ЗПК урежда, че годишният процент на разходите по
кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания. При изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които
потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо
дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3. за поддържане на сметка във
връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на
плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със
сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Видно от процесния договор за кредит и ОУ, по отношение на договорения
между страните ГПР липсва ясно разписана методика за начина на изчисляването му и
разходите по кредита, от които се формира. В допълнение - не е ясно как точно е
изчислена посочената в договора фиксирана лихва и как е включена при пресмятането
на ГПР, което от своя страна води до невъзможност да се прецени дали посочения в
договора ГПР отговаря на действителния и потребителят е поставен в невъзможност
да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт.
От изложеното следва извода, че при определяне на ГПР не са били спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10. от ЗПК, както и, че клаузата за общия размер
на сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на член 4,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
В задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС по
8
приложението на чл. 4, § 2, във вр. с чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори се
разяснява последователно, че в този случай договорът не може да продължи да се
изпълнява без тези клаузи, тъй като премахването им би довело до изменение на
естеството на основния предмет на договора. В допълнение на изложеното законовите
разпоредби на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК и чл. 147, ал. 1 ЗЗП предписват,
че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по
ясен и недвусмислен начин, като законодателят е предвидил санкция за неяснота
относно начина на формиране на стойността на ГПР, а именно договорът за
потребителски кредит се счита нищожен /в този смисъл и определение №
1369/27.05.2024 година на ВКС по т. д. № 333/2024 година, II т. о. и др./.
Изложеното е основание да се приеме, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК. В чл. 23 от
ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи
лихва или други разходи по него. Тази разпоредба е императивна и урежда
последиците от сключен недействителен договор за потребителски кредит, като следва
да бъде съобразена и приложена от съда, доколкото връщането на чистата стойност на
кредита се дължи по силата на изрична, императивна правна норма, независимо, че
кредиторът не се е позовал на нея в заявлението.
В разглеждания казус няма съмнение, че се касае за договор, сключен с
потребител и кредиторът дължи спазване на посочените изисквания, в това число за
изясняване в текста на самия договор на структурата на ГПР и то по начин, разбираем
за средния кредитополучател.
Освен това, от съдържанието на договора и представените доказателства следва,
че кредитополучателят е сключил отделен договор – застрахователен. С включването
на застрахователната премия към главницата, последната се увеличава значително и
така не само главното вземане, но и това за застрахователната премия, стават
лихвоносни. Това от своя страна е една заблуждаваща практика, целяща длъжникът да
бъде натоварен с разходи по кредита, които формално водят до увеличение на
възнаграждението на кредитора. В същото време, застрахователните премии, които в
съотношение към процесния договор за кредит се явяват именно разходи по кредита и
би следвало да намерят своето отражение в ГПР.
Въз основа на изложеното до тук Окръжен съд - Перник приема, че на основание
чл. 22 във вр. с чл. 11 т. 10 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит е
недействителен. Както бе отбелязано, при недействителност на договора за
потребителски кредит се дължи чистата стойност на кредита, но не се дължи лихва
или други разходи по кредита.
9
От извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че
кредитополучателят не е възстановил на кредитора обща сума по извършените от него
транзакции /главницата/ в размер на 8559,27 лева.
Ето защо, макар и по други съображения, настоящият състав на съда достига до
извода, че предявеният иск се явява основателен до размера на последната сума и така
следва да бъде уважен.
Останалите искове - за установяване съществуване на вземането в полза на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД: договорена лихва в размер на 2 778.05 лева
за периода от 15.05.2022г. до 15.07.2026г. и обезщетение за забава, в размер на 53.79
лева, считано от 16.05.2022г. до 28.04.2023г. /датата на подаване на заявлението в
съда/, са неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Районен съд – Брезник е отхвърлил иска за разликата над присъдените 53.79лв.
до претендираните 601.12лв. като неоснователен, ведно със законната лихва, считано
от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, № 1125/05.05.2023г., по ч. гр. д. №
1866/2023г. по описа на Районен съд гр. Перник и в тази част решението не е
обжалвано.
С оглед крайния извод на въззивната инстанция, решението на Районен съд –
Брезник следва да бъде изменено досежно частта за разноските.
По отношение на разноските:
В настоящото въззивно производство въззивникът претендира разноски в размер
на общо 742,58 лева, от които 500 лева – разноски за адвокат и 242,58 лева – разноски
за заплатена държавна такса по сметка на ПОС.
Въззиваемата страна претендира разноски в размер на 350 лева юрисконсулско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото, съобразявайки правната и фактическата му сложност и
интензитета на предприетата от юрисконсултска защита, съдът счита, че следва да се
определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на"Агенция за събиране
на вземания" ЕАД в размер на 262 лева, а в полза на възивника – Н. Д. Т. следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 184, 61 лева.
Водим от горното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6/06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 418/2023 г. на
Районен съд - Брезник в частта, в която е признал за установено на основание чл. 422,
10
ал. 1 от ГПК по отношение на Н. Т. Д., ЕГН: **********, адрес: ***, че дължи на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, адрес и седалище на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. сумите: 2 778.05 лева -
договорена лихва за периода от 15.05.2022г. до 15.07.2026г. и 53.79 лева - обезщетение
за забава: считано от 16.05.2022г. до 28.04.2023г./датата на подаване на заявлението в
съда/, както и в частта за разноските, възложени в тежест на ответника за разликата
над 744.45 лева до сумата от 991.15 лева - разноски по исковото производство и за
разликата над 207.03 лева до сумата от 275.53 лева - разноски по заповедното
производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване съществуване на вземането в полза на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, адрес и седалище на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. срещу Н. Т. Д., с ЕГН:
**********, адрес: ***, в частта им по отношение на договорена лихва в размер на 2
778.05 лева за периода от 15.05.2022г. до 15.07.2026г. и обезщетение за забава, в
размер на 53.79 лева, считано от 16.05.2022г. до 28.04.2023г. /датата на подаване на
заявлението в съда/ като неоснователни, както и в частта за разноските, възложени в
тежест на ответника за разликата над 744.45 лева до сумата от 991.15 лева - разноски
по исковото производство и за разликата над 207.03 лева до сумата от 275.53 лева -
разноски по заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 418/2023 г.
на Районен съд - Брезник в останалата му обжалвана част, а именно частта в която
Районен съд – Брезник е приел за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по
отношение на Н. Т. Д., ЕГН: **********, адрес: ***, че дължи на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, адрес и седалище на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. сума в размер на 8 559.27лева -
главница за периода от 15.05.2022г. до 15.07.2026г. по отношение които е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 11.04.2023г. - датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост, както и в частта за деловодните разноски.
ОСЪЖДА Н. Т. Д., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, адрес и седалище на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., сумата от 262.99 лева - разноски
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, адрес и
седалище на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
11
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., да заплати
на Н. Т. Д., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 184, 61 лева, разноски пред
въззивната инстанция и сумата от 198.13 лева - разноски по исковото производство.
По аргумент чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12