РЕШЕНИЕ
№……………. 28.03.2018 г. гр.Балчик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият районен съд на шести март през
две хиляди и осемнадесета
година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина
Велчева
Секретар: М. Й.
Прокурор: без
Като разгледа
докладваното от районен съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело
№ 425 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано
е по подадена молба от Д.Е.К. ЕГН********** ***, представлявана от Кмета за признаване
за установено, че ответникът не притежава право на собственост върху:
Поземлен
имот с идентификатор 03174.50.46 и поземлен имот с идентификатор 03174.50.67 по
кад. карта на с. Безводица.
След
анализ на исковата молба, съдът я намира за редовна. Предявеният иск е допустим,
съобразен с постулатите на ТР №1/4.05.2012г. но ОСГТК.
Действието
на предявяване на иск е действие на обикновено управление и всеки съсобственик
може да предяви иск от името на всички съсобственици без да е необходимо тяхното
съгласие, в тоя смисъл е налице обикновено другарство в процеса, което прави
исковата молба редовна , а искът допустим.
Ответникът
намира иска за неоснователен.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, направените доводи прие за
установено следното:
Ищецът твърди, че е собственик, в условие на евентуалност
съсобственик по наследство от Е.К.Т., починал на 22.04.2007 г. на недв. имот,
находящ се в с. Безводица, община Балчик, представляващ дворно място с площ от
4 400 кв.м. – имот с пл. №46 по ЗРП и
имот с пл. №47 по ЗРП с площ от 4 296 кв.м. При последваща регулация част от
ПИ №46 с площ от 354 кв.м. и целия имот № 47 са били изключени от
регулационните граници на с. Безводица и са били особени с като ПИ-и с
идентификатори 03174.50.46 и 03174.50.47.
Ищецът
твърди, че тези земи са били владени винаги от баща му и от ищеца за период
повече от 10 години към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и в последствие. Тези
земи не са били включвани в блокове на ТКЗС, не са били фактически отнети,
поради което ищецът намира, че те са запазили правото си на собственост върху
тях. Тези земи, според ищеца не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и
не могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ, респ. Община Балчик не
е могла да стане собственик на имота след изтичане на визираните в ЗСПЗЗ
срокове.
Въпреки
изложеното, ищецът твърди, че ответникът е съставил АОС
№1 558/23.08.2004г.; АОС №1 557/23.08.2004 г. и АОС №
4 638/19.02.2016 г. и АОС №4 631/17.02.2016 г.
Изложеното
мотивирало ищеца да предяви настоящия иск.
Ответникът
твърди, че със заповед №323/9.06.1989 г., процесните имоти са останали извън
очертанията на с. Безводица, а ответникът е станал носител на правото на
собственост върху недвижимите имоти по силата на проведена процедура по чл. 19
от ЗСПЗЗ.
Правната
квалификация на иска е в нормата на чл.124 от ГПК.
Наследодателят
на ищеца Е.К.Т. (удостоверение за наследници, изх.
№АО-11-120/10.04.2017 г. на кметство с.Безводица) се
е снабдил с нот. акт за правото на собственост върху дворно място с площ от
4 440 кв.м., находящо се в с. Безводица, пл. №46 в кв. 17 по кад. план на
селото, за който имот е отреден парцел VII-46 в кв. 17 по плана на с. Безводица,
ведно с построената в него къща за живеене.
По
делото без назначена и изслушана съдебна експертиза, заключението по което
съдът приема като компетентно и обективно изготвено. Вещото лице установи, че първият
кадастрален и рег. План на селото е одобрен със заповед от 1949 г. В разписния
лист към този план имоти с пл. №46 и №
47 са записани на Н.Т.Е. – дядо на ищеца(удостоверение за наследници, изх.
№АО-11-119/31.03.2017 г. на кметство с. Безводица), като за имот с пл. 46 е отреден
парцел VII-46
в кв. 17, а за имот с пл. № 47 е отреден парцел IX-47 и III-27 в кв. 28.
В
изпълнение на ПМС №216/1961 г. имоти или части от имоти, находящи се в
източната част на населеното място, в това число – процесните са изключени от
регулация. След изключването им за имот с пл. №46 е отреден парцел VII-46 в кв.17 с намалена площ, а имот
с пл. №47 е останал изцяло извън регулация.
Със
заповед от 1989 г. е одобрен ЗРП на с. Безводица. Бившият имот с пл. №46 е
заснет и нанесен с пл. №88, записан в разписния лист на Е.К.Т.. Бившият имот с
пл. №47 не е заснет и нанесен в кад. план. Със заповед от 2003 г. са одобрени
КККР на с. Безводица. Процесните имоти са планоснети и нанесени в кад. карта
като ПИ с идентификатор 03174.501.88 с площ от 4 714 кв.м., записан в
имот. регистър на Е.Д. К. и Н.Е.М.; ПИ с идентификатор 03174.50.46 с площ от
354 кв.м., записан в имот. регистър на Община Балчик, като двама имота
произхождат от бившия имот с пл. №46 и ПИ с идентификатор 03174.50.47 с площ от
4 296 кв.м. – бивш имот 47, записан на Община Балчик.
Статутът
на процесните имоти по първия кад. и рег. план от 1949 г., преди прилагане на
ПМС от 1961 г., е жилищен, с отредени парцели за строителство.
По
втория план имот с пл. №88 е в регулация; част от него е отразен кад.карта с
идентификатор 50.46 и е извън регулация, както и целия бивш имот с пл. №47,
нанесен в кад.карта с идентификатор 50.47 е извън регулация и двама имота са
със статут на земеделска земя.
Вещото
лице установи, че няма данни за отчуждително действие по отношение на
процесният имот по плана от 1949 г., както и за уреждане на регулачни сметки.
Съобразно
трайната съдебна практика на ВКС (решение
№488/2011 г., 1 г.о.; решение № 249/2011 г. 1 г.о.; решение №21/2011 г. – 2
г.о.; решение 145/2016 г. -2 г.о.) не всички земи, които се намират
извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер, като
например дворно място, което по силата на ПМС № 216/61 г. е изключено от
регулационния план може да запази селищния си характер, да не бъде включено в
блок на ТКЗС, нито пък да бъде причислено към държавния поземлен фонд, и да не
бъде отнето юридически и фактически от лицата, които го владеят като дворно
место. При това положение ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да
запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при
условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС, а ако
не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са
запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се
прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, нито пък те могат
да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Според практиката на
съдилищата в този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ,
но са останали незаявени в законните срокове.
Съобразно касационния съд този, който в съдебния процес оспорва
възможността за придобиване на такъв имот по давност, следва да установи
правоизключващото си възражение. При липса на такива доказателства не може само
от факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да
се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за
възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
По делото бяха събрани показанията на свидетеля Ж.Ж., роден 1940 г. и И.А.,
роден 1960 г. които потвърдиха, че от малка възраст знаят, че бащата на Д., Е.а
след неговата смърт и Д. владеят процесните имоти, обработват ги и ги ползват: сеят,
орат и прибират реколтата, живеят в наследствената къща. Процесното дворно
място не е било оградено, поради неговия размер, но такова било положението и с
другите крайни имоти в селото. Свидетелят Иван Димов Александров потвърди, че
от около 10 години бащата на ищеца, а след неговата смърт и Д. го наемали да
изоре двора с помощта на трактор, така станало и предната стопанска година.
С оглед показанията на свидетеля и вещото лице, съдът приема, че
наследодателят на ищеца не е изгубил правото си на собственост, включващо
правомощието за ползване и владение върху процесните имоти, въпреки
изключването им от рег.план на селото с ПМС 216/61 г. Имотът е запазил селищния
си характер, не бил преодставен за кооперативно земеползване, не е бил
одържавен и като такъв не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ.
по отношение на него не може да се приложи нормата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, която е
послужила на ответника като основание за придобиване на правото на собственост
върху имотите.
С оглед изложеното, съдът намира предявения отрицателно установителен иск
за основателен и следва да го уважи.
Ищецът претендира разноски, които следва да му се присъдят съобразно чл. 78
от ГПК.
Воден
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Д.Е.К. ЕГН********** ***, представлявана от Кмета
не притежава право на собственост върху: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
03174.50.46 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 03174.50.67 по кад. карта на с.
Безводица.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА БАЛЧИК, представлявана от Кмета да заплати на Д.Е.К. ЕГН********** ***
сумата в размер на 550, лв.(петстотин
и петдесет лева),
представляваща направените по делото съдебно – деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:……