Р Е Ш Е Н И Е
№ 260019/03.09.2020
год. гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание
на 21.07.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Ели Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело №126
по описа за 2020 год., за да се произнесе с решение, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Производстото е образувано по въззивна жалба от
Н.Н.П. и П.Н.П., чрез адв.Н.Д. от
САК, срещу решение № 42/05.11.2019г., постановено по т. д. № 130/2018г. по
описа на Шуменски окръжен съд, с което съдът е: отхвърлил предявените от Н.Н.П.,
и П.Н.П., субективно съединени искове да бъде осъдено ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп” АД, ЕИК-*********, гр. София, пл. „Позитано” №5 да заплати на
всеки от тях сумата от 50 000 лева, като частични искове от такива за общо
100 000 лева, като претенции за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат им Д. Н.П., вследствие
на ПТП, причинено от С. Г. К., при
управлението на л.а. УАЗ 31514 с № Н
9265 АН, по отношение на което МПС е имало застрахователна полица
№03114003124272 с начална дата на покритие 31.12.2014 г. и крайна дата
31.12.2015 г., като неоснователни и недоказани: Осъдил е Н.Н.П.П.Н.П. да
заплатят на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, сторените от последното
разноски на по 307.50 лв.за всеки от ищците.
В жалбата са инвокирани конкретни
оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на
същото, по изложени съображения. Основните са срещу извода на съда, че
въззивниците не са легитимирани по иска-респективно-че не са установили
претърпени от ищците морални болки и страдания, като пряка и непосредствена
последица от смъртта на брат си, загинал при поцесното ПТП, тъй като между тях
и починалия не е била налице дълбока и трайна емоционална връзка, че същата е
изключителна и извън обичайната за този вид родствени отношения, както и че
настъпилите в резултат на неговата смърт болки и страдания са сериозни и
изключителни по интензитет и продължителност. Считат този извод за необоснован,
понеже според въззивниците от показанията на свидетелката Д. П. се установявали
именно такива отношения. Изразяват
несъгласие с аргумента на съда, да счете предявения иск за неоснователен, а
именно-че показанията на свидетелката Д.П. –която е съпруга на единия ищец,
следва да бъдат ценени с оглед на евентуална нейна заинтересованост, както и с
останалите аргументи -че ищците не са
живеели заедно с пострадалия, че са се срещали на улицата едва 2-3 пъти
седмично, че са си помагали само когато са имали нужда. Считат, че по този
начин съдът на практика е стеснил кръга на визираните в ТР №1/2016год. на
ОСНГТК на ВКС материално легитимирани лица, на които по изключение е признато
правото да получат обезщетение за неимуществени вреди-т.е. до лица, които се
виждат всеки ден, или живеят заедно. Този извод е неправилен, понеже в
цитираното ТР не са изброени обстоятелствата, при които такава връзка може да
възникне.
За това твърдят, че не само е съществувала изключителна по
своя характер и интензитет връзка с починалия, но и тази връзка е доказана по
безспорен начин в процеса. Поради което и в резултат на смъртта на брат им са
настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания,
които изпълняват критерия „изключителност“ въведен с ТР №1/2016год. на ОСНГТК
на ВКС и е налице материалноправната легитимация да получат обещетение за
претърпените от тях неимуществени вреди.
С жалбата се иска решението да бъде
отменено и постановено ново, с което
исковете да бъдат уважени в размер на по 20 000лв. за всеки от ищците.
С писмен отговор на процесуален
представител на въззиваемата страна ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД,
ЕИК-*********, гр. София, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени
съображения.
Жалбата отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
Въззивната жалба
е редовна и надлежно администрирана.
В съдебно заседание страните не са се
явили и не са изразили становище.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното, относно обжалваното съдебно
решение:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба предявена от Н. ***, и П.Н.П. ***, чрез процесуален
представител, против ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, ЕИК-*********, гр.
София, за заплащане на суми от по 50 000лв. за всеки от тях, като претенция за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, при което е починал брат им Д.
П.. Ищците сочат, че на 12.09.2015 г., около 7.00 ч. на път ІІ-73, км 15+585 в
посока Карнобат – Шумен в района на бензиностанция „Кастрол” л.а. „Опел”, модел
„Астра” с рег. №СО 1103 АН извършвал маневра, - завой на ляво за влизане в
бензиностанцията, за което бил подал ляв мигач. Същевременно л.а. автомобил „УАЗ”
модел 31514, рег. №Н 9263 АН, собственост на „Барс” АД, ЕИК-*********,
управляван от водача С. Г. К., поради движение с несъобразена скорост, при
заплаха да се удари в завиващият автомобил губи контрол над управлението на
МПС, завъртял се наобратно и навлязъл в насрещната лента за движение, където се
ударил в т.а. „Мерцедес”, модел „Атего 1217”, рег. №А 6985 МА, собственост на
„Фаркол” АД, ЕИК-*********, управляван от Ц. Н. Г.,. Вследствие на ПТП загиват,
както водача, така и возещият се в л.а. автомобил „УАЗ” модел 31514, рег. №Н
9263 АН Д. Н.П., ЕГН-********** брат на двамата ищци. Вина за настъпилото ПТП
има водача управлявал „УАЗ” – С. Г. К..
Твърдят, че Информационният център към Гаранционният фонд, установява
наличието на застраховка гражданска отговорност за причинилото ПТП МПС и то при
ответното дружество. Твърдят, че предвид
изложеното настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца
са доказани. Твърдят, че ищците са били в изключително близки отношения с
починалия си брат, характеризиращи се с взаимна обич, привързаност и подкрепа,
което дава на ищците право да претендират пряко от ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „гражданска отговорност” на причинилият ПТП л.а.
за всички претърпени от последните болки и страдания, които са в пряка и
непосредствена връзка с процесното ПТП. Сочат, че тежко са изживели загубата на
брат си. Помежду тримата братя е имало доверие и взаимни грижи. Брат им бил
приятел и опора в живота. Братята прекарвали много време заедно. Заедно били в
ежедневието си, на почивките си на море, екскурзии. Твърдят, че и към момента
загубата от неговата смърт не била преодоляна. Считат, че всеки от преживелите братя ищци е претърпял неимуществени вреди в общ
размер на 100 000 лв., като същите се претендират частично само по
50 000 лв. от всеки от братята, ведно със законната лихва от датата на
деликта -12.09.2015 г. до окончателното присъждане на претендираните суми.
Както се посочи, пред настоящата инстанция, исковете се поддържат до размер от
20 000лв.
По делото е депозиран отговор на
исковата молба от страна на ответника - ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп”, с
който не оспорва обстоятелството, че по отношение на процесният л.а. причинил
ПТП има налице действително застрахователно правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност”.
Не се спори също, че са установени
вината и противоправността на деянието на водача на л.а. УАЗ - С. Г. К., от
което са произнесли вредите. Твърди, че ищците не попадат в кръга на лица,
които имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че въпреки
разширяване на пределите на лицата можещи да получат обезщетение за починал
направено с ТР №1/2018 г. по ТД №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС това право не е
абсолютно и то зависи от ред допълнителни фактори – наличие на особена близост,
по-висока от тази на обикновените роднински отношения. Няма данни същите да са
живели в едно домакинство и да са имали необичайно близки отношения. Починалият
е бил на 58 години, а неговите братя – ищци са били съответно на 68 и 65
години, като пострадалият е живеел в отделно домакинство и е имал съпруга, син
и дъщеря. В евентуалност твърди, че е налице съпричиняване и то в размер над
половината, тъй като пострадалият не е бил сложил предпазен колан. Намира, че
размерът на предявените искове е прекомерен. Моли да бъде постановено решение,
с което изцяло да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът приема за установено следното
от фактическа и правна страна.
Предявен е пряк иск по реда на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Не се спори, относно следното:
Ответникът не оспорва смъртта на
пострадалия Д. Н.П., както и родствената му връзка с ищците.
От Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 04.08.2016 г., в мотивите на което е записано, че
в този случай е налице осъществен състав по чл.343, ал.1, б. „в“ от НК, във вр.
с чл.342, ал.1 от НК, но поради настъпилата смърт на дееца – водача С. Г. К. досъдебното производство е прекратено
на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК – поради смъртта на дееца. Предвид
изложеноот, следва да се направи извод, че е установена противоправността на
деянието на застрахования при ответника водач, както и за връзката му с
вредоносния резултат. Ответникът не оспорва обстоятелството, че по отношение на
процесният л.а. причинил ПТП има налице действително застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”.
Горният извод се установява и от приетата
по делото комбинирана СМАТЕ. Според същата, причината за ПТП е поведението на
починалият водач на л.а. УАЗ, поради неправилна преценка на пътната обстановка
и несообразяване на поведението си с пътните условия, намаляване на скоростта
на л.а. намиращ се пред него, което довело до маневра в пътното платно с
насрещно движение, несвоевременната употреба на спирачки, както и силно
завъртане на волана на ляво довело до занасяне на автомобила и страничен удар с
насрещно движещия се товарен автомобил „Мерцедес“, като именно този механизъм
довел до вредоносният резултат. Експертизата сочи, че смъртта на Д. П. е
вследствие на тежка гръдна травма и определя настъпването на смъртта в пряка
причинна връзка с процесното ПТП.
В експертизата се сочи също, че
травматичните увреждания по пострадалия биха настъпили в същия вид и обем с или
без ползване на предпазен колан, поради което не е налице съпричиняване по отношение на
вредата. Предвид изложгеното, са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника, при доказване на специалните предпоставки за
установяващи активната легитимация на ищците.
Въззивните възражения са сведени
единствено с твърдения относно наличието на активна материалноправна
легитимация на ищците да претендират
обезщетение с оглед качеството им на роднини по съребрена линия от втора степен
/братя/ на починалото лице.
Относно наличието на предпоставките
за легитимация на ищците да претендират обезщетение за претърпени неимуществени
вреди: Разрешението на спорния пред настоящата
съдебна инстанция въпрос е обусловено от
произнасянето на ОСГНТК на ВКС с ТР № 1 от 21.06.2018год. по тълк. д.№1/2016
г., като ищците също основават правата си на посоченото ТР. Видно от неговото съдържание, с решението
общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че има основание да се
отстъпи от възприетото в Постановелние №2/84год. разрешение и да се предвиди
възможност за присъждане и на други лица, извън посочените в П-е № 4/61год. и
П-е № 5/69год.. Посочено е, че материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Видно от изложените мотиви, прието
е, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. За това, когато съдът установи, че поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени
вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и №
5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия. Впрочем следва да се отбележи, че и правото на
обещетение и на най-близките на починалия /по смисъла на двете постанновления/,
не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не
докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. При
анализ на събраните доказателства, установяващи претърпените неимуществени
вреди от ищците, съдът взе в предвид
следното: Ищците са предприели доказване на твърдянитие в
исковата молба претърпени неимуществени вреди, чрез гласни доказателства-чрез
показанията на свидетелката Д. К. П.-съпруга на ищеца Н.П., които са в резултат
на лични възприятия, относно отношенията между ищците и починалия Д. Н.. За
това показанията се кредитират от съда като обективни и отразяващи
непосредствено лично впечатление от семейната обстановка и социално обкръжение
на починалия. Доказателства, оборващи направения извод, не са събрани, не са
наведени и твърдения в този смисъл. От
показанията на свидетелката се установяват близки отношения между ищците и починалия Д. Н.-техен брат. Тримата били в много добри отношения,
помагали са си, когато имало празници винаги са били заедно, не са се делили.
Според свидетелката, въззивниците много
тежко понесли загубата на брат си, било им много мъчно.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното: От анализа на
събраните доказателства, съдът намира, че от тях не се установява връзка,
различаваща се и извън обичайната и
традиционна за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност
между братя. Т.е. остана недоказано, че е била налице много по-силна, извън обичайната
трайна, емоционална връзка на ищците с починалото лице – техен брат, чиято
загуба да е била понесена много тежко от ищците, засягайки сериозно техния
душевен мир, причинявайки им болки и мъка, които надминават обичайното
страдание, свързано със смъртта на близък човек с посочената родствена
връзка. За това съдът прави извод, за
недоказаност на твърденията за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в
изключителни морални болки и страдания.
За това, следва да се приеме, че извън формалната връзка на родство по
делото, не се доказват останалите предпоставки за обезщетение на претърпени
неимуществени вреди, визирана в решението
по т.д. № 1/2016год. Това е така, понеже по делото не е доказано по несъмнен
начин, че ищцитие са претърпели пряко, непосредствено и за продължителен период
от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на своя
брат Д. Н.. Предвид изложеното, съдът
намира, че ищците не са установили своята материалноправна легитимация да
получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които следва да бъдат
възмездени по реда на чл.52 ЗЗД. Предвид изложеното, предявените искове са
неоснователни, поради което същите следва да се отхвърлят изцяло. С
оглед на изложеното, решението на ШОС следва да бъде потвърдено като правилно с
оглед постановения краен резултат, като на основание чл.272 ГПК препраща и към
мотивите на съда, които споделя.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 42/05.11.2019 год.,
постановено
по т.д.№ 130/2018 год. по
описа на ШОС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.