РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
При секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Терзиева-
Владимирова гр. дело № 892 по описа на съда за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС
Образувано е по искова молба, депозирана
от Н.В.Ц., с ЕГН: **********,
като ищец по гр.д. № 892/2020 г.,
по описа на РС- Велинград, конституиран
на мястото на починалата в хода на процеса С.Н.М., с ЕГН **********,***, със седалище и адрес: бул. „Хан Аспарух“
№35, представлявана от кмета Костадин Коев с която е предявен иск с правно
основание по чл. 31, ал.2 от ЗС, с искане съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати сума от 600 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на собствените 2/3 идеални части от парцел
№ 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно
отменения регулационен план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл.
№ 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на
града, за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата 182,51 лева,
представляваща лихва за забава, за периода от 28.10.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба-26.10.2020 г..
В исковата молба ищцата твърди, че с влязло в сила решение на Окръжен съд Пазарджик
от 14.06.2001 г., по гр. д. № 633, по описа на съда за
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК,
изразява становище, че предявените искове са изцяло неоснователи. Оспорва
идентичността на имота и квотите на страните в съсобствеността по отношение на
него. Поддържа, че ищцата няма
основание да претендира обезщетение, тъй като не са налице законните
предпоставки за това. Твърди се, че за процесния период няма искане от ищцата
до Общината за заплащане на обезщетение, а на следващо място, че не е създавал
пречки да ползва имота съобразно предназначението му и правата й, а тя не е
пожелала да ползва реално. Сочи се, че
процесният имот не се ползва лично от Община Велинград, както и че тя не го е
предоставяла под каквато и да е форма за ползване на трети лица, нито получава
някакви доходи от него. Признава се, че част от процесния имот попада в двора
на ОУ „Георги Бенковски“, но се твърди, че в друга е реализирана, съгласно
регулация улица, а третата попада вече в друг парцел, като никоя от тези не се
ползва лично и само от Община Велинград. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
След
като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно
основание по чл. 31, ал. 2 ЗС
Страните не спорят, че процесния имот
пл.№7696, от кв.424, по плана на гр. Велинград е съсобствен между тях,
изложеното се установява от прието като писмено доказателство Решение от
14.06.2001 година по гр.дело № 633/2001г. на Окръжен съд Пазарджик, влязло в
сила на 13.06.2003г..
От приетата по делото и неоспорена от
страните комбинирана СТЕ и ССЕ, която и съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна, се установява, че месечната
наемна цена за периода от 01.01.2016 год. до 31.01.2016 година за процесният
имот възлиза на 654 лв. /0,50лв. за ползване на кв. метър
и квадратура за 2/3 ид.части от имота /,
а размерът на мораторната лихва върху така изчисленият
месечен наем за периода от 28.10.2017 го до 26.10.2020 год. възлиза на 198,93
лв.
От гласните доказателства, събрани чрез разпита
на Л.З.- директор на училището, чиито двор се помещава в процесния имот става
ясно, че откакто се водят дела знае, че част от имота, която се намира до входа
на училището е на ищцата. Свидетелката не може да посочи размера на училищния
двор. Установява, че двора на училището е ограден, имало е охрана, която
допуска ученици, родители и други лица, ако директора разреши. В двора на
училището не се извършва друга дейност различна от училищната и ищцата не
ползва никаква част от него.
В процесния случай се установи
кумулативното наличие на трите предпоставки, регламентирани в чл. 31,ал.2 от ЗС
– страните по делото са съсобственици на процесния имот при права 2/3 за ищцата
и 1/3 за ответника. Ответникът – Община Велинград е предоставил ползването на
целия имот на ОУ”Г.Бенковски” Велинград, като ищцата е отправила писмена покана
до другия съсобственик, обективирана в искова молба до ОС Пазарджик от
21.07.2003 година, в която изрично ищцата претендира за обезщетение за ползване на имота. От събраните гласни
доказателства се установи, че имотът се ползва и се е ползвал за училище,
ограден е и ищцата няма достъп до него.
Относно размера на обезщетението, от
което е била лишена ищцата при ползване на целия имот от ответника, респ. от
третото лице за спора, на което е предоставено ползването, съдът приема
заключението на съдебно-икономическата експертиза, според което то е в размер
на 654 лв..
При така установеното от фактическа
страна и предвид изложените правни съображения, съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 31,ал.2 от ЗС-
за заплащане на обезщетение в
размер на по 600лв., за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. за това, че
съсобственият имот се ползва само от единия от съсобствениците е основателен и
доколкото не е налице изменение чрез увеличаване размера му, то съдът е
обвързан от диспозитивното начало.
По иска с правно
основание по чл.86 от ЗЗД.
Предвид основателност на главния иск и
доколкото е налице забавено плащане на процесното обезщетение, то за ответника
е възникнало и задължение за заплащане
на лихви за забава върху него. При съобразяване заключението на вещото лице се
установява, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските
При
съобразяване представените доказателства за извършените в хода на производство
разноски, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК същите следва
да бъдат възложени в тежест на ответниците по молбата или те следва да бъде
осъдени да заплатят сумата от 920 лева. Разноските сторени от ищеца във връзка
с въззивното обжалване на постановеното определение № 260249/16.12.2020г. е
следвало да бъдат претендирани пред инстанцията, пред която са сторени и
първоинстанционния съд няма правомощия да се произнася по разпределение на
отговорността за тях в настоящото производство.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание по чл. 31, ал.2 от ЗС Община
Велинград, със седалище и адрес: бул. „Хан Аспарух“ №35, представлявана от
кмета Костадин Коев, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.Ц., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, конституиран в хода
на процеса на мястото на починалата С.Н.М., с ЕГН **********,
сумата
от 600 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
собствените й 2/3 идеални части от парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно
отменения регулационен план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл.
№ 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на
града, за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, а на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от 182,50 лев, представляваща лихва за забава, за
периода от 28.10.2017 г. до датата на подаване на исковата молба-26.10.2020 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Велинград, седалище
и адрес: бул.Хан Аспарух“ № 35, представлявана от кмета Костадин Коев, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, конституиран в хода на
процеса на мястото на починалата С.Н.М., с ЕГН **********, сумата от 920 лв., представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване от страните с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му пред Пазарджишки окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА