М О Т И В И
към присъда № 260004 от 05.04.2022 година, по
н.ч.х.дело № 827/2021 година
по описа на Старозагорския районен съд.
Предявено е
обвинение от частен характер от С.Ж.В. ЕГН ********** против А.К.П., роден на ***
***, живущ ***, българин, български гражданин, разведен, със средно образование,
работи в частна фирма, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 22.07.2019
година в град Стара Загора е причинил лека телесна повреда на С.Ж.В.,
изразяваща се в: „Разкъсноконтузна рана на дясната
скула с кръвонасядане и оток на дясната скулна област
и долния клепач на дясното око. Лекостепенно мозъчно
сътресение. Охлузвания на двата лакътя с оток на десния лакът с леко ограничение
на движението”, с което е причинил на С.Ж.В., разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Съдът
прие имено това за обвинение като в тази насока се съобрази с приложената по делото
медицинска документация и заключение на съдебно-медицинската експертиза.
В
наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане предявеният
от С.Ж.В., ЕГН ********** против подсъдимият А.К.П., ЕГН ********** граждански
иск за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в следствие на причиненото разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, от престъпното деяние по
чл.130 ал.1 от НК. На основание чл.84 и следващите от НПК, съдът конституира в
качеството на граждански ищец по делото, частния тъжител по делото пострадалия С.Ж.В..
Повереника на
частния тъжител и граждански ищец, адвокат М.Т. *** в съдебно заседание, лично
и от името на доверителя си, заявява, че поддържат повдигнатото с тъжбата
обвинение срещу подсъдимият, като пледират подсъдимият да бъдат признат за
виновен по така повдигнатото обвинения. Поддържат изцяло така предявения граждански
иск. Подробни съображения за това се излагат в хода на съдебните прения. Претендират
за направените по делото разноски. В тази насока са и доводите на частния
тъжител и граждански ищец С.Ж.В..
Подсъдимият А.К.П.
не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Изцяло отрича да е нанасял
описаната телесна повреда на частния тъжител. Не отрича за възникнали
пререкания в деня описан в тъжбата и контакт с пострадалия но намира, че с това
не му е причинил телесните увреждания описани по делото. Подробни съображения
за това излага в обясненията си пред съда.
Защитникът на
подсъдимия – адвокат С.Р. ***, оспорва фактическата обстановка по делото и
излага доводи, че по делото не е безспорно и несъмнено доказано, това че
подсъдимия е нанесъл на пострадалия описаните травматични увреждания. Подробни
съображения за това излага в хода на съдебните прения. Претендира за направените
по делото разноски.
По делото се
събраха гласни и писмени доказателства.
По делото се
прие като писмено доказателство и съдебно-медицинско удостоверение № 34-11/2019
година, както и заключенията на съдебно-медицинските експертизи по писмени
данни № 827/2021 година и № 396-А/2021 година. По делото е приложена и преписка
№ 3527/2019 година по описа на РП – Стара Загора /преписка № 12198/2019 година
по описа на Второ РУ Стара Загора. Приложи се и а.н.дело № 2233/2015 година по
описа на РС-Стара Загора.
Съдът, след
като взе предвид и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена по безспорен
начин следната фактическа и правна обстановка:
Частния
тъжител и граждански ищец С.Ж.В.,***, в къща. В близост до него се намирал
магазина стопанисван от подсъдимия А.П.. Двамата се познавали, тъй като
пострадалия пазарял от магазина на подсъдимия. До деня на инцидента няма данни
между двамата да е имало конфликт.
На 22.07.2019
година, в понеделник сутринта С.В. се прибрал от работа, нощна смяна. В къщата
си имал майстори и седнал с тях да се почерпи, като през деня изпили бутилка
водка и по няколко бири. Нощната смяна и алкохола се отразили на пострадалия и
неговото поведение. В тази ден той на три пъти ходил до магазина на подсъдимия
по различни причини.
Същия ден,
подсъдимия продавал в магазина си и целия ден бил там. В близост до магазина се
провеждала специализирана полицейска акция за откриване на алкохол без акциз,
като обект на полицейската акция била съседна на магазина къща.
Повлиян от
алкохола, пострадалия, следобеда на 22.07.2019 година отивайки до магазина на
подсъдимия П., се заял с него като го упрекнал че и той продава такъв алкохол и
цигари без бандерол. Това силно подразнило подсъдимия и между него и
пострадалия възникнал конфликт, който бил забелязан от свидетеля – очевидец
Недьо Недев. По време на репликите между подсъдимия и пострадалия и двамата
били в магазина на подсъдимия, като подсъдимия П. бил с лице към свидетеля
Недев а пострадалия В. бил с гръб. В първия момент свидетеля Недев не познал
човека, който виждал в гръб. При ескалиралото напрежение подсъдимия нанесъл
удар с юмрук в лицето на пострадалия, което било забелязано от свидетеля Недев
и пострадалия паднал назад на земята и тогава свидетеля разбрал че удареното
лице било пострадалия С.В.. Падането на пострадалия било повлияно и от
употребения от него алкохол, който му пречел да пази добро равновесие.
Свидетеля Недев, който познавал пострадалия отпреди, силно се изплашил и отишъл
веднага до дома на пострадалия, където видял неговия син който бил в тинейджърска възраст и му казал да отиде да вземе баща си
от магазина. Синът му това и сторил. На место пристигнали и полицейски
служители които съставили предупредителни протоколи и на двамата – подсъдимия и
пострадалия. Полицейските служители пристигнали на място били свидетелите Г.Г. и Р.Д.. И двамата полицаи забелязали, че пострадалия бил
видимо употребил алкохол. Всичко това се случило в периода след 15.00 часа до
16.30 часа на 22.07.2019 година. Веднага след това пострадалия посетил съдебен
лекар който му издал приложеното по делото съдебно медицинско удостоверение.
Тъй като и в следващите дни не се чувствал добре, на 24.07.2019 година
пострадалия постъпил в клиника по неврохирургия към МБАЛ „Професор д-р С.
Киркович“, където временно бил хоспитализиран и след изписването му били предписани
15 почивка в домашни условия. След случилото си няколко месеца, пострадалия
продължавал да чувства дискомфорт и не можел да спи
нормално.
Видно от
приложеното Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 34-11/2019 година,
издадено от съдебен лекар Т. Пасев, вследствие на случилото се пострадалия е
получил следните травматични увреждания: „Контузия на лицето. Оток и кръвонасядане на дясна скулна област и долния клепач на
дясното око. Разкъсно-контузна рана на дясна скулна
област. Контузия на двата лакътя. Охлузвания по двата лакътя. Оток с
ограничение в движението в областта на десния лакът. Във връзка с по точното
установяване на конкретните травматични увреждания на пострадалия, пряка
причинна връзка от инцидента по делото е назначена и съдебно медицинска
експертиза която бе изготвена от вещото лице д-р Т.Т..
От заключението на вещото лице /лист 54-55 от делото/ се установява, че
травматичните увреждания които пострадалия е получил вследствие от нанесения му
юмрук в областта на лицето и падането му после на терена на земята в магазина
са следните: „Разкъсноконтузна рана на дясната скула
с кръвонасядане и оток на дясната скулна област и
долния клепач на дясното око. Лекостепенно мозъчно
сътресение. Охлузвания на двата лакътя с оток на десния лакът с леко
ограничение на движението”. Според вещото лице именно това са травматичните
увреждания получени от пострадалия след нанесения му от подсъдимия удар в
областта на лицето. Ударът е попаднал в дясната скула и оттам се е получило - Разкъсноконтузна рана на дясната скула с кръвонасядане и оток на дясната скулна област и долния
клепач на дясното око и лекостепенното мозъчно
сътресение а при падането пострадалия се е подпрял на лактите
си и оттам са травматичните уреждания по тях. В съдебно заседание експерта
заяви че поддържа заключението и посочения начин на получените травматични уврежадания. Заключението на съдебно-медицинската
експертиза бе прието по делото, като неоспорено, мотивирано и добросъвестно
дадено.
По делото бе
изготвено и съдебномедицинска експертиза по писмени, клинични, физикални и инструментални данни, изготвена от д-р Й.Н.,
специалист кардиолог относно здравословното съС.ие на подсъдимия предвид претърпяната сърдечна трансплатнация /лист 50-53 от делото/. От заключението на
вещото лице се установява, че подсъдимия П. е претърпял операция – сърдечна
трансплантация, като след операцията пациента е с Решение на ТЕЛК за 100
процента нетрудоспособност, със затруднено самообслужване без чужда помощ.
Експерта подробно е описал съС.ието
на подсъдимия и възстановителния му период и моментното му съС.ие към времето на инцидента. На поставения му въпрос дали
подсъдимия е в съС.ие да
нанесе силен удар, с ръка при който да събори човек, експерта е отговорил че е
трудно да се отговори едностранно на този въпрос. Като цяло е обобщил че не е
невъзможно подсъдимия да нанася удари но това би било свързано със силна болка
предвид тежката операция която е претърпял. От друга страна е посочил, че
медикаментите които приема, е възможно на моменти да изостря емоционалната му
лабилност, раздразнителност и може да е наличен фактор за емоционална
неадекватност на дадена реакция. Като цяло вещото лице не изключва възможността
подсъдимия да е нанесъл удар на пострадалия, като не се обвързва с това дали
удара е силен или слаб предвид състоянието на подсъдимия след претърпяната
сърдечна трансплантация и операцията в тази насока. Вещото лице бе изслушано в
съдебно заседание и потвърди изложените доводи в заключението, както и даде
допълнителни изводи относно това дали подсъдимия може да нанася удари предвид
здравословното си състояние. Заключението и на тази медицинска експертиза бе
прието от съда като мотивирано, компетентно и неоспорено от страните.
Въз основа на изложеното
до тук за съда по категоричен начин по делото се установява, че на 22.07.2019 година
пострадалият В. е получил конкретни травматични увреждания, с което му е
причинено, разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК –
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Изложената фактическа
обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, както следва: показанията на свидетелите Недьо Асенов Недев,
Юлия Калева Асенова, Петър Пенев Чакалов, М.П.П., М.П.З.,
Г.С.Г. и Р.Д.Д., разпитани в хода на съдебното
следствие; съдебно-медицинско удостоверение № 34-II/2019 год. от 22.07.2019
год., болничен лист от УМБАЛ “Проф.д-р С.*** от 26.07.2019 год., амбулаторен
лист от 29.08.2019 год. и от 21.01.2020 год., епикриза
от неврохирургия при УМБАЛ “Проф.д-р С.***, експертни решения от първи състав
на ТЕЛК към УМБАЛ “Проф.д-р С.*** от
07.01.2019 год. и т 04.02.2020 год., справка от УМБАЛ “Проф.д-р С.***, ведно с
копие от амбулаторен дневник на зала за реанимация но СПО на 22.07.2019 год. в
17.30 часа под амб.№ 906 с копие от лист за преглед,
удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни № 101/23534
от 19.08.2016 год., разрешение за търговия с тютюневи изделия от 15.09.2016
год., епикриза на А.К.П., докладна записка
за посетен сигнал за на 22.07.2019 год. от ст.полицай Гр.ООР към Второ РУ Стара
Загора, при което е съставен протокол за полицейско предупреждение на С.Ж.В.,
приети като писмени доказателства в хода на съдебното следствие; заключението
на съдебно-медицинската експертиза по писмени, клинични, физикални
и инструментални данни № 827/2021 год., изслушано в съдебно заседание,
неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и добросъвестно
изготвено и обясненията на експерта при изслушването му; заключението на
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 396-А/2021 год., изслушано в
съдебно заседание, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и
добросъвестно изготвено и обясненията на експерта при изслушването му.
По
обвинението подсъдимия заема защитна позиция и не се признава да виновен.
Твърди, че пострадалия, на три пъти през този ден е идвал при него в магазина и
е бил доста пиян, като го бил молил да си отива и, че не му е посягал нито го е
удрял. Напротив при посещението си третия път, пострадалия бил съборил стилаж с чипсове и затова бил
паднал на земята и най-вероятно оттам му били нараняванията. Защита на
подсъдимия поддържа така изложеното от подзащитния и излага доводи, че били
налице съществени противоречия в показанията на свидетелите и че те не потвърждават
изложеното в тъжбата. Ето защо подсъдимия трябвало да бъде оправдан по така повдигнатото
му обвинение. Съдът намира, това за една защитна позиция която обаче не намира
опора в приетия по делото доказателствен материал.
На база събраните по делото доказателства и
посочени по-горе съдът приема, че по един несъмнен начин така предявеното
обвинение се доказа, поради което и съдът призна подсъдимия за виновен. На
първо място, несъмнено както подсъдимият П., така и пострадалият В. на
инкриминираната дата и час са били едно и също място – магазина стопанисван от
подсъдимия и намиращ се в се в близост до дома на пострадалия. На следващо
място, от събраната по делото медицинска документация – СМУ и СМЕ по
категоричен и безспорен начин се установява, че именно на 22.07.2019 година
пострадалият и частен тъжител С.В. е получил съответните травматични
увреждания, характеризиращи престъпното деяние, като такова по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК. По несъмнен начин от съдебния експерт и от експерта,
изготвил съдебно-медицинската експертиза се установи, че пострадалият на инкриминираната
дата е получил лека телесна повреда, описана по горе. Несъмнено предвид тези
медицински данни на пострадалия В. причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота му. Въз основа на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че описаните увреждания на пострадалия В. отговарят
да са получени по време и начин, съобщени по делото. Следователно на база
заключението на съдебно-медицинската експертиза и документацията към нея, по
категоричен и несъмнен начин се установява, че пострадалият В. е получил описаните
травматични увреждания именно на 22.07.2019 година. Следователно, съдът приема,
че на база медицинската документация по делото по категоричен начин се установи
че на пострадалия В. са причинени описаните травматични увреждания. По
отношение на авторството съдът намира, че автор на нанесената лека телесна
повреда е именно подсъдимият А.К.П.. Както бе посочено, установи се че на 22.07.2019
година в магазина стопанисван от подсъдимия, между П. и В. е възникнал
конфликт. Подсъдимия П., съвсем целенасочено е ударил в областта на лицето
пострадалия, като последния повлиян от изпития алкохол лесно е паднал на пода
на магазина. Това напълно се подкрепя от показанията на единствения свидетел
очевидец на случилото се – свидетеля Недьо Асенов Недев. Показанията на този
свидетел напълно кореспондират с твърденията на тъжителя. От тях се установява, че през
месец юли 2019 год. в района на Чумлека е спрял пред
магазина на подсъдимия, за да си вземе минерална вода и цигари, като видял, че
двама човека се карат и видял как подсъдимия удря тъжителя, който паднал.
Видяното от него силно го изплашило, поради което се върнал в колата и тръгнал
в посока дома на тъжителя, като съобщил на сина му, че са ударили баща му и да
отиде да провери в магазина какво се е случило. След като предал съобщението
си, си тръгнал през ромските улици и се прибрал в с.Калояновец. От показанията
на този свидетел-очевидец се установява по един безспорен начин, че именно
подсъдимия на инкриминираната дата и час е нанесъл удар по лицето на
пострадалия, въпреки претърпяната операция. Същият е наблюдавал, отблизо, от
външната страна на магазина, видял е удар, при който тъжителят паднал по гръб,
близо до външната врата. Неговите показания са напълно логични и последователни
и съдът ги кредитира с доверие, като приема, че те предвид разяснената
наказателна отговорност са достоверни и напълно отразяващи обективната
действителност на случилото се през онзи ден между пострадалия и подсъдимия. Не
се събраха доказателства по делото, които да опровергават показанията на този
свидетел. Следва да се има предвид и това, че механизма който той описва за
причиняване на получените травматичните увреждания на пострадалия напълно се
споделят и от вещото лице изготвило съдебно медицинската експертиза, а именно
удар в лицето и последващо падане на земята от страна на пострадалия, поради
което той е получил - „Разкъсноконтузна рана на дясната скула с кръвонасядане и оток на дясната скулна област и долния
клепач на дясното око. Лекостепенно мозъчно
сътресение. Охлузвания на двата лакътя с оток на десния лакът с леко
ограничение на движението”.
В
подкрепа на твърденията на тъжителя в частта им, че на инкриминираната дата на
тъжителя е било причинено телесно увреждане, са показанията на свидетелката Юлия
Калева Асенова, негова съпруга. От показанията на същата се установява, че на
22.07.2019 година съпругът и пристигнал в дома им пребит, като “цялото му дясно
око беше надуто и охлузен целия…….Когато синът ми отишъл да прибере баща си,
той лежал пред магазина….Промих му раните и отидохме в Бърза помощ…….Той имаше
една голяма и огромна цицина на главата. Паднал е по гръб на главата си….“ В
тази смисъл съдът намира, че с показанията си /по същество представляват гласни
доказателствени средства/ свидетелката Асенова установява косвени
доказателства, от които съдът може да направи извода, че подсъдимия А.К.П. е
причинил процесното телесно увреждане на тъжителя С.Ж.В. във въпросния ден. Съдът
кредитира с доверие показанията на тази свидетелка, като последователни,
логични и непротиворечиви и съотносими към обсъдените
до този момент доказателства. В тази насока съдът взе предвид и това, че тази
свидетелка е съпруга на пострадалото лице.
Обобщено
казано от изложеното до тук, на база експертното заключение и приложената
медицинска документация, както и показанията на свидетеля очевидец Недев и
показанията на съпругата на пострадалия, се налага извода, че на посочената
дата, пострадалия е получил травматичното увреждане по възприетия по-горе начин
в описаната по делото фактическа обстановка, като автор на деянието е именно
подсъдимия.
От
друга страна от съществено значение за делото са и показанията на свидетеля
Петър Чакалов, от които се установява личността на подсъдимия. Свидетеля го
описва като конфликтен човек който се заяжда с хората. Тези показания не са
изолирани на фона на останалите доказателства по делото. От друга страна се
подкрепят, относно поведението на подсъдимия и от постановения съдебен акт по
а.н.дело № 2233/2015 година по описа на РС – Стара Загора и приложените към
него мотиви. Тези данни събрани по делото охарактеризират подсъдимия като
личност. От друга страна от показанията на свидетеля Чакалов се установява, че
въпреки претърпяната операция подсъдимия е обслужвал магазина си и помагал при
зареждането му, което налага извода че въпреки травмата подсъдимия е разполагал
с ресурс да упражнява определена физическа дейност.
Що
се отнася до показанията на свидетелите М.П. и М.З., съдът намира, че техните
показания не се отнасят до момента когато на пострадалия е нанесено описаното
травматично увреждане. П. описва момента когато детето на пострадалия е дошло да
прибере баща си, което означава че вече инцидента е приключил, а свидетеля З.
не отрича че живее над магазина на подсъдимия и не е имал пряка видимост какво
се е случило в самия магазин. Що се отнася да това че е видял пострадалия да
залита по-пътя и да пада съдът намира, че това не се изключва предвид
употребения от пострадалия алкохол, но въз основа на заключението на съдебно
медицинската експертиза несъмнено се установи, кои точно увреждания са
вследствие на удара и падането в магазина и кои не са. Като цяло съдът
кредитира показанията на тези свидетели с доверие, но те не променят така
възприетото от съда, като фактическа обстановка, напротив подкрепят я.
Що
се отнася до съдебномедицинската експертиза по писмени, клинични, физикални и инструментални данни от заключението на същата
не се налага категоричния извод, че предвид здравословното си състояние,
подсъдимия не е можел да нанесе удар по пострадалия. Напротив експерта е
категоричен, че това може да стане, като по принцип причинява болка на подсъдимия.
В тази насока е пояснено че предвид сърдечната трансплантация, сърцето на
подсъдимия вече е не реагира и не отразява емоциите по начина по който отразява
това сърцето преди такава операция. Тоест сърцето може и да не се натовари при
един такъв удар. От друга страна се сочи, че подсъдимия приема медикамент който
въздейства на емоциите му и го прави по раздразнителен, което напълно се
подкрепя относно поведението на П. в различни ситуации, включително и към
момента на настоящото деяние, а именно предвид направената забележка от страна
на пострадалия, раздразнението у подсъдимия се е покачило и той е ударил В. по
описания по-горе начин.
От
показанията на свидетелите, полицаите Г. и Д. се установява, че пострадалия към
момента на инцидента действително е бил употребил алкохол, което също е
допринесло за поведението което пострадалия е предизвикал у подсъдимия преди да
го удари. Следва да се има предвид че показанията на тези свидетели си
кореспондират с показания на свидетелката Асенова – съпруга на пострадалия,
относно това че последния в дена на инцидента е употребил алкохол.
Предвид така
изложената фактическа обстановка, изградена на базата на събраните по делото
доказателства, съдът намира, за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият А.К.П.
е автор на леката телесна повреда причинена на пострадалия Стоян Ж.В..
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така установеното съдът приема за несъмнено
установено по делото, че подсъдимият А.К.П. е осъществил от обективна и
субективна страна елементите на състава на чл.130, ал.1 от НК, а именно, че на 22.07.2019
година в град Стара Загора е причинил лека телесна повреда на Стоян Ж.В.,
изразяваща се в: „Разкъсноконтузна рана на дясната
скула с кръвонасядане и оток на дясната скулна област
и долния клепач на дясното око. Лекостепенно мозъчно
сътресение. Охлузвания на двата лакътя с оток на десния лакът с леко
ограничение на движението”, с което е причинил на Стоян Ж.В., разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130,
ал.1 от НК.
От субективна
страна, деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл, който е
възникнал внезапно по повод възникналия конфликт.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, с преследваните цели на
генералната и специалната превенция.
Съгласно
принципа на законоустановеност на наказанието, разпоредбата на чл.130, ал.1 от НК, предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две години или „Пробация”.
Съгласно
вторият принцип съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца и
обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът не отчете смекчаващи
вината обстоятелства. Подсъдимият е осъждан на два пъти като за първото
осъждане е реабилитиран по реда на чл.88а от НК, а по отношение на н.ч.х.дело №
249/2015 година, по описа на РС Стара Загора му е наложено наказание по реда на
чл.78а от НК, „Глоба“, която глоба е била платена едва на 04.082020 година
видно от постъпилата по делото справка /лист 76 от делото/. Предвид на това по
настоящото дело не може да се приложи отново института на чл.78а от НК.
Съдът като взе
предвид това, че А.К.П. не е осъждан за престъпление от общ характер и е
освобождаван до сега от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, то
наказанието следва да се определи по реда на чл.54 от НК, поради което му
наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет медеца и предвид на това
че дееца не е осъждан, на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на
това наказание за минималния изпитателен срок от три години.
Също така
съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото от страна на частния
тъжител съдебни и деловодни разноски в размер на 1548 лева, както следва –
държавна такса за завеждане на дело в размер на 12 лева, държавна такса
обжалване в размер на 6 лева, възнаграждение за един адвокат в размер на 1380 лева
и разноски по изготвяне на съдебно-медицинска експертиза в размер на 150 лева.
Също така подсъдимия бе осъден да заплати на Държавата в полза на бюджета на
съдебната власт направените по делото разноски, възнаграждения за вещи лица в
размер на 570.90 лева.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Предявен е
граждански иск от пострадалият Стоян Ж.В. срещу подсъдимият А.К.П. за сумата от
5000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането за причинените му
с престъплението по чл.130, ал.1 от НК, неимуществени вреди. Съдът намира
следното: в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина
на дееца. При определяне на размера на обезщетението, съдът се съобрази с
прокламирания в чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди по справедливост. Категорията справедливост е обективна
даденост, съобразена с установените обстоятелства по делото. В случая на
пострадалият е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира, че за справедливото обезщетяване в конкретния случай на претърпените от
пострадалата болки следва да се присъди обезщетение в размер на 700 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 22.07.2019
година, до окончателното изплащане на тази сума. В останалата част до претендирания размер, така предявеният граждански иск се
явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. Относно
уважената част на иска съдът се съобрази с това, че поведението на пострадалия
е допринесло за причинения му вредоносен резултат. През деня на инцидента
пострадалия е бил употребил алкохол и само отишъл в магазина на подсъдимия и му
е направил забележка, което е допринесло за раздразнението у подсъдимия и
последвали от него удар в лицето на пострадалия. Ето защо съдът намира, че
справедливия размер на обезщетения следва да бъде 700 лева а не този който е претендиран. Съдът присъди и в тежест на подсъдимия
държавната такса върху размера на така уважената част от гражданския иска в
размер на 50 лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание
и слабо морално-волеви задръжки.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАОЙНЕН СЪДИЯ: