ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Перник, 02.03.2020
г.
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание понеделник, 02
март 2020 г., в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков |
|
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев |
|
|
Антония А.
- Алексова |
като
разгледа докладваното от съдия А.-Алексова в. гр. д. № 162 / 2020 по описа на ОС - Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.317 и сл. от ГПК Глава двадесет и пета „БЪРЗЗО ПРОИЗВОДСТВО”, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: А.В.А. с
адрес:с***, с ЕГН: : **********, чрез адв. А.А.
от Адвокатско дружество „А. и В." със седалище и адрес:гр. ***,
регистрирано с решение на ОС, Перник по ф.дело № 13/2017г. като представител по
пълномощие със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения до
ищцата/жалбоподател: ***, адвокатска кантора: адвокат А.А.
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ №
230 / 29.01.2020 г. постановено по гр. дело №
5728 / 2019г. по описа на РС Перник, с което са отхвърлени, като неоснователни
предявените от А.В.А. с ЕГН: **********, с адрес: *** - град срещу ***,
БУЛСТАТ: *********, представлявано от Директора – Л. Л. П., искове :
Ø
за признаване за незаконно и отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № 12/31.07.2019 г., подписана от лицето Л. Л.П. в
качеството й на Директор на ***, БУЛСТАТ:********, с която е прекратено
трудовото правоотношение с А.В.А. с ЕГН: **********,
Ø
за
възстановяване на А.В.А. с ЕГН: **********, на предишната, заемана преди
прекратяване на трудовото правоотношение длъжност в предприятието- „главен
счетоводител“,
Ø за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 5400 /пет хиляди и
четиристотин/ лева, определено в размер на брутното й трудово възнаграждение за
времето, през което е останала без работа, поради твърдяното незаконно
уволнение, за период от 6 (шест) месеца, считано от 02.08.2019г./датата, на
която й е била връчена уволнителната заповед/до 02.02.2020г., ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане;
При
извършената по реда на чл. 317 вр. с чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна
жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по
чл. 315, ал. 2 вр. с чл.259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
Във
въззивната жалба и отговора, страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно,
тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с
доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1
и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С
въззивната жалба е направено искане за събиране на ново доказателства във въззивното
производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2 ГПК, а
именно да се приеме и приложи препис от трудовата книжката на ищцата за
установяване, че и след последното съдебно заседание пред ПРС, в което са
направени констатации по трудовата й книжка е останалата без работа, както и да
се даде възможност на ищцата в открито съдебно заседание оригинала на трудовата
книжка за извършване на констатации по същата.
Настоящия
въззивен състав, след като обсъди направените доказателствени искания, счита
същите за допустими, отнасят се за нововъзникнали факти след приключване на
делото пред първоинстанционния съд и
основателни с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания и разпредената
доказателствена тежест,поради което следва да бъдат уважени.
С
въззивната жалба и отговора, страните, не иска събиране и не сочат
доказателства, които не са били допуснато от първоинстанционния съд, поради
процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на
процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид
изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 18.03.2020 г. от 10.40 ч., за която
дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, както
следва:
Производството
е по реда на чл.317 и сл. от ГПК Глава двадесет и пета „БЪРЗЗО ПРОИЗВОДСТВО”,
образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: А.В.А. с адрес:с***,
с ЕГН: : **********, чрез адв. А.А. от *** със седалище и адрес:***,
регистрирано с решение на ОС, Перник по ф.дело № 13/2017г. като представител по
пълномощие със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения до
ищцата/жалбоподател: ***, адвокатска кантора: адвокат А.А.
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ №
230 / 29.01.2020 г. постановено по гр. дело № 5728 / 2019г. по описа на РС
Перник.
С жалбата първоинстанционното
решение се оспорва изцяло, като
постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с
материалния закон, неправилно и необосновано, включително и в частта за разноските.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че поради здравословното
състояние на ищцата и било проведено оперативно лечение, поради което тя била
временно неработоспособна след 03.08.2018г. От представените по делото болнични
листове било безспорно изяснено, че временната неработоспособност на ищцата е
продължила непрекъснато повече от 6 месеца. Съгласно представеното по делото ЕР
на ТЕЛК II състав общи заболявания към МБАЛ „ Рахила Ангелова" № 0410 от
зас .№ 037 от 08.04.2019г. било видно, че на ищцата й била извършена
експертиза: освидетелстване, относно временната й неработоспособност, и е
направена оценка: да се продължи временната неработоспособност на ищцата 2 х 30
дни, като е дадено предписание да се извърши оценка за загуба на работоспособност
на ищцата. След този контролен преглед от ТЕЛК и въз основа на извършената от
ТЕЛК оценка на работоспособността на ищцата от специализирана ЛКК й бил издаден
болничен лист за периода: от 25.04.2019г. до 20.05.2019г. На
09.05.2019г. по време на отпуска от
медицинска комисия при МЦ „Мирела" ЕООД поради невъзстановеното
здравословно състояние на ищцата й бил издаден протокол за нов контролен
преглед от ТЕЛК, за да й се издаде
болничен лист за нов отпуск за временна неработоспособност след
20.05.2019г. С молба с вх. № 170/21.05.2019 г. този протокол бил представен от
ищцата в ответното общинско предприятие.
След
извършеното освидетелстване на ищцата от ТЕЛК при 2-ра МБАЛ, София били
издадени болнични листове за периода: от 21.05.2019г. - 11.10.2019г, в който се
включват и дните, за които й било наложено дисциплинарно наказание - уволнение.
Спорно по делото останало обстоятелството - дали неявяването на работа на
ищцата на 21.05.2019г. независимо, че болничният й отпуск не бил преустановен
от органите на медицинска експертиза, било дисциплинарно нарушение, тъй като за
периода от 21.05.2019-11.10.2019г. ищцата
трябвало да се яви на работа и да писка ползването на друг вид отпуск,
който след издаването на болничните
листове да се анулира за дните посочени в болничните листове.
Жалбоподателя счита изводите на съда постановил първоинстанционното
решение, че са в противоречие на НМЕ, КТ и Кодекса за социалното осигуряване
излагайки пространни съображения по съществото на спора и приложението на
правните норми. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че не била
нарушена закрилата по чл. 333, ал.1, т.4 от КТ и било допуснато съществено
процесуално нарушение.
Въз основа на така изяснените факти и обстоятелства спорният момент по
делото бил дали ищцата е осъществила дисциплинарно нарушение, като не се е
явила на работа на 21. 05.2019г., независимо, че болничният й отпуск не е бил
преустановен от органите на медицинската експертиза след 20.05.2019г. и дали е
дадено разрешение от Инспекцията по труда.
Предвид изложеното моли, да бъде отменено
като незаконосъобразно Решение на Районен съд, Перник по гр.дело № 5728/2019г.,
с което са отхвърлени като неоснователни предявените по делото искове срещу ***,
БУЛСТАТ: ******** и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъдат уважите
предявените по делото искове, като отмените като незаконно наложеното на ищцата
дисциплинарно наказание- уволнение със Заповед № 12 / 31.07.2019 г. и
прекратяването на трудовия й договор за длъжността: Главен счетоводител на
Общинско предприятие „ Общинско обслужване", Перник, да възстановите
ищцата на длъжността, която е заемала до уволнението в ответното общинско
предприятие: Главен счетоводител и да осъдите Общинско предприятие „Общинско
обслужване ", Перник да заплати на ищцата сумата 5 400 лева като
обезщетение, определено в размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата
за времето, през което е останала без работа поради незаконното й уволнение, за
период от 6 (шест) месеца, считано от 02.08.2019г./датата, на която й е връчена
уволнителната заповед/до 02.02.2020г., ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Моля, да бъде осъдено ОП „Общинско обслужване“, Перник да заплати на ищцата
направените разноски по делото- за двете съдебни инстанции.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл.317 вр. с чл.263, ал. 1 от ГПК
насрещната страна, е подала отговор на въззивната жалба, с подробно изложени съображения по съществото
на спора. Твърди, че ищцата била допуснала изключително тежко нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа в
продължение на 48 работни дни. В
изпълнение на задълженията работодателя бил проявил изключителна активност,
като освен обяснения по чл. 193 от КТ бил събрал у допълнителни доказателства –
от съответните специализирани институции – ТЕЛК, НЕЛК, РКМЕ, от които било
видно, че се опровергават твърденията и дадените обяснения от ищеца. Ищцата
била представила болнични листове от 11.10.2019г., както била информирала
работодателя за Решенията на ТЕЛК и ЛКК, след издаване и връчване на
уволнителната заповед от 14.10.2019г. На осн чл. 122 от ЗЗдр. работодателя се
бил възползвал от правото си да обжалва болничните листове и решения на ТЕЛК и
ЛКК и тъй като не били влезли в сила не били задължителни и не опровергавали
извършеното тежко нарушение на трудовата дисциплина от ищцата – довело до
уволнителната заповед. Издадената заповед била подробно мотивирана и съдържала
изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, които били мотивирали
работодателя – съобразно критериите посочени в нормата на чл. 189 от КТ да
наложи най- тежкото дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 от КТ. Счита за
неправилно посочването за прилагане на разпоредбата на чл. 333, ал.1 от КТ, тъй
като съобразно нормата на члена същата евентуално се прилагала към дата на
връчване на заповедта за уволнение – 02.08.2019г. и била обективно неприложима
към 02.08.2019г.
С оглед изложеното моли да бъде потвърдено решението по
гр.д. № 5728 / 2019г. по описа на ПРС, като правилно и законосъобразно, като
бъдат присъдени направените разноски пред въззивна инстанция – заплатено
адвокатско възнаграждение.
ПРИЕМА
И ПРИЛАГА по делото заверено копие от Трудова книжка № *** издадена на А.В.А..
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя А.В.А.
в насроченото открито съдебно заседание да представи за констатация трудова
книжка, относно обстоятелството, че за исковия период 02.08.2019г. –
02.02.2020г. е останала без работа.
Съдът
УКАЗВА на страните, когато отсъстват
повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си
адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът
ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона
за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят
по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът
НАПЪТВА страните, че ако желаят
могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която
дава възможност:
Ø да се
спести време;
Ø да се намалят
разходите по разрешаването на спора;
Ø до бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
Ø да подобрите
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.
Ø запазите имиджа
и тайните си;
Ø обичайно се
изпълнява доброволно;
Ø запазят имиджа и
тайните си;
Ø за да започнете
медиация, няма значение на каква фаза е делото.
Ø медиация можете
да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За
да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд –
Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания
в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения отговор на
въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.