№ 3218
гр. Варна, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110109863 по описа за 2023 година
Предявени са искове от Б. Д. Г., ЕГН *********, с адрес в гр.В. срещу Д.г. №5 С.,
ЕИК ********* с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението извършено със Заповед № РД-09-647/14.06.2023г., с правно
основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност
„старши учител" в ДГ № 5 „С." и иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225
от КТ за заплащане на обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа или
е бил зает по трудов договор на по-ниско платена работа за период от 14.06.2023 г. до
14.12.2023 г. за сумата от 11669,04 лв., месечно 1944,84 лева.
Ищцата, твърди, че съгласно трудов договор от 01.06.2017 г. е заемала длъжност
„старши учител", с място на работа Д.г. № 5 „С.".
Със заповед № РД-09-647/14.06.20231. издадена от Директора М.У. на ДГ № 5 „С.",
връчена на 14.06.2023г., на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на
основание чл.188, т.З във връзка с чл.190, ал.1, т.7. чл.187. ал. 1, т.З, т.8, предложение първо
и т. 10 от Кодекса на труда.
Счита уволнението за незаконно, както поради неспазване на формалните изисквания
на Кодекса на труда при провеждане на дисциплинарната процедура, така и по същество,
поради това, че служителя не е извършил сочените дисциплинарни нарушения.
Твърди се, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят не е
изпълнил императивното си задължение по чл. 193, ал. 1 КТ да поиска обяснения на
служителя по отношение на останалите посочени в уволнителния акт нарушения на
трудовата дисциплина относно обидно и нетолерантно отношение спрямо служители в
детската градина и нарушена комуникация с родители на децата, които представлявали
нарушения на Етичния кодекс.
Ищцата сочи, че от мотивите на заповедта не се установяват конкретни нарушения от
страна на ищцата - дата на извършване на предишни нарушения, при какви обстоятелства са
1
установени нарушенията и т. н. Оспорват се изложените в заповедта нарушения на
трудовата дисциплина от ищцата.
Ищцата счита, че в заповедта липсват мотиви за нейното издаване, липсва посочване
на нарушенията и кога са извършени. При налагане на наказанието не е спазена процедурата
по чл. 193, ал. 1 КТ. При налагането на дисциплинарното наказание, работодателят не е
изпълнил задължението си да събере, а след това и да оцени всички събрани в хода на
дисциплинарното производство доказателства, като тежестта на наложеното наказание не
съответства на нарушенията.
Ищцата твърди, че не е извършила описаните в заповедта за уволнение нарушения на
трудовата дисциплина и не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание
уволнение. Поради което счита, че следва да бъде възстановена на работа. Сочи, че
претендираното обезщетение за оставане без работа е изчислено върху брутното трудово
възнаграждение за месец май 2023 г. 1944,84 лева.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае уволнението със за незаконно
и същата бъде отменена , да бъде възстановен на робота, като му се присъди и дължимото
обезщетение. Моли да и бъдат присъдени сторените в производството съдебно-деловодни
разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за
неоснователност на предявените искове .
Ответникът не оспорва, че ищцата е заемала длъжност „Старши учител" в Д.г. № 5 „С."
- гр.В., както и че със Заповед № РД-09-647/14.06.2023 г. на Директора на Д.г. № 5 „С." -
гр.В. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение", на основание чл.188, т.З,
във връзка с чл.190, ал.1, т.7, чл.187, ал.1, т.З, т.8, предл. първо и т.10 от Кодекса на труда и
е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.300, ал.2, т.6 от Кодекса на
труда, като заповедта е връчена на ищцата на 14.06.2023 г.
Счита, че Заповед № РД-09-647/14.06.2023 г. на Директора на Д.г. № 5 „С." - гр.В., с
която на ищцата е наложено наказание "уволнение" и е прекратено трудовото й
правоотношение е законосъобразна и издадена в съответствие с приложимите материално-
правни и процесуални разпоредби на Кодекса на труда. Оспорваната заповед е мотивирана,
в същата подробно са посочени основанието и мотивите за издаването й.
Работодателят сочи, че по случая е извършена проверка и от комисия от Държавна
агенция за закрила на детето. Посочените твърдения в сигнала и оплакването изцяло се
потвърждават от Констативен протокол (вх. № АСД-09-717/06.06.2023 г.) от комисия от
Държавна агенция за закрила на детето относно спазване правото на детето, регламентирано
в чл.19, т.1 и т.2 от Конвенцията на ООН за правата на детето, във връзка с чл. 11, ал.2 от
Закона за закрила на детето, Становище на Етичната комисия при Д.г. № 5 „С." - гр.В. (вх. №
АСД-09-705/01.06.2023 г.), Протокол от 25.05.2023 г. от родителска среща на Шб група
„М.П.", Протокол от 29.05.2023 г. на комисия за резултатите от проведена анкета с родители
на децата от Шб група „М.П.", Обяснения от Х.К.В. - учител в група „М.П." (вх. № АСД-
09-672/25.05.2023 г.).
Ответникът счита, че неоснователността на предявения иск с правно основание чл.344,
ал.1, точка 1 от Кодекса на труда, обуславя неоснователността и на исковете по точки 2 и 3
от същата алинея.
В условията на евентуалност, в случай, че иска по чл.344, ал.1, точка 3 от Кодекса на
труда се уважи като основателен, оспорва същия по размер.
Ответникът счита, че неоснователността на предявения иск с правно основание чл.344,
ал.1, точка 1 от Кодекса на труда, обуславя неоснователността и на исковете по точки 2 и 3
от същата алинея, които също оспорва .
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
2
фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:
Не се спори между страните и се подкрепя и от събраните писмени доказателства, че
ищцата е заемала длъжност „Старши учител" в Д.г. № 5 „С." - гр.В., както и че със Заповед
№ РД-09-647/14.06.2023 г. на Директора на Д.г. № 5 „С." - гр.В. на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение", на основание чл.188, т.З, във връзка с чл.190, ал.1,
т.7, чл.187, ал.1, т.З, т.8, предл. първо и т.10 от Кодекса на труда и е прекратено трудовото й
правоотношение на основание чл.ЗЗО, ал.2, т.6 от Кодекса на труда, като заповедта е
връчена на ищцата на 14.06.2023 г.
В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – трудов спор за законността на
извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил
законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото
правоотношение. В тежест на работодателя е да докаже, че доводите за незаконност на
уволнението, въведени с исковата молба от ищеца, са неоснователни.
Произнасянето на съда относно съществуването на правото на работодателя да
наложи на служителя си дисциплинарно наказание се предпоставя от преценката за
законосъобразност на самата процедура по налагането му.
Именно поради тази причина в началото на изложението съдът дължи произнасяне по
възраженията на ищеца, относими към процедурата за налагане на дисциплинарно
наказание. При положение, че производството е било опорочено, то не е необходимо и
въпросът извършено ли е процесното нарушение от служителя да бъде изследван от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не
съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма
на поканата на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение
на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмена покана, че тя следва да се счита за
начало на дисциплинарно производство. С оглед същността на обясненията - средство за
защита, чрез осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от
работника/служителя доказателства, което е необходимо за обективна преценка по повод на
конкретно извършено нарушение, в т. ч. на тежестта му, от значение е достигането на
отправената покана - писмена или устна - за даване на такива до адресата. В практиката на
ВКС – например решение № 398 от 25.02.2002 г. по гр.д. № 748/2001 г., ІІІ ГО, решение №
290 от 31.03.2012982/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, е прието, че във връзка със
задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ е необходимо и достатъчно в съдебния
процес да се установи, че същият е поискал обяснения от работника или служителя за
извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Съществен е фактът на поискване на
обясненията, който факт може да се установява в процеса с всички доказателствени
средства. Установи ли се, че работодателят е поискал обясненията, той се счита за изправен
по отношение задължението по чл. 193, ал. 1 от КТ. Субектът на дисциплинарна власт
следва да поиска обясненията по повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание
преди налагането му и работникът или служителят следва да е наясно във връзка с какви
нарушения следва да даде обяснения. След като такива обяснения са поискани, следва да се
приеме, че задължението по чл. 193 КТ е изпълнено.
В случая е установено, че искането за писмени обяснения от работодателя с изх.№
АСД-09-149/22.05.23г. е редовно връчено на Б. Г. на 22.05.23г., а писмо с изх.№АСД-09-
153/23.05.23г. е редовно връчено на Б. Г. на 23.05.23г., което е удостоверено с подписа й. С
достигането до работника или служителя на искането за обяснения е изпълнено изискването
на чл. 193, ал. 1 от ГПК. По делото са представени постъпили писмени обяснения от
служителя с вх.№АСД-09-667/25.05.23г. и вх.№АСД-09-668/25.05.23г.
Доколкото дисциплинарно наказание „уволнение „ е наложино за нарушение на чл.37
3
от Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „С." и чл.52, ал.2 т.З от Етичния кодекс на
работещите с деца в Д.г. № 5 „С." - гр. В., изразяващо се във физическо насилие спрямо
детето А.Е.К.., извършено на 18.05.2023г. и спрямо детето Р.Ц.Й., извършено на
19.05.2023г., то видно от представените покани изисканите обяснения покриват
констатираните нарушения, поради което възражението на ищцата в тази насока е
неоснователно.
Съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ заповедта за дисциплинарно
наказание трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законовия текст,
въз основа на който се налага, описание на нарушението и време на извършването му. За да
се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението следва да
е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител.
Задължението за мотивиране на тази заповед е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2
от КТ за еднократност на наказанието, както и с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от
КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговоря на изискванията на чл. 195 от КТ /решение № 857 от 25.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1068/09 г., ІV ГО; решение № 278 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1276/10 г., ІV ГО, решение № 642 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/09 г., ІV ГО/.
Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по
начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и
мястото на извършването му. Мотивите на работодателя за налагане дисциплинарно
наказание могат да се съдържат само в заповедта за налагането му, но не съществува забрана
това да бъде направено и чрез други документи, към които заповедта препраща, независимо
дали те изхождат от работодателя или не, като в този случай тези документи трябва да са
известни на работника или служителя, или да са му били връчени, най-късно със заповедта
за налагане на наказанието. Същественото е от съдържанието на заповедта, съответно от
документите, към които препраща тя, да следва несъмненият извод за същността на
фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и
работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която е
уволнен, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали
уволнението е законосъобразно. Дисциплинарните нарушения може да бъдат
индивидуализирани и в друг акт на работодателя, посочен в заповедта за уволнение,
съдържанието, на който е станало достояние на наказаното лице, т. е. заповедта за
уволнението е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, когато препраща към друг
конкретен акт изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето
и обстоятелствата, при които е извършено.
В настоящия случай конкретните дати, в които са извършени конкретни нарушения
са посочени в издадената заповед, обсъдени са и възраженията на Б.Г., като е посочено за
недопустимо и неприемливо за учител в детско заведение спрямо родителите на децата
изразеното становище. Посочена е разпоредбата на чл.190 ал.1,т.2 КТ, описано е
извършеното нарушение за което се налага дисциплинарно наказание. С оглед изложеното
по-горе се налага извод, че изискванията на чл. 195 от ГПК за мотивиране на заповедта за
уволнение са спазени, съдържат се данни за времето, мястото и продължителността
/периода/ на извършване на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина.
Отделно от което съгласно разясненията, дадени с решение № 68/03.05.2012 г. по гр.
д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО и др. при трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно
нарушение в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно
субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на
това същият следва да докаже в хода на съдебното производство, че служителят е извършил
нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан. За установяване на
дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже
4
факта на извършеното действие, което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата
дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие, работодателят
може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени доказателства, изслушване на
експертиза и други доказателствени средства в зависимост от характера на нарушението.
Неоснователни са възраженията на ищцата, че не е извършила сочените в издадената
заповед нарушения.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по делото
извършването на дисциплинарно нарушение. Разпитани по делото свидетели К. И. К. и Д. К.
Д.-Й. потвърждават случилите се инциденти с децата им А. КамЕ., извършен на 18.05.2023г.
и спрямо детето Р.Ц.Й. извършен на 19.05.2023г. Свидетелката К. излага случващи се
системни нарушения на професионалната етика от госпожа Г.: „Групата е Вайбър група.
Там започнаха много майки да споделят, че техните деца или са били щипани от госпожата
или са били свидетели на това, като три поне пуснаха записи на децата си, описвайки
идентичен начин на поведение на госпожата, което е: хваща ги за рамото и ги води в ъгъла
на стаята, където е нейното бюро, за нея и слага един стол пред тях и това е наказанието за
непослушните деца..“ Извършените нарушения се подкрепят и от ангажираните по делото
писмени доказателства, сред които и Констативен протокол за извършена проверка по
сигнал от Държавна агенция за закрила на детето вх.№АСД-09-672/25.05.23г. и протокол от
родителска среща ІІІ -б група М.П. от 25.05.23г.
По направеното от ищцата оспорване на Протокол от родителска среща ІІІ -б група
М.П. от 25.05.23г. и мед.удостоверение №527/23г., не се установиха други обстоятелства
различни от посочените в документите. Свидетелите К. И. К. и Д. К. Д.-Й. потвърждават
обстоятелствата отразени в протокола от родителската среща и издаденото
мед.удостоверение.
Ирелевантно за спора е установеното с проведена анкета в детска група М.П., тъй
като същата се свежда до подобряване образователните услуги в детската градина и няма
пряко отношение към наложеното дисциплинарно наказание на ищцата.
Непредставянето на присъствена форма за м. май 2023г. от работодателя е без
съществено значение за спора.
Разпитаната по искане на ищцата свидетелка С. И. Е. излага впечатления за
отдалечен период от време, приблизително 4 години, поради което съдът намира, че същите
не допринасят за изясняване на спора.
Наложеното дисциплинарно наказание уволнение е съответно на извършеното
дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Имайки предвид и спецификата на
изпълняваната длъжност – работа с много малки деца – от 3 г. до 7 г. възраст, където
изискването за висок морал, спокойна обстановка и липсата на напрежение и недоверие в
колектива е безспорно, то тежестта на извършените нарушения съответства на наложеното
наказание.
С оглед на тези съображения съдът преценява, че заповедта за уволнение на ищцата
Г. е издадена при спазване изискванията на текстовете на КТ, посочени по-горе, поради
което искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Предявеният иск за отмяна на уволнението като незаконно е неоснователен. При този
изход на спора неоснователни са и исковете с правно основание чл. 344, ал. 2, т. 2 КТ, за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност за възстановяване на
ищеца на заеманата от него длъжност „старши учител" в ДГ № 5 „С." и иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225 от КТ за заплащане на обезщетение за времето
през което ищецът е останал без работа или е бил зает по трудов договор на по-ниско
платена работа за период от 14.06.2023 г. до 14.12.2023 г. за сумата от 11669,04 лв., месечно
5
1944,84 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение
в размер на 2230 лева.
Съдът приема противопоставеното, от ответника, възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца за неоснователно. Направено е
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.1 от
Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко от
определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, то минималното възнаграждение следва да е в
размер от 780 + 1450,21 или общо 2230,21 лв. Поради което в случая се касае до адвокатско
възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до извод за
прекомерност, като в същото не е включено и ДДС. Изплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 2230 лв. не следва да бъде намалявано поради прекомерност.
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса за разглеждане на
иска в настоящия случай не следва да се определя.
По изложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Д. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.В. срещу Д.г. №5
С., ЕИК ********* иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно
и отмяна на уволнението извършено със Заповед № РД-09-647/14.06.2023г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Д. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.В. срещу Д.г. №5
С., ЕИК ********* иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на
ищцата на заеманата от нея длъжност „старши учител" в ДГ № 5 „С.", като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Д. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.В. срещу Д.г. №5
С., ЕИК ********* иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225 от КТ за
заплащане на обезщетение в размер на 11669,04 лв. за времето през което ищцата е
останала без работа или е била заета по трудов договор на по-ниско платена работа, но не
повече от шест месеца, считано от за период от 14.06.2023 г. до 14.12.2023 г., ведно със
законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Д. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на Д.г. №5 С., ЕИК
6
********* сумата от 2230 лева (две хиляди двеста и тридесет лева), представляваща
реализирани пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение за защита и съдействие
от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред ВОС в 2-
седмичен срок от датата на обявяването му-09.10.2023г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7