Решение по дело №2010/2023 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 149
Дата: 28 юни 2024 г.
Съдия: Илияна Цветкова Тодорова Аловска
Дело: 20231810102010
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Б., 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20231810102010 по описа за 2023 година
Предявени са три обективно съединени иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от КТ разгледани по реда на чл.310 и сл. от ГПК „Бързо производство”.
Г. В. Р. от Б., ул.”*”№*, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адвокат Б. И. Б. от
АК-П., е предявила искове срещу Техническа професионална гимназия „*“ с адрес:Б.,
ул.*№* за признаване за незаконно уволнението й, постановено със Заповед №
*/11.10.2023г., издадена от Директора на Техническа професионална гимназия „*“-Б., с
която на основание чл.328, ал.1,т.2 от КТ във вр. с чл.326, ал.2 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди това
длъжност като „заместник-директор, учебна дейност“ в Техническа професионална
гимназия „*“-Б. и за заплащане на сумата-главница от 17955.15лв., представляваща
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 12.10.2023г. до 12.04.2024г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на предявяване на иска на
05.12.2023г. до окончателното заплащане, както и за заплащане на направените по делото
разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.191/.
В с.з. ищцата лично и чрез пълномощник адв.Б. поддържа предявените искове и
моли да бъдат уважени по съображенията, подробно изложени в исковата молба, които
твърди, че са установени от събраните по делото доказателства. Моли ответникът да заплати
направените по делото разноски, прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение на първия процесуален представител.
Ответникът-Техническа професионална гимназия „*“-Б., чрез пълномощник адв. А.
А., е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 682 от
25.01.2024г., изпратен по пощата с п.кл. от 23.01.2024г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор, ответникът твърди, че между ищцата и ТПГ „*“ е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което тя е заемала длъжността „Заместник -
директор, учебна дейност“, с брутно месечно трудово възнаграждение от 3912.32 лв.
Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед на директора на гимназията № *г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ /поради съкращаване на щат/, считано от 12.10.2023г., като е
1
изплатено обезщетение за неспазено предизвестие.
Ответникът заявява, че оспорва исковете, тъй като към 12.10.2023г., когато е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата, тя не е имала качеството на член на
синдикално ръководство в предприятието, защото синдикална организация на СБУ в този
момент изобщо не е съществувала в гимназията. Цитираната норма от Устава на СБУ не
поставя никакви допълнителни изисквания или процедури за установяване на
саморазпускането на синдикалната организация - според чл. 16, т. 5 от Устава организацията
престава да е легитимна и се саморазпуска при неотчетен членски внос за 3 месеца. Не е
необходимо нито прогласяването на този факт от друг орган на Синдиката, нито вземането
на формално решение по въпроса и т.н. - саморазпускането на синдикалната организация в
предприятието настъпва автоматично с изтичането на три последователни месеца с
неотчетен членски внос.
Ответникът твърди, че събраните отчисления за членски внос на членовете на
синдикалната организация са били съхранявани в касата на училището, като в
продължителни периоди от време ищцата не е предприемала никакви действия за
превеждането на събраните суми към общинския координационен съвет. Ответникът
заявява, че едва след прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата и след
изрично разпореждане на директора на гимназията, главният счетоводител заплаща
дължимия членски внос за месеците март, юли, август, септември и октомври (квитанции с
№№ 224 и 225/12.12.2023 г.), за което по-късно същия ден по имейл се получава
Удостоверение за легитимност № 2, приложено и към исковата молба от ищцата.
Ответникът твърди, че за първи път на 12.12.2023г. директорът на ТПГ „*“ получава
посочения документ, макар и за дата на неговото издаване да се сочи 05.07.2023г.
Освен това ответникът твърди, че по отношение на избора на ищцата за председател на
общинската контролно-ревизионна комисия на СБУ - Б., тя не е информирала работодателя
за това си качество. Видно от приложената към исковата молба служебна бележка, същата е
издадена на 01.11.2023г., т.е. този документ не е съществувал към датата на процесното
уволнение.
В писмения отговор ответникът излага подробни съображения за законността на
уволнението на ищцата на посоченото правно основание чл.328, ал.1,т.2 от КТ.
Моли с оглед на това, че не е налице в случая закрила по чл.333, ал.3 от КТ да се отхвърлят
исковете и се присъдят направените по делото разноски.
При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме извършеното уволнение на
ищцата за незаконно, съответно й присъди обезщетение за незаконно уволнение - моли от
него да бъде прихванато изплатеното й обезщетение за неспазено предизвестие в размер на
7690лв., тъй като обезщетение за неспазено предизвестие се дължи при законно уволнение,
следователно, ако уволнението бъде обявено за незаконно, обезщетението ще се окаже
платено на отпаднало основание.
В с.з. ответникът ТПГ „*“-Ботевград, чрез назначения на основание чл.29, ал.4 от ГПК
особен представител адв. Х. Я. от САК, тъй като в хода на разглеждане на делото от
27.02.2024г. ищцата Г. В. Р. е назначена за Вр. И.Д. Директор на ответната гимназия и е
налице противоречие в интересите между представляван и представител, заявява, че
уволнението следва да се приеме за незаконно и се отмени, тъй като не е налице дадено
предварително съгласие по смисъла на чл.333, ал.3 от КТ, да се възстанови на заеманата
преди това длъжност и да се заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер, определен
от приетата ССчЕ като се извърши прихващане със сумата, която ищцата е получила като
обезщетение за неспазено предизвестие при уволнението й.
Съдът е допуснал за разглеждане по настоящето дело на направеното при условията на
евентуалност от ответника срещу ищеца възражение за прихващане, а именно за сумата
2
от 7690лв., представляваща платено от ответника на ищеца обезщетение за неспазено
предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение от присъдено обезщетение на
ищцата по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа след незаконно уволнение в период от 6
месеца, считано от 12.10.2023г.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят затова, че ищцата е работила в ответното училище от
13.10.2022г. на длъжността „заместник-директор, учебна дейност“ по трудов договор за
неопределено време и трудовото й правоотношение е прекратено поради “съкращаване на
щата”-чл.328, ал.1, т.2 от КТ със Заповед № */11.10.2023г., издадена от Директора на
Техническа професионална гимназия „*“-Б., считано от 12.10.2023г.
Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства-копия
от трудов договор №141/13.10.2022г., от Допълнително споразумение към трудов договор
от 18.09.2023г. и от Заповед № */11.10.2023г., издадена от Директора на Техническа
професионална гимназия „*“-Б. за прекратяване на трудово правоотношение, считано от
12.10.2023г. В последната е посочено, че на основание чл.220, ал.1 от КТ следва да се
заплати обезщетение в размер на 60 календарни дни за неспазено предизвестие.
От представеното извлечение от сметка на ответника към 19.12.2023г. се
установява, че на ищцата е преведена сумата от 7690лв., представляваща 2 БТВ по чл.220,
ал.1 от КТ.
Спорното между страните е към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата или към 12.10.2023г. налице ли е закрила при уволнението по
смисъла на чл.333, ал.3 от КТ- В случаите по чл.328, ал.1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл.330, ал.2,
т.6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално
ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен
изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и
до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален
орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална
организация.
От приложеното по делото копие от Протокол №3 от 23.02.2023г. на отчетно
изборно събрание на синдикалната организация /СО/ при ответното училище, се установява,
че за председател е избрана ищцата, а за секретар/касиер е избрана Валентина Декова.
Съгласно приложената Справка от Електронен регистър на болничните листове и
решенията по обжалването им, издадена от НОИ, удостоверение от 07.02.2024г., издадено
от НОИ се установява, че секретар/касиерът Валентина В. Декова е била в болничен от
23.03.2023г. до 07.12.2023г. Приложена е квитанция от 31.03.2023г. за внесен членски внос
за м. януари и м. февруари на 2023г. в полза на ОбщКС-Б. от СО при ответното училище.
Представени са копия от събрания членски внос от членовете на СО при ответното училище
по месеци за цялата 2023г. Видно от писмо от 07.02.2024г. от Общинския координационен
съвет-Б. до Председателя на Синдиката на Българските учители към Конфедерацията на
независимите синдикати, се установява, че уведомяват затова, че членският внос от СО при
Техническа професионална гимназия „*“-Б. за месеците от март до декември е отчетен със
закъснение през месец декември поради отсъствието на секретар/касиера на СО, който е бил
в продължителен отпуск по болест, за което е бил уведомен своевременно от председателя
на СО, за което отчисленията от името на СО към Техническа професионална гимназия „*“-
Б. към Централата на СБУ към КНСБ е била за сметка на Общинския координационен съвет
до завръщането на секретаря В.Декова. От последното се установява, че не е прекъсвано
плащането на определения членски внос от СО при ответното училище.
Съгласно Устава на синдиката на българските учители, приложен в копие като
писмено доказателство по делото, е прието в чл.16, ал.5 от същия, че Синдикалната
3
организация престава да бъде легитимна и се саморазпуска при неотчетен членски внос в
ОбщКС на СБУ за 3 последователни месеца.
Ответникът твърди, че поради неотчитане на членския внос на СО в училището за
2023г., същата се е саморазпуснала и ищцата не е била председател на легитимна СО към
момента на уволнението й на 12.10.2023г.
Съгласно приложените писмени доказателства-удостоверение №02 от
05.07.2023г., което важи до 31.12.2023г., се установява, че Синдикалната организация /СО/
на СБУ при ответното училище е легитимна и председател е ищцата Г. В. Р.. В този смисъл
е и приложената служебна бележка от 01.11.2023, издадена от ОбщКС на СБУ Община –Б..
Видно от приложеното по делото предизвестие от ответника до ищеца се
установява, че същото е връчено на ищцата на *г. и същият ден й е връчено искане от
ответника затова дали попада в някоя от категориите на защитени лица по чл.333 от КТ, за
което й предоставя декларация, която следва да попълни и представи в 2-дневен срок от
получаване на искането, което е връчено на ищцата на *г. в 10.15часа. В същия ден на *г. в
11.10 часа е връчена на ищцата Заповед № */11.10.2023г., с която на основание чл.328,
ал.1,т.2 от КТ във вр. с чл.326, ал.2 от КТ-съкращаване на щата е прекратено трудовото
правоотношение, считано от 12.10.2023г. Ищцата е представила декларация от 12.10.2023г.,
в която е посочила, че към момента или през предходните 6 месеца е член на синдикално
ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен
изборен синдикален орган.
Ищцата към 12.10.2023г. освен председател на СО на СБУ при ответника е
избрана и за председател на общинската КРК на СБУ-Б. на редовно проведена на
20.04.2023г. Осма отчетно-изборна конференция на Общинската синдикална организация на
СБУ в Б., което се установява от приложените писмени доказателства-удостоверение №02 от
05.07.2023г. и служебна бележка от 01.11.2023г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза/ССчЕ/ с вх.№
4303/21.05.2024г., изготвена от вещото лице М. Б., се установява, че размерът на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за 6 месеца е 23070.18лв. От 27.02.2024г. ищцата е
назначена на длъжността Вр.И.Д. Директор на ответното училище и е получила БТВ за
периода от 27.02.2024г. до 12.04.2024г. в размер на 5115.03лв. Размерът на обезщетението
по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ за 6 месеца съобразено с обстоятелството, че ищцата от
27.02.2024г. е започнала работа с по-ниско трудово възнаграждение е в размер на
17 955.15лв.
Съгласно направената констатация в открито съдебно заседание на 17.06.2024г. с
трудова книжка и продължение на същата, издадени на името на ищцата, се установи, че
след уволнението й от ответника на 12.10.2024г. същата е започнала работа на 27.02.2024г.
като „временно изпълняващ длъжността директор“ на ответното училище.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
КТ са допустими, тъй като главният иск за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна е предявен в срока, предвиден в чл.358, ал.1, т.2 от КТ.
Разгледан по същество главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от ответника е основателен и
следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:
Безспорно е установено по делото, че трудовото правоотношение на ищцата с
ответника е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, а именно поради съкращаване
на щата, считано от 12.10.2023г. Съгласно чл.333, ал.3 от КТ в предвидените в закона
случаи, включително при уволнение по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, работодателят може да
уволни само с предварително съгласие на синдикален орган, определен с решение на
4
централното ръководство на съответната синдикална организация.
Страните не спорят затова, че такова предварително съгласие на синдикален орган
няма и същото не е искано от ответника.
Съдът не приема възраженията на ответника, че СО на СБУ при ответното училище, на
която ищцата е избрана за председател на 23.02.2023г., се е разпуснала поради неотчетен
членски внос в ОбщКС на СБУ за три последователни месеци, а именно за месец март,
месец април и месец май на 2023г. съгласно чл.16, ал.5 от Устава на СБУ, тъй като съдът
приема, че съгласно събраните по делото писмени доказателства- квитанция от 31.03.2023г.,
членския внос е отчетен за месец януари и февруари на 2023г., т.е. към момента на избора
на ищцата за председател на СО същата е легитимна, освен това съгласно уведомително
писмо от касиера на ОбщКС-Б. се установява, че отчисленията за периода от м. март до м.
декември на 2023г. от името на СО към ответника към Централата на СБУ към КНСБ са
правени за сметка на ОбщКС-Б. до завръщане от продължителен отпуск по болест на
избрания секретар/касиер Валентина Декова, което отсъствие е удостоверено от
приложените справки от НОИ.
Съдът намира, че от горното наред с приложеното удостоверение №02 от 05.07.2023г.,
което важи до 31.12.2023г., затова, че Синдикалната организация /СО/ на СБУ при ответното
училище е легитимна и председател е ищцата Г. В. Р., се установява, че не е осъществен
фактическия състав на чл.16, ал.5 от Устава на СБУ и СО при ответника не се е
саморазпуснала и същата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата от ответника е легитимна и същата е била избрана за нейн председател, т.е. тя е член
на ръководството на СО при ответника и при уволнението й по чл.328, ал.1,т.2 от КТ-поради
съкращаване на щата следва да е дадено предварително съгласие на синдикален орган
съгласно чл.333, ал.3 от КТ.
Съгласно ТР № 9 от 12.12.2014г. на ВКС по т.д. №9/2013г. на ОСКГ е прието, че с
предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, предложение първо от КТ, във
връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално
ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и
структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на
вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация.
По приложението на чл. 333, ал. 3 от КТ е налице трайна практика на Върховния
касационен съд, според която с право на синдикална закрила при уволнение се ползват два
вида синдикални дейци: членовете на синдикалното ръководство в предприятието –
председателят и секретарят на първичното организационно-структурно звено на съответния
синдикат в предприятието на работодателя и членовете на ръководен изборен синдикален
орган, който може да е изграден на териториален, отраслов или национален принцип.
В случая е установено от приложените писмени доказателства, че към момента на
уволнението на ищцата на 12.10.2023г., същата е председател на СО при ответника, т.е. член
е на ръководството на СО, поради което същата се ползва от закрилата по чл.333, ал.3 от КТ.
Ответникът не е представил доказателства, че е искал и има дадено предварително
разрешение на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на
съответната синдикална организация за процесното уволнение.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ е основателен и уволнението на ищцата следва да бъде признато за незаконно
и отменено само на това основание-неспазване на предварителната закрила преди
уволнението, без да се разглежда трудовия спор по същество съгласно чл.344, ал.3 от КТ.
По отношение на втория обективно съединен иск или акцесорният иск по чл.344,
ал.1,т.2 от КТ-за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди това длъжност, съдът
намира, че същият е основателен по следните съображения: уважаването на главния иск-
5
отмяна на уволнението обуславя основателност на иска за възстановяване на работа. Освен
това съдът взе предвид, че трудовото правоотношение на ищеца с ответника е за
неопределено време /съгласно приложения писмен трудов договор и допълнително
споразумение към него/.
Съдът намира, че така предявеният трети иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане
на обезщетение по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ за 6 месеца след уволнението на ищеца от
ответника, считано от 12.10.2023г. до 12.04.2024г. следва да се уважи за сумата от
10265.15лв. / десет хиляди двеста шестдесет и пет лева и 15 стотинки/, по следните правни
съображения: уволнението на ищцата е признато за незаконно, същата е останала без работа
след уволнението, а именно за периода от 12.10.2023г. до 26.02.2024г., а в периода от
27.02.2024г. до 12.04.2024г. е работила по трудово правоотношение на по-ниско платена
работа, което се установява от събраните по делото доказателства-констатация в с.з. с
оригинала на трудовата книжка и продължението й, издадени на името на ищцата. Съдът
кредитира изцяло заключението на приетата по делото ССчЕ, изготвена от в.л. М. Б., като
компетентно и обосновано относно размера на обезщетението по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ, а
именно сумата от 17955.15лв.
С оглед уважаване на иска по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ съдът следва да разгледа по
същество и направеното от ответника при условията на евентуалност, възражение за
прихващане със свое вземане за сумата 7690 лв./седем хиляди шестстотин и деветдесет
лева/, изплатена на ищцата като обезщетение по чл.220,ал.1 КТ – за неспазено предизвестие
при уволнението за 60 календарени дни, за което е представил писмени доказателства.
Възражението е валидно и допустимо, тъй като е направено по висящ процес, изхожда от
легитимирано лице - носителя на вземането /работодателя по трудовото правоотношение/,
налице са изискванията за компенсация /наличие на два дълга, две насрещни задължения,
идентичност на субектите, еднородност и заместимост на насрещните задължения/.
Прихващането на вземането на ответника със спорното вземане е процесуално действие на
защита срещу предявения иск. Неговата основателност е въпрос по същество и се обуславя
както от материалноправните предпоставки, посочени по-горе за извършването му, така и от
отсъствието на забраните за компенсация, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.105
ЗЗД.
В трайно преобладаващата съдебна практика, обективирана в Решение № 271 от
17.10.2012г. на ВКС по гр. д. № 409/2011г., III г. о., Решение № 770 от 8.12.2010г. на ВКС по
гр. д. № 312/2010г., III г. о. и Решение № 178 от 9.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 375/2017 г.,
III г. о., обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие,
подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск обезщетение по чл. 225, ал. 1 от
КТ, тъй като и двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на
уволнения /оставането му без работа/. Последното от цитираните решения на ВКС е най-
актуалното по въпроса за допустимостта на прихващането на обезщетението по чл. 220, ал.1
от КТ, като настоящия съдебен състав изцяло споделя съображенията, изложени в съдебната
практика, която това решение обединява.
По чл. 220 ал.1 от КТ е изплатено на ищцата след уволнението й от ответника на
обезщетение в размер на две трудови възнаграждения за неспазено предизвестние –
7690лв./седем хиляди шестстотин и деветдесет лева/ съгласно представените за това
писмени доказателства.
При тези изводи предявеният иск с правно основание 225, ал.1 и ал.2 от КТ следва
да се уважи до размера на сумата от 10265.15лв. / десет хиляди двеста шестдесет и пет лева
и 15 стотинки/, а в останалата му част до пълния предявен размер се отхвърли като погасен
чрез прихващане на изплатеното обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 7690лв.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати в полза на РС-Б.
6
държавна такса в размер на по 50лв. за уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ,
както и държавна такса в размер на 410.61лв. върху уважения размер на иска по чл.225, ал.1
от КТ, както и сумата от 100лв. за заплатено възнаграждение на вещо лице.
Ответникът ще следва да заплати на ищцата и сумата от 2900лв./ две хиляди и
деветстотин лева/ за направени от нея разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Г. В. Р. от Б., ул.”*”№*, с ЕГН:**********,
постановено със Заповед № */11.10.2023г. на Директора на Техническа професионална
гимназия „*“-Б., с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ-съкращаване на щата във вр. с
чл.326, ал.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение и ГО ОТМЕНЯВА на
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. В. Р. от Б., ул.”*”№*, с ЕГН:********** на заеманата от
нея преди това длъжност “Заместник-директор, учебна дейност” в Техническа
професионална гимназия „*“-Б. на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА Техническа професионална гимназия „*“-Б. да
заплати на Г. В. Р. от Б., ул.”*”№*, с ЕГН:********** сумата от 10265.15лв. /десет хиляди
двеста шестдесет и пет лева и 15 стотинки/, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 и
ал.2 от КТ за това, че е останала без работа след незаконното й уволнение за периода от
12.10.2023г. до 26.02.2024г. и на по-ниско платена работа за периода от 27.02.2024г. до
12.04.2024г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на
предявяване на иска на 05.12.2023г. до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ като
погасен чрез прихващане на изплатеното при уволнението обезщетение по чл.220, ал.1 от
КТ- за неспазено предизвестие за 60 календарни дни в размер на 7690 лв./седем хиляди
шестстотин и деветдесет лева/ до пълния претендиран размер от 17955.15лв./седемнадесет
хиляди деветстотин петдесет и пет лева и 15 стотинки/.
ОСЪЖДА Техническа професионална гимназия „*“-Б. да заплати на Г. В. Р.
от Б., ул.”*”№*, с ЕГН:********** сумата от 2900лв./ две хиляди и деветстотин лева/ за
направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Техническа професионална гимназия „*“-Б. да заплати в полза на
РС-Б. държавна такса общо в размер на 510.61лв. /петстотин и десет лева и 61 стотинки/
върху така уважените искове, както да заплати и сумата от 100лв./ сто лева/ за направени
разноски за платен депозит за вещо лице, както да заплати и държавна такса в размер на
5лв./пет лева/ при служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от 28.06.2024г., в който съдът е обявил решението на страните,
съгласно чл.315, ал.2 от ГПК, като незабавно следва да се връчи препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7