№ 819
гр. Шумен, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20223630100562 по описа за 2022 година
Предявен иск, с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
Искова молба от пълномощник на „***“ ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за
призоваване – ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, с посочено правно основание чл. 309а от ТЗ и цена от 700
лева главница.
Ищецът сочи, че по договор от 01.06.2021г., ответникът дължал сумата
от 700 лева, представляваща неплатен наем за ползване на недвижим имот, по
договор за наем, за месец август 2021г. и законната лихва върху главницата
от предявяване на иска, до окончателното плащане. Поради неплащане,
ищецът претендира осъждане на ответника да заплати посочените суми и
разноските в производството по ЧГД № 501/22г./допускане обезпечение на
бъдещ иск/, по описа на ШРС и в настоящото.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди погасяване
вземането с плащане.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители
поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
1
Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е
основателен, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
На 01.06.2021г., между страните бил сключен договор за наем на
недвижим имот – „складов обект, с прилежаща към него земя, с площ от 655
кв.м., находящ се в ***, за срок от три месеца, считано от 01.06.2021г., за
сумата от 583,33 лева месечно/без ДДС/, платими до 5 число на текущият
месец – л. 6. За дължимия, за месец август месечен наем, ищецът издал
фактура № 3418/27.08.2021г., подписана от управителите на двете дружества.
В заявление до ЧСИ № 931, с район на действие този на ШОС, ответният
управител сочи, че няма възможност да заплати цялата сума и желае да
сключи споразумение. В документ, без дата, изписан на бланка за стокова
разписка, носещ подписа на двамата управители се съдържа запис платен
наем за м.06.2021г.. Същевременно за дължимия, за месеците 06 и 07.2021г.
наем, ищцовото дружество издало фактура № 3417/27.08.2021г. за сумата от
1400 лева, с приложен към нея фискален бон от с.д.. За срока на наемното
отношение между страните е издадена и фактура № 3491/15.10.2021г., за
комунални разходи – ток, за сумата от 360 лева, с приложен към нея фискален
бон от 30.10.2021г..Според приетото заключение на ССЕ счетоводството на
ищцовото дружество е водено редовно, фактурата касаеща процесното
вземане за наем, за месец август 2021г., е заведена в счетоводните регистри
на двете дружества, не е заплатена и е дължима от ответното.
За допускане и налагане на обезпечителна мярка за настоящия иск,
ищцовото дружество извършило разноски, в размер на 519,40 лева.
Така приетото за установено доведе до следните изводи :
За уважаване на предявеният иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от
ЗЗД, е необходимо да се налице следните предпоставки – валидно
правоотношение между страните (валиден договор), за периода на
претендирания наем; размера на дължимото възнаграждение/наем/, за всеки
от месеците на исковият период; ищецът, е предоставил на ответника вещ, за
временно ползване; че вещта се използва от ответника през исковият период.
В случая посочените са налични – няма спор по валидността на наемния
договор и ползването на вещта през срока му. Не са събрани доказателства за
2
ответното правопогасяващо възражение – плащане на исковата сума, и след
разяснение, в открито заседание, че възможните такива, не са свиделски
показания, с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4, във вр. с ал. 2 от ГПК.
Отделно от това, твърдението в отговора на исковата молба от 20.05.2022г. на
ищцовия повереник, че „…към датата на която ищецът твърди че е издал
фактурата за наем за месец август 2021г., същата е заплатена в брой…“,
противоречи на изявлението на доверителя му от 17.03.2022г. до ЧСИ, че
няма възможност да заплати сумата посочена, във връчена му обезпечителна
заповед, по ЧГД № 501/2022г., по описа на ШРС. Тъй като заповедта съдържа
точния размер на настоящата искова сума и основанието за плащането ,
изявлението на ответния управител се преценява, като признание на
неизгоден за страната факт, съгласно чл. 175 ГПК. То, и останалите писмени
доказателства сочат дължимост на исковата сумата и налагат уважаване
предявения иск.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 1069,40 лева – разноски, в настоящото производството и по
ЧГД № 501/2022г., по описа на ШРС.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за
призоваване – ***, сумата от 700 лева, представляваща наем/с ДДС/, за месец
август 2021г., по договор за наем на недвижим имот от 01.06.2021г. за
складов обект, с прилежаща към него земя, с площ от 655 кв.м., находящ се в
***, в едно със законната лихва върху главницата от 700 лева, считано от
21.03.2022г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за
призоваване – ***, сумата от 1069,40 лева – разноски, в настоящото
производството и по ЧГД № 501/2022г., по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
3
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4