РЕШЕНИЕ
№ 1958
гр. П., 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330204011 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0432-000793/17.06.2022 г.,
издадено от **** на 01 РУ към ОДМВР П., с което на С. М. С., с ЕГН:
********** на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ са били наложени административни наказания ,,глоба“ в
размер от 1000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца, за извършено от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
По изложени в жалбата съображения С. М. С. моли съда да отмени
наказателното постановление като неправилно и необосновано. Алтернативно
сочи аргументи, че така извършеното нарушение представлява маловажен
случай. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и
не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от
представляващия страната, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на наказателното постановление и се моли същото да бъде
потвърдено. Прави се и възражение за намаляване размера на адвокатския
1
хонорар до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално уважаване на
жалбата.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен
интерес, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.05.2022г. около 23:50ч. жалбоподателят С. управлявал в гр.П. лек
автомобил „Фиат Типо“, с рег.№ ****, собственост на М. С.а с ЕГН
**********. На ул. „А.Х.” до № 2, в посока на движение от север към юг бил
спрян за проверка от полицейски автопатрул, в чийто състав влизал свид. Р.
Ш. Ш.. При извършената на същата дата в 23:59 часа проверка с годно
техническо средство – Дрегер Алкотест 7510 с № ARPM - 0728 същото
отчело концентрация 0.95 промила алкохол в кръвта на жалбоподателя. На
последния бил издаден и талон за медицинско изследване с № 119801, но той
така и не извършил това изследване. За същото свид. Ш. съставил АУАН с
бланков № 622311 от 30.05.2022г. срещу жалбоподателя С., а въз основа на
него било издадено и атакуваното НП.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел бе разпитан
актосъставителят Р. Ш. Ш., който макар и да не си спомня за случая,
потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като обективни и достоверни,
съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена и от
приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, талон за
медицинско изследване, оправомощителна заповед, справка за
нарушител/водач.
Въз основана на така възприетата фактическа обстановка се достигна до
следните правни изводи:
При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставителят и
наказващият орган са ангажирали отговорността на жалбоподателя С. по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, според който на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
2
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози. В случая по безспорен начин се установи, че на 29.05.2022г.
около 23:59ч. в гр. П., на ул. „А.Х.” до № 2 жалбоподателят С. е управлявал
лек автомобил „Фиат Типо“, с рег.№ ****, с концентрация 0.95 промила
алкохол в издишания въздух, установено с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с № ARPM - 0728, калиброван до 08 месец 2022г. Съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН
има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от
жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в последния
обстоятелства. Нещо повече, прави впечатление, че самият жалбоподател е
подписал АУАН с изричното отбелязване, че няма възражения, като такива
не е подал и в срока по чл.44 от ЗАНН, което на практика е признание и
съгласяване с отговорността, с която е ангажиран и за какво точно поведение.
Твърдението на жалбоподателя, че на процесната дата и място той не е
управлявал лек автомобил „Фиат Типо“, с рег.№ ****, а само е искал да си
вземе документите и портфейла от него остана абсолютно недоказано, а от
друга страна актосъставителят поддържа констатациите си в АУАН, който се
ползва с презумптивна доказателствена сила и в тежест на жалбоподателя е да
го опровергае, което в случая не бе осъществено, а заявеното от
жалбоподателя се приема за защитна версия.
Неоснователно е възражението и че административноказващия орган не е
бил посочил точно кое нарушение е извършил жалбоподателя. Това
възражение е напълно необосновано, тъй като и в акта и в НП са посочени
конкретните материална и санкционна норми. Ако се има предвид, че при
цифровото посочване на нарушената норма – чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и на
санкционната норма – чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП не са били цифрово посочени и
конкретните предложения от законовите норми, които са били нарушени, то в
тази връзка следва да се съобрази, че съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883
за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се
състои от членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята от
точки, а точката - от букви. Според трайната съдебна практика обаче,
прецизирането на правното основание чрез посочване на структурни единици
от по-ниско ниво, каквито са отделните изречения, предложения, хипотези,
думи, няма правно значение. Използването им в теорията и съдебната
3
практика е факултативно и има за цел единствено поясняване на изложението,
без да е отговор на нормативно предписание и без да създава общо
задължение за конкретизиране на отделните хипотези на правната норма.
В този смисъл при вярно посочване на члена, алинеята и точката на
нормативната разпоредба и при вярно изписване на нарушението словесно е
изцяло ирелевантно непосочването цифрово на единици от по нисък разред-
изречения, предложения, алтернативи и др.
Така изрично Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на ВАС по адм. д. №
3397/2004 г., Решение № 23/08.05.2020 по дело № 61/2020 на ВКС, Решение
№ 200 от 21.05.2014 г. по нак. д. № 574/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 2157 от 22.10.2014 г. по н. д. № 1782/2014 г. на Административен
съд – П..
Точно такъв е и процесния случай, доколкото както нарушената, така и
санкционната норма са надлежно индивидуализирани с цифрово посочване на
член, алинея и точка. Същевременно за жалбоподателя не възниква
абсолютно никакво съмнение за какво е наказан.
Определените и наложени на жалбоподателя наказания, а именно ,,глоба‘‘
в размер от 1000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от
дванадесет месеца са били правилно определени, като същите са във
фиксиран размер.
Правилно на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са били отнети 10
контролни точки на жалбоподателя.
В този смисъл следва да се посочи, че не са налице и основанията на чл. 28
ЗАНН за квалифициране на нарушението като маловажен случай, предвид
характера на същото – такова, което касае сигурността на водача и подлага на
риск сигурността на останалите участници в движението по пътищата, като от
значение за правилното решаване на делото е и обстоятелството, че
употребата на алкохол е една от най-честите причини за настъпването на
пътнотранспортни произшествия.
Въз основа на гореизложеното се достигна до извод, че подадената против
обжалваното наказателно постановление жалба е неоснователна, поради
което следва да се остави без уважение, а обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Въпреки изхода на делото няма изрично искане за присъждане на разноски
от никоя от страните, поради което съдът не следва да се произнася по този
4
въпрос.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0432-
000793/17.06.2022 г., издадено от **** на 01 РУ към ОДМВР П., с което на С.
М. С., с ЕГН: ********** на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ са били наложени административни
наказания ,,глоба“ в размер от 1000 лева и ,,лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т.
1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.П. по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5