РЕШЕНИЕ
град
Ловеч, 06.12.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря ВЕСЕЛИНА В. като разгледа докладваното от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело № 564 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 258/ 10.07.2019 година, поправено с решение № 316/
28.08.2019 година, на Троянския районен съд по гражданско дело № 1008/ 2018 година по описа на същия
съд, с което е признато за установено по реда на чл.
422 от ГПК съществуване на вземане на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49,
бл. 53 Е, вх. В, представители: С.Н и И.Г., а именно, че М.В.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, дължи сумата 881,99 – осемстотин осемдесет и един лева и 99
стотинки, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ********** от 07.11.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 11.06.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 8,03 – осем лева и 03 стотинки представляваща законова
лихва за забава, считано от 16.11.2017 г. до 27.02.2018 г., като искът до пълния му размер от
2 565,15 лева е отхвърлен като
неосноветелен и недоказан.
Постъпила е въззивна жалба с вх.
№ 4476/07.08.2019г. с пощенско клеймо 05.08.2019г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си юрк. К.Е.С., редовно
упълномощен с пълномощно с рег. № 11451/26.07.2019г. на нотариус с рег. № 271
срещу Решение № 258 от 10.07.2019г. по гр.д. № 1008/2018г. на Районен съд –
Троян.Обжалват постановеното съдебно решение в частта, с която съдът приема, че
договорът е недействителен и поради това не се дължи уговореното между страните
договорно възнаграждение, като го считат за неправилно. Считат за неправилни и
противоречащи на материалния закон изводите на съда за нищожност на Договора,
поради неспазване на законовите изисквания, във връзка с което излагат следното
становище: Договорът отговаря изцяло на нормативно установените изисквания към
момента на сключване му. Сочат, че както на преддоговорния етап, така и при
сключването на договора и подписването на относимите към него документи са
спазени всички законови изисквания и процедури. Твърдят, че на първо място,
както е описано и в Исковата молба, ответникът сам е инициирал процедурата по
встъпване в договорни отношения с „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като е
отправил Искане за сключване на договор за потребителски кредит. С оглед на
това му е бил представен Стандартен европейски формуляр, в който подробно са
описани всички задължения, които ще възникнат за клиента, в случая че сключи
Договор с кредитора при конкретните, индивидуално уговорени условия. Излагат,
че въз основа на предоставената информация ответникът е направил информиран
избор и е сключил Договор за потребителски кредит № **********. Излагат също,
че самият договор отговаря на минималните нормативни изисквания за форма и
съдържание. Твърдят, че ответникът се е запознал със съдържанието на Договора и
останалите документи и се е съгласил с тях, което е удостоверил чрез полагането
на подпис върху всеки един от тях, като общите условия са подписани на всяка
една страница. Съгласно чл. 20а, ап.1, Договорите имат силата на закон за тези,
които са ги сключили". Въпреки това, ответникът не изпълнил задълженията
си по договора, което е станало повод за подаване на заявление по чл. 410 ГПК и
впоследствие е довело до образуване настоящото дело. Посочват, че в чл. VI от
Договора са посочени сумата на кредита, срокът, за който се отпуска, размерът
на месечната вноска, общото задължение по кредита, както и падежната дата на
вноските. Отново в чл. VI от Договора са посочени изрично годишният лихвен
процент (ГЛП), годишният процент на разходите (ГПР) и лихвеният процент на ден.
Упомената е изрично и сумата, която се отпуска, както и нейният размер след
добавянето на ГЛП и ГПР. Твърдят, че длъжникът се е запознал с условията на
договора и се е съгласил с тях, което е удостоверил като се е подписал на всяка
страница от договора и общите условия. Твърдят също, че на клиента е
предоставен и погасителен план, отговарящ на законовите изисквания, подписан от
страните. В него ясно и подробно са посочени броят на вноските, падежът на
всяка от тях, както и сумите, от които е формирана всяка вноска. На следващо
място посочват, че в Общите условия, които са неразделна част от договора, са
описани подробно процедурите, които са приложими спрямо правоотношението,
възникнало между страните на основание сключения договор. В чл. 7,8 и 9 от ОУ
са изброени правата и задълженията както на длъжника, така и на кредитора. В
чл. 12 от ОУ се съдържат и санкциите, които би понесъл длъжникът, в случай че
не изпълнява своите задължения съгласно уговореното между страните. Сочат, че
са налице са минималните законови изисквания на договора за потребителски
кредит и поради това същият е действителен, породил е желаните от страните
правни последици и е следвало да бъде спазван от тях. Твърдят, че въпреки този
факт и въпреки спазването на условията на договора от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, М.В.Г. е спрял да изпълнява своята част от задълженията по
ДПК № **********. Излагат, че в чл. VI „Параметри" на самия договор подробно
са посочени размерът на отпуснатата сума, размерите на ГПР и ГЛП, лихвеният
процент на ден, дължимата сума по кредита, размерът на възнаграждението по
закупения пакет от допълнителни услуги, общото задължение по договора и
размерът на месечните вноски. Излагат още, че информацията е предоставена на
разбираем език и подробно - относно всяка сума, която формира крайното
задължение по договора, а чл. 5 от Общите условия, които са неразделна част от
договора и са подписани на всяка страница от длъжника, изрично препраща към
Приложение 1 от ЗПК и посочва, дали годишният процент на разходите подлежи на
промяна и в какви валута и курс се отпуска сумата по заема. В допълнение
посочват, че няма изискване в закона в договора за потребителски кредит да е
посочено как се формира годишният лихвен процент, а по отношение на годишния
процент разходи общите условия към процесния договор препращат към Приложение №
1 на ЗПК - чл. 5. от Общите условия. Посочват, че процесният договор отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9, т.9а, т.10 и следващите ЗПК. Твърдят, че
е несериозно и противоречащо на всякаква житейска логика да се приеме, че при
подписването на ДПК кредиторът трябва да посочи всеки един административен
разход, който ще трябва да покрие по време на живота на договора и във връзка с
него. Твърдят също, че освен, че е невъзможно, по никакъв начин не би улеснило
клиента и не би подобрило неговото положение, а единствено би го затрупало с
огромно количество ненужна и неразбираема за него информация. Сочат, че поради
тази причина, законодателят не е създал подобни изисквания относно формата и
реквизитите на договора за потребителски кредит, а единствено е предвидил, че
трябва да се посочи как се изчислява годишният процент на разходите. Твърдят,
че в ОУ изрично е посочено какви допускания се правят при изчисляването на ГПР
и е направена препратка към Приложение 1 на ЗПК, т.е. налице е препращане към
законови разпоредби, които императивно установяват формула за изчисляване на
ГПР. Твърдят още, че тази формула /и съответно изчисленията по договора/,
разбира се, по никакъв начин не може да противоречи на закона, добрите нрави
или да се явява неравноправна. Поради това, считат изводите на съда, че е
налице недействителност на процесния договор поради противоречие с разпоредбите
на ЗПК за неправилни и противоречащи на действителната фактическа и правна
обстановка. Посочват, че договор за потребителски кредит № **********, сключен
между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и М.В.Г., отговаря изцяло на законовите
изисквания. Излагат, че първоинстанционният съд е посочил като основание за
недействителност на договора чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която гласи:
„...годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин...". Посочват,
че никъде в този текст законодателят не създава за кредитора изискванията,
които първоинстанционният съд се е опитал да му вмени. Твърдят, че единственият
случай, при който за кредитора съществува задължение да посочи методиката за
изчисляване на лихвения процент е, когато е налице договор с референтен лихвен
процент /така чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК/. Твърдят още, че тази хипотеза не е
налице в настоящия случай, при който имаме фиксиран лихвен процент. Сочат,
че първоинстанционният съд се е опитал
да приложи по аналогия тази разпоредба и за процесния случай, което е абсолютно
недопустимо, при положение, че са налице изрични законови разпоредби, които
регулират отношенията между страните. С оглед на изложеното дотук твърдят, че
договор за потребителски кредит № ********** отговаря изцяло на законовите
изисквания и съответно М.В.Г. дължи уговореното между страните договорно
възнаграждение. Излагат, че съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК №
********** длъжникът М.В.Г. дължи на дружеството договорно възнаграждение за
изтегления кредит. Поясняват, че договорното възнаграждение по заема е
предварително определено в погасителния план и е в размер на 483.68 лв.
/четиристотин осемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/. Поясняват още,
че страните по този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение, което
възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се
разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния
план. Твърдят също, че посоченото вземане следва да бъде взето предвид при отнасянето
на направените от М.В.Г. плащания по Договора. Останалата непогасена сума се
формира като от сборът от отпуснатата главница и уговореното договорно
възнаграждение се извади платеното по договора или: 1000 + 483.68 -118.01 и
1365.67 лв. Сочат, че съгласно т.19 на TP № 1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г.
на ОСГК, дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като
без да представлява нейно повторение, я продължава. Поясняват, че тя има за
предмет разрешаване на самия материалноправен спор, като въззивният съд следва
да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата
инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите
фактически и правни изводи по съществото на спора. Въз основа на гореизложените
съображения, молят ОС-Ловеч да постанови като неправилно съдебно Решение № 258
от 10.07.2019г. по гр. д. № 1008/2018г. на Районен съд - Троян, Гражданска
колегия, IV състав, като вместо него постанови друго решение, с което да се уважат
исковите претенции, съгласно описаното в настоящата жалба, като установите, че М.В.Г.,
ЕГН **********, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сумата над 881.99
лв. до размера от 1365.67 лв., представляващи неизплатено парично задължение по
Договор за потребителски кредит № **********, включващо остатъчна неизплатена
главница и договорно възнаграждение. Молят да се присъдят направените съдебни и
деловодни разноски, включително и за настоящата инстанция - за платена държавна
такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.(триста лева), с
оглед на материалния интерес по делото.
В срока по чл.267 от ГПК не е
постъпил отговорна въззивната жалба.
С определение № 807/ 16.10.2019 година исковата молба е оставена без движение на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с
чл. 273 от ГПК, поради нередовност, като са дадени указания да бъде посочен размера на главницата по кредата по
месеци; плащал ли е длъжника, съобразно вноските уговорени в погасителния план
и в какъв размер, съответно главница и договорна лихва, пакет допълнителни услуги; какъв е размера на договорната лихва
/възнаградителна/ към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем и
към датата на исковата молба; какъв е размера на законната лихва от датата на
предсрочната изискуемост до датата на исковата молба.
С молба вх. №
7373/31.10.2019 г. /клеймо 30.10.2019 г./ от „Профи Кредит България”
ЕООД, в указания
срок въззивникът е посочил, че претендират обща сума в размер на 2 565.15
лева, представляваща неизплатено задължение на основание Договор за
потребителски кредит № ********** и включващо главницата – 972.49 лева, договорната лихва – 449.37 лева и
допълнителни услуги
– 1 143.29 лева.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява, представено е
писмено становище.
Въззиваемата страна не се явява и не се
представлява.
От събраните по делото доказателства, приложени към
гражданско дело № 1008/
На 08.06.2018 година (клеймо 07.06.2018 година) „Профи Кредит
България" ЕООД,
*********, е подало до Троянския районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу М.В.Г., ЕГН ******, адрес: ***, за сумата 2 603.18 лева,
от които 2 565.15 лева - главница, 30 лева такси за извънсъдебно събиране
на вземането, начислени за периода 16.11.2017 година до 27.02.2018 годинаа,
лихва за забава в размер на 8.03 лева за периода 16.11.2017 година до 27.02.2018
година, дата на прекратяване на договора, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по
делото. В заявлението е пояснено, че паричното вземане произтича от Договор за
потребителски кредит № № **********/ 11.10.2017 година, като длъжникът е
следвало да погасява месечна вноска в размер на 111.84 лева на всяко 15-то
число. Твърдят, че Г. не е изпълнила задължението си, като е направила една погасителна
вноска и е изпаднала в забава на 16.11.2017 година. Посочват, че за
извънсъдебно събиране на вземането за периода от 16.11.2017 година до 27.02.2018
година, датата на прекратяване на догвора съгласно тарифата за таксите на
дружеството са начислени суми в размер на 30 лева, за този период са начислени
и лихви за забава в размер на 8.03 лева. Посочват, че съгласно общите условия
към доовора при просрочеие на една погасителна вноска с повече от 30 календарни
дни, настъпва автоматично прекратяване на договора – на 27.02.2018 година, за
което длъжникът бил уведомен с писмо.
Съдът е уважил така подаденото
заявление и е издал Заповед № 209/ 12.06.2018 година за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 528/ 2018 година по описа на РС – Троян.
С разпореждане № 1308/ 17.09.2018
година на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд е указал на
заявителя да предяви установителен иск в
едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе дължимата държавна
такса. Съобщението е връчено на 28.09.2018 година, като в указания срок на 30.10.2018
година (клеймо 29.10.2018 година) е предявен установителния иск по чл. 422 вр.
чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства, е
видно, че на 11.10.2017 г. е
сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „Профи кредит България” ЕООД – София, в качеството на
заемодател, и М.В.Г. в качеството на заемател,
по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер
от 1 000 лева. Съгласно клаузите на договора Г. се задължила да върне
сума в размер на 1 483.68 лева в срок от 24 месеца, на равни погасителни вноски от 61.82 лева на петнадесето
число от месеца. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент по заема - 41.17 % и годишен процент на
разходите - 49.89 %. Сключено било и
споразумение за допълнителен пакет услуги, конкретно посочено, с възнаграждение
1 200.48 лева с размер на месечната вноска от 50.02 лева. В договора е
посочено, че със сумата 278.10 лева е рефинансиран друг кредит. Представено ое
преводно нареждане за кредитен превод от 11.10.2017 година за остатъка от
сумата – 721.90 лева.
Първата вноска по договора е с
падеж 15.11.2017 година, като първото и единствено плащане е извършено на
01.12.2017 година и с него е погасена една пълна вноска, включваща главница,
лихва и вноската по допълнителния пакет услуги.
Приложено
е уведомително писмо до М.В.Г., в което е посочено, че поради нарушение на задълженията
по кредита, сумата по кредита в размер на 3 003.18 лева е обявена за
предсрочно изискуема, включваща непогасена част от задължението по договора – 2 565.15
лева, лихви за забава 8.03 лева и такса по тарифа 430 лева. Няма данни за
връчване на уведомлението.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с
установителен иск с правно основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД за вземането,
предмет на ч.гр.дело № 528/ 2018 година по описа
на Троянския районен съд, за установяване вземане на „Профи
Кредит България" ЕООД,
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, ет. 7, сррещу М.В.Г., ЕГН **********, адрес: ***, в общ размер на
сумата от 2 565.15 лева, посочено като неплатено задължение по договор.
Във въззивната инстанция е уточнено, че е формирано, като следва 972.49 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ********** от 11.10.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от 11.06.2018 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№ 528/ 2018 година по описа на Троянския районен съд, до окончателното изплащане на задължението, договорно
възнаграждение за лихва в размер на 449.37 лева, както и сумата от
1 143.29 лева възнаграждение за допълнителен пакет услуги, както и
разноските по делото.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи правния
интерес и фактите, на които
основава своите искания и възражения.
В производството по чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД в тежест на ищеца при пълно главно доказване да
установи факта от който
произтича вземането му и размера на претенциите.
Правният интерес на ищеца от предявяване на
иска се установява от доказателствата, приложени към служебно изисканото и
прието като доказателство ч.гр.дело № 528/ 2018
година по описа на Троянския
районен съд, от които е видно,
че заявлението е
отхвърлено, поради което на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок от
съобщаването. Ищецът е
предявил иска си в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК и предявеният установителен иск по този ред е допустим.
От доказателствата по
делото се установява, безспорно, че между страните е сключен договор за кредит
за сумата от 1 000 лева, от която с 278.10 лева е
рефинансиран друг кредит, а остатъкът от 721.90 лева е преведен с преводно
нареждане за кредитен превод от 11.10.2017 година.
Предмет на настоящото въззивно производство е се
развива само по отношение на частта, с която исковата претенция е отхвърлена за
сумата над 881.99 лева до размера от 1356.67 лева, включващо остатъка от
неплатена главница и договорно възнаграждение. От представената
справка-извлечение от 24.10.2018 година е видно, че на 01.12.2017 година е платена
сумата от 130 лева, от които кердиторът е погасил една пълна погасителна вноска
от 111.84 лева, включваща 27.51 лева главница, 34.31 лева възнаградителна лихва
и 50.02 лева възнаграждение за допълнителен пакет, със сумата от 7.17 лева е
погасена част от втората вноска за възнаграждение по допълнителния пакет. По
признание на кредитора 0.99 лева е
погасена начислената лихва за забава от 16 дни, а със сумата от 10 лева е
заплатени такси по тарифа съгласно чл. 17.4 от Общите условия.
Основанието на което са заявени
претенциите е твърдяна предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 12.3 от подписаните
между страните общи условия (ОУ) при просрочие на една месечна вноска повече от
30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за
потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да
необходимо изпращане на уведомление, покана, предизвестие или други. При
прекратяване на договора по чл. 12.3 от ОУ е уговорено, кредитополучателят да
дължи остатъчните непогасени вноски по погасителния план, включващи
възнаграждението при зкупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
такси.
При действието на т.18 от ТР №4/
18.06.2014 година по ТД №4/ 2013 година на ОСГТК на ВКС вземането става
изискуемо, след обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника, което е
приложимо и за небанковите кредитни институции, каквато е и въззивнното
дружество. Съгласно практиката на ВКС (решение № 200/ 18.01.2019 година по т.д.
№ 665/
В конкретния случай от приложените
доказателства не се установява обявяването на предсрочната изискуемост на
длъжника, тъй като няма данни приложеното по делото уведомление да е достигнало
до него.
Няма пречка обаче да бъдат присъдени
падежиралите вноски съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК, т. 9 от ТР №4/ 18.06.2014
година по ТД №4/ 2013 година на ОСГТК на ВКС и т.1 ТР №8/ 02.04.2019 година по
ТД №8/ 2017 година на ОСГТК на ВКС, като в случая срока на договора е изтекъл
на 15.10.2019 година.
По отношение валидността
на потребителския договор. Легалното определение за потребителски договор се
съдържа в чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК). Договорът е формален,
като спазването на формата и минималните реквизите е изискване за валидност -
чл. 22 от ЗПК. В конкретния случай е направено възражение за нарушаване
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК - да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Видно от приложения Договор за потребителски
кредит № **********/ 11.10.2017 г. е спазено изискването за форма,
отразен е общият размер на кредита, лихвеният процент, който е фиксиран,
посочен е годишният процент на разходите, който не надхвърля размера по чл. 19,
ал.4 от ЗПК, съдържа се общата сума, дължима от потребителя, изчислена към
момента на сключване на договора, приложен е и погасителен план, подписан от
двете страни, в който е посочен броя на погасителните вноски, падежа на всяка
една от тях, диференцирани по вид и размер – главница, договорна лихва и вноска
допълнителен пакет. Параметрите на кредита се съдържат и в европейския
формуляр, подписан от двете страни. Начина на изчисление на ГПР е посочен и
общите условия Версия 09/ 09.10.2017 година към договора, подписани и от двете
страни.
Предвид изложеното процесният договор се
явява действителен и не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК.
Нищожна е договорната клауза, касаеща възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, описани
в договора като: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Така уговорената клауза е нищожна
на основание чл.26 ал.1 пред.2 от ЗЗД,
като противоречаща на законовата разпоредба на чл.10а ал.2 от ЗПК,
забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Съгласно клаузите на договора, между
страните е постигнато споразумение за заплащане на годишна възнаградителна лихва
върху главницата от 1 000 лева в размер на 41.17 %. В чл. 4 от Общите
условия лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасена главница
за периода на ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояването
му. Лихвата се изчислява на база 360 дни годишно и 30 дни в месеца. Размерът на
уговорената възнаградителна лихва за периода 15.11.2017 година – 15.10.2019
година, вкл. е в размер на 483.68 лева.
От приложеното извлечение се установява,
че по кредита е извършено едно плащане, с което е погасена първата вноска в
размер на 111.84 лева. Предвид изложеното по-горе претенцията за главница се
явява основателна и доказана за сумата от 972.49 лева.
С оглед изхода от главния иск,
частично основателен се явява и акцесорния иск за заплащане на възнаградителна
лихва в размер на 449.37 лева.
Неоснователна и недоказана, предвид
приетата нищожност на договорната клауза, се явява претенцията, касаеща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на сумата от 1 143.29 лева, поради което следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъде
присъдена и претендираната законова лихва върху главницата от 972.49 лева от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-07.06.2018
година до окончателното плащане.
Предвид изложените мотиви атакуваното
решение № 258/ 10.07.2019 г., поправено с решение
316/ 28.08.2019 година, постановени по гр.д.№ 1008/
Решението следва да бъде отменено
и в частта за разноските, като при този изход на процеса на основание чл. 78 от ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати направените от въззивника
разноски за заповедното и исковото производство съразмерно уважената част. На
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл. 25, ал.1, чл.25а, ал.2 и
26 он Наредбата за заплащане на правната помощ определя юриск.възнаграждение
общо в размер на 200 (100+50+50) лева. С оглед размера на уважената част М.В.Г., следва да бъде осъдена да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, разноски по делото (заповедно и исково за двете
инстанции) в размер на общо 196.73 (111 лева юриск.възнаграждение + 85.73 лева
държавни такси) лева.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 258/ 10.07.2019 г., поправено с решение 316/ 28.08.2019 година, постановено
по гр.д.№ 1008/
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на М.В.Г., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, ет. 7, има вземане в размер над
сумата от 881.99 лева до сумата от 972.49 лева или още 90.50 (деветдесет 0.50) лева, представлаваща главница по Договор за потребителски кредит № **********/ 11.10.2017 г.
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на М.В.Г., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, ет. 7, има вземане в размер на сумата от 449.37 (четиристотин четиридесет и девет 0.37) лева, представлаваща договорно възнаграждение (възнаградителна лихва) по Договор за потребителски
кредит № **********/ 11.10.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна
част.
В необжалваната част решениеторешението
е влязло в сила.
ОСЪЖДА М.В.Г., с горните данни, да заплати на основание чл. 78
от ГПК на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, с горните данни, сумата от 196.73 (сто деветдесет и шест 0.73) лева,
разноски по делото – заповедното и исковото производство, съръзмерно уважената
част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.