Р Е Ш Е Н И Е
№……………./........ 11.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на осми октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1972 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е правото на ищеца „УП БЪЛГАРИЯ 26” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, като производител на
електрическа енергия от възобновяем източник - вятърна електрическа централа „Камен
бряг Юг-3”, състояща се от един
генератор с обща инсталирана мощност от 3 000 kW, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер №
357.15.61 по плана за земеразделяне на с. Камен бряг, Община Каварна, област
Добрич, присъединена към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север” АД (с предходно наименование „Е.ОН България
Мрежи” АД) да получи в пълен размер дължимата от ответното дружество „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, продажна цена за произведеното през м. декември 2016г. и
предадено количество електрическа енергия в размер на 913,76 MWh.
Същата се
заявява в размер на 180 079,29 лева, определена като разликата между
платената цена за излишък на балансиращия пазар средно 10.464376 лв./MWh по издадената фактура №********** от
31.12.2016г. и дължимата при условията на Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР преференциалната цена
по т.8 и т.9 от Решение на ДКЕВР № Ц-10 от 30.03.2011г.
Сумата се претендира ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от падежа на задължението - 01.02.2017г., до окончателното му погасяване
чрез плащане, чийто размер до датата на подаване на исковата молба в съда – 02.12.2019 г., вкл., се заявява в размер на 51 622,68 лева.
Така предявените искове се квалифицират правно по чл.79, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон ТЗ) и чл.31,
ал.5, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), съответно по
чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Като има предвид обоснованите насрещни
твърдения на страните и в съответствие с изричните им изявления в разменените
между тях по реда на чл.367 и сл. ГПК книжа, съдът приема, че в случая не е
налице спор по основните фактически положения и обстоятелства, на които се
основава иска.
Така не е налице спор, надлежно се
установява и от събраните по делото писмени доказателства, че ищцовото дружество
„УП БЪЛГАРИЯ 26” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, е производител на електрическа енергия
от възобновяем източник чрез вятърна централа „Камен бряг Юг-3” с обща инсталирана мощност от 3 000 kW - състояща се от един генератор,
находяща се в поземлен имот с кадастрален номер № 357.15.61 по плана за
земеразделяне на с. Камен бряг, Община Каварна, област Добрич, присъединена към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД (с предишно
наименование „Е.ОН България Мрежи” АД) на основание Договор за присъединяване
на обект на независим производител на електрическа енергия №ДУА-1339/18.10.2007
-3081/18.10.2007-4038-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008г.
Между ищеца, в качеството му на
производител на електрическа енергия от възобновяем източник - ВяЕЦ и ответното дружество „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД (с предишно
наименование „Е.ОН България Продажби” АД),
ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, в
качеството му на краен снабдител, е сключен Договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 93 от
06.08.2009 г., в изпълнение на който са произведени и продадени процесните
количества електрическа енергия.
Съгласно чл. 18 от Договора, цената за
продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР (сега КЕВР).
През процесния период преференциалната цена, приложима към договора, е тази,
определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР.
До началото на процесния м. декември
2016г. ищецът е продавал на ответника произведената електрическа енергия по
преференциална цена 188,29 лв/MWh, утвърдена с т.8 от Решение №
Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР. За произведеното и продадено количество електрическа
енергия за м. декември 2016 г. от 913,76 MW ищецът е издал фактура №********** от 31.12.2016г. на обща стойност 204 570,88 лв. с ДДС, по която ответникът е заплатил на ищеца сумата
24 491,95 лева с ДДС. Част от това общо количество от 913,76 MW, произведено
през. декември 2016г., а именно количеството от 61.002 MWh, е произведено до
достигане на нетно специфично производство (НСП) от 2 000 KWh, определено в
т.1.7 на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., и е заплатено от ответника по
преференциалната цена по т.8 от Решение №Ц-10/30.03.2011 г., а останалото
количество от 852,759 MWh е произведено след достигане на НСП от 2 000 KWh и е
заплатено по съответната цена за излишък.
В изпълнение на законовото
си задължение по чл. 94 от Закона за енергетиката (ЗЕ) ответникът е продал на обществения
доставчик „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД процесните
количества електрическа енергия по цената, по която ги е купил от ищеца.
Спорът между страните е
изведен при насрещното твърдение на ответника, че след изменението на чл.31, ал.5
от ЗЕВИ (ред., ДВ,
бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) преференциалната цена за производителите следва да
бъде една и съща за цялата календарна година и се дължи до достигането на
определеното от КЕВР с приетото в съответствие с § 17 от Преходните и заключителни разпоредби
на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ПЗР на ЗИД на
ЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.) Решение № СП-1/31.07.2015 г. нетно специфично
производство за вятърните електрически централи, работещи съответно до и над 2
250 часа, а количествата надхвърлящи нетното специфично производство следва да
бъдат изкупувани по цени за излишък на балансиращия пазар.
Това твърдение се поддържа
и от подпомагащата страна „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София („НЕК” ЕАД), конституирана като трето
лице – помагач на страната на ответника с определение №399/06.02.2020г.
Несъгласието си с това становище
ищецът аргументира с постигнатата договореност между страните в чл.18, ал.3 и ал.4 от договора за изкупуване, съгласно която
основната договорена цена ще се прилага до достигане на 2250 пълни ефективни
годишни часове на работа на централата, като за количествата ел. енергия,
произведена след тяхното надхвърляне до края на календарната година ще се
прилага втора, по-ниска преференциална цена. Това последователно
приложение на преференциалните цени съответства и на трайната практиката в отношенията между производителите на
електроенергия с възобновяем източник вятър и крайните снабдители, в т.ч. и между страните, продължила повече от 5 (пет) години. От друга страна, според ищеца
изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ от 2015 г. (ДВ бр. № 56 от 2015 г., в сила
от 24.07.2015 г.) по никакъв начин не засяга последователното прилагане на
цените по т. 8 и т. 9 на Решение Ц-10/30.03.2011г.,
тъй като това нито е постановено от закона, нито явствува от съответните подготвителни документи (проект на ЗИД на ЗЕ, доклади на
парламентарните комисии, и т.н.) или обсъждането на измененията в Народното
събрание.
С оглед на това ищецът поддържа твърдение, че сключеният между страните договор
дава основание на производителите, чиито вятърни централи за производство на
електрическа енергия са технологично годни да работят (произвеждат електрическа
енергия) през една календарна година до 2250 часа и над 2250 часа, да се
възползват от двете преференциални цени - по т.8 и т.9 от Решение
Ц-10/30.03.2011г., съответно и определените с т.1.7. и т.1.8. от Решение №
СП-1/31.07.2015г. ограничения на нетното специфично производство следва да се
прилагат последователно с оглед продължаващото производство на централата.
Така, ако ВяЕЦ достигне нетното специфично производство (НСП) от 2000 кВтч от
единица инсталирана мощност в една календарна година преди да достигне 2250
ефективни годишни часа работа произведеното количество електрическа енергия
следва да се заплати по преференциална цена по т. 8 от Решение №
Ц-10/30.03.2011г. Ако централата продължи да работи още след достигане на НСП
от 2000 кВтч до достигането на 2250 часа работа, за допълнително произведеното
до достигането на 2250 часа работа отново следва да бъде заплатена
преференциална цена по т. 8 от Решение №Ц-10/2011г. Произведените количества
след надвишаването на 2 250 ефективни годишни часа работа следва да се
изкупуват по втората преференциална цена по т.9 от Решение № Ц-10/30.03.2011г.
до достигане на нетното специфично производство от 2300 KWh (по т.1.8 от
Решение СП-1). Едва след като бъде достигнато нетното специфично производство
от 2300 КВтч електроенергията следва да се изкупува по цена за излишък на
балансиращия пазар.
Оспорва се от ищеца и становището на
насрещната страна, че след като от началото на 2016 година е фактурирал
произведената и продадена на ответника електрическа енергия по преференциална цена в размер на 188,29
лева /MWh - утвърдената с т.8 на Решение № Ц-10/30.03.2011г., то следва да се
приеме, че производителят
сам е определил, че наличният ресурс на първичния енергиен източник за
централата, е последната да работи до 2 250 часове на работа на номинална
мощност, поради което и след достигането на определеното с Решение №СП-1/31.07.2015г.
на КЕВР нетно специфично производство 2000 kWh произвежданата ел. енергия
следва да се изкупува по цената по чл.31, ал.5, т.2 от ЗЕВИ, а именно цена за
излишък на балансиращия пазар. Поддържа се становище, че липсва законова
разпоредба, която да определя,
че е в задължение на производителите или право на НЕК като обществен доставчик
или крайните снабдители като лица, задължени да изкупуват произведената
електроенергия, да избират и индивидуализират предварително ВяЕЦ като такава, работеща до 2250 ефективни
часа годишно, или да са
обвързани с имплицитен избор, например посредством издаване на фактури при
определена приложима преференциална цена за изкупуване.
При тези насрещни
твърдения на страните с доклада си по делото съдът е приел, че спорът между
страните е правен
и по същество се заключава в това, след изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ
(ред., ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) и приемането
на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР допустимо ли е след
достигането на нетното специфично производство на
електрическа енергия от собствената на ищеца вятърна
електрическа централа в размер на 2
000 kWh (т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г.
на КЕВР /отменена/) и заплащането му от страна на ответника – краен
снабдител по преференциалната цена по т.8 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на ДКЕВР (188,29 лв./MWh,
без ДДС), въз основа на твърдение за надхвърляне
впоследствие на прага от 2 250 ефективни годишни
часове работа на централата да се претендира приложимост на т.1.8 от Решение №
СП-1/31.07.2015 г., съответно заплащане на разликата между нетните специфични
производства по т.1.7 /отменена/ и т.1.8 от това решение по преференциалната
цена по т.9 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011г., или за всички
количества електрическа енергия над нетното
специфично производство от 2 000 kWh се дължи единствено цена за излишък на балансиращия пазар.
Процесният договор № 93 от 06.08.2009 г. е сключен между „Енерго-Про Продажби” АД и
„УП БЪЛГАРИЯ 26” ЕООД при действието на Закона за възобновяемите и
алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ) (обн., ДВ, бр.49 от 19 Юни 2007г., отм. ДВ,), и е с
предмет изкупуване от ответното
дружество – купувач на електрическата енергия, произвеждана от ищцовото
дружество – продавач от възобновяем енергиен източник – вятърна електрическа
централа (ВяЕЦ) с обща инсталирана мощност от 3 000 kW, състояща се от един генератор, изградена в поземлен имот с кадастрален номер №
357.15.61 по плана за земеразделяне на с. Камен бряг, Община Каварна, област
Добрич. Договорът е сключен за срок от петнадесет години,
определен съгласно §3, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗВАЕИБ, като е прието от страните
(чл.2, ал.2 от договора), че при промяна на определящата го законова
разпоредба, новият определен от закона срок ще се прилага считано от датата на
влизане на изменителния закон в сила без да е необходимо подписването на
допълнително споразумение между страните по договора.
Страните изрично са приели, че
продажната цена на произвежданата електрическа енергия е регулирана и се
определя от ДКЕВР, като в случай, че с
решение на компетентния орган преференциалната цена бъде променена, то тя се
прилага между страните от датата на влизане на решението в сила без да е
необходимо подписването на допълнително споразумение по договора - чл.18, ал.1
и 2 от договора. Изрично в чл.18, ал.3 е посочено, че към момента на сключване
на договора цената, по която производителят ще продава на купувача
електрическата енергия, е определена с Решение на ДКЕВР № Ц-04 от 30.03.2009г.,
и е в размер на 189 лв./MWh.
Същевременно, в чл.18, ал.4 страните са приели, че при достигане на 2 250
пълни ефективни годишни часове на работа на централата, за следващите пълни
ефективни часове на работа до края на календарната година цената се определя на
172 лв./MWh.
С приетия през 2011 година Закон за
енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), в сила от датата на обнародването
му в Държавен вестник, бр.35 от 3.05.2011г., е предвидено, че сключените
дългосрочни договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми
източници запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е
действащата към датата на влизане в сила на закона - § 7, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към ЗЕВИ.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗВАЕИБ, ДКЕВР
ежегодно до 31 март определя преференциални цени за продажба на електрическа
енергия, произведена от възобновяеми или алтернативни енергийни източници. Към
датата на влизане на новия Закон за енергията от възобновяеми източници в сила
е издадено Решение на ДКЕВР № Ц-10/30.03.2011г., с което са въведени нови
преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
вятърни електрически централи, работещи до съответно над 2 250 часа. С
оглед и разпоредбата на чл.18, ал.2 от договора именно тези преференциални цени
са приложими към процесния договор за изкупуване №84 от 11.06.2009г.
С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ
(обн., ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 1.01.2014г.) е предвидено по
преференциална цена да се изкупуват само количествата произведена електрическа
енергия до размера на определената средногодишна продължителност на работа,
съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител.
Количествата над този размер се заплащат по утвърдената от ДКЕВР цена, по която
общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители и
електроразпределителните дружества.
С последващо изменение на чл.31, ал.5
от ЗЕВИ (обн., ДВ, бр. 56 от 2015г., в сила от 24.07.2015 г.), количествата
произведена електрическа енергия, подлежащи на заплащане на преференциална
цена, са обвързани с размера на нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, като е предвидено количествата, надхвърлящи това производство,
да се заплащат по цена за излишък на балансиращия пазар. Нетното специфично производство на
електрическа енергия е определено като средногодишното производство на
електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за
определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди – т.29
от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ.
В изпълнение на задължението си по §
17 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение
на Закона за енергетиката, секторния регулатор е приел Решение
№СП-1/31.07.2015г., с което установява нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР
за вятърни електрически централи работещи до, съответно над 2 250 часа.
Съгласно т.1.7. от решението, нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на
КЕВР е определена преференциална цена 188.29 лв./MWh, без ДДС, за ВяЕЦ
работещи до 2 250 часа, е установено
на 2 000 kWh. За ВяЕЦ работещи над 2 250 часа, за които е определена преференциална цена
172.95 лв./MWh, без ДДС, нетното
специфично производство е установено в размер на 2 300 kWh (т.1.8. от
Решение №СП-1/31.07.2015).
По делото не е налице спор, че с
влязло в сила решение по адм. дело № 8522/2015 г. по описа на Административния
съд София - град, решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР по т.1.7 е отменено. По
отношение на оспорваното и първоначално отменено решение по т.1.8, с решение
№1115/28.01.2019г. по адм. дело №5284/2018г. на ВАС, ІV отд., актът на
първоинстанционния съд е обезсилен, а производството в тази му част –
прекратено.
След окончателното произнасяне на ВАС
секторният регулатор КЕВР е приел Решение
№ СП-5/28.03.2019г., с което установява, считано от 31.07.2015г. нетно
специфично производство на ел.енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни
електрически централи работещи до 2250ч. по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР, във вр. с Решение
№Ц-13/28.06.2006 год.
Приетото с изменението на чл.31, ал.5
от ЗЕВИ (обн., ДВ, бр. 56 от 2015г., в сила от 24.07.2015 г.) ограничение на
количеството ел. енергия, произведена от възобновяеми източници, което
общественият доставчик, респ. крайните снабдители са задължени да изкупуват по
преференциална цена, има императивен характер, тъй като нормата е създадена в
обществен интерес. Посочената разпоредба на общо основание намира приложение
както към бъдещи производители, така и към тези, които вече имат сключени
дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми, изключващи
действието му от определени заварени правоотношения. Това положение изрично е
залегнало и в сключения между страните договор – чл.18, ал.1 от договора.
Следователно, след влизане в сила на изменението, сключеният между страните
договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 93 от 06.08.2009 г. е изменен от императивната
разпоредба на закона и издадените на основание §.17 от ПЗР към ЗИДЗЕ Решение №
СП-1/31.07.2015г. и Решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР в частта му по чл.18
относно количеството произведена от централата на ищеца електрическа енергия,
подлежащо на изкупуване по преференциална цена, определена с Решение
№Ц-10/30.03.2011г.
При така очертаната нормативна и
договорна рамка на възникналото между страните правоотношение съдът намира за
правно необосновани, не намиращи опора в относимите законови и договорни
разпоредби доводите на ищеца за последователното прилагане на двете
преференциални цени по отношение на произведените през годината от ВяЕЦ количества електрическата енергия.
Още с приложимото към процесното
правоотношение ценово решение на КЕВР (Решение
№Ц-10/30.03.2011) секторният регулатор е заложил различни преференциални
цени за произведената ел. енергия
от вятърни електрически централи,
отчитайки наличния ресурс на първичния енергиен източник. С оглед на
това за централи, работещи до 2 250 пълни ефективни часове годишно, е определил
по-висока преференциална цена от 188,29 лв./MWh (т.8 от Решение на ДКЕВР №Ц-10/30.03.2011), съответно за централите, разполагащи с по-голям
наличен ресурс на първичния енергиен източник и работа на номинална мощност над
2 250 ефективни годишни часове е определил по-ниска преференциална цена от 172,95 лв./MWh (т.9 от Решение на ДКЕВР
№Ц-10/30.03.2011). Последвалите законови промени водят
единствено до ограничаване на количествата произведена електрическа енергия, която следва да се
заплаща по съответната преференциална цена, обвързвайки ги със средногодишната
продължителност на работа, съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на
конкретния производител, а от юли
2015г. - с нетното специфично производство, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответното решение на КЕВР, но не и до изменение на
заложения модел за приложимост само на онази преференциална цена, която е
определена за съответния вид вятърна електрическа централа в зависимост от
пълните ефективни годишни часове работа на номинална мощност (до или над 2 250
часа). Както е посочено и в мотивите на приложимото в случая ценово Решение
№Ц-10.30.03.2011г. на ДКЕВР, за определяне на преференциалните цени на
електрическата енергия, произведена от ветрови електрически централи, комисията
прилага и специален критерий - наличен ресурс на първичния енергиен източник
при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори - до 2250
часа включително, и над 2250 часа годишни часове. Следователно, не би могло да
се приеме, че е допустимо за една и съща централа наличният ресурс на първичния
енергиен източник да бъде съобразяван и отчитан различно, съответно компенсиран
и с двете преференциални цени в случаите, когато за съответната година
централата е надхвърлила 2250 часа при пълни ефективни годишни часове на
работа. Да се приеме, че са приложими и двете преференциални цени означава да
се допусне двойно отчитане на специфичните критерии, при които се определя
всяка една преференциална цена, съответно двойно компенсиране на
инвестиционните и експлоатационни разходи, което не намира опора нито в закона,
нито в нормалната житейска логика и търговска практика.
Същевременно съдът намира за
неоснователни доводите на ответника и третото лице – негов помагач, че тъй като
от началото на 2016 година до м. ноември включително ищецът е фактурирал
произведената и продадена електрическа енергия по по-високата преференциална
цена от 188,29 лв./MWh, то по този начин сам производителят е
определил, че наличният ресурс на първичния енергиен източник за централата е
същата да работи до 2 250 часове на работа на номинална мощност, поради което и
приложима в случая е преференциалната цена по т.8 от Решение №Ц-10/30.03.2011г. за
количествата до достигане на нетното
специфично производство на електрическа енергия по т.1.7. от Решение
№СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. При липсата на нормативно или договорно
основание за първоначално категоризиране на централата (в годишен или
по-дългосрочен аспект) като работеща до или над 2250 пълни годишни ефективни
работни часове, този въпрос следва да се разреши на основата на действителното
фактическо положение.
В конкретния случай ответникът,
въпреки указаната му доказателствена тежест, не е установил наличието на
нормативно основание, въз основа на което вятърната електрическа централа на
ищеца е била определена предварително като такава, работеща до 2 250 ефективни годишни работни часа. Липсва подобно съгласие и/или
изявление в сключения между страните договор.
С оглед на това и като съобразява
безспорния между страните факт, че през м. декември 2016 год. ищцовата ВяЕЦ е достигнала и надхвърлила 2 250 ефективни
годишни часове работа, съдът намира, че за конкретната 2016 година централата
следва да бъде определена като такава, работеща над 2250
пълни годишни ефективни работни часове. Съответно на това, приложима е
преференциалната цена по т.9 от Решение
№Ц-10/30.03.2011г. в размер на 172,95 лв./MWh (без ДДС), по която именно цена следва да се изкупи цялото
количество произведена електрическа енергия до достигане на нетното специфично производство по т.1.8. от
Решение на КЕВР №СП-1/31.07.2015 год.
Вярно е, че по делото не са посочени и
представени доказателства за общото количество ел. енергия, произведено през
2016 година, съответно общия размер на платените от ответното дружество –
купувач цени за изкупените количества. Като се съобразят безспорните между
страните факти, че: - НСП от 2 000 KWh
е достигнато през процесния месец декември 2016 год.; - цялото количество от 2 000 KWh е било
заплатено по цена 188,29 лв./MWh (по т.8 от Решение №Ц-10/30.03.2011); - 2 250 ефективни годишни часове
работа ищцовата ВяЕЦ е
надхвърлила през процесния
м. декември 2016 год.; - през този месец централата не е достигнала НСП от 2 300 kWh (т.1.8 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР), съответно, че
дължимата за цялото произведено количество електрическа енергия е в по-малък
размер (172,95 лв./MWh - по т.9 от Решение №Ц-10/30.03.2011), то
обосновано може да се приеме, че дължимата преференциална цена за произведената електрическа енергия от ищцовата ВяЕЦ през
2016 година е била заплатена изцяло.
Следователно,
претенцията на ищеца за допълнително дължима му от ответника сума за покриване
на цената за произведената от него и продадена на ответника електрическа
енергия през м. декември 2016г. е неоснователна. Ето защо предявените
искове (главен и акцесорен) се отхвърлят.
Поради приетата неприложимост към конкретното
правоотношение на Решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР (с което след отмяната на Решение № СП-1/31.07.2015 г. в частта му по т.1.7 е установено НСП в
размер на 2000 kWh, въз основа на което е
определена преференциална цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи работещи до 2250ч. - т.8 от Решение
№ Ц-10/30.03.2011) искането на ищеца на
основание чл. 17, ал. 2 ГПК съдът да се произнесе инцидентно по валидността на
това решение не следва да се разглежда.
При
този изход на спора и на основание чл.81, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски
по делото. Съобразно представения списък по чл.80 ГПК (л.122) и представените
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, искането е за присъждане
на разноски в общ размер на 7 404 лв. и се уважава изцяло.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ищеца „УП
БЪЛГАРИЯ 26” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” №2, ет.5, офис 10-11,
представлявано
от управителя Аристотелис Хантавас, съдебен адрес:***, Офис парк „Експо 2000”, сграда „Фаза 4”,
ет.1, Адвокатско
Дружество В.Т., срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав
Варненчик” №258, съдебен адрес:***, Адвокатско Дружество „Величков, Желязков и
Партньори”, осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон ТЗ) и чл.31,
ал.5, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), съответно
чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 180 079,29 лева, представляваща остатък от дължимата,
но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия,
произведена през м. декември 2016г. от собствената на ищеца
вятърна електрическа централа „Камен бряг
Юг-3”, състояща се от един генератор с обща инсталирана мощност от 3 000 kW, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер №
357.15.61 по плана за земеразделяне на с. Камен бряг, Община Каварна, област
Добрич, за която е издадена фактура №**********/30.11.2016 г. (на обща стойност 204 570,88 лв. с ДДС), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.12.2019г., до окончателното й плащане, както
и сумата
51 622,68
лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата 180 079,29 лв., считано от 01.02.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 02.12.2019г.,
включително, като неоснователни.
ОСЪЖДА
ищеца „УП
БЪЛГАРИЯ 26” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” №2, ет.5, офис 10-11,
представлявано
от управителя Аристотелис Хантавас, съдебен адрес:***, Офис парк „Експо 2000”, сграда „Фаза 4”,
ет.1, Адвокатско
Дружество В.Т., да заплати
на ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна 9009, район „Владислав
Варненчик”,
Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик” №258,
съдебен адрес:***, Адвокатско Дружество „Величков, Желязков и Партньори”, сумата
7 404
лева (седем хиляди четиристотин
и четири лева), представляваща сторени разноски за
производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Триадица” №8,
като трето лице – помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище град Варна.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от
датата на връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: