Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/21.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на девети
април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Теодора
Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14399 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Р.П.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, офис1, чрез адв.
Й.А. срещу ЗАД Б.В.И.Г., ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. *****иск с правно основание чл. 432,
ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева, частичен иск от сумата в размер на 2020.05 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „Сеат
Ибиза” с рег. № *****, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 18.06.2020 г. в гр. *****, причинено по вина на водача на л.а „Мицубиши Паджеро Пинин” с рег. № *****, застрахован при ответника по договор
за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие
11.04.2020-10.04.2021г., вкл. следните увреждания –
облицовка предна броня; калник преден десен; предна врата дясна; задна врата
дясна; панел заден десен; облицовка задна броня; джанта лята предна дясна и
джанта лята задна дясна, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 09.11.2020г.
до окончателното изплащане на сумата.
В о.с.з. на
09.04.2021г., на основание чл.214 ГПК
е допуснато изменение в размера на предявения частичен иск чрез неговото
увеличаване на сумата в пълен размер 1341.02 лв.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Собственик е на л.а. „Сеат Ибиза” с рег. № *****. Около 08.00 ч. на 18.06.2020г.,
движейки се в в гр. ***** е настъпило ПТП по вина на
водача на л.а „Мицубиши Паджеро
Пинин” с рег. № *****. За настъпилото ПТП е съставен
Двустранен констативен протокол. Ответникът като застраховател на лек автомобил
на виновния водач бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие и съответно
изготвил опис по щета №52-04000-00174/20/18.06.2020г., в който били описани
установените увредени детайли. Застрахователят му изплатил обезщетение за
вредите в размер на 454.19 лв.. След извършено проучване установил, че сумата
необходима за възстановяване на щетите е в размер на 2474.24 лв.. Ето защо,
претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния
размер на причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба, която претенция заявява понастоящем като
частичен иск. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ
съображенията му за оспорване на така предявения иск по основание и размер.
Признава наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между
него и соченият като причинител на вредата по сключен застрахователен договор
„Гражданска отговорност” за процесния автомобил. Оспорва наведените в
исковата молба фактически твърдения досежно механизма
на настъпване на произшествието. Оспорва и твърдяната причинно-следствена
връзка между описания механизъм и всички твърдяни за
настъпили вреди по МПС. Твърди, че изплатеното обезщетение е в общ размер на 758.68 лева и овъзмездява
причинените вреди. В този смисъл счита
предявения иск за неоснователен и моли за постановяване на решение, с което
същият бъде отхвърлен.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Фактическият състав на така предявения
осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да
иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на
писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за
банкова сметка. ***. 405 КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение при настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Срокът не може да бъде по - дълъг от 15 дни, когато се касае за застраховка
гражданска отговорност свързана с притежаването и използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен искът и
предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило
твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са
причинени твърдяните имуществени вреди, съответно
техния размер.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към датата на настъпване на
ПТП по отношение лек автомобил „Мицубиши Паджеро Пинин” с рег. № ***** е бил налице валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника; че при
ответника е заведена щета под №52-04000-00174/20/18.06.2020г..
От представеното удостоверение за регистрация
част І се установява, че ищецът е собственик
на лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег. № ***** и затова се явява
лице, активно легитимирано по предявения иск.
От своя страна ответникът като застраховател
по имуществена застраховка гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно
легитимиран по предявения иск, тъй като и застрахователното събитие е настъпило
в срока на застрахователното покритие.
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП от
18.06.2020г.
На 18.06.2020г. ответникът е съставил опис на претенция №
52-04000-00174/18.06.2020г. за причинени увреждания по автомобила на ищеца.
Представена е Преписка
по щета №52-04000-00174/20/18.06.2020г.
и изготвения снимков
материал. Ответникът е определил обезщетение в размер на 758.68 лева, което е
изплатил с преводно нареждане от 31.08.2020г..
В полза на ищеца са ангажирани гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел, при режим на водене, с показанията
на който да установи обстоятелствата относно механизма на настъпване на
събитието.
В показанията си св. установява, че на 18.06.2020г. участвал в ПТП в гр. Варна, кв. Аспарухово. Паркиран
автомобил се включил в движението без водачът да се огледа и блъснал
управлявания от св. автомобил.
По делото е изслушано и прието заключение по
назначена САТЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от
страните, изготвено въз основа събраните по делото доказателства, проучване на
пазара и действащи нормативни актове в областта на застраховането по повод
определяне на дължимото застрахователно обезщетение. В изпълнение на
поставените му задачи в.л. посочва, че събитието се е състояло на 18.06.2020г. около 8:00
часа, Участник I с лек автомобил „Сеат Ибиза" с peг. №:
*****,
управляван от Д.И., се е движил в гр. Варна, кв. Аспарухово по ул. „Кирил и
Методий" в посока от местност „Боровец" към кв. „Аспарухово".
Участник II с лек автомобил „Мицубиши Паджеро", с peг. №: *****,
управляван от Атанас Липчев, е бил спрял на платното
за движение на ул. „Кирил и Методий" в близост до медицинска лаборатория „Лаборекспрес 2000" в дясно по посока на
движение на лек автомобил „Сеат Ибиза"
с peг. N:
*****.
Когато лек автомобил „Сеат Ибиза"
с peг. N:
***** е
преминавал покрай лек автомобил „Мицубиши Паджеро" с peг. №:
В1959РР, последният е потеглил /извършил маневра включване в движението/.
Настъпил е удар между двата автомобила. Вследствие на удара са настъпили
материални щети по автомобилите. За лек автомобил „Сеат
Ибиза" с peг. №: ***** ударът е в
странична дясна част на автомобила, видими щети според Двустранен Констативен
Протокол за ПТП -„предна броня, преден десен калник,
предна дясна врата, заден калник, задна броня". За лек автомобил „Мицубиши Паджеро", с peг. №:
*****
ударът е в предна лява част на автомобила,
видими щети според Двустранен Констативен Протокол за ПТП -
„предна лява броня, преден ляв калник". При съпоставяне
уврежданията на лек автомобил „Сеат Ибиза" с peг. N: ***** (описани от застрахователя в
странична дясна част на автомобила и видими на предоставения снимков материал),
схемата в Двустранен Констативен протокол за ПТП, вещото лице счита, че
реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е
следния - пряк
контакт между две превозни средства, движещи се в една и съща посока, като
едното превозно средство е спряло на платното за движение, потегля, навлиза в
траекторията на движение и удря преминаващото покрай него друго превозно
средство. Вещото лице приема уврежданията, установени при оглед от представител
на застрахователя, описани в Опис на претенция № 52-04000-00174/20/18.06.2020 г., видими на предоставения снимков
материал, а именно: Облицовка предна броня, Калник преден десен, Предна врата
дясна, Задна врата дясна, Панел заден десен /калник/ 5 вр.,
Облицовка задна броня, Джанта лята предна дясна, Джанта лята задна дясна. Общата
стойност на щетите на автомобила поотделно и като обща сума, като се определи
стойността на ремонта по средни пазарни цени към датата на произшествието, като
при определяне на средната пазарна цена на труда се използва цената предлагана
в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да
притежават европейски сертификат за качество ISO
9001:2008, както и
сервизи не притежаващи европейски сертификат за качество ISO
9001:2008, е в размер
на 2 099.70 лв.. Уврежданията, които са установени по
автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя са в
странична дясна част на автомобила в зоната на удара и са вследствие на удар с приплъзване. При съпоставяне на механизма на
произшествието, описан в Двустранен Констативен Протокол за ПТП, скицата в
Двустранен Констативен Протокол за ПТП и установените увреждания става ясно, че
е налице причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „Сеат Ибиза" с peг. №: ***** и е възможно същите да са причинени по степен и
вид от настъпилото ПТП. Общата действителна стойност на вредите на лек
автомобил „Сеат Ибиза"
с peг. N:*****и средствата необходими за неговия
ремонт по средни пазарни цени към датата на пътнотранспортното произшествие,
както и цените за ремонт на три несертифицирани сервиза (извън официалния
сервиз за марката „Сеат"), е в размер на 1 510.44 лв.. Действителната стойност на вредите
на лек автомобил „Сеат Ибиза"
с peг. №: ***** и средствата необходими за неговия ремонт по
средни пазарни цени с алтернативни части към датата на пътнотранспортно
произшествие, както и
цените за ремонт на три несертифицирани сервиза (извън официалния сервиз за
марката „Сеат"), е в размер на 1510.44 лв..
При така установените по делото безспорно факти,
спорният между страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на
разходите необходими за възстановяване на щетите.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва
да е равно на действително претърпяните вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е
налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи
по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 2 099.70 лв., необходима
за отстраняване на щетите. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято
отговорност е реципрочна на тази на делинквента,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл.
290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм/
е приложима, тъй като принципът на обезвредата
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, решение №
57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на ВКС, първо ТО, определение № 156/27.03.2015г.
по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II ТО и други/.
Методиката на застрахователя следва да бъде
съобразена като минимална долна граница в случаите, когато между страните
не е налице спор относно размера
на дължимото застрахователно обезщетение, но при съдебно
предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи същото съобразно предвидените императивни законови правила. В разглеждания казус приложимите съгласно Методиката параметри за определяне
на размера на обезщетението не отразяват адекватно
действителната стойност на причинените вреди, тъй като
не отчитат средната пазарна стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуване на ново
имущество от същия вид, респективно
пазарната стойност на ремонта за
отстраняване настъпилата вреда /Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.
По делото е
изслушано заключението на вещото лице А.В. по допуснатата от съда САТЕ, от
което се установи, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП и
настъпилите щети за лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег. № *****, и е възможно същите да са причинени
по степен и вид от настъпилото ПТП. Необходимата стойност за отремонтирането на щетите възлиза на 2099.70 лв. по средни пазарни цени към
датата на събитието, като при изчисляване на средната пазарна цена на труда се
използва цената, предлагана в сервизи, които притежават европейски сертификат
за качество и такива, които не притежават.
Не е спорно, че на ищеца е изплатено обезщетение от
ответника в размер на 758.68 лева.
Предвид
установения размер на претърпените щети и след приспадане на вече заплатеното
застрахователно обезщетение, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен, ведно
със законна лихва върху него, считано от датата на подаване на исковата молба –
09.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
При определяне дължимото застрахователно обезщетение
съобразени бяха и нормативно определените лимити на застрахователните дружества
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" през посочения в
исковата молба период, съгл. чл.492, т.2 КЗ.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от ищеца
следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска и
съобразно размера в който е уважен. Ищецът представя списък на разноските по
чл. 80 ГПК и претендира присъждане на следните суми: 53.64 лв. - държавна
такса; 150 лв. – депозити вещо лице и 390 лв. с ДДС – платено възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат. Адвокатското възнаграждение съответства на
предвидения минимален размер по чл.7, ал.2, т.2 вр.
параграф 2а от ДР от Наредба № 1/09.07.2004г. С оглед изхода на делото съдът
намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
сумата 593.64 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЗАД Б.В.И.Г., ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано”
№ 5, да заплати на Р.П.П., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата в размер на 1341.02 лв. /хиляда триста четиридесет и един лева и 0.02 ст./, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „Сеат
Ибиза” с рег. № *****, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 18.06.2020 г. в гр. *****, причинено по вина на водача на л.а „Мицубиши Паджеро Пинин” с рег. № *****, застрахован при ответника по договор
за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие
11.04.2020-10.04.2021г., вкл. следните увреждания –
облицовка предна броня; калник преден десен; предна врата дясна; задна врата
дясна; панел заден десен; облицовка задна броня; джанта лята предна дясна и
джанта лята задна дясна, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 09.11.2020г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД Б.В.И.Г., ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано”
№ 5, да заплати на Р.П.П., ЕГН **********,
адрес: *** сумата 593.64 лв./петстотин
деветдесет и три лева и 0.64 ст./, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: