Присъда по дело №442/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 25
Дата: 14 септември 2021 г. (в сила от 8 декември 2021 г.)
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20212230200442
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 25
гр. Сливен , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
и прокурора Иван Калчев Иванов (РП-Сливен)
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Наказателно дело от общ
характер № 20212230200442 по описа за 2021 година
ПРИЗНАВА подсъдимия ИЛ. АТ. Д. - роден на 31.03.1967 г. в гр. Сливен, общ.Сливен,
живущ в с.Самуилово, общ.Сливен, български гражданин, неграмотен, женен, не работи-
пенсионер, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: На 08.12.2020 г. с.
Самуилово, общ. Сливен, нарушил мерки, въведени против разпространяването или появяването
на заразна болест по хората със Заповед № РД -01-610/22.10.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето,
чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните
болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението
на КОВИД-19 на територията на страната, като лице по т. 5 от заповедта – поставеното под
задължителна изолация в домашни условия след изписване от лечебно заведение за болнична
помощ и лекувано при потвърден случай на КОВИД-19, с Предписание за поставяне под
карантина № ЗП-02-8565/25.11.2020 г., издадено от регионална здравна инспекция Сливен, не е
изпълнил задължението си по т. 10 от Заповедта – да не напуска дома си или мястото, в което е
посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок, а именно с. Самуилово общ.
Сливен ул. „Бригадирска № 6 и да спазва инструкциите посочени в приложение №3, като
деянието е извършено по време на епидемия и пандемия свързани със смъртни случаи, както и
по време на извънредна епидемична обстановка свързана със смъртни случай и обявена с
Решение № 325 от 14.05.2020 г., последно удължена с Решение № 855/25.11.2050 г. на
Министерски съвет на Република България. - престъпление по чл. 355, ал. 2, вр., ал. 1 от НК.

1
На подс. ИЛ. АТ. Д. за извършеното от него деяние на осн. чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК, се налага наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” – с. Самуилово, общ
Сливен, ул. „Бригадирска“ № 6, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като подсъдимият се задължава да
се явява и подписва при пробационния служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
На основание чл. 55 ал. 3 от НК на подсъдимият Д. НЕ СЕ НАЛАГА кумулативно
предвиденото наказание ГЛОБА.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред СлОС.
ПРИСЪДИ:
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против И. А. Д. за извършено
престъпление по чл.355, ал.2, вр.ал.1 от НК.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението, така както
е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да
наложи на подсъдимия наказание пробация в минимален размер
В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява лично и с упълномощен
защитник. Признава се за виновен, за това че е излязъл от дома си на
инкриминираната дата и дава подробни обяснения по обвинението, като
твърди, че това се е наложило, за да отиде до аптеката. Упълномощеният от
него защитник не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация,
но пледира за приложението на чл.9, ал.2 от НК и моли съда да постанови
оправдателна присъда.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
Подс. Д. е български гражданин, неграмотен, женен, не работи -
пенсионер, не осъждан.
Подс. И.Д. живеел в с. Самуилово, общ.Сливен, на ул. „Бригадирска“
№ 6.
С Решение № 325 от 14.05.2020 г. на Министерския съвет на Република
България, на територията на страната е била обявена извънредна епидемична
обстановка, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и
съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите, считано от 14.05.2020 г. Срокът на тази извънредна епидемична
обстановка е бил удължен няколко пъти със съответните решения на МС,
последно преди деянието предмет на настоящото дело - с Решение № 855 от
25.11.2020 г. на Министерския съвет, до 31.01.2021 г.
Във връзка с наличието на заболявалия от COVID -19, както и по повод
констатирани смъртни случаи в резултат от такива заболявалия, от страна на
Министъра на здравеопазването били издадени съответни заповеди
регламентиращи реда за поставяне в задължителна изолация и/или лечение в
болнично заведение или в домашни условия на лица с потвърдени случаи на
заразяване. В същата насока била издадена и Заповед № РД - 01 - 610 /
22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването - на основание чл.61, ал.7, 9
и 12 от Закона за здравето, чл.73 от Административнопроцесуалния кодекс. В
т.7 от така посочената заповед било предвидено, че след изписване от
лечебно заведение за болнична помощ, лицата които са били настанени за
болнично лечение като потвърден случай на COVID -19, подлежат на
задължителна изолация в домашни условия за 14 дневен период. Поставянето
на задължителна изолация в домашни условия се извършвало чрез издаване
на съответно предписание утвърдено като приложение към заповедта.
1
На 18.11.2020 г. подс. И.Д. е бил приет за лечение в МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД - гр.Сливен, с диагноза инфекция COVID-19. Същият
престоял в болничното заведение до 25.11.2020 г. При изписването му по
отношение на него е било издадено Предписание за изолация в домашни
условия с изх. № ЗП-02-8565/25.11.2020 г. на Регионална здравна инспекция -
Сливен. С това предписание, подс. Д. е бил поставен под задължителна
изолация за срок от 14 дни, т.е. до 08.12.2020 г. Изолацията следвало да се
изпълнява на адреса на който живеел в с.Самуилово, ул. „Бригадирска“ № 6.
Съгласно т. 10 от посочената по-горе Заповед № РД - 01 - 610 / 22.10.2020г. на
Министъра на здравеопазването, Д. бил длъжен да не напуска жилището на
съответния адрес. Поставянето под задължителна изолация и свързаните с
това задължения за подсъдимия, както и връчването на самото предписание
било удостоверено с полагане на подпис от Д..
На 08.12.2020 г., служители от РУ МВР-Сливен - свидетелите И.И. и
И.И. извършвали проверки на лица поставени под карантина. В тази връзка
около 13 часа те посетили посочения по-горе адрес в с. Самуилово, при което
установили, че подс. Д. е в дома си. След извършената проверка полицейските
служители се установили на ул. „Старите дъбове“ в с. Самуилово, за да
извършват ППД по ЗДвП. Около 14 часа на същия ден, докато се намирали на
ул. „Старите дъбове” в с. Самуилово, свидетелите И. и И. забелязали подс. Д.
който вървял по същата улица в посока към централната част на селото.
Полицейските служители спрели подсъдимия и го попитали защо е напуснал
дома си след като е под карантина и къде отива. Д. отговорил, че е отивал до
аптека, за лекарства. В тази връзка, св.Ив.И. разпоредил на подсъдимия да се
прибере незабавно в дома си, където трябвало да спазва задължителната
изолация наложена му с посоченото по-горе предписание на РЗИ-Сливен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира показанията на разпитаните полицейски служители,
като безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се. Всъщност по
изнесените от тях твърдения, касаещи извършената проверка в дома на
подсъдимия и след това установяването му на ул. „Старите дъбове“ в с.
Самуилово не се спори от защитата и от самия подсъдим, поради което съдът
няма да се спира подробно на тези гласни доказателства. Основният спор по
делото е дали е била налице основателна причина подсъдимият да напусне
жилището си и дали това, наред с обстоятелството, че се касае за последния
ден на карантината, не прави случая малозначителен, което води до липса на
престъпление. За установяване на това обстоятелство подсъдимият ангажира
гласни доказателства, а именно показанията на неговата съпруга. Съдът
кредитира тези показания, с изключение на онази част, в която свидетелката
2
заявява, че подсъдимият е излязъл да си купи лекарства, както и че е бил с
маска. Последното не се съдържа като факт в показанията на полицейските
служители от една страна и от друга свидетелката няма как да знае, след като
не е присъствала, че подсъдимият е бил с маска. Това че постоянно ходят с
маски в никакъв случай не гарантира, че при установяването на подс. Д. от
полицейските служители на инкриминираната дата, също е бил с маска. По
отношение на твърдението, че е отивал за лекарства, съдът също не кредитира
нейните показания. На първо място това й е пресъздадено от самия подсъдим
и доколкото не е била в дома им, няма как да знае със сигурност къде е отивал
съпруга й. Доколкото обвинението е доказано със самия факт на излизането
на подсъдимия от дома си, то вече върху него пада тежестта да докаже, че е
имал основателна и неотложна причина да стори това. Доказателства за
заболяване на сърцето обаче не бяха представени. Нито за приема на
медикаменти за някакво заболяване, за какъв срок и как се отпускат. Дори да
се приемат за достоверни твърденията на подсъдимия и неговата съпруга за
наличието на някакво заболяване и нуждата от лекарства, то при положение,
че св. Д.а работи в гр. Сливен, е било напълно възможно именно тя да
осигури нужните медикаменти. Подсъдимият е разполагал дори с
възможността да помоли полицейските служители да сторят това или поне да
телефонира от техните апарати /ако действително няма телефон/ на съпругата
си, за да му закупи. Доколкото съдът не прие, че за подсъдимия е възникнала
спешна необходимост от закупуването на лекарства, поради която се е
наложило да напусне дома си, то не прие и искането извършеното да се
квалифицира като малозначително деяние и подсъдимият да се оправдае.
Единствено и само фактът, че се касае за последния ден на карантината, в
никакъв случай не може да обоснове прилагането на чл.9, ал.2 от НК. Все пак
се касае за лице, което е било с установена положителна проба за КОВИД-19,
с получено усложнение - левостранна пневмония. Това, че се касае за
последния ден от предписаната изолация би могло да се приеме като
смекчаващо отговорността обстоятелство, но в никакъв случай не и като
обстоятелство, водещо до липса на обществена опасност на извършеното от
подсъдимия.
На същото основание съдът кредитира и обясненията на подсъдимия,
с изключение на онази част от тях, касаеща причината за напускането на дома
си.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, имащи значение за изясняване на
фактическата обстановка по делото.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна,
съдът изведе следните правни изводи :
Подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна
3
престъплението по чл.355, ал.2, вр.ал.1 от НК, затова че на 08.12.2020г. в с.
Самуилово, общ. Сливен е нарушил мерки издадени против
разпространяването на заразна болест по хората, като деянието е било
извършено по време на епидемия и пандемия свързани със смъртни случаи,
както и по време на извънредна епидемична обстановка, свързана със
смъртни случаи.
Деянието си, подсъдимият е извършил умишлено, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът
прие чистото съдебно минало на подсъдимия и направените частични
самопризнания, както и че действително деянието е извършено в последния
ден от карантината.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. Съдът определи наказание при условията
на чл.55 от НК, тъй като констатира многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и като прецени, че това ще се яви по-благоприятно да него. Ето
защо му наложи наказание „пробация” с двете задължителни мерки за срок от
шест месеца. На основание чл.55, ал.3 от НК и като се съобрази с тежкото
материално положение на подсъдимия и като прецени, че за поправянето и
превъзпитанието му не е необходимо налагането и на това наказание, съдът
не наложи на подс. Д. кумулативно предвиденото наказание глоба.
Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо
и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и
дееца.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съобщи за изтекли лични данни