МОТИВИ по
НОХД № 1131/2018г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура – Русе е
повдигнала обвинение и предала на съд подсъдимия С.Т.Х. - роден на ***г***,
български гражданин, с турска етническа принадлежност, с начално образование,
неженен, безработен, ЕГН:**********, неосъждан, за това, че на 17.01.2018г. в град Русе,
като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на деянието и
могъл да ръководи постъпките си, унищожил противозаконно чужди движими вещи - 2
броя стъклопакети (с размери 2 м. на 3 м.) на витринни прозорци на магазин
„Практис“, находящ се в гр.Русе, ул. „Стрешер планина“ №59, собственост на „Моя
земя“ ЕООД, ЕИК:*********, на обща стойност 2867,16 лева – престъпление по чл. 216, ал. 1,
вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК и за това, че на 17.01.2018г. в град Русе, като
непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на деянието и могъл
да ръководи постъпките си, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на публично
място - на ул. „Стрешер планина“ № 59, счупил 2 бр. стъклопакети (с размери 2
м. на 3 м.) на витринни прозорци на магазин „Практис“ – престъпление по чл. 325, ал. 1,
вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК.
Съдебното производство е по реда на Глава ХХVІІ
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370
и сл. НПК, в хипотезата по чл. 371, т. 2 НПК – при признание изцяло на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се събират
доказателства за тези факти.
В хода и по реда на съдебните прения,
представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, при
същата фактическа обстановка и правна квалификация на деянията, както
изложените в обвинителния акт. Пледира за доказаност на обвинителната теза. По
отношение размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за
всяко едно от деянията, предлага същото да бъде определено по правилата на чл.
54 НК, при отчитане на смекчаващи вината обстоятелства – направените
самопризнания и липсата на осъждания, а като отегчаващо такова обстоятелството,
че се касае за две престъпления, извършени в идеална съвкупност, като на
подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от девет месеца, което на основание чл. 58а НК да бъде намалено с една
трета на шест месеца, а по отношение на наказанието за престъплението по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК се предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да бъде намалено с една
трета, съгласно чл. 58а НК, и да му бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от четири месеца. Предлага се, на основание чл. 23, ал. 1 НК
да бъде определено едно общо наказание на подсъдимия, в размер на най-тежкото
от така определените наказания, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 69, ал. 1 НК за
срок от две години.
Защитникът на подсъдимия, моли да бъдат отчетени
като смекчаващи отговорността обстоятелства, че подсъдимият е бил непълнолетен
по време на извършване на деянията и се е движил с компания, която му е
повлияла зле, като към момента е налице изключително критично отношение на
подсъдимия към извършеното от него деяние. На следващо място се посочва, че
подсъдимия полага труд и оказва подкрепа на майка си във връзка с отглеждането
на трите му по-малки сестри. Моли се да бъде определено наказание, клонящо към минимума.
Подсъдимият С.Т.Х., упражнявайки правото си на
лична защита, поддържа казаното от адвоката си.
Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимия,
изразява съжаление за извършеното от него.
Подсъдимият С.Т.Х. е роден на ***г***,
български гражданин, с турска етническа принадлежност, с начално образование,
неженен, безработен, ЕГН: **********, неосъждан.
Същият има регистрирани три противообществени прояви, във връзка с които същият
се водел на отчет в ДПС към Първо РУ при ОД на МВР - Русе.
На 17.01.2018г., около 21:40 часа, подсъдимият С.Т.Х.
заедно със своите приятели свидетелите Т.Т.Д., Й.Е.Г. и К.З.А.се разхождали в ЖК
„Дружба-1“ в град Русе. Минавайки покрай СОУ „Васил Левски“, същите се спрели
до оградата на училището, от страната на магазин „Практис“, находящ се в град Русе,
ул. „Стрешер планина“ № 59, който бил собственост на „Моя земя“ ЕООД, ЕИК:
*********. От страната на СОУ „Васил Левски“ магазинът бил с витринни прозорци,
с двойни стъклопакети, с размери 2 метра на 3 метра. Докато стояли край
оградата на СОУ „Васил Левски“, подсъдимият Х. видял един камък и решил с него
да счупи някои от витринните прозорци на магазина. Без да каже на своите
приятели какво е намислил да направи, подсъдимият отишъл и взел камъка, след
което го хвърлил по един от витринните прозорци на магазина. От удара
стъклопакета на прозореца се пукнал и се получил отвор на мястото, където
обвиняемия го уцелил с камъка. Въпреки удара, не се задействала
сигнално-охранителна техника, с която магазина бил оборудван. При удара,
камъкът не влязъл в магазина, а паднал отвън. Подсъдимият Х. веднага взел
камъка и отново го хвърлил по друг от витринните прозорци. От удара
стъклопакета на този прозорец също се пукнал и се получил отвор на мястото, където
бил уцелен с камъка. Този път сигнално-охранителна техника се задействала и се
включила звуковата му алармена система. В момента, когато чули алармата, подсъдимият
С.Т.Х., заедно със свидетелите Т.Д. Й.Г. и К.А. побягнали към разположените в близост жилищни
блокове.
От охранителната фирма, осигуряваща охраната на
магазина, веднага уведомили по телефона свидетелят Т.Р.Г. – управител на
магазина, за задействаната алармена система на охранявания обект. След
получения сигнал, свидетелят Г. незабавно отишъл при магазина, където
установил, че на два от двойните стъклопакети на витринните прозорци на магазина
имало по един отвор от удар по същите.
С оглед установеното, още същата вечер св.Г. подал
сигнал в полицията.
В хода на досъдебното производство била назначена
съдебно техническа експертиза, в хода на която вещото лице е изготвило снимки
на записите на охранителните камери на магазин „Практис".
От заключението на назначената и изготвена съдебно
ценова-икономическата експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано се установява, че стойността на двата двойни
стъклопакета, които подсъдимият С.Х. е унищожил (счупил), е общо 2 867,16 лева.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните в хода
на досъдебното производство гласни доказателства, приобщени посредством обясненията
на подсъдимият дадени в хода на досъдебното производство, които освен средство
за защита са и годно доказателствено средство, показанията на свидетелите
Т.Р.Г., Т.Т.Д., Й.Е. Г., К.З.А.и Н.А.А., а така също и от писмените и
веществените доказателства и писмените доказателствени средства приобщени по
реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, както и заключенията на изготвените и приобщени по реда на чл. 282 НПК
съдебно техническа и съдебно ценова – икономическа експертизи.
Всички тези доказателства се намират в корелативно
единство, както по между си, така и с направеното от подсъдимия признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и напълно
подкрепят същата.
Съдът не цени показанията на свидетеля С.Ц.С.и намира
същите за недопустимо доказателствено средство, предвид това, че показанията на
този свидетел касаят само и единствено преразказ на събраните в хода на
извършвана от този свидетел проверка гласни доказателства, при която проверка
тези лица са депозирали обяснения, а не са били разпитани в съответното им
процесуално качество – обвиняем и свидетели и техните изявления към този момент
не са били приобщени по предвидения в процесуалния закон ред, чрез разпит, в
който да им бъдат разяснени правата и задълженията, поради и което по своята
доказателствена същност показанията на този свидетел, представляват недопустима
подмяна на едни доказателствени средства, каквито са разпита на свидетел и
обяснения на обвиняем с други, а именно обяснения дадени в хода на извършена
проверка, преди образуване на досъдебното производство, които изначално са
недопустими по своя характер доказателства, като същите се привнасят в процеса
посредством допустимо доказателствено средства, каквото се явява показанията на
свидетеля, пред когото тези обяснения са депозирани.
Въз основа на извършената оценка на
доказателствената съвкупност по делото съдът намира, че от правна страна следва
да бъде изведен единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК и чл. 325, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, за които е предаден на съд.
По отношение престъплението по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК.
От обективна страна, подсъдимият на 17.01.2018г. в град Русе, като непълнолетен, но след
като разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи
постъпките си, унищожил противозаконно чужди движими вещи - 2 броя стъклопакети
(с размери 2 м. на 3 м.) на витринни прозорци на магазин „Практис“, находящ се
в гр.Русе, ул. „Стрешер планина“ №59, собственост на „Моя земя“ ЕООД,
ЕИК:*********, на обща стойност 2867,16 лева.
Непосредствен обект на защита са обществените отношения, осигуряващи физическата
цялост на вещите и запазване на техните качества така, че да служат по
предназначението им.
Предмет на престъплението, извършено от подсъдимия са чужди движими вещи –
два броя стъклопакети, трайно прикрепени и представляващи част от недвижим имот
– магазин „Практис“, фактическата власт, по отношение на който се упражнява от
неговия собственик.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия чрез действие – хвърляне на
камък, посредством което е извършено въздействие върху структурата на вещта -
два двойни стъклопакета, трайно прикрепени към недвижимия имот, в резултат на което
е последвало нарушение в структурата на същите, като по този начин са станали
негодни с оглед тяхното първоначално предназначение.
Касае се за унищожаване, тъй като в резултат на извършеното деяние е
последвало такова изменение в структурата на вещта, което я е направило напълно
и окончателно негодна за бъдещо ползване по първоначалното и предназначение.
Субект на престъплението е непълнолетно лице, което е могло да разбира
свойството на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си.
От субективна страна, деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Налице са както интелектуалният, така и волевият
елемент на умисъла. В съзнанието на подсъдимия са намерили
отражение представи, относно всички обективни признаци на състава на
престъплението, за което е предаден на съд, включително и
сигурното настъпване на съставомерния престъпен резултат, а именно, че в резултат на хвърлянето на камък по стъклата на магазина,
неминуемо ще настъпи тяхното унищожаване като във волево отношение подсъдимият е
предвиждал сигурното настъпването на общественоопасните последици от
извършеното от него деяние и е искал настъпването на същите. Доказателство
умисълът на дееца се съдържа в това, че същият целенасочено е хвърлил камък по
стъклопакетите на магазина с достатъчна сила и интензитет, като след като е
видял, че в резултат на своето поведение, първият стъклопакет се е счупил,
същия отново е хвърлил камъка по същия начин срещу друг стъклопакет на магазина.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимия С.Т.Х.
за виновен в извършването на престъплението чл. 216, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК.
При определяне размера на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът намира, че следва да
бъде приложена разпоредбата на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл.
58а, ал. 1 НК, като наказанието на подсъдимия бъде определено съобразно разпоредбите
на общата част на наказателния кодекс, при спазване правилата на чл. 54 НК и
така определеното наказание да бъде намалено с една трета, доколкото по делото
не са налице многобройни или едно, но изключително смекчаващо наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да налага приложението на чл. 55 НК по отношение на същия.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия Х. за това престъпление, съдът съобрази степента на
обществената опасност, която разкрива извършеното от него деяние и обществената
опасност на дееца, подбудите за извършване на деянието, а така също
смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, извършено от подсъдимия,
съдът намира за висока, с оглед вида и характера на унищоженото имущество и
неговата висока стойност.
Обществената опасност на подсъдимия, съдът намира за ниска,
доколкото по отношение на този подсъдим до момента не са упражнявани форми на
наказателноправно въздействие и едновременно с това подсъдимият полага труд и
помага за издръжката на неговото семейство.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Отегчаващо наказателната отговорност на този подсъдим
обстоятелства, извън високата степен на обществената опасност на деянието не
бяха констатирани.
Като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия
обстоятелства, съдът отчете, направеното от подсъдимия признание и оказаното от
същия съдействие още в хода на досъдебното производство, критичното му
отношение към извършеното от него деяние и обстоятелството, че полага
обществено полезен труд.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че наказанието, което следва да бъде определено на този подсъдим за
това престъпление, следва да бъде индивидуализирано по правилата на чл. 54 НК, в
размер над минималния и под средния на предвидената в особената част на НК за
това престъпление санкция, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от девет
месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК вр. чл. 373, ал. 2, да бъде намалено с една трета и да бъде определено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок шест месеца.
Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства,
релевантни за индивидуализацията на наказанието, и с оглед най-пълното
постигане на целите на наказанието, както по отношение на личната, така и по
отношение на генералната превантивна функция на наказанието, именно така
определеното на подсъдимия наказание, се явява в най-пълна степен съответно на
извършеното от него, с оглед конкретната обществена опасност на деянието и
дееца и при отчитане на всички останали обстоятелства, имащи отношение към
индивидуализацията на наказанието и като такова се явява справедливо и в
най-пълна степен би постигнало целите на наказанието по отношение на този
подсъдим.
С оглед обстоятелството, че към внасянето на делото в
съда, подсъдимият е навършил пълнолетие, то разпоредбата на чл. 61 НК е
неприложима.
По отношение престъплението по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК.
От обективна страна, подсъдимият на 17.01.2018г. в град Русе, като непълнолетен, но след
като разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи
постъпките си, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи общественият ред
и изразяващи явно неуважение към обществото - на публично място - на
ул.„Стрешер планина“ № 59, счупил 2 бр. стъклопакети (с размери 2 м. на 3 м.)
на витринни прозорци на магазин „Практис“
Обект на престъплението са
установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността,
които определят поведението на хората в обществения живот.
Изпълнителното деяние е
извършено от подсъдимия чрез действия, изразяващо се в хвърляне на камък и
счупване на 2 бр. стъклопакети на витринни прозорци на магазин „Практис“, чрез
които свои действия, подсъдимият е изразил груба демонстрация против
установения в държавата обществен ред и своето явно незачитане, и неуважение
към моралните норми, уреждащи общественият ред и спокойствие. Действията
извършени от обвиняемия са скандализирали обществото и са станали достояние на
широк кръг лица.
Съгласно задължителното за съдилищата
разрешение, дадено в ППВС 2/74 г. „под обществен ред като обект на
престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата
обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на
хората в процеса на обществения живот.” В случая, чрез поведението на
подсъдимия, категорично нарушават установените в държавата обществени
отношения, основани на посочените принципи.
Налице е и другия допълнителен
съставомерен признак на състава на престъплението, а именно „грубо нарушаване
на обществения ред“, доколкото чрез тези си действия, подсъдимият е изразил
своята брутална демонстрация срещу установения в държавата правов ред и е
демонстрирал грубо и пренебрежително отношение към чуждата собственост, които
действия на подсъдимия са станали достояние на много граждани.
Субект на престъплението е непълнолетно лице, което е могло да разбира
свойството на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си.
От субективна страна, деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината евентуален умисъл. В съзнанието на подсъдимия
са намерили отражение представи, досежно всички признаци на състава на
престъплението, а във волево отношение, макар и пряко да не се целял
настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние е
допускал настъпването им и се е отнесъл безразлично към тях.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимия С.Т.Х.
за виновен в извършването на престъплението чл. 325, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК.
При определяне размера на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът намира, че следва да
бъде приложена разпоредбата на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл.
58а, ал. 1 НК, като наказанието на подсъдимия бъде определено съобразно
разпоредбите на общата част на наказателния кодекс, при спазване правилата на
чл. 54 НК и така определеното наказание да бъде намалено с една трета,
доколкото по делото не са налице многобройни или едно, но изключително
смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да
налага приложението на чл. 55 НК по отношение на същия.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия Х. за това престъпление, съдът съобрази степента на
обществената опасност, която разкрива извършеното от него деяние и обществената
опасност на дееца, подбудите за извършване на деянието, а така също
смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, извършено от
подсъдимия, съдът намира за висока, с оглед причинените в резултат на същото
имуществени вреди.
Обществената опасност на подсъдимия, съдът намира за
ниска, доколкото по отношение на този подсъдим до момента не са упражнявани
форми на наказателноправно въздействие и едновременно с това подсъдимият полага
труд и помага за издръжката на неговото семейство.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Отегчаващо наказателната отговорност на този подсъдим
обстоятелства, извън високата степен на обществената опасност на деянието не
бяха констатирани.
Като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия
обстоятелства, съдът отчете, направеното от подсъдимия признание и оказаното от
същия съдействие още в хода на досъдебното производство, критичното му
отношение към извършеното от него деяние и обстоятелството, че полага
обществено полезен труд.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че наказанието, което следва да бъде определено на този подсъдим за
това престъпление, следва да бъде индивидуализирано по правилата на чл. 54 НК,
в размер малко над минималния предвиден в особената част на НК за това
престъпление, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на
основание чл. 58а, ал. 1 НК вр. чл. 373,
ал. 2, да бъде намалено с една трета и да бъде определено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок четири месеца.
Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства,
релевантни за индивидуализацията на наказанието, и с оглед най-пълното
постигане на целите на наказанието, както по отношение на личната, така и по
отношение на генералната превантивна функция на наказанието, именно така
определеното на подсъдимия наказание, се явява в най-пълна степен съответно на
извършеното от него, с оглед конкретната обществена опасност на деянието и
дееца и при отчитане на всички останали обстоятелства, имащи отношение към
индивидуализацията на наказанието и като такова се явява справедливо и в
най-пълна степен би постигнало целите на наказанието по отношение на този
подсъдим.
С оглед обстоятелството, че към внасянето на делото в
съда, подсъдимият е навършил пълнолетие, то разпоредбата на чл. 61 НК е
неприложима.
Предвид това, че се касае за две деяния, извършени в
идеална съвкупност, то разпоредбата на чл. 78а НК е неприложима.
Съдът като взе предвид, че всяко едно от двете деяние
е извършено от подсъдимия преди да има влязла в сила присъда, за което и да е
от тях, намира, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 НК за определяне
на едно общо наказание, измежду така наложените му, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено по реда на
чл. 69, ал. 1 НК за срок от една година. Съдът намира, че именно този срок на
отлагане на изпълнението на наказанието се явява подходящ, с оглед личността на
подсъдимия и именно по такъв начин в пълнота би се постигнало неговото
поправяне и превъзпитание.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени и направените в хода на досъдебното производство
разноски в общ размер на 106,62 лева, както и 5,00 лева – държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: