РЕШЕНИЕ
№ 4723
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. Д.
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. Д. Административно наказателно
дело № 20241110210792 по описа за 2024 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН и е образувано по повод
жалба вх. № УРИ 433200-76051 от 18.07.2024г. по описа на ОПП СДВР от Л.
Д. Л. с ЕГН **********, чрез адв. Я. С. с адрес в гр. С., ул. Н. К. № *, ет. *
срещу Наказателно постановление N 24-4332-008407/22.04.2024 г. , издадено
от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл. 179, ал. 2вр. ал. 1, т. 5,
пр. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 44, ал. 1 от
ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично
и с адв.Н., с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последният, иска отмяна на процесното
наказателно постановление поради липса на извършено от Л. нарушение.
Претендира разноски.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно
1
уведомен не се явява и не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище от процесуален представител, в което
се сочат аргументи в подкрепа, на обжалвания акт.
Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата на Л. Д. Л. с ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление N 24-4332-008407/22.04.2024 г. , издадено от началник сектор
към СДВР, Отдел „ПП“, е подадена в законоустановения срок и от лице, което
има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено
следното:
На 02.04.2024г., около 18:55 часа в гр. С., по ул. К. Р. с посока на
движение от ул. А. А. към бул. А. С. Л. Л. управлявала личния си автомобил
марка „Т.“, модел “Я.'' с рег. № ***.
В района на № * , на улицата, вдясно по посока на движение на
жалбоподателката имало паркирани МПС и по този начин платното било
стеснено.
Жалбоподателката навлязла с автомобила си в посочения участък и в
този момент от завоя , срещу нея се появил лек автомобил марка „Б.“ , модел
„ ***“ с рег. № ***, който не намалил скоростта си и настъпило за ПТП.
Съприкосновението на двата автомобила настъпило в предна и странична лява
част(по посока на движението му) на лекия автомобил Т..
Във връзка с възникналото ПТП на място бил извикан патрул на ОПП-
СДВР в състав св. Д. и Г. Г.
В резултат от дейността си св.Д. съставил акт за установяване на
административно нарушение серия GA, № 1223259 срещу Л. Л. за това, че
като водач на моторно превозно средство, поради паркирани МПС от дясноне
2
осигурява достатъчно странично разстояние при разминаване и реализира
ПТП с насрещнодвижещият се лек автомобил марка „Б.“ , модел „ ***“ с рег.
№ ***.
Контролният орган квалифицирал нарушението по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП N
24-4332-008407/22.04.2024 г. от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание
чл. 179, ал. 2вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови
решението си съдът следва да обсъди наличието на административно
нарушение, доказателствата относно субекта на административното
нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН,
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В
производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа
адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него. Отразените в АУАН и в Наказателното постановление фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се
считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране
на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство
пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред
съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни
доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и
условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното
следствие.
Съдът счита, че описанието на нарушението и обстоятелствата при
извършването му са достатъчни за да се формира извод, че правната
квалификация е несъответна.
В случай, че АНО е установил, така описаните в АУАН факти , то е
3
следвало да квалифицира нарушението по чл. 44, ал. 2 от ЗДвП, а не като
такова по чл. 44, ал. 1 от ЗДВП.
В случая обаче, контролният орган и АНО са тълкували превратно
доказателствената съвкупност.
От доказателствата по делото, писмени и гласни се установява, че в
момента на настъпване на ПТП, автомобилът на жалбоподателката вече се е
намирал в онази част от улицата, където платното за движение е било стеснено
, поради паркирали вдясно автомобили. В тази ситуация , водачът на л.а. Б. е
бил длъжен да спре и да пропусне л.а.Т., за когото маневрата по заобикаляне
вече е започнала.
На следващо място от показанията св. И. И. се установява, че л.а. Б. се е
появил с голяма скорост , след завой и се е движил в средата на пътното
платно, а като е възприел насрещнодвижещият се автомобил не е намалил а е
продължил движението си, след което е настъпил сблъсък.
От всичко изложено следва, че вина за настъпване на произшествието ,
поради допуснати две нарушения на ЗДВП(движение с несъобразена скорост
и неосигуряване на предимство ,на автомобил, който вече е започнал маневра)
е имал водачът на л.а. „Б.“ , модел „ ***“ с рег. № ***, а не този на л.а. марка
„Т.“, модел “Я.'' с рег. № ***.
Предвид изложеното и независмо , че АУАН и НП са издадени при
формално спазване на правилата, от компетентни органи и съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити , процесното НП следва да бъде отменено.
При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение, такива са поискани и са представени
доказателства за техния размер.
Неоснователно е възражението за прекомерност, доколкото
претендираните разноски са под минималния размер по закон.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН
съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 24-4332-008407/22.04.2024 г. ,
4
издадено от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на Л. Д. Л. с
ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.
179, ал. 2вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на Л. Д. Л. с ЕГН ********** сумата
в размер на 200 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5