Р Е Ш
Е Н И Е
№ 296
гр. Бургас, 24.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, ХХІІІ-ти състав, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛЯ РУСЕВА
при
секретаря И. Г.
като
разгледа докладваното от съдия Русева адм.д. № 2419 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД – София с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район Средец, ул. „Ангел Кънчев“ № 2,
представлявано от прокуриста Х. Р., чрез юрисконсулт Т., против действия на
началника на СГКК Бургас, обективирани в уведомление изх.№ 17-278-22.10.2020
г., с което е отказано извършването на поисканото изменение на КР към КК на гр.
Приморско по отношение на ПИ 58356.503.331, предмет на заявление с вх.№
01-134938/16.03.2020 г., като е отказано жалбоподателят бъде вписан като
собственик на 5 193 кв.м. реална част от този имот.
В
жалбата се сочи незаконосъобразност на оспорения административен акт поради
неспазване на изискуемата в закона форма за издаването му, допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон,
като се иска отмяна на акта като незаконосъобразен и връщане на преписката
обратно на органа с указания за вписването на жалбоподателя като собственик на
посочения имот.
В с.з. жалбоподателят се представлява от
юрисконсулт Т., който поддържа жалбата, сочи доказателства и претендира
присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Органът, ответник по жалбата, издал
оспорения акт – началник на СГКК Бургас, е представил заверено копие от
преписката по приемането му. В придружителното писмо към преписката е изразил писмено
становище за неоснователност и недопустимост на жалбата. В с.з. не изпраща
представител, редовно уведомен, не сочи други доказателства. Претендира
присъждане на разноски, а при условията на евентуалност – прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.
Заинтересованата страна –
Община Приморско, редовно уведомена, в с.з. не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Административен съд Бургас, като взе
предвид постъпилата жалба, становището на ответника по нея, събраните по делото
доказателства и приложимите разпоредби на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представената по делото преписка се
установява, че административното производство за промяна на данните в кадастралния
регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на гр.Приморско, Общ. Приморско, е
започнало по повод постъпило от „ПРО“ ЕАД заявление с вх.№ 01-134938/16.03.2020
г., с което жалбоподателят е поискал да се отрази в КККР на град Приморско
обстоятелството, че същият е собственик на поземлени имоти, включително на реални
части от поземлени имоти и сгради, всички от които са включени в терена на
спортно-оздравителен комплекс /почивен дом/ „Черноморка“ в Община Приморско,
Област Бургас, предмет на приключило съдебно производство по гр.д. № 73/2008 г.
по описа на РС Царево /лист 115–116 от делото/. Към заявлението си
жалбоподателят е приложил влязло в сила на 28.05.2019 г. съдебно решение № V-139/02.02.2018
г. по въззивно гражданско дело № 937/2016 г. по описа на Бургаски окръжен съд –
лист 39–60 от делото /недопуснато до касационно обжалване с Определение №
272/28.05.2019 г. на ВКС по гражданско дело № 4760/2018 г. по описа на І – во
г.о. – лист 65-72 от делото/. С решението по въззивно гражданско дело №
937/2016 г. по описа на Бургаски окръжен съд е отменено изцяло Решение №
43/13.05.2015 г. по гр. д. № 73/2008 г. по описа на РС Царево и вместо него е
постановено друго, с което е прието за установено по отношение на
„Булгарконтрола“ ЕООД, че „ПРО“ ЕАД София е собственик на недвижим имот, представляващ
терен с площ от 40 329 кв.м., който терен включва изцяло 21 броя поземлени
имоти по КККР на гр. Приморско, описани в решението, както и реални части от 12
поземлени имоти с идентификатори съобразно скица – приложение № 2 и приложение
№ 3 към съдебно-техническата експертиза на вещото лице М., обявена за
неразделна част от въззивното решение. Сред тези имоти е и процесният поземлен
имот с идентификатор 58356.503.331 по КККР на гр. Приморско /стр.46 от
решението на БОС/, като жалбоподателят е
признат за собственик на 5 193 кв.м. реална част от този имот, с посочени
в решението граници.
Във
връзка с подаденото заявление, до жалбоподателя е изпратено уведомление изх. №
24-9793-28.04.2020 г. /лист 114 от делото/, с което по повод поисканото
вписване в КРНИ изцяло за посочени в уведомлението недвижими имоти и частично -
за други поземлени имоти, сред които и процесният с идентификатор 58356.503.331
по КККР на гр. Приморско, му е указано, че следва да представи първичен
документ за собственост за земята и за сградите, влезли в сила съдебни решения
по спорове за собственост, водени между него и физически лица, респективно
Община Приморско, преди влизане в сила на представеното съдебно решение но
въззивно гр. дело № 937/2016 г. по описа на Бургаски окръжен съд; документи,
установяващи правоприемство между „Хотелски комплекс Черноморец Бургас“ ЕАД и
„Булгарконтрола“ ЕООД, както и данни за вписване на исковата молба по гр. дело
№ 73/2008 г. по описа на Районен съд Царево.
В изпълнение на указанията, на
01.06.2020 г. жалбоподателят е входирал допълнение към заявлението си от
16.03.2020 г., към което е приложил допълнителни документи, сред които и копие на
искова молба по гр.д. № 73/2008 г. по описа на Районен съд Царево. От същото се
установява, че исковата молба не е вписана в Служба по вписванията Царево. Не е
вписано и съдебното решение на въззивната инстанция по въззивно гр.д. №
937/2016 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което повдигнатият спор за
собственост е приключил, видно от представения по делото препис от съдебния акт
/лист 26-61 от делото/.
С уведомление изх. № 24-9826-28.04.2020
г. /лист 112 от делото/, заинтересованата страна Община Приморско, която по
данни от кадастралния регистър на недвижимите имоти е записана като собственик
на посочения в заявлението на жалбоподателя поземлен имот с идентификатор
58356.503.331 по КККР на гр. Приморско съгласно Акт за общинска собственост №
76/25.09.2001 г., е уведомена по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК, вр. чл. 18а, ал.
8 АПК и чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, че е подадено заявление на 16.03.2020 г.
до СГКК Бургас от „ПРО“ ЕАД за изменение на КРНИ за поземлен имот с идентификатор
58356.503.331, с адрес гр. Приморско, като искането е за вписване на заявителя
в КРНИ като собственик на 5 193 кв.м. от този имот на основание влязло в
сила на 28.05.2019 г. съдебно решение от 02.02.2018 г. на Бургаски окръжен съд
по въззивно гр.д. № 937/2016 г. по техния опис. С уведомлението от 28.04.2020 г. на
Община Приморско е предоставен седмодневен срок от получаването му за писмени
искания и възражения.
Община Приморско е упражнила
правото си на възражение против исканата промяна, като на 12.06.2020 г. в писмо
с изх. № 36-00-333 /лист 24 от делото/ се е противопоставила на извършването на
изменението в КРНИ чрез вписване на жалбоподателя като собственик на част от
претендирания имот, като е обосновала, че представеното съдебно решение не легитимира
заявителя като собственик на имота, и че собствеността му следва да бъде
доказана пред административния орган с надлежен документ – титул за
собственост, каквото съдебното решение не е. Според Община Приморско, тъй като
не е бил представен друг документ за собственост от страна на заявителя, е
изразено становище, че същият не може да докаже заявеното в административното
производство по реда на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР свое право на собственост,
което би обусловило основателност на неговото искане.
По постъпилото заявление с
вх. № 01-134938/16.03.2020 г., подадено от „ПРО“ЕАД, административният орган –
началник на СГКК Бургас, се е произнесъл с оспореното уведомление изх. №
17-278/22.10.2020 г. /лист 22-23 от делото/, с което е отказал да извърши
поисканото изменение на КРНИ по отношение на поземлен имот 58356.503.331, като
впише жалбоподателя като собственик на 5 193 кв.м. реална част от този
имот, с граници съгласно скицата, приложена към решението на Бургаски окръжен
съд по въззивно гр.д. № 937/2016 г. В мотивите си органът е приел, че в така
развилото се съдебно производство Община Приморско не е била страна,
следователно съдебното решение по този спор не я обвързва и не може да й се
противопостави, което обосновава според органа неприложимост на хипотеза на чл.
53а, т.1 от ЗКИР в обсъждания казус. Посочено е също, че освен с коментирания
съдебен акт, молителят не установява с други писмени документи заявеното от
него право на собственост върху посочените квадратни метри от ПИ 58356.503.331,
както и дата на възникването му – преди или след 25.09.2001 г., когато е вписан
в Служба по вписванията при РС Царево документът за собственост на
заинтересованото лице. С оглед на това, органът е приел, че от представените по
преписката доказателства не се установява наличие на основание за изменение на
кадастралния регистър за посочения имот в нито една от трите хипотези, визирани
в чл. 53, ал. 1 от ЗКИР. Изложил е също мотиви, че в случая е неприложима
хипотезата на чл. 53, ал.2 от ЗКИР, тъй като молителят не е представил документ
за собственост върху заявените части от поземления имот, който да се дублира с
документа за собственост на вписаното в КР заинтересовано лице Община
Приморско. Като е отчел всичко това, и като е взел предвид възражението на
заинтересованото лице по поисканото изменение, органът е приел, че по отношение
на процесните 5 193 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор 58356.503.331
по КККР на гр. Приморско е налице спор за материално право, който не е разрешен
предварително по съдебен ред. На това основание е отказал да извърши поисканото
изменение.
Процесното уведомление, с
което се отказва извършване на изменението в КРНИ на гр. Приморско, е връчено
на жалбоподателя на 13.11.2020 г. /лист 20 от делото/, а жалбата е депозирана в
съда на 25.11.2020 г., в законоустановения 14-дневен дневен срок по чл. 149,
ал. 1 от АПК.
Въз основа на така установените по
делото факти, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Според чл.2, ал.1 ЗКИР, кадастър е
съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни,
поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Кадастърът
обхваща и данни за правото на собственост върху недвижимите имоти; данни за
другите вещни права върху недвижимите имоти; данни за държавните граници,
границите на административно-териториалните единици, землищните граници и
границите на територии с еднакво трайно предназначение; данни за зони на
ограничения върху поземлените имоти /чл.2, ал.2 ЗКИР/. Данните по ал. 1 и ал.
2, т. 1 – 4 се нанасят върху кадастрална карта и се записват в кадастрални
регистри /чл.2, ал.3/. Същевременно, според §1, т.13 ДР на ЗКИР, "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на
други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на
управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата.
Жалбата е подадена от юридическо лице, адресат на обжалвания
административен акт, и в преклузивния срок за обжалване, поради което е
процесуално допустима.
По съществото на жалбата, съдът намира
следното:
Съгласно чл.51, ал.1 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри
се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1.
изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила
на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3.
явна фактическа грешка. Измененията в кадастралната карта и кадастралните
регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър
по местонахождение на имота /чл.51, ал.2 ЗКИР/. Измененията в кадастралната
карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго
лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила
информация от ведомство или община /чл.51, ал.3 ЗКИР/. Съгласно чл. 53а (Нов – ДВ, бр. 49 от 2014 г.),
измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без
издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при други, лимитативно
изброени хипотези в чл.53а от ЗКИР.
Процесното
уведомление изх.№ 17-278-22.10.2020 г. е издадено по реда на чл.53а от ЗКИР. В
този случай на обжалване подлежи изразеното с действие волеизявление на органа,
с което непосредствено се създават права и задължения на правните субекти. Т.е.
самото действие представлява индивидуален административен акт по легалната
дефиниция на чл. 21, ал.1 от АПК /вж. Решение № 12144/10.11.2016 г. по адм.д.№
3403/2016 г., Решение № 7834/28.06.2016 г. по адм.д.№ 1450/2016 г., Решение №
6434/31.05.2016 г. по адм.д.№ 11440/2015 г., всички на II отд. на ВАС/. В
случая действията на административния орган, ответник по жалбата, са обективирани
в уведомлението. Поради предвидената в закона възможност измененията в КККР да
се извършат без издаване на писмена заповед, общите изисквания за форма на
индивидуалните административни актове по чл. 59, ал.2 от АПК са неприложими.
Поради липса на законово изискване за писмена форма на изменението, фактическите
и правни основания за действията на органа се съдържат в документите към
административната преписка. В тази връзка, неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че не е спазено изискването за форма на административния акт. От
друга страна, наличието или липсата на основанията по чл. 53а от ЗКИР е въпрос
по съществото на спора.
Изменението на КККР по чл. 53а от ЗКИР е в правомощията на началника на
СГКК - Бургас по аргумент от чл. 51, ал.2 от ЗКИР. Съгласно нормата на чл. 6,
ал.1 от Устройствения правилник на агенцията по геодезия, картография и
кадастър (УП на АГКК) /обн. ДВ,
бр.76/30.09.2016 г., изм. и доп. ДВ. бр. 39 от 11 май 2018 г./, Агенцията е
структурирана в обща и специализирана администрация, като СГКК - Бургас е част
от специализираната администрация /вж. чл. 14 и чл. 18, ал.1 от УП/. Нормите на
чл. 18, ал.1 и ал.5, т.6 от УП възлагат ръководни функции на началника на СГКК,
като службата има правомощие да поддържа в актуално състояние КККР.
При
извършване на изменението са спазени разписаните в чл. 51, ал.2 и ал.3 от ЗКИР
административно-производствени правила и не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Административното производство е започнало с подаване на молба от пълномощника
на жалбоподателя до началника на СГКК - Бургас, придружена от документи за
собственост на имота, обект на кадастъра. Органът е спазил общото правило по
чл. 26, ал.1 от АПК за уведомяване на заинтересованата
страна Община Приморско за образуваното производство, дал е възможност на
същата за възражения. Спазена е нормата на чл. 53, ал.3 от ЗКИР за уведомяване
на заинтересованото лице за крайния
административен акт. Иницииращото производството заявление до СГКК – Бургас е
подадено от лице, легитимиращо се като собственик на имота; предложението за
изменение на данните в КРНИ е било надлежно съобщено на заинтересованата
страна, която е имала възможност да подаде възражение в указан срок, като дори
се е възползвала от това свое право. Оспорените действия, обективирани в
уведомление изх.№ 17-278-22.10.2020 г., са извършени от компетентен орган –
началника на СГКК Бургас, в рамките на неговите правомощия по чл.51 ЗКИР
вр.чл.53а ЗКИР.
Обжалваните действия на началника
на СГКК са в противоречие с материалния закон. Основанието да се процедира
поисканото изменение е в чл.53а вр.чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР вр.чл.53, ал.2 ЗКИР.
Съгласно цитираните разпоредби, измененията в КРНИ се извършват при възникване
на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване, като при наличие на документи, удостоверяващи
дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно
право, за един и същ имот в кадастралния регистър
на недвижимите имоти се записват данните за
всички лица и документи.
В случая, от писмените доказателства по делото се установява, че с
влязло в сила съдебно решение по в.гр.д. № 937/2016 г. на БОС жалбоподателят е
признат за собственик на процесната реална част от ПИ 58356.503.331, която
реална част е с площ от 5 193 кв.м. и с граници, разчертани в скица,
неразделна част към решението. Влязлото в сила съдебно решение е задължително
за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р
България – чл. 297 ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл.144 АПК.
Следователно, това съдебно решение и признатите с него права следва да бъдат
зачетени от ответника. Без значение е обстоятелството, че заинтересованата
страна Община Приморско не е участвала в гражданския спор за собственост, по
който е постановено това решение, тъй като силата на пресъдено нещо за нея би
имала значение единствено в спор за материално право, какъвто настоящият случай
не е. Без значение е и обстоятелството, че както съдебното решение, така и
исковата молба, по която е било образувано съдебното производство, не са
вписани в Служба по вписванията – Царево. Вписването в случая няма конститутивно,
а единствено оповестително действие спрямо трети лица, и липсата му не дерогира
настъпилите по силата на съдебния акт правни последици. Както е прието и в
Решение № 177/08.04.2019 г. по гр.д. № 4119/2017 г. на ВКС, І г.о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК, вписването на посочените в ЗС и ПВ актове по принцип има оповестително
действие, а защитно действие - само в изрично посочените в закона случаи /чл. 17, ал.2 ЗЗД, чл. 33,
ал.3 ЗС, чл. 88, ал.2 ЗЗД, чл. 135, ал.1 ЗЗД, чл. 227 ЗЗД, чл. 37 ЗН/. Вписването на искова молба по чл. 108 ЗС, какъвто е разгледаният правен спор по гр.д. № 78/2008 г. по
описа на РС Царево, има само оповестително действие - да даде гласност на правния спор
относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от
несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на
исковата молба. В този смисъл, дадените от ответника указания до
жалбоподателя в уведомлението от 28.04.2020 г. и задължаването му да представи
допълнителни документи, вкл. доказателства за вписване на исковата молба по
посоченото гражданско дело, не намират никаква законова опора в случая, тъй
като тези обстоятелства нямат отношение към преценката на основателността на
отправеното до органа искане.
Ирелеватно е и дали жалбоподателят разполага с документ за собственост
върху имота от дата, предхождаща датата на актуването му в полза на Община
Приморско, в какъвто смисъл са част от мотивите в оспореното уведомление. Приложение
в случая намира нормата на чл. 53, ал.2 ЗКИР, тъй като както дружеството-жалбоподател,
така и заинтересованата страна Община Приморско, разполагат с титули за
собственост за имота, поради което и техните данни и документи за собственост следва
да бъдат вписани в КРНИ на гр. Приморско от административния орган.
Изцяло неправилен е изводът на административния орган, че представеното
съдебно решение по в.гр.д. № 937/2016 г. на БОС не е годен документ за
собственост. Същото е постановено по иск по чл. 108 ЗС и съдържа изричен
установителен диспозитив, с който са признати собственическите права на
жалбоподателя върху имота в претендирания обем.
Неправилно органът е приел в мотивите, че се касае за спор за материално
право, поради което и се е позовал неправилно на нормата на чл. 54, ал.2 ЗКИР. Непълнота
или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър
въз основа на писмени доказателства и
проект за изменение на кадастралната
карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти – чл.54, ал.1 ЗКИР. Т.е. очевидно е, че в хипотезата на чл. 54, ал.1 ЗКИР непълнотата или
грешката касаe границите на имотите, а не данните за
собствениците им, тъй като непълнотата в данните за собствениците сочи наличието
на друга законова хипотеза – чл.53, ал.2 ЗКИР вр.чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР. Само
при непълнота или грешка, свързана със спор за граници, може да е налице спор
за материално право по смисъла на чл.54, ал.2 ЗКИР.
С оглед на горното, обжалваните действия на началника на СГКК,
обективирани в уведомление изх.№ 17-278-22.10.2020 г., с което е отказано
извършването на поисканото изменение на КР към КК на гр. Приморско по отношение
на ПИ 58356.503.331, са постановени в противоречие с материалния закон. Ето
защо, жалбата се явява основателна и следва да се уважи, като се отменят
обжалваните действия на началника на СГКК Бургас, обективирани в уведомление
изх.№ 17-278-22.10.2020 г., и преписката се върне обратно на органа за ново
произнасяне по заявлението на жалбоподателя, чрез вписването му като собственик
на посочената реална част от ПИ с идентификатор 58356.503.331 по КККР на гр.
Приморско.
На осн.чл.174 АПК, на органа следва
да се определи 7-дневен срок за произнасяне след връщане на преписката.
Предвид крайния изход на делото и
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, на осн.чл.143, ал.1 АПК вр.чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден
да му заплати сумата от 150 лв. разноски, от която 50 лв. – внесена държавна
такса по жалбата, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира
за справедливо предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и
обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание, като освен
написването на жалбата и явяването в това с.з., юрисконсултът не е извършвал
други процесуални действия във връзка с процесното обжалване.
Не се споделят доводите, изложени в
представеното в с.з. на 08.02.2021 г. от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя писмено становище, в което същият обосновава
противоконституционност на разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК след изменението й
с ДВ бр.8/2017 г., съгласно което в полза на спечелилата делото страна –
юридическо лице или ЕТ, се присъжда и възнаграждение за юрисконсулт, ако са били
защитавани от такъв, в размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
която разпоредба от своя страна препраща към нормите на Наредбата за
заплащането на правната помощ. Според жалбоподателя, разпоредбата на чл. 78,
ал.8 ГПК в редакцията й от 2017 г. е противоконституционна, тъй като нарушава
принципа за равенство между гражданите, залегнал в чл.6 от Конституцията,
доколкото както юрисконсултите, така и адвокатите, извършват аналогична по
характер, обем и сложност правна дейност, но на юрисконсултите се определя
възнаграждение в по-нисък размер съгласно Закона за правната помощ, докато
минималният адвокатски хонорар се определя съгласно разпоредбите на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този
смисъл, жалбоподателят счита, че законодателят в правната уредба на разноските
за юрисконсулт по чл. 78, ал.8 ГПК в настоящата му редакция е използвал
дискриминационен подход, на основание лично и обществено положение, в нарушение
на правото на заплащане, съответстващо на извършената работа съгласно чл. 48,
ал.5 от Конституцията на Р България, както и в нарушение на принципа за
равенство и справедливост. С тези доводи, жалбоподателят е поискал АдмС Бургас,
разглеждащ жалбата му и констатирайки противоконституционността на разпоредбата
на чл.78, ал.8 ГПК, да определи размер на юрисконсултското възнаграждение по
реда на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Настоящият съдебен състав счита, че подобно искане не следва да се уважава, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това – не е налице противоконституционност на разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК на сочените основания. Както вече е имал възможност на се произнесе Конституционният съд в мотивите на своето Решение № 10/27.09.2016 г. по к.д. № 3/2016 г., въпреки че осъществяват идентични процесуални функции, правният статут на юрисконсулта и на адвоката не е еднакъв. Прието е също така в мотивите, че неясният законодателен подход относно използваните количествени параметри и механизма на определяне на юрисконсултското възнаграждение в размер на минималното такова адвокатско /тъй като решението на КС е прието преди изменението на чл.78, ал.8 ГПК през 2017 г./, не води до диспропорционалност до такава степен, че да обоснове неприемлива обществена нетърпимост, съответно противоконституционност на разпоредбата. Освен това, в мотивите пък на цитираното от жалбоподателя Решение № 3/28.04.2020 г. на КС по к.д. № 5/2019 г., Koнcтитyциoнният cъд oбявявa, чe cлeд ĸaтo пpoтивoĸoнcтитyциoннитe нopми пpecтaнaт дa дeйcтвaт, тe aвтoмaтичнo нe ce зaмecтвaт oт пpeднитe, a възниĸвa пpaвeн вaĸyyм и тoй щe cтoи, дoĸaтo Hapoднoтo cъбpaниe нe пpиeмe нoви зaĸoнoви нopми. Този резултат очевидно би бил неприемлив за жалбоподателя и не би бил справедлив, доколкото страната има право да получи своето възнаграждение за юрисконсулт, след като е спечелила делото. В този смисъл, дори да се приемеше тезата на жалбоподателя за противоконституционност на разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК след изменението й през 2017 г., това не би възстановило приложимостта на разпоредбата отпреди изменението, която препраща към Наредба № 1/2004 г. при определянето на юрисконсултското възнаграждение, какъвто резултат цели да постигне жалбоподателят. Поради това, юрисконсултското възнаграждение на жалбоподателя следва да се определи и присъди в размер на 100 лв. съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразно изложените по-горе мотиви.
Неприложима е разпоредбата на чл. 38, ал.5 ЗПП, на която се позовава жалбоподателят, като иска да му се присъдят и разходите за командировъчни на юрисконсулта – дневни пари и пътни пари, тъй като чл.78, ал.8 ГПК препраща единствено към чл.37 ЗЗП, но не и към чл.38, ал.5 ЗПП, визиращ правото на назначения служебно адвокат да получи и разходите съгласно Наредбата за командировките в страната, направени от него във връзка с осъществената защита. Искането на жалбоподателя за присъждане на пътни и дневни пари на юрисконсулта не намира законова опора и в чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.144 АПК. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че под съдебно-деловодни разноски по смисъла на чл.78, ал.1 ГПК следва да се разбират само тези разходи, които страните правят по воденето на делото и се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор. Разноските са три вида: заплатени държавни такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат (чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 143, ал. 1 от АПК). "Разноски по производството" са тези, които са направени по воденето на конкретното дело, като възнаграждения за вещи лица по допуснати от съда експертизи и за свидетели. Заключенията на вещите лица и свидетелските показания са доказателствени средства за доказване на твърдяни релевантни факти и обстоятелства по същността на възникналия правен спор. Заплатените суми за билети за какъвто и да е транспорт - автомобилен, железопътен, воден, въздушен, не се включват в разноските по производството, макар и да са разход. Всяка страна сама си преценява как и кога да пътува, дали да се яви по делото лично или чрез пълномощник. Явяването по делото не е задължително. Разходите за човекопътувания, както и т.н. загуби от ползи, не се включват в понятието "съдебни разноски" и не са разноски по производството по смисъла на закона /в този смисъл са Определение № 1468 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 378/2016 г., IV о., Определение № 2658 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6325/2008 г., VI о.; Определение № 697 от 29.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3880/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 51 от 8.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2016 г., IV г. о., ГК; Определение № 379 от 16.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3121/2018 г., III г. о., ГК; Определение № 8382 от 07.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7342/2008 г., IV о. и др./.
Ето защо, претендираните от жалбоподателя разходи за пътни и дневни на юрисконсулта му не следва да се присъждат. В обобщение, дължимите на жалбоподателя разноски са в размер на 150 лв. и тази сума следва ответникът да бъде осъден да му заплати.Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, ХХІІІ състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих“
ЕАД – София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Столична община, район Средец, ул. „Ангел Кънчев“ № 2, представлявано от
прокуриста Христо Рангелов, действията на началника на СГКК Бургас, обективирани
в уведомление изх.№ 17-278-22.10.2020 г., с което е отказано извършването на изменение
на КР към КК на гр. Приморско по отношение на ПИ 58356.503.331, предмет на
заявление с вх.№ 01-134938/16.03.2020 г., като жалбоподателят бъде вписан като
собственик на 5 193 кв.м. реална част от този имот.
ВРЪЩА преписката на
началника на СГКК Бургас за ново произнасяне по заявление с вх.№ 01-134938/16.03.2020 г. в
частта досежно ПИ
58356.503.331, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.
Определя на началника на СГКК Бургас 7-дневен
срок за произнасяне.
ОСЪЖДА Агенция
по геодезия, картография и кадастър – София
да заплати на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – София с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район Средец, ул. „Ангел Кънчев“ № 2, представлявано от прокуриста Х. Р.,
направените по делото разноски в размер на 150
лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: