Решение по дело №183/2017 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 158
Дата: 1 ноември 2017 г. (в сила от 17 ноември 2017 г.)
Съдия: Венцислав Стефанов Вълчев
Дело: 20174320200183
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ..........

 

гр. Луковит, 01.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ

                                                                          

при секретаря М. Д.

и прокурора

като разгледа докладваното от председателя АНД № 183/ 2017г. по описа на съда, въз основа на доказателствата и на Закона,

 

         Р Е Ш И:

 

          ПРИЗНАВА обвиняемата Е.Н.Н., родена на *** ***, с българско гражданство, българка, без образование - неграмотна, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********, за ВИНОВНА, в това, че на 05.03.2015г. в гр.Луковит, област Ловеч, в качеството си на родител на Т.Е.Н. с ЕГН ********** ***, ненавършила 16 - годишна възраст, получила откуп в размер на 400.00 лева от Н.Ц.Я. ***, за да разреши на дъщеря си да заживее съпружески с другиго - И.Ц.Ц.,*** престъпление по чл. 192, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и й НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 лева /две хиляди лева/.

 

  Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Ловешкия окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към решението по АНД № 183 по описа на Луковитския районен съд за 2017г.

 

 

Районна прокуратура гр.Луковит е внесла предложение за освобождаване на Е.Н.Н. от наказателна отговорност за извършеното от него деяние и налагане на административно наказание.

Е.Н.Н. с ЕГН **********, е привлечена като обвиняема, за това, че на 05.03.2015г., в гр.Луковит, в качеството си на родител на Т.Е.Н., ЕГН ********** от с.гр., ненавършила 16–годишна възраст получила откуп в размер на 400 лв. от Н.Ц.Я. ***, за да разреши на дъщеря сида заживее съпружески с другиго - И.Ц.Ц.,***, което е престъпление по чл.192, ал. 1 от НК.

Делото е разглеждане по реда на диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“ в открито съдебно заседание.

В последното съдебно заседание представител на Районна прокуратура гр.Луковит не се явява.

Обвиняемият Е.Н.Н. участва в производството по делото лично и с упълномощения си защитник адв. А.М. от ЛАК, който счита, че обвинението спрямо обвиняемата е несъставомерно, като от обективна, така и от субективна страна.

Обвиняемата Н., редовно призована се явява в съдебно заседание, не признава вината си, оспорва фактическата обстановка описана в постановлението на Районна прокуратура гр.Луковит. Същата отрича да е вземала откуп, за да разреши на дъщеря си да заживее съпружески с И.Ц.Ц.. В хода на съдебните прения заявява, че не е виновна, а в дадената й последна дума моли да й бъде наложено като наказание по-малка глоба.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Обвиняемата Е.Н.Н. е родена на ***г***, български гражданин, българка, без образование-неграмотна, неомъжена, безработна, неосъждана, живуща ***, с ЕГН **********.

Обвиняемата Е.Н. ***, на семейни начала от около 16 години със св. И.М.И.. Двамата имали три деца, едно от които св. Т.Е.Н., но св. И., не бил припознал последната за своя дъщеря.

Свидетелят Н.Ц.Я. /спрямо него наказателното производство е приключило със споразумение/, който е известен с прякора „М.“, живее на съпружески начала със св.Ц.Ц.Т. ***. Двамата имат син - св. И.Ц.Ц., който обаче Я. не бил припознал за свое дете.

В началото на 2015г., свидетелят И.Ц.Ц. отишъл на гости на св.П.Н.Н. /брат на обв. Е.Н./ и св.Г.Ц.Я./сестра на Н.Я./***, където пребивавал известно време- около един месец. Докато живеел в гр.Луковит, И.Ц. се запознал със св.Т.Е.Н., която била на 15годишна възраст. Двамата се харесали, станали гаджета и решили да заживеят заедно, което споделили на своите родители. Обв.Е.Н.Н. и Н.Я. разговаряли по телефона за това, като се разбрали Я. *** и да поиска св.Т.Н. за жена на неговия син И.Ц.. Н.Я. помолил св.Н.Т. Ц. да го закара с автомобила си от с.Гложене до гр.Луковит, за да вземат булка за сина му. Същият се съгласил и на 05.03.2015г. двамата заедно със св. Ц.Т. и св.Т.Н.Ц. потеглили към гр.Луковит, за да се срещнат с родителите на св.Т.Н.. Отишли в дома на обв.Е.Н. и още същия ден - 05.03.2015г., Н. поискала откуп от Н. Я. за да разреши на дъщеря си Т., ненавършила 16 години, да заживее съпружески с И.Ц. ***. При преговорите между двамата родители, обв.Н. настоявала да получи от Я. сумата от 1000.00 лева, но същият и заявил, че няма толкова пари. Двамата се уговорили в присъствието на свидетелите Ц.Т., Т.Ц. и Н.Ц., Я. да даде първоначално откуп в размер на 400.00 лева на Е.Н.Н., в качеството й на родител на Т.Е.Н., за да разреши на дъщеря си да заживее съпружески с И.Ц.Ц.. Н.Я. веднага предал сумата от 400.00 лв. на обв.Е.Н.. Уговорили се, остатъкът от сумата до 1000.00 лева, Я. да предава на вноски през следващите месеци. Още същия ден – 05.03.2015г., обв.Е.Н. поискала веднага да се направи и годеж, като поискала в дома й да дойдат музиканти. Свид. Н.Я. веднага дал сумата от 100лв. на св.П.Н., който да потърси и доведе музикант. Също така купили храна и двете семейства седнали да се черпят по случай годежа. Късно вечерта Н.Я., Ц.Ц. и Т.Н., като тяхна снаха, се прибрали в с.Гложене. Там ненавършилата 16-годишна възраст Т.Н. останала да живее на семейни начала в дома им, при техния син - И.Ц.Ц.. Двамата живели заедно известно време /от един до три месеца/, като често ходели в гр.Луковит на гости на обвиняемата. Тъй като обв. Е.Н. не получила цялата уговорена сума за откупа на дъщеря /1000лв./, поискала от Н.Я. да върне обратно дъщеря й в дома й. Последният искал на свой ред да си получи обратно парите, които е дал, след което щял да остави Т. ***. Обв. Н. не била съгласна да връща обратно получените пари и затова подала жалба в РУ МВР гр.Луковит, че дъщеря й е отвлечена. Св.Т.Н. била установена от полицейските служители в дома на Н.Я. и предадена на майка й. От своя страна св.Ц.Т. пуснала жалба в РП Луковит, за връщане на дадената сума за откуп на обв.Н..

Изложената фактическа обстановка съдът възприе от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК – от свидетелските показания на Ц.Ц.Т., Т.Н.Ц., Г.Ц.Я., от проведената очна ставка между обв.Е.Н.Н. и свид.Ц.Ц.Т., от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, показания дадени на досъдебното производство от свидетелите И.Ц.Ц. и Д.М.Т., както и от приобщените чрез огласяване по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 от НПК показания на Н.Ц.Я. и Т.Н.В., справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и останалите писмени доказателства.

Показанията на посочените свидетели са логични, последователни, непротиворечиви по същество помежду си, взаимно допълващи се и се подкрепят от останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира.   

Конкретно, от показанията на свидетелите Ц.Ц.Т., Т.Н.Ц., Г.Ц.Я. дадени в съдебно заседание, се установява, че обвиняемата след като е поискала откуп от Ц.Ц.Т. и Т.Н.Ц. - родители на И.Ц.Ц., на дата 05.03.2015г. в дома си в гр.Луковит, е получила сумата от 400 лева, за да даде съгласието си нейната дъщеря, която тогава не е била навършила 16 годишна възраст, да заживее съпружески със също ненавършилия 16 годишна възраст И.Ц.. Показанията на тези свидетели, кореспондират с показанията на И.Ц.Ц., Д.М.Т., Н.Ц.Я. и Т.Н.В., пробщени чрез огласяване в съдебно заседание по реда от НПК посочен по-горе.

В обясненията на обвиняемата дадени на съдебното следствие, твърди, че дъщеря й Т. е била отвлечена, за което е подала жалба в полицията в гр.Луковит. През това време тя е станала бременна от сина на Н. – И.Ц.Ц.. Родителите на И. са идвали да й дават пари, за да омъжи дъщеря си, но тя не ги е искала, Изгонила ги е от дома си. Н. е носел 500-600 лв., но тя не ги е искала. Не е имало годеж, нито е поръчана музика.

Обясненията на обвиняемата са голословни и не се подкрепят от наличните гласни доказателства по делото. Нейните обяснения, според съда, са единствено израз на правото й на защита и не се възприемат като годно гласно доказателствено средство. Те са изолирани от доказателствената маса, възприета от съда в горната фактическа обстановка и подложената на анализ в настоящите мотиви. Налице е липса на съответствие с показанията на останалите свидетели по делото и на писмените доказателства. Данни в подкрепа на твърденията на обвиняемата са изложени единствено показанията на свидетеля И.М.И., но следва да се има предвид обстоятелството, че същият живее на съпружески начала с обвиняемата и е заинтересован от изхода на делото, при което същите не могат да бъдат приети за обективни.

Част от свидетели разпитани вдосъдебното производство – П.Н.Н., М.Т.Г., Т.Е.Н. и П.Н.Н., в хода на съдебното производство, след като им беше разяснена, че имат право да откажат да дадат показания /като брат и сестри на обвиняемата/, предвид разпоредбата на чл. 119 от НПК, отказаха да дадат показания. В тази случаи посочените свидетели, губят това си качеството.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа обстановка, е налице престъпление по чл. 192, ал. 1 от НК, осъществено от обективна и субективна страна от обвиняемата Е.Н.Н. - като от обективна страна на дата 05.03.2015г., в гр.Луковит, в качеството си на родител на Т.Е.Н., ЕГН ********** ***, ненавършила 16 – годишна възраст, получила откуп в размер на 400 лв. от Н.Ц.Я. ***, за да разреши на дъщеря си да заживее съпружески с другиго - И.Ц.Ц.,***.

От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк умисъл, като обв.Н. е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на обществеоопасните му последици и е желаела настъпването им.

Видно от приложената справка за съдимост обвиняемата към датата на деянието не е бил осъждана за престъпления от общ характер, не е била освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, с престъплението не са причинени имуществени вреди.

С оглед изложеното съдът намира, че Е.Н.Н. е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 192, ал. 1 от НПК, съгласно който се наказва всеки родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго.

 

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

 

При определяне на наказанието съдът споделя изложеното в постановлението на Районна прокуратура гр.Луковит, че са налице предпоставките за прилагане на чл.78а от НК. Съгласно цитираната норма пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия: 1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; 2. деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; 3. причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

Предвиденото от законодателя наказание за извършване на престъпление по чл.192, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до две години или глоба до три хиляди лева. Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемата е неосъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава 28, и от деянието не са били причинени имуществени вреди. Ето защо обв.Н. следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде наложено административно наказание „Глоба”. При определяне размера на същата, съдът отчете липсата на изразена критичност към деянието на досъдебното производство и в съдебната фаза, както и неоказване на съдействие за разкриване на обективната истина.

Предвид на това съдът не може да сподели искането на защитата на Н. за налагане на наказание в предвидения минимален размер. Съдът намира, че санкцията на обвиняемата следва да бъде в размер на 2000 лева, което в достатъчна степен би допринесло за дисциплинирането й, а и би подействало превантивно на всички членове на обществото.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

                                        

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: